Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mea Culpa, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Мария Въжарова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,8 (× 25 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg (2010)
- Разпознаване и корекция
- Крискааа (2010)
- Корекция
- ganinka (2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2014)
Издание:
Ани Виванти. Аз съм виновна
Италианска. Второ издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 1992
Редактор: Румена Кюлиева
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN: 954-459-009-9
История
- — Добавяне
5
Времето минаваше бързо. Орелът „Хелуан“ летеше по блестящата вода край остров Крит; летеше на юг, като носеше върху своите люлеещи се гърди товара от тръпнещи човешки сърца.
Астрид О’Рейли живееше двоен живот, пълен с вълнения и смущения.
През ясните утрини, през блестящите дни леко тичаше на слънце с Елзи; получаваше искрената и лоялна любезност на Норман Грей; отдаваше се на трескавите обичайни разговори, които се развиваха по английски маниер: маниер, който изключва интимни изблици, отстранява всякакъв изблик на чувства и изобщо преминава в развиване на абстрактни аргументи. Така говореха за голф и тенис, за коне и надбягвания, за театри и балове, смееха се, смееха се много, за да поддържат повишено настроение при разговора.
Но в късна нощ обаянието на непознатото и на забраненото я привличаше към полумрака на верандата. Там, под лунното небе, над омагьосващия шум на бягащите в мрака води, Саад Насър — тъмният и замислен ориенталец, създаваше наоколо й атмосфера на странно възбуждение, на обгръщаща и тайнствена страстност. Той й говореше за отечество и за религия, за страдания и надежди, за жертви и за смърт.
Тя, която през деня беше слушала и почти одобрила надменните теории на британския воин за правата на силния върху слабите, трепереше от отвращение вечер, когато научаваше за страданията на египетския народ, толкова издигнат във вяра и благородство, когото Англия беше пожелала да цивилизова с бич, Библия и алкохол.
Норман Грей!… Саад Насър!… Пълен контраст между русия саксонец и тъмния ориенталец, контраст на две индивидуалности, така антагонистични и едновременно и двете така мощни, контраст, който я държеше, трептяща и развълнувана, под обаянието и на двамата.
И при този двойствен трепет тя изпитваше едновременно възторг и ужас, радост и угризение. Струваше й се, че е изменница и предателка по отношение и на двамата.
Когато редом с леля си и братовчедка си се разхождаше на слънце, като отговаряше с усмивка на откровената усмивка на Норман Грей, ако се случеше да се срещне с високата самотна и сериозна фигура на Саад, тя трепваше и кръвта й нахлуваше в сърцето.
И в късен нощен час, когато луната и голямата звезда срещу нея осветяваха всичко, когато стройният и тайнствен млад египтянин й откриваше тъмната пропаст в ориенталската душа, когато описваше безкрайното усамотение на пустинята или нашествието на своите изгладнели, зажаднели и измъчени хора и се кълнеше, че иска да стане, макар с цената на мъченичеството, освободител… тогава Астрид чувствуваше, че я посвещават във великолепна тайна, че става привилегирована и преизбрана довереница на мечтата за освобождението на един избран народ.
Ах! Колко възвишена и издигната беше тази връзка в сравнение с обикновените флиртове, с етикецията и любезностите на Лондон и Ричмънд!… Наистина това беше едно странно и рядко приключение, достойно да бъде изпитано и запомнено!…