Сюзън Хейстингс
Гладиатор (6)

6

Краят, който увенча игрите, финансирани и председателствани от Валерий, беше голямото пиршество във вилата му. Цял Рим говореше за тези игри, безпримерни по своя блясък и вложените в тях пари. Валерий беше много доволен от себе си и от реакцията на народа. Времената бяха станали неспокойни, народът преситен и бунтовен. Една малка искра можеше да причини експлозия с катастрофални последици за републиката. На места пламваха въстания. Много скоро можеше да избухне гражданска война.

Народът се гневеше лесно, но се укротяваше също така лесно. Помпозни игри, народни увеселения, надбягвания с колесници, театрални представления, раздаване на хляб и зехтин, пъстри шествия — и простолюдието отново беше доволно. Хората искаха развлечения, които да отклонят вниманието им от проблемите, и ги приемаха с благодарност. Игрите бяха стрували на Валерий цяло състояние: осемстотин хиляди сестерции, но той не тъгуваше за загубените пари. Те бяха добре вложени, те бяха гаранция за общественото му признание, за популярността му, за властта му. Защото беше неоспоримо, че междувременно сенатът беше съсредоточил в ръцете си голяма власт. А това отново пълнеше кесиите и раклите му и умножаваше богатството му.

Многобройните гости пристигнаха малко преди залез-слънце. Водейки непринудени разговори, те се настаниха в атриума, където вече свиреха флейти и прелестни танцьорки се извиваха под звуците на музиката. Валерий не бе пожалил нито средства, нито усилия и бе поръчал най-добрите музиканти и танцьори, фокусници и акробати, мимове и певци.

Грижливо поддържаните и скъпоценно облечени гости бяха до един от мъжки пол. Те бяха сената, от най-благородните патрициански и търговски семейства. Много от тях бяха придружени от млади жени. Но това не бяха съпругите, които нямаха място на един конвивиум.

Пила, скрита зад една колона в атриума, разглеждаше любопитно гостите и се възхищаваше на добре подбраното и изискано облекло на жените. Повечето одежди бяха от прозрачни материи, накитите много скъпи, сандалите изящни и от боядисана кожа.

— Виждаш ли докъде може да стигне жена, която си е осигурила благоволението на богат мъж — изсъска в ухото й Друзила и се запъти към трапезарията с голямо плато шунка.

— Как така? Що за жени са тези? Робини ли са?

— Не всички. Повечето са свободни или освободени. Това са амика, хетери. Те са образовани, водят духовити разговори и са богати.

Пила се препъваше непохватно след Друзила под тежестта на амфора с вино.

— И как са се сдобили с богатството си?

Друзила спря и се обърна към нея.

— Ама че въпроси задаваш — промърмори тя и поклати глава. — Мъжете им плащат за уменията им.

— Какви умения?

— Любовни, миличка. В крайна сметка това е най-важното, нали? И този конвивиум ще свърши с дива оргия.

Друзила продължи пътя си и Пила я последва нерешително. Какво означаваше всичко това? В каква каша се беше забъркала? Навсякъде робите палеха ароматни пръчици и поставяха купи с ухаещи растения. Робините раздаваха на гостите венци от бръшлян, мирта, рози, лилии и теменужки. Гостите също разпространяваха около себе си аромати на скъпи благовонни масла.

В атриума свиреха флейти и арфи, момичетата танцуваха възбуждащо, потраквайки с кастанетите си. Гостите се разхождаха между колоните и разговаряха оживено, вземаха си по нещо за хапване от обслужващите ги роби и надигаха чашите с вино. Мъжете бяха облечени в тоги, което подчертаваше общественото им положение. Само двама гости бяха с блестящи парадни ризници — Лентул и Клавдий. Макар да не беше обичайно, Валерий беше поканил гладиатора, който бе извоювал победа в игрите, и учителя му. Причината беше не толкова широката популярност на красивия Клавдий, а начинът, по който гладиаторът бе удържал последната си победа. Валерий все още бе под впечатлението на това необяснимо животинско избухване на гладиатора, който се славеше със съвършената си техника. Никой от гостите не разговаряше лично с Лентул и Клавдий, двамата стояха настрана.

Когато позна Клавдий, Пила замръзна на мястото си. Не беше очаквала и той да е между гостите. Възхити се на парадната униформа, която носеха двамата и на непринуденото им поведение. Тя се скри отново зад колоната, за да го погледа. Дали Ромелия беше дала парите на Лентул, за да доведе Клавдий в дома й? Не, единствено Валерий имаше правото да реши кои гости ще покани на своя конвивиум. Пила реши да бъде много внимателна.

Тя съзнаваше напълно какво беше предизвикала с призоваването на тъмните сили. Не само, че се беше намесила в делото на мъдрите жени, ами и беше взела страната на един римлянин срещу собствените си сънародници! Това не можеше да свърши добре, боговете щяха да отмъстят и на двамата. Въпреки това Пила изпитваше известно удовлетворение. Не можеше да се отърве от чувството, че е постъпила правилно. Каква ли съдба й бяха определили норните? И каква роля щеше да играе в живота й Клавдий?

— Нямаш ли си работа? — пошепна укорно Друзила. — Трябва да обслужваш гостите!

Пила се събуди от нерадостните си мисли. Подреди гънките на морскосинята си одежда, взе една табла с плодове, тръгна между гостите и незабелязано се приближи до Клавдий. Когато Лентул се отдели от него, за да си вземе от скъпите закуски, тя събра цялата си смелост и успокои лудо биещото си сърце. Поднесе му таблата със сведен поглед.

— Пила! — Радостна усмивка огря лицето на мъжа.

— Поздрав, господине! — прошепна едва чуто тя.

— Защо си толкова официална, красива Пила? Аз си мислех, че с теб сме неразривно свързани от меката огърлица на косата ти — отвърна с усмивка той. — Огърлица от златноруси къдрици.

— Повече, отколкото съзнаваш — прошепна тя.

— Говориш със загадки.

— Макар че смисълът на думите ми ти е тъмен, на него дължиш светлината.

Клавдий се засмя малко смутено.

— Пила, днес присъстваме на опияняващ празник, а ти правиш пророчества. Радвай се на музиката, на танците. Живееш в прекрасна къща. — Той направи широк жест с ръка и обхвана с един поглед целия атриум.

— Аз съм само робиня — отговори нещастно тя. — Но не мога да не бъда благодарна на господаря си.

Клавдий пристъпи по-близо до нея.

— Иска ми се да си свободна като птица. Тогава ще ни бъде лесно да се виждаме.

— Ако бях птица, щях веднага да отлетя надалеч — отвърна с въздишка тя.

Мъжът погледна дълбоко в очите й и Пила отново изпита чувството, че потъва в бездънно синьо езеро.

— Би било жалко, много жалко. Защото и там свободата не е абсолютна. Може да те улови някой орел или сокол.

Пила едва не избухна в смях.

— Очите ми са остри, а крилете бързи. Ще съумея да избягна и стрелата на ловеца.

Клавдий се огледа бързо.

— Тук е пълно с хора. Не мога ли да те видя насаме?

Пила не можа да му отговори. Валерий поздрави тържествено гостите си и ги помоли да заемат местата си около богато наредената трапеза в съседното помещение.

— Прощавай, но трябва да обслужвам гостите. — Пила побърза да се оттегли в кухнята. Отпусна се на едно столче и притисна ръка към гърдите си, за да успокои сърцето си. Защо винаги губеше самообладание, когато се доближеше до него?

— Какво става с теб, не ти ли е добре? — побутна я по рамото Друзила.

— Нищо ми няма. Само ме е страх да не сбъркам нещо.

Друзила я погледна изпитателно.

— Няма да сбъркаш. Трябва да обслужваш гостите. Останалото ще дойде от само себе си.

— Не мога ли да помагам в кухнята при приготвянето на ястията?

— Не, господарят изрично нареди да присъстваш на пира.

— Остави ме само за минута, моля те, Друзила!

— Е, добре. Но не се мотай, а работи.

Пила скочи и се зае да подрежда парчета месо и риба в сребърните съдове и да ги украсява с дафинови листа и маслини. В кухнята цареше страшна бъркотия, но Аурус съумяваше да се справя с хаоса.

В трапезарията вечерята вече беше започнала. Робите се точеха в безкрайна редица, понесли пълни купи от кухнята. Други имаха задачата да прибират опразнените съдове. Предястието се състоеше от морски таралежи, стриди, миди, пълнени дроздове, всевъзможни салати. За основно ястие поднесоха фазани, пълнени патици, зайци, мариновано сърнешко и филе от дива свиня, печено виме, телешки бутове и охлюви в тесто. Хляб от Пиценция, маслини, подправен зехтин и различни тестени произведения допълваха трапезата.

Освен с великолепното ядене, масата блестеше със скъпоценни сребърни съдове и пъстри кристални чаши. Тежките свещници, купите и таблите бяха истински произведения на изкуството.

В началото гостите водеха остроумни разговори. Валерий задаваше умели въпроси и съумя да насочи разговора в различни направления. Гостите обсъждаха теми от изкуството, науката, политиката и обществото в поучителна и забавна форма. Най-високо се ценяха блестящите остроумия, които развеселяваха гостите и придаваха пикантен вкус на яденето.

Вечерята се проточи няколко часа. Музиканти, танцьори и акробати забавляваха присъстващите. Но и самите гости допринесоха за доброто протичане на вечерта. Сенатор Квинтилий въодушеви слушателите с новото си стихотворение, една от богато облечените хетери посвири на рядък инструмент от Финикия, един мим даде чудесно представление, в което включи и гостите.

Но и това не беше достатъчно. Проведоха томбола с богати подаръци. Валерий беше направил наградите по двойки: спечелилият получаваше или десет магарета, или десет щурци, десет сребърни чаши или десет оловни лъжици, десет пауна или десет яйца, десет роби или десет тестени рулца. Томболата развесели гостите и настроението се вдигна. Валерий плесна с ръце и повика на сцената леко облечените танцьорки. Последваха ги момичета, преоблечени като гръцки нимфи, които посипаха над главите на гостите дъжд от цветя. В началото посетителите пиеха виното смесено с вода, но сега повечето преминаха на неразредено вино, сърцата се отпуснаха и езиците се развързаха. Мъжете изпразваха чашите една след друга, разговорите ставаха все по-оживени, предприемаха се първите опити за сближаване, както от страна на мъжете, така и на жените. Виното събуждаше еротични желания, поощряваше неприкрита похот. Разменяха се нежности, прегръдки, целувки. Музиката звучеше все по-гръмко, танцьорките се извиваха изкусително. Първите гости се отдадоха на любовни игри, без да се интересуват от щъкащите насам-натам мъже или седналите настрана музиканти.

Пила се стараеше да остава колкото се може повече време в кухнята, но скоро това стана невъзможно, защото фината й синя одежда се открояваше сред останалите роби и Аурус я попита защо се е явила в това облекло.

— Трябва най-после да обслужваш гостите, Пила! — настоя сърдито Друзила. Тя нямаше нищо против да остане на заден план. Нейната задача беше да стои на вратата към трапезарията и да направлява робите, които поднасяха ястия и вино.

— Ей сега идвам — обеща тихо Пила и се върна в кухнята.

Някаква незнайна сила й пречеше да влезе в трапезарията. Изведнъж изпита страх да погледне в очите на Клавдий. Чувствата, които се бореха в нея, бяха твърде противоречиви. Освен това са страхуваше от задушната безскрупулна атмосфера на пира. Ала нямаше избор. Валерий й бе поставил условието да присъства на пиршеството и да му служи. Това беше цената за косата й. Замяната беше отвратителна, но имаше и една малка разлика: всеки щеше да забележи, че е загубила косата си, но никой нямаше да разбере, че се е простила с девствеността си. Като помисли за това, Пила потрепери. После пое дълбоко дъх и взе таблата с грозде, която й подаде Друзила.

— Отнеси я в атриума — нареди робинята.

Пила кимна послушно. Застана под една колона и се огледа колебливо. Чуваше музика и смехове, между тях сладостни стонове. Каза си, че ако остане още малко навън, ще ядоса Валерий, а това не биваше да става. Затова смело пристъпи в атриума.

Трапезарията беше отворена към градината, обградена с колони. Лекият вятър разхлаждаше сгорещените гости. Навсякъде в помещението и в градината бяха разположени лежанки, покрити с чисти чаршафи. До всяка клина имаше масичка, на която бяха наредени купи с плодове и чаши с вино.

Пила веднага забеляза Клавдий. Той лежеше на удобен диван, подпрял горната част на тялото си с няколко възглавници. Беше свалил парадната си ризница и носеше само престилчица от фин лен. Стискаше в ръка сребърен бокал и често го поднасяше към устните си. До него седеше жена, която разнасяше около себе си тежко ориенталско ухание. Той й подаде чашата и я покани да пие. Жената беше една от скъпите хетери, поканени от Валерий да забавляват гостите му, и си разбираше от занаята. Носеше тънка прозирна одежда, под която личаха примамливите очертания на тялото й и коравите зърна на гърдите, вдлъбнатинката на пъпа и меко извитите хълбоци. Чувствена като богинята Венера, тя се изтегна до Клавдий и му върна чашата.

Пила преглътна. Устните на жената се приближиха до устата на Клавдий. Решена да се намеси, германката остави таблата с грозде и грабна една стомна с вино. Запъти се към двойката на дивана. Жената не вдигна очи да я погледне, защото беше заета да хапе крайчето на мъжкото ухо. Клавдий отметна глава назад и лицето му пламна от желание.

Пила застана до него и едва успя да успокои лудо биещото си сърце. Той изглеждаше толкова млад и безгрижен, атлетичното му тяло беше безкрайно чувствено и желано. Изведнъж тя изпита желание да изблъска хетерата и да легне до него, да усети топлината на тялото му и да вдъхне дълбоко аромата на канелата, с която се беше намазал.

Клавдий размаха небрежно чашата и я поднесе към стомната. Едва след това очите му проследиха извивките на ръката и той се изправи рязко. Пила отговори на погледа на двете сини очи, които бяха странно помътнели. Знаеше, че трябва да сведе глава и да покаже покорство, ала не можа да се откъсне от погледа му. Двамата впиха погледи един в друг и Пила отново усети странното треперене в стомаха, копнежа да изпита силата на прегръдката му.

Ароматът на запалените наблизо пръчици я замая. При гледката на почти голия Клавдий тя беше готова да забрави всичко около себе си. Трябваше да събере всичките си сили, за да се откъсне от него и да напълни чашата му с вино. Когато се наведе, умело драпираната синя одежда се разтвори и разкри част от меката гръд. Погледът на Клавдий се впи в прекрасната гледка и той забрави къде се намираше. Едва когато Пила се изправи, а хетерата привлече лицето му към своето, той успя да откъсне поглед от нея. Изведнъж усети силна възбуда и тихо простена. Престилчицата му се изду и хетерата се засмя доволно. Сгуши се в него и ръката й бавно се спусна по тялото му.

Клавдий свали тънката одежда от раменете на жената. Кожата й беше гладка и блестеше. Тя се засмя гърлено, облегна се на гърдите му и свали престилчицата му. После потри тялото си в неговото и ароматът на канела се смеси с ориенталското й ухание.

Пила извърна глава, опитвайки се да преодолее силното си вълнение. Откакто живееше в Рим, с нея ставаха странни промени. Нещата, които по-рано беше смятала за немислими, сега бяха част от всекидневието й. Живееше в огромна каменна къща, наслаждаваше се на топлото слънце, на фините си одежди. Радваше се на сладки плодове, нежни аромати и пъстри цветя. Харесваше баните, ароматните масла, с които натриваше тялото си, беше й безкрайно приятно да лежи лениво край басейна. Все повече се интересуваше от мъжете, които бяха винаги готови за любов, които гордо показваха възбудата и желанието си и съвсем естествено се отдаваха на чувствата и нагоните си.

Ако в началото беше смятала всичко това за дело на зли духове, за хитрост и коварство, създадени за изкушение на човешките същества, сега харесваше удобствата на римския живот и ги приемаше съвсем нормално. Спеше в меко легло с чисти чаршафи, носеше прекрасни дрехи от нежни материи, изтъкани от неземни ръце. Притежаваше златни украшения, които сенаторът й подаряваше в знак на разположението си. Всеки ден се къпеше с топла вода и разтриваше кожата си с ароматни масла. Хранеше се богато с вкусни ястия, чувството на глад, неин постоянен спътник още от детството, беше изчезнало. Всичко това беше цената на свободата й. Цената за мръсотията, студа, лишенията, глада. Но свободата си беше свобода. Тя живееше в златна клетка, тя беше робиня!

Клавдий се изтегна на лежанката. Хетерата го освободи окончателно от облеклото му и огледа с възхищение възбудения му член.

— Ти си като сатир, Клавдий. Няма много мъже с такава великолепна мъжественост. — Ръцете й се плъзнаха подканващо по тялото му.

— Ти знаеш най-добре — промърмори мъжът и отново отпи голяма глътка вино. То отпусна сърцето му, раздвижи кръвта му и събуди желанието в слабините му. Силните му ръце обхванаха разголените гърди на жената и ги разтриха със силни движения. Той зарови пръсти в меката й черна коса и привлече лицето й към своето.

Жената избухна в смях, захвърли тънката си дреха и седна отгоре му. Беше стройна и гъвкава, тялото й беше като излято от бронз. Тя разтвори крака, спусна се бавно към фалоса му и в същото време потърси устните му.

Пила се обърна, подтикната от някаква неведома сила. Нежните движения, с които се съединиха Клавдий и хетерата, й причиниха неописуема болка. Друзила винаги говореше с отвращение за пировете на сенатора и как мъжете се съвкупявали с дива жажда и грубост с хетерите и робините. Това беше само чиста плътска страст, замайващо пиянство, бушуващо желание. Ала когато видя Клавдий да лежи така, като видя опияняващата усмивка на лицето му, докато хетерата умело извиваше хълбоците си, Пила изпита неизказана болка. Забрави бруталната битка на арената, забрави обезумелия мъж, който просна противника си в окървавения пясък и го прониза безброй пъти с меча си. Забрави тържествуващата му усмивка, когато вдигна окървавеното оръжие, за да поздрави въодушевените зрители. Забрави мръсното, покрито с пот тяло под студения метал на бронята. Клавдий, който лежеше пред нея на мекия диван и сладостно стенеше в ритъма на любовния акт, беше само красив.

Пила стоеше и гледаше, неспособна да се помръдне. Ръцете й конвулсивно стискаха сребърната купа.

— Пила, мечтаеш ли? — Гласът на сенатора я изтръгна от вцепенението.

Тя се обърна рязко и забърза към Валерий.

— Е, красавице, харесва ли ти моето пиршество? Макар че си робиня на жена ми, смятай се за гостенка. Вземи си плодове, пий вино, колкото желае сърцето ти. — Той й подаде скъпоценна сребърна чаша. — Пий, реколтата е много добра, достойна за сенатор.

Пила се поклони.

— О, не, изправи се — каза меко сенаторът и се засмя весело. — Наблюдавах те и разбрах, че харесваш един определен мъж. Знам, че си още девствена, затова платих двойна цена, за да те имам. — Той поклати глава, сякаш си беше направил чудесна шега. — Не мислиш ли, че този прекрасен празник е подходящото място да ме дариш с девствеността си?

Пила го погледна объркано.

— Аз… аз съм твоя предана робиня — заекна тя. — Но не съм омъжена. Не е редно да…

— Я стига с тези варварски приказки — изръмжа Валерий. — Ти си робиня и не можеш да се омъжиш. Ти си предвидена за други неща. Нима искаш великолепното ти алабастрово тяло да принадлежи само на един мъж?

Пила кимна енергично и сенаторът избухна в смях.

— Е, добре, тогава ще принадлежиш само на мен! — Той я привлече към себе си. Пила се огледа отчаяно, тялото й се скова. Но кой можеше да й помогне? Сигурно всички гости щяха да се съберат и да гледат как Валерий отнема девствеността на своята робиня. — Пий вино, то ще отвори германското ти сърце и ще затопли кръвта ти. Не можеш да отречеш, че под студената мраморна обвивка бие диво сърце. Знам, че германските жени само се преструват на хладни и недостъпни, но са диви като пантерите на арената. — Той помилва дългия й крак и отново й подаде чашата. — Пий най-после!

Пила отпи глътка вино.

— Виждаш ли тази красива сребърна чаша? Виждаш ли как изкусно е украсена с релефи? Това са двойки, които се съвкупяват. Виж колко много начини има да се слеят две тела. Ще ти подаря чашата за спомен от днешния празник. За спомен от първия път, когато си била обзета от любовно желание.

Пила усети как в сърцето й се надига паника. Валерий беше неин господар и тя нямаше право да му откаже. Смелият германски дух й нашепваше да замахне и да му разбие черепа, но тя вече беше научила да се владее. Трябваше да спечели време. Макар че никога не беше познавала страх, сега сведе поглед и се престори на плаха и срамежлива.

— О, горда Пила, какво ти стана? Правиш се на плаха? Разбирам. Пийни още вино, то ще прогони страха, ще развърже езика ти и ще събуди желанието за любов.

Пила изпразни смело чашата и я подаде на Валерий. Той се засмя и й наля още. После се изтегна на лежанката си, разпери ръце и извика:

— Какъв прелестно объркан свят! Могъщият сенатор обслужва робинята си и я ухажва, за да спечели благоразположението й.

Сенаторът беше пил много, но това не бе навредило на мъжката му сила. Беше толкова развълнуван от мисълта за стройните бели крака на Пила, че одеждата му се изду застрашително. Отчаяна, девойката затвори очи.

Клавдий се бе отдал цял на силните движения на своята хетера и се извиваше сладостно под тялото й. По едно време неволно се извърна настрана и съзря Пила. Валерий тъкмо я бе привлякъл на дивана си. Без съмнение сенаторът я желаеше и искаше да я обладае. Клавдий видя отчаяния й поглед, молещ за милост и помощ. Едната й ръка стискаше чашата с вино, другата бе опряна на дивана. Валерий свали туниката от раменете й и разголи пълните й гърди. Слабините на Клавдий пламнаха в див огън. Той изблъска хетерата от себе си и скочи на крака. Дори не си направи труда да покрие мъжествеността си с кърпа. Носейки пред себе си железния си фалос, той закрачи по хладния мраморен под към дивана на Валерий и се изправи пред сенатора.

— Благородни Валерий, дай я на мен! Ти си достатъчно богат и можеш да си купиш стотици германки като нея, но аз не мога. Затова, преди да загина на арената, желая да позная небесната наслада да се потопя между тези дорийски колони.

Сенаторът зяпна смаяно. Един гладиатор не биваше да си позволява такива волности! Погледът му бавно се плъзна по мъжкото тяло и огледа страхопочтително възбудения му член.

— Каква божествена гледка! — прошепна смаяно той. — Ти си дяволски дързък, Клавдий, но аз отдавам това безумие на виното, което си изпил. Знам, че си безстрашен, гладиаторе, истински герой. — Усмивката му стана още по-широка. — За всички ни е ясно, че животът ти ще свърши преди моя. Затова приеми момичето като знак на гостоприемството ми. Давам ти Пила. — Той въздъхна и отново помилва краката на германката. — Жалко, много ми се искаше да потъна пръв между тези дорийски колони, както ги нарече. — Той взе чашата от ръката на Пила и я изпи на един дъх. — Дръж, вземи я като спомен от този знаменателен ден! — извика той и тикна чашата в ръката й. — Позволявам ти да я запазиш, макар че не ме ощастливи.

Клавдий стисна ръката на Пила и я повлече към своя диван, където хетерата се утешаваше с чаша вино и чакаше любовника си, за да продължат удоволствието. Тя погледна Клавдий и му се усмихна подканващо. Той се изтегна отново на дивана и нежно привлече Пила към себе си. Очакваше радостна прегръдка, но в погледа й имаше само страх.

— Какво ти е, защо се страхуваш? — попита нежно той.

Лицето на момичето пламна в червенина.

— Прости ми, но аз никога не съм била с мъж…

— Тогава е крайно време да опознаеш мъжката любов — засмя се Клавдий и нежно помилва бузата й. Пила седеше на крайчеца на дивана със срамежливо стиснати крака. Клавдий я погледна с нарастващо учудване. Ала веднага спря опита й да закрие гърдите си с туниката.

— Нека да погледам тялото ти, Пила. Никога в живота си не съм виждал такава красота. Знам, че германите имат светла кожа, вече съм се бил с червенокоси диваци. Но никога не си бях представял, че може да съществува кожа с цвят на мрамор… — Пръстите му се плъзнаха по гърдите й. — Казват, че алпийските върхове са покрити със сняг, който блести под слънчевите лъчи. Сигурно и твоите гърди са направени от сняг. Но нима снегът е толкова мек и гладък? — Той притисна гърдата й и тихо изстена.

— Не, господарю, снегът е студен, а когато го вземеш в ръце, се стопява и потича като вода.

— Тогава ми позволи да пия от твоя разтопен сняг, защото без теб умирам от жажда.

Устните му потърсиха нежнорозовите връхчета на гърдата й. Пила потрепери и се отдаде на милувките му. Клавдий усети прилив на диво желание, слабините му запулсираха болезнено. Зарадвана, хетерата се вкопчи в набъбналия му член и се метна отгоре му. Тя нададе почти животинско ръмжене и възседна напращялата мъжественост. Клавдий положи глава върху облегалката на дивана и привлече тялото на Пила към своето.

— Облегни се на мен, искам да усещам гърдите ти. Гледай ме, за да потъна в синевата на очите ти. Отвори устните си, за да усещам дъха ти.

Той дишаше дълбоко и накъсано, докато хетерата умело извиваше хълбоците си. Движенията й се пренесоха върху неговото тяло и оттам в гърдите на Пила. И тя задиша учестено, по кожата й пролазиха сладостни тръпки и тя се предаде на пасивните движения като в транс. Не можеше да откъсне очите си от неговите. Погледите им бяха заковани един в друг като веригите на робите. Клавдий взе зърно грозде от таблата до дивана и го мушна между зъбите на Пила.

— Няма да го ядеш — пошепна той. — Дай ми го с устата си.

Тя го погледна смаяно и докато кръжащите тласъци на хетерата се усилваха и ритмично се предаваха на гърдите й, положени върху мускулестата гръд на Клавдий, бавно се наведе към устните му. Усети силния му дъх; видя как ресниците му трептяха от желание. Клавдий имаше остър нос с тесни ноздри, които сега вибрираха от възбуда. Той сложи ръка на хълбока й и ръката му затрепери от напрежение. Пила сведе устни към неговите, като стискаше зърното между зъбите си. Той притисна устни към нейните и пое гроздето. Зърното се разкъса с тих шум и Пила усети сладостта му. Внезапно засмука с все сила нежния плод и зарови ръце в косата му. Колкото по-силни ставаха движенията на хетерата, колкото по-накъсано ставаше дишането на мъжа, толкова по-силно се притискаха устните й към неговите, толкова по-интензивно вкусваха сладостта на плода. Тя чу тихите му стонове под целувките й, усети как мускулестите ръце я прегърнаха здраво.

— Люби ме, Пила, люби ме, люби ме! — прошепна дрезгаво той. Притисна я към себе си с такава сила, че телата им се сляха. Дори да искаше, тя не можеше да се изтръгне от прегръдката му. Пила вдъхна дълбоко мъжествения аромат на канела, усети екстаза му, треперенето на мускулите под опънатата кожа, потри се като котка в коравите му гърди и зарови пръсти в разбърканата кестенява коса. Двамата се прегръщаха като в транс, докато хетерата го тласкаше към върха на насладата. Накрая Клавдий нададе гърлен вик, изви се насреща й и тялото му се разтърси от силни тръпки.

— Пила, ти си моя, Пила! — простена той в самия момент на екстаза.

Пила усети физически колко силно беше вълнението му. Сладостното му трептене се пренесе и в нейното тяло и остави пареща следа в слабините й. Учудена, стъписана, прещастлива, тя осъзна колко силно беше физическото привличане помежду им, колко прекрасна беше жаравата, която се бе разгоряла в тялото й и се изля в утробата й. Усети никога неизпитвана омая, силна, всеовладяваща страст.

Двамата останаха прегърнати дълго, докато хетерата, малко задъхана, но с равнодушно изражение на лицето, се отдели от слабините на Клавдий, уви хълбоците си с кърпата и механично посегна към чашата с вино.

Пила притисна лице в гърдите на мъжа. Усети на устните си соления вкус на потта му. Възбудата отшумяваше бавно. След малко тя се откъсна предпазливо от него и се вгледа в зачервеното му лице. И нейните бузи пламтяха от преживяната страст. Краката й все още бяха здраво стиснати.

Клавдий се усмихна малко смутено и нежно помилва мраморното й бедро.

— И така може да се направи — прошепна с нарочна небрежност той.

Пила сведе поглед.

— Аз… изпитвах сковаващ страх — призна тихо тя.

— Знам — отговори мъжът. — Не исках да ти причиня болка.

Очите й се разшириха.

— Значи ли това, че няма да ме опозориш?

— Да те опозоря? За нищо на света. — Той проследи с поглед движенията на ръката си, която нежно милваше бедрото й. — Бих дал всичко на света, за да легна между прекрасните ти крака и да ти доставя най-висшето удоволствие. Но няма да те принуждавам да ми се отдадеш. — Той вдигна брадичката й и я погледна в очите. — Надявам се да доживея деня, в който ще се съединя с теб, красива Пила. Ще чакам да ми се отдадеш доброволно.

Пила слушаше тихите му думи с нарастващо учудване. Не можеше да проумее, че този мъж, който пронизваше безмилостно противниците си и забавляваше хиляди зрители с военното си изкуство, който ходеше всеки ден в градските бордеи и се възнасяше към върховете на плътската страст с помощта на проститутки, мъжът, който беше дошъл в къщата на един могъщ сенатор и се забавляваше и пиеше без граници, може да се съобрази с чувствата и непонятния за римляните срам на една германска робиня. Той бе съумял да я спаси от позора да се лиши от девствеността си в прегръдките на Валерий и я даряваше с толкова нежност, че я караше да се забрави. Нима можеше да има човек с толкова много лица?

Внезапно Пила бе обзета от чувство, напълно ново и непознато за нея, много по-силно от сладостните тръпки, които бе изпитала в прегръдката му. Тя усети дълбока благодарност към този римлянин, към този неразбираем, красив, безкрайно желан и въпреки това заплашителен и жесток мъж. Наведе се към него и потрепери от силата на погледа му. В сините очи вече нямаше възбуда, те бяха изпълнени с безкрайна нежност.

— Благодаря ти! — прошепна тя и докосна устните му със своите. След това скочи, грабна празната стомна и се втурна към кухнята. Знаеше, че вече никой няма да забележи отсъствието й от празника, който се беше изродил в дива оргия.