Христо Калчев
Спрете полета на сокола (12) (вулгарен роман)

XII

Козела имаше още малко работа в България, преди да изчезне завинаги. За тази цел трябваше да събере основните играчи в пиесата. И ги събра. Алкалай долетя от Москва, Хакел от Виена, Юдит, или както и да се представяше тази пародия на Кетрин Хепбърн, беше в София. Някои офицери на Мосад и Шин Бет можеха да присъстват. По същото време на сто и петдесет метра в друг хотел, но пак в Албена, Малас беше събрал триста души бандити и чакаше височайша намеса.

— Днес ще ви представя капитана на отбора! — беше казал Козела. — И искам всички играчи да са налице.

Самият Козел едва се справяше с вътрешния си дискомфорт, мъчеха го едновременно сърцебиене, ужасно главоболие и стомашни киселини. Лежеше по гръб в хотел „Кардам“ и с нарастващо неудоволствие гледаше как приближава времето до срещите — едната среща беше в три, другата в седем вечерта.

Това е последното ми участие в това хоро! помисли той, когато на телефона му се изписа „Плъха“.

— Юнаците се събират, шефе! — каза старият му колега. — Напълнил съм две каси с играчки.

— Никакъв алкохол! — каза Козела — Никакъв, дори бира! Ще се видим на място!

Козела изпи една шепа лекарства: изоденит, седалгин, два неотрацита и влезе в банята. Че не биваше да взема горещ душ, беше ясно, но от студения го втресе. Върна се обратно и прекара още половин час, треперейки като на Северния полюс, макар че температурата на въздуха беше близо трийсет градуса. Плувна в пот, но сърцебиенето като че ли стихна. Тогава стана и отново отиде в банята. В момента, когато сложи четката за зъби в устата си, получи експлозивен позив за повръщане и две-три минути, които му се сториха часове, беше наведен над мивката. Когато се изправи очите му бяха кървави и плувнали в сълзи, но стомашните и главоболни проблеми бяха отминали. Аз съм се отровил! помисли той, взе хладен душ, за да отмие потта, обръсна се, облече се и заслиза бавно по серпентинестите стъпала на хотела.

Влезе в заведението шест минути и половина преди срещата, но за негова изненада влезе последен. Всички, които беше поканил на „Тайната вечеря“, бяха вече на масата. Учуден забеляза, че Юдит или Джоана, както се беше представила тя, седеше на едно от двете представителни места.

Генерал-полковник „сабри“ Алкалай, беше вдясно от нея, а всички останали стояха прави. Тази жена е маршал! помисли Козела, но после се сети, че в еврейската армия няма такава титла.

— Добър ден, скъпи гости! — стараейки се да вложи ирония в гласа си, каза той.

После седна срещу Юдит и добави:

— Не съм аз този, който ще преценява кой може да присъства на тази среща, но ако някой има такива пълномощия, моля да го направи, преди да викна персонала!

Тогава вратата зад гърба му отново се отвори и влезе фалшивият барон Йохан фон Веер. Каза нещо на иврит и за изненада на Козела, той седна от лявата страна на Юдит, а Хакел до него. Козела повика персонала. Менюто беше поръчано предварително — агне и зеленчуци. Той добре знаеше, че религиозните евреи не ядат свинско.

— Добър ден, Джоана! Добър ден, колеги! — каза той. — Събрах ви, за да ви обявя оставката си.

— Никой не те е назначавал, Козел! — обади се Хакел. — Никъде не се водиш на щат, така че никой не може да те уволни! — продължи той.

— Когато дойде времето ще ти дам думата, Джон! — каза Козела. — Склонни ли сте да ме изслушате една минута?

— Говорете, генерале! — каза Юдит.

— Схващам, по-скоро ценя вашата логика — започна прегракнало Козела. — Разбира се, тя нито е моя, нито по силите ми. Аз съм болен човек и се готвя да се оттегля. С някои от тази маса съм бил и партньор и враг. Някои са ми провеждали фалшиви екзекуции, други са виновни за смъртта на синовете ми… ако не пряко, поне не ги защитиха. А какво значи навреме, мадам и господа? Who help on time, helps twice!^[1] Предполагам, че няма човек, който да не може да си преведе тази фраза. На мен ми трябва защита, не защото ценя кой знае колко кървавия си живот, а защото отговарям за чужди. Трябваше ми време да си намеря заместник. Мисля, че изтеглих асо купа от колодата. Дори повече… Той почва да влиза във вашата логика.

Козела направи дълга досадна пауза, отпи от водката си и продължи:

— Ахмед Доган! Кенеди, Индира Ганди, Раджив, преди това Ануар Саддат вдигнаха на трийсет метра Кареро Бланко, та с един разградски фес ли няма да се оправя? Както се казва на български, той е fuck off. Но има проблем!

— И той е? — попита Юдит.

Козела отново отпи от водката. Погледна я нагло и каза:

— Виж, колежке! Проблемите са много, но основният е да разбереш нещо просто. Аз не съм евреин и няма да ви предам Влад Аберман. Показах го на Бенина в Крит, но той вече не е там, ако не ми вярвате, търсете го. Проблемът е в доверието. Аз ще ви изпратя един млад мъж и докато съм жив аз ще дирижирам оркестъра. Разбира се, той ще свири първа цигулка. Приемете го и един ден ще ми издигнете паметник като враг на Холокоста.

На масата избухна весел смях. Козела търпеливо го изчака да затихне. Тогава Юдит се пресегна и си сложи ръката върху рамото на „сабри“. После каза нещо на иврит, който Козела не разбираше и знаеше, че не е предназначено за него. Масата утихна, Юдит стана, кимна разсеяно на компанията и излезе от ресторанта.

— Виж, Козел! — започна Морис Алкалай, великият „сабри“, но мисълта на Козела беше на съвсем друго място.

В този момент той си мислеше: Животът ми мина от кръчма на кръчма, от бар в бар, от една стрелба до друга.

— Козел?

— Да, Морис.

— Изглеждаш ми разсеян!

— Прав си, мислех си за друго! — каза Козела. — Но сега съм на твое разположение!

— Знаем за този млад човек! И очаквам да ни го представиш. Знаем и доклада за Критския гастрол, знаем и от какво имате нужда. Ние сме взели мерки, колега! Но и ти трябва да се справиш с някои неща.

— Например? — попита Козела.

— Има хиляда излишни джамии в България и един вдъхновител. Сградите трябва да хвръкнат във въздуха, а вдъхновителят да потъне в земята, увит в белия си чаршаф!

— Прекалявате! — каза Козела. — Тука не е нито Босна, нито Косово, нито Ирак. Минете по въздуха и унищожете сградите, които са ви излишни. Колкото до вдъхновителя, той е моя грижа. Не лична, господа, но ще направя каквото мога, да не позволя на този турчин да се държи като Мехмед IV Завоевателя. Това е последната ми фраза. Искам да излъчите аташе, който ще бъде в пряка кореспонденция с човека, който ще ме замести.

— Бенина… — подхвърли Хакел.

— Джон… — каза Козела — не бъркай ебането с действието. Този човек няма да знае къде е Влад Аберман. Вие няма да искате от него адреса му, докато аз не ви го кажа.

— Нали искаш опаковки на Oriflamme? — обади се някакъв остриган до кожа мъж, с вид на бодигард.

— Аз не искам нищо — каза Козела, — освен да ми се махнете от главата. Евреи, араби, цигани, турци, ебал съм ви майката! — после го повтори на английски. — А сега, ако искаш да се стреляме, младежо! Have you see how bullets enter in watermelon?^[2]

След кратка пауза се обади фон Веер:

— Кога ще ни запознаеш с твоя човек, Козел?

— Ти ли си пълномощникът? — попита Козела.

Въпросът беше отправен към Морис Алкалай.

— Да, колега! — отговори „сабри“. — Ние му имаме доверие!

— Тогава, сбогом, господа! — каза Козела. — Ние, с хер барон, ще ви държим в известност!

Козела стана и каза на фалшивия немски аристократ:

— Чакай ме пред хотела в шест и половина!

Първо и основно правило на ловеца беше, да знае какъв дивеч гони. Козела познаваше ловджии от своето село, които, преди да тръгнат на лов за глигани преспиваха предишната нощ в кочина. Отвратително, но факт. И това не го правеха единични персони, това беше логиката на ловеца.

Козела нямаше нужда от Ахмед Доган. Много добре знаеше, че властовия снобизъм го е превърнал в рекламно лице и на дрехи и на козметика.

Трябваше да подходи по съвсем друг начин, да му схване навиците. Отново му идваше на помощ един стар филм с Чарлс Бронсън.

Какво представляваше „механиката“? Серия от злополуки и нито една „умишлена“. Точно така трябваше да си отиде и този турчин, който беше единствената му пречка, да се върне в Крит и да забрави този полуостров.

Козела влезе в магазина на „Александра видео“, намери филма. После реши да го купи и тогава се обади на Исус.

— Сотан, ела моето момче! Взел съм ти един кино шедьовър, който трябва да изгледаш внимателно.

Агресивният, нахален блондин се появи навреме, но за изненада на Козела, не беше сам. В Мерцедеса му, зад черните очила и ярко жълтата полузабрадка — полутюрбан той лесно разпозна Бенина.

— Виж, Исусе! — каза Козела. — Твоят сексуален живот си е твоя работа, но докато аз не се оттегля, всичко е под мой контрол.

— Кой оспорва това, шефе? — попита младият нахалник.

— Засега, никой! Или поне никой жив! Изгледай внимателно този филм! Повтори го в компания, но непременно намери време да го изгледаш сам. Тогава ще схванеш намека.

— Аз знам намека, шефе! Опаковките тръгнаха за Влад. Ти ми подсказваш как да подходя към феса.

— Добре, момче! — каза Козела. — Мислиш по-бързо, отколкото очаквах. Ако и действаш по този начин, ние сме на прав път!

— Шефе, — каза кротко Исус. — Ще ми позволиш ли да ти кажа нещо?

— Никой не ти е зашил устата! — отговори Козела.

— Баба ми беше много мъдра жена. Беше учила в колежи, в университети, имаше дипломи…

— Е, и? — прекъсна го Козела.

— Няма да ти губя времето с биографията й, ще ти кажа само една нейна фраза. Архимед открил закона си, когато открил, че тежината на лайното измества водата в кладенеца.

Козела разбра всичко. Загледан в профила на Бенина отговори:

— Никога не кензай в кладенец, Исус! Когато си готов с филма, обади ми се!