Рут Харис
Женско щастие (18)

16.

Януари и февруари бяха, е, бяха си януари и февруари. Колективните клиенти на Елин — брокерска къща, която празнуваше освещаването на трима нови сътрудници на прием с шампанско; бутик, който излагаше пролетната си колекция покрай кроасани и оранжеви цветя; рекламна агенция, която предлагаше нов маршрут за пътешествия ведно с обедни суфлета — и една голяма танцова вечер на Свети Валентин^[1] осигуриха плащането на повечето сметки за зимните месеци.

Разходите на Уилсън скочиха повече, отколкото можеше да понесе. Самото преместване струваше повече от очакваното. Сумата за обновяване и за мебелиране на новите кабинети надхвърли предварителните разценки почти с двайсет на сто. За да освободи пари за надници, един от най-щедрите клиенти, вносител на английски чайове и тестени сладкиши, излезе от бизнеса и намали приходите на Уилсън.

Елин пусна жената, която почистваше веднъж в седмицата, да си ходи и с удоволствие переше и чистеше сама. Имаше време и да направи завесите от памучен раиран плат с петлички за корнизите, които искаше да постави от толкова отдавна, а и да засади стръкчета здравец и семена петунии за лятото. И се захвана с градина за подправки — магданоз, босилек, бабина душица, чимен, чубрица, да ги използва в готвенето.

— Наистина съм много къщовна — каза тя на Уилсън. — Харесва ми да правя завеси и да градинарствам. Освен това така се спестяват много пари — гордо прибави тя.

Елин беше съгласна да бъде и бедна. Тя бе свикнала.

Уилсън мразеше бедността, защото се бе борил много, много здраво да избяга от нея. Мразеше да се чувства беден, мразеше да се чувства подмятан от течението, мразеше да се чувства неуспял, мразеше да зависи от Елин и от парите, които Елин припечелва. Мъчеше се да крие как се чувства; не можеше да скрие въздействието върху сексуалния им живот, който бе сведен до нула.

Споделянето на паричните мъчнотии приближи Елин още повече до Уилсън, даде й усещането, че проблемът е общ, задълбочи ангажираността й към него. За Уилсън беше невъзможно дори да признае паричните затруднения. Той се чувстваше засрамен и обезценен, по-малко любовник, по-малко мъж.

През това време Елин често се изпускаше и наричаше Уилсън Фил. Тя не разбираше защо. През двете години познанство с Уилсън никога не бе правила тази грешка. Мъчеше се, здраво се мъчеше да не го прави и в повечето случаи успяваше.

През март, като по ирония на съдбата — през същия месец, през който бе умрял Фил, Уилсън се прибра вкъщи с бутилка изстудено шампанско — „Дом Периньон“, а как иначе. В походката му се усещаше старото пружиниране, очите му светеха похотливо, секси; дори косата му изглеждаше като наелектризирана и разцъфнала от живот и енергия.

— Добре, направих го! Трима нови клиенти за един ден! — провикна се той като грабна Елин в прегръдките си и я завъртя из всекидневната в лудешки танц; единият беше престижен вносител на ирански хайвер; вторият — национална мрежа за първокачествени замразени храни; а третият — ресторантска консултантка с добро име в търговските среди, която току-що бе подписала договор за издаване на готварска книга и искаше името й да бъде популяризирано. — Не един! Не двама! А трима!

— Това е чудесно! Направо чудесно! — избъбри Елин, по-щастлива от победата на Уилсън, отколкото от която и да било своя собствена победа; тя го целуна и донесе две чаши за шампанско от шкафа. — О, Уилсън, така се радвам за теб!

— Преместването се оказа гениален ход — каза Уилсън. — Дори да звучи нескромно. Адресът на „Пето авеню“ в крайна сметка подкупи вносителите. Те всички ми казаха, че Пето авеню е символ на най-доброто, а те искали най-доброто.

— Чудесно е! — възкликна Елин. — Ти си чудесен!

— И за теб това е страхотна възможност. Вносителите плануват грамадно увеселение в „Плаза“, да представят хайвера си. Искат да издухат руснаците от картата! Канят доставчици като теб да предложат цени за празненството. Записах те. Може да хвърчиш до небето, Елин! Развилней въображението си! „Плаза“! С неограничен бюджет!

И последното нещо, което той каза на Елин, след като се любиха — по-пламенно, по-страстно, отколкото от месеци насам — беше:

— Повече няма да ми трябва помощта ти за покриване на сметките. Искам да си купиш най-красивата рокля, която някога е продавана в „Бъргдорф“, а след това ще я разходим до „Фор сийзънс“.

Когато есента замени лятото, животът се върна към равното си течение. Уилсън работеше по-здраво от всякога и сякаш преуспяваше. Елин работеше по-малко от всякога и преуспяваше в това.

Сега тя приемаше заявки за онези забави, с които можеше да се справи, без да отнема от времето си за Уилсън, за Бренда и за Дани. Искаше да прекарва почивните дни с тях, така че вече не приемаше да подсигурява събития през почивните дни. Сега, когато компанията на Уилсън беше на върха на вълната, графикът му беше препълнен с обществени прояви, вечери, коктейли, благотворителни начинания и дегустации и той искаше Елин да присъства с него на тях, така че тя вече не приемаше и заявки за вечери.

Наистина продължаваше с обедните срещи на бридж, с деловите закуски и с официалните обяди, със следобедните коктейли и с дамските събирания на чай. Когато Уилсън й каза, че вносителите се канят да повторят миналогодишното увеселение в „Плаза“ и че тя трябва отново да предложи цени, Елин започна да пресмята това-онова, като използваше миналогодишното си посещение за отправна точка. На нея всичко й изглеждаше плашещо скъпо и накрая, без да каже на Уилсън, тя не предложи цени.

Карълайн не одобряваше това. Никак.

— Ти беше на ръба да завърташ наистина успешен бизнес — каза тя на Елин. — Защо се примиряваш сега? Само още малко усилие, и „А ла карт“ може да стане нещо, с което наистина да се гордееш… нещо, което да завещаеш на Бренда и на Дани.

— Не ми трябват пари — обясни Елин като си мислеше, че Карълайн говори точно като Фил. — Има достатъчно за образованието на Бренда и на Дани, достатъчно дори за мои прищевки като италианска ръчна чанта или наистина хубаво подстригване. Какво повече ни е нужно?

Елин се блазнеше най-вече от това, че не трябва всекидневно да се занимава с неприятностите около ръководенето на бизнеса. Тя не пропусна да спомене за домакинята, която звънна на другия ден след едно увеселение да си изиска парите обратно, понеже гостите й не харесали храната, след като всички си бяха поискали втори път, а някои — и трети; за битките си с доставчици, които й пращаха далеч не най-качествените продукти; или за необходимостта от поне десетина телефонни обаждания, преди да може да намери водопроводчик, когато мивките се запушат. Тя не изпитваше носталгия към времената, когато най-добрите й помощници се разболяваха от грип или когато трябваше да пренаправи триста тиганички за бар мицва^[2], защото някой по погрешка е сложил в маслото сол вместо захар. Винаги бе ненавиждала да събира закъснели разплащания, да уволнява нахални бармани и да се надява, че хората някак ще проумеят колко е мила под бизнесменската си фасада.

Чувстваше се така, както се бе чувствала, когато Фил бе жив: връщаше се навреме, в удобно време. Чувстваше се женствена. Някой — един мъж — беше там, за да се погрижи за нея.

Тя дори се питаше дали един ден да не закрие „А ла карт“. Искаше да съгради живот с Уилсън: мисълта да има бебе от него й се мярна, макар да внимаваше да не се изпусне пред него. Усещаше се спокойна, щастлива и уредена; нощем спеше дълбоко и без сънища, като да беше опита с хероин.

Единственият взрив, който помрачи щастливото им съжителство, беше, когато Уилсън разбра, че тя не е дала цени за второто увеселение на вносителите на хайвер в „Плаза“.

— Това е престижно събитие! — гневно рече той. — Не можеш да си позволиш да не представиш цени!

— Но миналата година загубих! — защити се Елин. — Цените тази година са дори по-високи от миналогодишните. Знаех, че нямам шанс, така че защо да си давам труд?

Онова, което не казваше, бе, че увеселението ще изисква огромна работа и че тя не вижда причина да работи толкова здраво, след като не й трябва.

— Откъде знаеш, че нямаш шанс! Твоите цени едва ли ще са по-високи от цените на когото и да било другиго. Като те познавам, най-вероятно ще са дори по-ниски! Да не мислиш, че спечелвам всеки клиент от първия път, щом се срещнем! Да не мислиш, че клиентите приемат от първия път всяка идея, която им предложа! Когато човек върти бизнес, Елин, онова, което трябва да прави, е да опитва отново!

Уилсън беше обиден и ядосан и една седмица се държа студено-сдържано с нея, като загърбваше всички усилия на Елин да го умилостиви.

Уилсън я объркваше. От една страна, той не й даваше да плаща нищо, освен сметките на хлапетата. Всеки път, когато тя заработеше някаква неочаквана сума, той й казваше да отиде да си купи нови дрехи. Тя непрекъснато му повтаряше, че не се интересува от нови дрехи. Интересуваше се от него. И всеки път, когато имаше несъгласуваност между коктейл, който някой искаше да бъде захранен от Елин, и делова проява, на която Уилсън искаше Елин да присъства с него, той очакваше тя да откаже заявката и да отиде където той иска.

От друга страна, понякога той сякаш смяташе, че тя трябва да се заеме с бизнеса си така сериозно, както той се бе заел със своя. Искаше да впечатлява приятелите и клиентите си с нейния успех. Искаше от нея да е добавка към собственото му определение: финансово независима, успяла жена с вълнуваща кариера, която се посвещава на него и винаги го поставя на първо място.