Рут Харис
Женско щастие (2)

Нова година
1970-а

— Джеф ми направи предложение! — Първите думи на Бренда през първия ден на Новата година сякаш избълбукаха в устата й; хубавите синьо-зелени ириси на котешкоподобните й очи — точно като очите на Елин — танцуваха щастливо по време на сутрешната първоянуарска закуска на майка и дъщеря. — Точно навръх полунощ! Не е ли романтично! Мислех, че само ще ме целуне. Вместо това той ми направи предложение. О, мамо, толкова съм щастлива!

— И какво ще правиш? — попита Елин, учудена от звездния блясък в очите на Бренда.

Бренда и Джеф живееха заедно от втората й година в колежа и Елин се бе примирила, че за поколението на Бренда бракът е отживелица.

— Ще се омъжа за него, естествено!

— Още сега? — запита Елин.

Тя подсушаваше варени яйца с книжни салфетки, подпъхваше ги в прясно намазани с масло английски блатове, покрити с резенчета печена кокошка, и ги поливаше с предварително приготвения холандски сос.

— Не на секундата — отговори Бренда със сънливия сарказъм на младите. — Веднага след дипломирането. — Бренда щеше да завърши „Браун“ тази година. — През юни.

— Защо искаш да се омъжиш толкова рано? Защо ти и Джеф не продължите да живеете заедно, докато не се установите на добра работа? — попита Елин.

Джеф — възпитан, алтруист, идеалист — беше достатъчно свестен. Но достатъчно ли беше да е свестен? Ами кариерата? Нима Бренда не бе научила нищо от нейния опит, чудеше се Елин, докато слагаше двете чинии на старовремската кръгла маса.

— Осигурете си добра, солидна работа. Тогава се женете.

— Първо ще се омъжа — обяви твърдо Бренда. — За мен бракът значи повече, отколкото за теб.

— Да подхванеш кариера, е на първо място — настоя Елин. — Ако можеш да се самоиздържаш, имаш избор. Можеш да се грижиш за себе си… и за децата си. Няма да си зависима, безпомощна, няма да си жертва. Повярвай ми! Знам го.

— Ти смяташ, че да си независима, е бог знае какво. Я се виж! Не, благодаря! — натърти Бренда. — В края на краищата ще се посветя и на кариерата си.

Елин повдигна вежди:

— Значи се каниш да бъдеш свръхжена?

— Това, че ти не си успяла да вършиш и двете, изобщо не означава, че аз няма да мога.

Враждебността на Бренда към майка й винаги беше близко до повърхността.

— Бренда! Престани!

— Работа! Работа! Работа! Кариера! Кариера! Кариера! Само това чувам от теб. Е, аз искам да извлека от живота повече, отколкото си имала ти — продължи Бренда, без да се вслушва в предупреждението на майка си. — Аз искам кариера плюс достоен брак, плюс семейство. Не искам децата ми да растат като мен без баща. С майка, която е все изтощена, все твърде изморена. И не искам да деля кой да е мъж, както ти делеше Лу Суан с жена му!

— Бренда! — изрече Елин гневно, с изчерпано търпение.

— И грешката за татко си е твоя! — хвърли обвинението си Бренда; тя най-после бе изрекла думите, които бе задържала толкова време.

Елин усети, че пребледнява. Нима това си мислеше Бренда? Нима това беше под едва сдържаната й злоба? Наистина ли я обвиняваше за Филовата…? Нямаше думи. И с ярост, която извираше от дълбините на душата й, Елин плесна дъщеря си през лицето за ужас и на двете.

— Никога не казвай това повече! Никога не го и помисляй! И нека ти кажа нещичко за баща ти… бащата, когото бе положила на такъв пиедестал през всичките тези години…

— Не! — изръмжа Бренда и запуши с длани ушите си, като се мъчеше (но не успяваше) да не чуе думите на майка си. Думи за пари… думи за дългове… думи, които Елин никога досега не бе произнасяла… думи, които Бренда никога досега не бе чувала. — Не!

Бренда скочи от масата, хвърли дрехите си в раницата и се върна в Провидънс, в апартамента, който споделяха с Джеф. Майка й, помисли си тя горчиво, беше по-еманципирана от нея. Толкова еманципирана, че смяташе любовта и брака за воденични камъни на шията на една жена. Е, Бренда си знаеше най-добре. Тя нямаше никога да е така еманципирана.

Елин почисти масата от недокоснатите яйца по бенедиктски и на прага на предстоящия трескав ден си спомни ужасните спорове, които бе имала с родителите си, когато им каза, че ще се омъжва за Фил. Те й бяха заявили, че е твърде млада. Бяха я спешили да си завърши образованието.

Но Елин беше влюбена. Тя искаше да се омъжи. Да се бракосъчетаеш, бе най-важното нещо на света.

Нейните родители също бяха изгубили битката.