А. С. Серафимович
Железният поток (8)

VIII

На последната гара пред планините е вавилонско стълпотворение: шум, викове, плач, най-долни мръсни псувни, размесени военни части, отделни групи войници, а зад гарата изстрели, викове, суматоха. От време на време бумтят оръдия.

Тук е и Кожух със своята колона и своите бежанци. Пристигна и Смолокуров със своята колона и бежанци. Непрестанно пристигат и други отряди — стичаха се отвсякъде, притискани и гонени от казаците. И на това последно парче земя се струпаха десетки хиляди обречени хора: кадетите и казаците никого няма да пощадят, нито стар, нито млад — всички ще легнат под шашките, под картечниците или ще увиснат на дърветата, или, наблъскани в дълбоки долове, живи ще бъдат затрупани с камъни и пръст.

И в отчаяние вече се носи нееднократно чуващото се: „Продадоха ни… пропиха ни командирите!“ И когато оръдейната стрелба се засили, изведнъж избухна:

— Спасявай се, кой как може!… Пръскайте се, момчета!

Момците от колоната на Кожух задържаха криво-ляво казаците и паниката, но, усещаше се, не за дълго време.

Командирите се съвещаваха всяка минута, но преливаха от пусто в празно и никой не знаеше какво ще стане следната минута.

Кожух заяви:

— Едничкото спасение е да прехвърлим планината и по брега на морето с усилени маршове да вървим в обход, за да се съединим с нашите главни сили. Аз потеглям ей сега.

— Ако се опиташ да потеглиш, ще открия огън по тебе — каза Смолокуров, гигант с черна, буйна брада, като святкаше ослепително със зъби, — трябва с чест да се защищаваме, а не да бягаме.

След половин час колоната на Кожух потегли, но никой не се осмели да я задържи… И щом само потегли, десетки хиляди войници, бежанци, коли, животни се спуснаха в паника след нея, като се блъскаха, задръстваха шосето и се мъчеха да се изпреварват, да хвърлят пречещите в канавките.

И плъзна през планината безкрайна жива змия.