Проспер Мериме
Коломба (15)

XV

Към шест часа сутринта един прислужник на префекта похлопа на пътната врата на Орсо. Отвори му Коломба, на която той каза, че префектът заминава и чака брат й. Коломба отговори, без да се поколебае, че брат й току-що е паднал по стълбите и си е изкълчил крака и понеже не е в състояние да направи нито крачка, умолява господин префекта да го извини и ще му бъде много признателен, ако благоволи да си направи труда да намине при него. Малко след тази вест Орсо слезе и попита сестра си дали префектът не е пратил да го викат.

— Тон ви моли да го почакате тук — каза тя съвсем спокойно.

Измина половин час, без да се забележи ни най-малкото движение пред къщата на Баричини; междувременно Орсо запита Коломба дали е открила нещо; тя отговори, че ще обясни пред префекта. Изглеждаше много спокойна, но цветът на лицето и очите й свидетелствуваха за трескаво вълнение.

Най-сетне видяха, че вратата на Баричини се отваря; облечен в пътна дреха, префектът излезе пръв, следван от кмета и двамата му сина. Какво беше смайването на жителите на Пиетранера, които дебнеха от изгрев-слънце, за да не изпуснат заминаването на първия магистрат на департамента, когато видяха как той заедно с тримата Баричини прекосява площада по права линия и влиза в къщата на дела Ребиа.

— Помиряват се! — възкликнаха селските политикани.

— Нали ви казвах — добави един старец. — Орсо толкова дълго живя на континента, че вече няма да може да свърши работата като доблестен човек.

— Все пак — отговори един ребианист, — забележете, че не той, а Баричини отиват при него. Милост ще искат.

— Префектът ги е омотал всичките — отговори старецът; — днес вече у хората няма смелост, младежите не ги е грижа за кръвта на бащите им, сякаш до един са копелета.

Префектът остана крайно изненадан, когато видя, че Орсо е на крака и се движи без мъка. С две думи Коломба се извини за лъжата си и го помоли да й прости:

— Ако бяхте отседнали другаде — добави тя, — брат ми щеше да дойде да ви изкаже уважението си.

Орсо започна да се извинява, обясни, че той няма дял в тази смешна хитрина, от която е дълбоко засегнат. Префектът и старият Баричини, изглежда, повярваха в искреността му, която впрочем личеше от смущението му и от упреците, които отправи на сестра си; но синовете на кмета изглеждаха недоволни.

— Подигравате се с нас — каза Орландучо достатъчно високо, за да го чуят всички.

— На мен сестра ми да ми изиграе такъв номер, така ще я наредя, че няма да помисли да повтори — добави Винчентело.

Тези думи, както и тонът, с който бяха произнесени, не се харесаха на Орсо и поохладиха добрата му воля. Той размени с младите Баричини погледи, лишени от всяка благосклонност.

Въпреки това всички насядаха, освен Коломба, която застана права до вратата на кухнята. Префектът взе думата. След няколко общи фрази върху местните предразсъдъци той припомни, че повечето от най-непримиримите вражди се коренят в някакво недоразумение. После се обърна към кмета и му каза, че господин дела Ребиа никога не е подозирал семейство Баричини като преки или косвени участници в печалното събитие, което го е лишило от баща; че той наистина е имал известни съмнения относно едно обстоятелство във връзка с делото, което са водели двата рода, че тези съмнения могат да бъдат извинени с дългото отсъствие на господин Орсо и с естеството на сведенията, които е получавал; че сега вече, когато е осведомен за недавнашните разкрития, той се смята за напълно удовлетворен и желае да установи с господин Баричини и синовете му приятелски и добросъседски отношения.

Орсо сухо се поклони; господин Баричини измърмори няколко думи, които никой не чу; синовете му загледаха гредите на тавана. Продължавайки словото си, префектът се обърна към Орсо, за да му даде съответни обяснения за господин Баричини, но Коломба извади изпод шала си някакви книжа, застана между двете договарящи страни и заговори мрачно:

— Аз с най-голямо удоволствие бих присъствувала на приключването на войната между нашите два рода; но за да бъде помирението искрено, трябва да се обясним, така че да не остане никакво недоразумение. Господин префект, декларацията на Томазо Бианки съвсем основателно ми се стори съмнителна, тъй като той е човек с лошо име. Аз казах, че вашите синове може би са посетили този човек в затвора в Бастия.

— Това не е вярно — прекъсна я Орландучо, — аз въобще не съм го виждал.

Коломба му хвърли презрителен поглед и продължи привидно много спокойна:

— Вие обяснихте, че Томазо може да е заплашил господин Баричини от името на един опасен разбойник от желание брат му Теодоро да задържи воденицата, която наемаше от баща ми при много изгодни условия, нали?

— Това е очевидно — каза префектът.

— От страна на един подлец, какъвто, изглежда, да е този Бианки, всичко се обяснява — каза Орсо, заблуден от сдържаността на сестра си.

— Подправеното писмо — продължи Коломба, чиито очи заблестяха по-силно — е датирано 11 юли. Тогава Томазо е бил при брат си на воденицата.

— Да — каза малко разтревожено кметът.

— А какъв интерес е имал в такъв случай Томазо? — тържествуващо възкликна Коломба. — Договорът на брат му е бил изтекъл; баща ми го е предупредил да напусне на 1 юли. Ето тефтера на баща ми, бележката за предупреждението, писмото на един посредник от Аячо, който ни предлага нов воденичар. — И тя подаде на префекта книжата, които държеше.

За миг всички млъкнаха. Кметът видимо пребледня. Орсо сви вежди и се приближи да види съдържанието на книжата, която префектът четеше с голямо внимание.

— Тук се подиграват с пас — отново извика Орландучо, ставайки гневно. — Да си вървим, татко! Въобще не биваше да идваме!

Един миг бе достатъчен на господин Баричини, за да си възвърне хладнокръвието. Той поиска да прегледа книжата; префектът мълчаливо му ги подаде. Тогава, като вдигна зелените си очила на челото, той ги прегледа с доста голямо безразличие, докато Коломба го наблюдаваше с очи на тигрица, която вижда елен да се приближава към бърлогата на тигър четата й.

— Само че — каза господин Баричини, като смъкна очилата си и върна книжата на префекта, — познавайки добрината на покойния господин полковник… Томазо е помислил… трябва да е помислил… че господин полковникът ще отмени решението си… И в същност брат му си остана във воденицата, следователно…

— Аз го оставих — презрително каза Коломба. — Баща ми беше умрял и при моето положение трябваме да щадя зависимите от семейството ни хора.

— Но все пак — намеси се префектът — този Томазо признава, че е написал писмото, случаят е ясен.

— А за мен е ясно — прекъсна го Орсо, — че в цялата тази история има много големи скрити безчестия.

— Трябва да оборя още едно твърдение на господата — каза Коломба и отвори вратата на кухнята.

В салона веднага влязоха Брандолачо, студентът по теология и кучето Бруско. Двамата разбойници нямаха оръжие, поне което да се вижда; на кръста си носеха патрондаши, но не и пистолети, които са задължителната им добавка. Като влязоха в салона, те почтително ся свалиха калпачетата. Можем да си представим впечатлението, което произведе появяването им. Кметът помнели, че ще припадне; синовете му смело застанаха пред него и посегнаха към джобовете на саката си, за да извадят камите. Префектът пристъпи към вратата, докато Орсо улови Брандолачо за яката и му изкрещя:

— За какво си дошъл тук, негоднико?

— Това е клопка — извика кметът, опитвайки се да отвори вратата; но Саверия два пъти бе превъртяла ключа отвън по нареждане на разбойниците, както се разбра впоследствие.

— Добри хора! — каза Брандолачо. — Не се бойте от мен; не съм толкова черен, колкото изглеждам. Ние нямаме никакво лошо намерение. Господин префект, моите дълбоки уважения. Кротко, господин поручик, ще ме удушите. Дойдохме като свидетели. Хайде, говори, Кюре, тебе те бива.

— Господин префект — започна теологът, — нямам честта да ви бъда познат. Наричам се Джоканто Кастрикони, по-известен като Кюрето… Аха, сещате ли се? Госпожицата, която аз също нямах честта да познавам, прати да ме помолят да й дам сведения за едного, на име Томазо Бианки, с когото преди три седмици бях в затвора в Бастия. Ето какво искам да ви кажа…

— Не си правете труда — прекъсна го префектът; — нищо не желая да чуя от човек като вас… Господин дела Ребиа, бих искал да вярвам, че вие нямате пръст в този отвратителен заговор. Но ако сте господар у дома си, наредете да отворят тази врата. Може би вашата сестра ще трябва да отговаря за странните връзки, които поддържа с разбойници.

— Господни префект — извика Коломба, — благоволете да изслушате това, което ще каже този човек. Вие сте тук, за да отдадете справедливост на всички, и ваш дълг е да търсите истината. Говорете, Джоканто Кастрикони.

— Не го слушайте! — в един глас извикаха тримата Баричини.

— Ако всички говорят едновременно, няма възможност да се разберем. Така че в затвора завързах познанство, не и приятелство, с въпросния Томазо. При него често идваше господин Орландучо.

— Това е лъжа — едновременно извикаха двамата братя.

— Две отрицания са равни на едно потвърждение — хладно отбеляза Кастрикони. — Томазо разполагаше с пари; ядеше и пиеше най-хубави неща. Аз винаги съм обичал доброто ядене (това е най-малкият ми недостатък) и въпреки че ми беше противно да другарувам с този хитрец, неведнъж съм се съгласявал да вечерям с него. От признателност му предложих да избяга с мене… Едно момиче… към което изпитвах известна благосклонност, бе уредило всичко… Никого не желая да излагам. Томазо отказа, обясни ми, че неговата работа била сигурна, че адвокатът Баричини бил гарантирал за него пред съдиите, че щял да си излезе бял като сняг и с пари в джоба. Аз обаче реших да предпочета чистия въздух.

— Всичко, което този човек каза, е куп лъжи — решително повтори Орландучо. — Ако бяхме на полето и си носехме пушките, нямаше да говори така.

— Ех, че глупост! — сопна му се Брандолачо. — Не си разваляйте отношенията с Кюрето, Орландучо.

— Ще ме пуснете ли най-сетне да изляза, господин дела Ребиа? — каза префектът, тропайки нетърпеливо с крак.

— Саверия! Саверия! — извика Орсо. — Отворете вратата, дявол да ви вземе!

— Момент! — спря го Брандолачо. — Трябва най-напред ние да се измъкнем. Господин префект, когато хората се срещат у общи приятели, обичаят е да си дават половин час примирие след раздялата.

Префектът му хвърли презрителен поглед.

— Поздрави на цялата компания — каза Брандолачо. После протегна хоризонтално ръка: — Хайде, Бруско — подвикна той на кучето си, — един скок за господин префекта!

Кучето прескочи ръката му. Разбойниците набързо си взеха оръжието от кухнята, избягаха през градината, изсвириха пронизително и вратата на салона като по чудо се отвори.

— Господин Баричини — каза Орсо със сдържана ярост, — считам ви за фалшификатор. Още днес ще изпратя оплакване до кралския прокурор срещу вас за фалшификация и съучастничество с Бианки. Може би ще се наложи да направя и по-страшно оплакване против вас.

— А пък аз, господин дела Ребиа — каза кметът, — ще подам оплакване против вас за устройване на клопка и за съучастничество с разбойници. Междувременно господин префектът ще съобщи за вас в жандармерията.

— Префектът ще изпълни дълга си — строго го прекъсна самият префект. — И ще бди редът в Пиетранера да не бъде нарушаван. Ще се погрижи виновните да бъдат наказани. Това се отнася до всички ви, господа.

Кметът и Винчентело бяха вече вън от салона и Орландучо ги следваше заднишком, когато Орсо му каза тихо:

— Баща ви е старец, бих могъл да го смачкам с една плесница: ще я оставя за вас и за брат ви.

Вместо отговор Орландучо си измъкна стилета и като луд се хвърли към Орсо; но преди оръжието да се стовари, Коломба сграбчи ръката му и я изви с все сила, докато Орсо, удряйки го с юмрук в лицето, го накара да отстъпи няколко крачки и той се блъсна в рамката на вратата. Стилетът падна от ръката на Орландучо, но Винчентело, който също беше въоръжен, се върна в стаята; тогава Коломба се спусна към една пушка и той разбра, че борбата няма да бъде равна. В това време префектът застана между тях.

— До скоро виждане, Орс’ Антон’ — извика Орландучо, дръпна силно вратата на салона и превъртя ключа, за да имат време братята да избягат.

Седнали на двата края на салона, Орсо и префектът четвърт час мълчаха. В това време Коломба местеше очи от единия към другия, вдигнала гордо чело и облегната на пушката, която бе решила победата.

— Каква страна! Каква страна! — най-сетне възкликна префектът и буйно се изправи. — Сгрешихте, господин дела Ребиа. Искам да ми дадете честната си дума, че ще се въздържате от всяко насилие и ще чакате правосъдието да разреши тази проклета история.

— Да, господин префект, сгреших, че ударих този негодник; но го ударих и не мога да откажа, ако ми поиска удовлетворение.

— А не, той не желае да се дуелира с вас!… Но ако ви убие… Вие направихте наистина всичко, за да го предизвикате.

— Ние ще се пазим — каза Коломба.

— Орландучо ми се струва смел момък и аз имам по-добро мнение за него, господин префект — каза Орсо. — Той избърза да си извади стилета, но на негово място може би и аз бих постъпил по същия начин; за щастие сестра ми има яка ръка.

— Няма да се дуелирате! — извика префектът. — Забранявам ви!

— Извинете, господине, но когато се отнася до моята чест, не признавам друг авторитет, освен собствената си съвест.

— Повтарям ви, че няма да се дуелирате!

— Вие можете да наредите да ме арестуват, господине… искам да кажа, ако се оставя да ме хванат. Но ако това се случи, само ще отложите неизбежното. Вие сте доблестен човек, господин префект, и знаете отлично, че другояче не може да бъде.

— Ако наредите да арестуват брат ми — добави Коломба, — половината село ще вземе неговата страна и ще стане такава престрелка, че…

— Предупреждавам ви, господине — каза Орсо, — и ви умолявам да не мислите, че това е самохвалство, но ви предупреждавам, че ако господин Баричини злоупотреби с кметската си власт и се опита да ме арестува, аз ще се отбранявам.

— Още от днес — каза префектът — господин Баричини е отстранен от длъжност… Той ще се оправдае, надявам се… Знаете ли, господине, вие сте ми симпатичен. Искам от вас нещо дребно: стойте си спокойно в къщи до завръщането ми от Корте. Ще отсъствувам само три дни. Ще дойда с кралския прокурор и тогава напълно ще разнищим цялата тази печална история. Обещавате ли ми дотогава да се въздържате от всяко враждебно действие?

— Не мога да ви обещая, господине, защото смятам, че Орландучо ще ме извика на дуел.

— Как, господин дела Ребиа! Вие, френски офицер, искате да се дуелирате с човек, когото подозирате във фалшификация?

— Аз го ударих, господине.

— Но ако ударите някой долен престъпник и той ви извика на дуел, ще се биете ли с него? Хайде, господин Орсо! Добре, искам от вас нещо още по-незначително: не търсете Орландучо… Разрешавам ви да се дуелирате, ако той ви предизвика.

— Той ще ме предизвика, не се съмнявам, но ви обещавам да не го предизвикам с друга плесница.

— Каква страна! — повтори няколко пъти префектът, разхождайки се с широки крачки. — Кога най-сетне ще си отида във Франция?

— Господин префект — каза Коломба с най-нежния си глас, — става късно. Ще ни направите ли честта да обядвате с нас?

Префектът не можа да не се разсмее.

— Аз вече твърде дълго се застоях тука… прилича на пристрастие… И оня пусти основен камък… Трябва да вървя… Госпожица дела Ребиа… колко ли нещастия подготвихте вие днес!

— Сега поне, господин префект, ще оправдаете сестра ми и ще повярвате, че убедеността й е дълбока; освен това съм сигурен, че и сам вие вече я смятате за добре обоснована.

— Сбогом, господине — каза префектът, махвайки с ръка. — Предупреждавам ви, че ще наредя на жандармерийския бригадир да следи всяка ваша стъпка.

— Орсо — каза Коломба, след като префектът излезе, — тук вие не сте на континента. Орландучо нищо не разбира от вашите дуели и впрочем този негодник не бива да умира като храбрец.

— Коломба, мила, ти си силна жена. Много съм ти задължен, че ме спаси от стилета му. Дай да ти целуна ръчичката. Само че разбери, трябва да ме оставиш да действувам сам. Има някои неща, които не са ти ясни. Дай ми да обядвам и щом префектът потегли, прати да повикат Килина, тя, изглежда, прекрасно изпълнява поръчките, които й се възлагат. Ще й дам да занесе едно писмо.

Докато Коломба наглеждаше приготовленията за обеда, Орсо се качи в стаята си и написа следната бележка:

Сигурно бързате да се срещнете с мене; аз не по-малко бързам. Утре сутрин бихме могли да се срещнем в долината на Акуавива. Имам голям опит в стрелба с пистолет, ето защо не ви предлагам това оръжие. Казват, че вие много добре стреляте с пушка: нека всеки от нас вземе по една пушка с два патрона. Ще дойда придружен от един човек от селото. Ако брат ви желае да ви придружи, вземете втори секундант и ме предупредете. Само в такъв случаи ще имам двама секунданти.

Орсо Антонио дела Ребиа

След като поседя един час у помощник-кмета и се отби за няколко минути у Баричини, префектът замина за Корте, придружен само от един стражар. Четвърт час по-късно Килина отнесе писмото, което току-що прочетохме, и го предаде лично на Орландучо.

Отговорът се забави и дойде едва надвечер. Бе подписан от господин Баричини-баща и известяваше на Орсо, че той щял да предаде на кралския прокурор заплашителното писмо, изпратено до сина му. „Разчитайки на чистата си съвест — добавяше накрая той, — аз очаквам правосъдието да си каже думата за вашите клевети.“

Но междувременно пет-шест овчари, повикани от Коломба, пристигнаха да охраняват кулата на дела Ребиа. Въпреки протестите на Орсо на прозорците към площада направиха аркери и през цялата привечер различни хора от селото му предлагаха услугите си. Дори пристигна писмо от теолога-разбойник, който обещаваше от свое име и от името на Брандолачо да се намеси, ако кметът поиска помощ от жандармерията. Завършваше с послепис:

Мога ли да се осмеля да ви запитам какво впечатление направи на префекта прекрасното възпитание, което моят приятел дава на кучето Бруско? След Килина не познавам същество, по-покорно и по-надарено с приятни способности.