Проспер Мериме
Коломба (14)

XIV

Саверия се забави и нетърпението на Орсо бе стигнало краен предел, когато най-сетне прислужницата се появи с писмото в ръка, следвана от малката Килина, която си триеше очите, защото бе разбудена от първия си сън.

— Момиченце, защо си дошло тук по това време? — Запита Орсо.

— Вика ме госпожицата — отговори Килина.

„По дяволите, какво ли иска от детето?“ — помисли си Орсо, но побърза да разпечата писмото на мис Лидия, а докато той четеше, Килина се качи при сестра му.

Баща ми беше малко болен, господине — пишеше мис Невил, — а впрочем него толкова го мързи да пише, че съм принудена да му служа за секретарка. Знаете, че онзи ден си кисна краката в морето, вместо да се възхищава заедно с нас на гледката, а на вашия очарователен остров това е достатъчно, за да качи човек температура. Мога да си представя изражението ви; навярно посягате към стилета си, но се надявам, че вече нямате стилет. Така че баща ми изкара малка треска, а аз — голям страх. Префектът, когото продължавам да смятам за много любезен, ни прати един също такъв любезен лекар, който за два дена ни спаси от мъките: пристъпът не се повтори и баща ми иска отново да се върне към лова, но аз още му забранявам. Как заварихте вашия планински замък? Северната ви кула стои ли си на мястото? Има ли много привидения в нея? Задавам ви всички тези въпроси, защото баща ми помни, че сте му обещали елени, глигани и диви овни… Така ли се казваше онова странно животно? Смятаме, когато тръгнем да се качваме на кораби в Бастия, да ви помолим за гостоприемство и се надявам, че замъкът на рода дела Ребиа, за който вие разправяхте, че е толкова стар и разрушен, няма да се срути върху главите ни. Макар префектът да е толкова любезен и с него винаги да се намират теми за разговор, by the bye^[1], лаская се от мисълта, че съм му завъртяла главата. Ние си поговорихме за ваша светлост. От съда в Бастия са му изпратили признанията на някакъв мошеник, когото са заловили, и тези признания са от естество да премахнат и последните ви съмнения; при това положение за вашата вражда, която понякога ме тревожеше, би трябвало да се сложи край. Не можете да си представите колко това ме зарадва. Когато потеглихте с красивата вочератриче, с пушка в ръка и мрачен поглед, сторихте ми се по корсиканец от обикновено… даже прекалено корсиканец. Баста^[2]! Пиша ви толкова дълго писмо, защото се отегчавам. Префектът, уви, заминава! Когато тръгнем за вашите планини, ще ви пратим вестител и аз ще си позволя да пиша на госпожица Коломба, за да й поискам „бручо“, ma solenne^[3]. А засега ви моля да й предадете най-нежни поздрави. Много си служа с нейния стилет — разрязвам страниците на една книга, която си бях донесла. Но това страшно оръжие се възмущава от подобна употреба и ужасно ми обезобразява книгата. Сбогом, господин Орсо. Баща ми ви изпраща his best love^[4]. Послушайте префекта, той е разумен човек и както разбирам, се отклонява от пътя си заради вас. Отива да положи някакъв основен камък в Корте — представям си, че това ще бъде доста внушителна церемония, и много съжалявам, че не мога да присъствувам. Господин с бродиран фрак, копринени чорапи, бяла лента през рамо и мистрия в ръката!… И реч. Церемонията ще завърши с хиляди пъти повтаряния възглас: „Да живее кралят!“ Ще се почувствувате много горд, задето ме накарахте да изпълня тези четири страници; но пак ви повтарям, че се отегчавам и поради тази причина ви разрешавам да ми пишете много надълго. Във връзка с това искам да ви кажа, че ми се струва странно, дето още не сте ми известили за щастливото си пристигане в Pietranera — Castle.

Лидия

П.П. Искам да послушате префекта и да направите това, което ви каже. Решихме заедно, че така трябва да постъпите, и с това ще ми доставите удоволствие.

Орсо прочете три-четири пъти писмото, придружавайки всяко четене с безброй коментари; после написа дълъг отговор и поръча на Северия да го занесе на един човек от селото, който същата нощ заминаваше за Аячо. Той вече не мислеше да разисква със сестра си истинските или лъжливите обвинения против Баричини, тъй като писмото на мис Лидия го бе накарало да вижда всичко в розово; нямаше вече подозрения, нито омраза. След като почака известно време сестра си да слезе и като не я видя да се появява, отиде да си легне с такава лекота в сърцето, каквато не бе изпитвал отдавна. След като Килина бе отпратена с тайни инструкции, Коломба прекара по-голямата част от нощта в четене на стари книжа. Малко преди разсъмване няколко дребни камъчета изтропаха на стъклата на прозореца й; при този знак тя слезе в градината, отвори една тайна врата и въведе в къщи двама мъже с доста заплашителен вид; първата й работа бе да ги заведе в кухнята и да им даде да ядат. Какви бяха тези хора, ще узнаем след малко.