Христо Калчев
Спрете полета на сокола (13) (вулгарен роман)

XIII

Малас я свърши като „кучето на нивата“. Вместо истинската цел, простреля брата на Клюна и вместо в сърцето, в гъза.

Боже, какъв глупак! мислеше Козела, загледан в телевизията. Имаше сериозни световни новини. Погребваха Рейгън. Умря един светец и легенда като Мичмана. В Америка си отиде Рей Чарлс, човек, създал емоция на минимум три поколения и личен приятел на България, макар че тази новина протече между другото.

Козела се обади на Сотан и Малас и ги покани в една крайпътна кръчма в Долни Богров. Той представи нещата като покана, но всъщност това беше заповед. И нито един от двамата младоци не си въобразяваха, че могат да не я изпълнят. После се обади на Плъха и на ескадронистите и ги разположи наоколо.

Отивам си! мислеше Козела. Майната им! Да става, каквото е рекъл Оня! Йехова, Мохамед, Буда, Господ бог, все в гъза! Да се оправят както знаят!

Малас влезе в заведението с шест души дебеловрата охрана, остави ги до вратата и бавно тръгна към него.

— Слушай, Лазов! — каза Козела. — Махни охранителната декорация, да не я махам аз! Да те чака на пет километра от тук, минимум! Посоката избери ти, но не се заблуждавай, че ще ме подведеш, момче! Действай!

Маласа беше свикнал с острия нрав на шефа си и нямаше нужда от повече приказки. Отстрани охраната и се върна в заведението. Дори понечи да тръгне към масата му, но Козела го спря в движение. Посочи му маса и зачака най-критичната среща в живота си. Ако Исус дойдеше сам, щеше да е добър знак. За голямо съжаление, входът на заведението почерня от коли и от тях слязоха Джоана или Джуит, както й беше истинското име, фон Веер, Бенина и Исус. Кой знае защо обаче от третата кола се смъкна Джон Хакел. Приближиха към масата, в плътно обкръжение около Юдит.

— Шалом! — усмихнат каза Козела.

— Мархаба! — отговори през зъби еврейката, която беше поне генерал от сигурността.

— Защо ни викна тук, Козел?

— Виждате ли го този млад мъж? — каза той и посочи Сотан. — Оттук нататък се оправяйте с него! Пратката лети към България, аз в обратната посока.

— Ти се справи, генерале! — каза Юдит.

— И ти, колежке! — каза той. — Никога, под никакъв претекст не искам да ви чувам имената!

— Докато те обрежат — обади се фон Веер.

— Мен не могат да ме обрежат, аристократе, но на тебе ще ти пръснат гъза! Надявам се съзнаваш, че не говоря за взрив!

— Генерал Иван Милетиев! — обади се Юдит.

— Не ползвайте това име, мадам! От днес този рус ариец ще ме замести! Не ме търсете под никакъв претекст!

— И аз ли? — попита Джон Хакел.

— Слушай, германски евреино, с швейцарско поданство! — каза Козела. — Ако искам да играя партия шах с някой, ще избера Морис Алкалай. Но ако ми трябват памперси, ще те потърся! Дотогава, оставете ме на мира. Създал съм ви структурата, оставил съм и началниците й.

— Кои са началниците? — попита Юдит.

— Някъде из Билденберг, мадам! — отговори Козела. — Принудихте ме да приема вашата кауза! Задължихте ме да играя в чужд театър! Не искайте от мен обаче да правя вашата мисия моя! А сега си ебавайте майката! Който е разбрал, разбрал! Може и да ви го преведа, но от днес нататък единственото нещо, което ще приема от вас са некролозите ви, ако ми ги изпрати онзи млад ариец там, когото оставям да ме замести! А сега сбогом, колеги! Време е и на Козел да се оттегли в пенсия!