Кристин Макгуайър
Докато смъртта ни раздели (26)

25

Върховен съд, отдел №8

Понеделник, 26 юни, 14:00

Съдът се събра точно по разписание, както обичаше съдия Уудс. Той се настани удобно на креслото си, хвърли бърз поглед към съдебните заседатели и препълнената зала, след което кимна на Мариан Браунинг.

— Госпожице Браунинг, вие все още се намирате под клетва — напомни й той. — Господин Белкър, можете да пристъпите към разпит на свидетелката.

Адвокатът на защитата тръгна към свидетелската скамейка, но малко преди да стигне до нея, рязко спря, като че ли не искаше да се приближава прекалено близо до Мариан. Тя го изгледа безстрастно и Катрин леко се усмихна. При професионалните спортисти това се наричаше „да запазиш самообладание преди състезанието“.

— Госпожице Браунинг — започна Белкър, — вие твърдите, че три пъти сте правили секс с господин Хъдсън, а той не е използвал презерватив само веднъж. Вярно ли е?

— Да.

— Сигурна ли сте?

— Абсолютно съм сигурна, господине. Мога да броя до три.

— Убеден съм, че е така, но не е там въпросът. Възможно ли е да сте правили необезопасен секс с моя клиент повече от един път, например пет или шест пъти?

— Не, господине, не е възможно. Аз нямам безразборни полови отношения. И много добре знам колко пъти съм правила секс с вашия клиент.

— Естествено — презрително се засмя той. — Забравих, че имате безпогрешна памет, която не може да ви изневери. Нека ви задам още един въпрос. Колко чаши вино изпихте онази вечер? Вечерта, когато според вас сте имали сексуални отношения без предпазни средства с моя клиент?

— Две или три. Не помня. Не съм ги броила.

— Не помните колко чаши вино сте изпили, но помните точно колко пъти сте правили любов с моя клиент. Винаги ли се напивате от две чаши вино?

— Отвратена съм от вашите намеци, господине — възмутено отговори тя. — По принцип не пия вино. И искам да ви уверя, че ако не бях пила, никога не бих извършила нещо толкова необмислено. Никога не съм…

— Не ви питам за това, госпожице Браунинг! — рязко я прекъсна Белкър, тъй като разговорът очевидно не се развиваше в желаната от него посока.

— Възразявам, ваша чест — обади се Катрин. — Свидетелката не е завършила изказването си.

— Съгласен съм — каза съдията. — Госпожице Браунинг довършете мисълта си.

— Благодаря ви, ваша чест — учтиво изрече тя, очевидно доволна, че е успяла да извади Белкър от равновесие. — Както вече споменах, не съм свикнала да пия алкохол и бях пияна. Възможно е да не си спомням точно колко чаши вино съм изпила, но много добре знам колко пъти съм правила секс. Сигурно разбирате, че това не е едно и също.

— Разбирам го, и то много добре. Да продължаваме нататък.

Мартин Белкър имаше вид на човек, попаднал в небрано лозе, тъй като свидетелката се бе оказала костелив орех. Катрин забеляза как той направи няколко крачки към съдебните заседатели, както само преди няколко часа бе постъпила и тя самата. Помисли си, че и мотивите са същите.

— Сутринта казахте пред съдебните заседатели, че работите като помощник-медицинска сестра. Вярно ли е?

— Да, господин Белкър.

— От колко време? Май беше от осем години, така ли?

— Точно така.

— И през тези осем години вие сте били в пряк контакт със стотици, ако не и с хиляди пациенти, нали, госпожице Браунинг?

— Затруднявам се да посоча точния брой.

— А възможно ли е, госпожице Браунинг, през тези осем години вие да сте били ухапана от пациент, който без да знаете, е бил серопозитивен или болен от СПИН?

— Възможно е, но не си спомням някой да ме е хапал.

— Понякога сигурно сте участвали във възстановяване на дейността на сърдечно-белодробната система на пациенти чрез директен сърдечен масаж, нали, госпожице Браунинг?

— Да — колебливо призна тя.

— По време на тази процедура не сте ли били изложена на риска да се заразите от пациент, който отново без ваше знание е бил серопозитивен или болен от СПИН?

— Не… зная.

— В качеството си на помощник-медицинска сестра вие непрекъснато влизате в контакт с телесни течности като кръв, вярно ли е, госпожице Браунинг?

— Да, вярно е, но винаги съм с гумени ръкавици — отговори Мариан.

— Възможно ли е един или повече пъти да сте забравили да си сложите ръкавици, когато сте били в контакт с кръв, заразена с вируса на СПИН?

— Не, господин Белкър — бързо отговори тя, — винаги нося ръкавици.

— Винаги ли, госпожице Браунинг? Сигурна ли сте? — попита адвокатът с добре изиграно съмнение.

— Възразявам, ваша чест — стана Катрин от мястото си. — Свидетелката вече отговори на въпроса.

— Оттеглям въпроса — отговори Белкър.

Отдалечи се от съдебните заседатели и се върна при Мариан Браунинг.

— Имам само още един въпрос по тази тема, след което ще преминем към следващата. Сигурно се е случвало по време на работата ви като помощник-медицинска сестра случайно да се убодете с игла, нали, госпожице Браунинг?

— Да, понякога и това се случва — предпазливо отвърна тя.

— В състояние ли сте да посочите на съдебните заседатели колко пъти приблизително се е случвало?

— Не — отговори Мариан.

— Може ли да се каже, че вие сте компетентна и опитна медицинска сестра?

— Да, аз обичам работата си и се гордея с нея.

— Естествено — потвърди Белкър, — и аз мисля така. Това ми дава основание да предположа, че следите най-новите медицински издания. Например преди да се запознаете с моя клиент, сигурно много добре сте знаели, че някои болести — понякога опасни и дори смъртоносни — се пренасят при сексуални контакти без предпазни средства?

— Разбира се, че ми беше известно.

— Тогава още преди да правите любов с моя клиент, вие сте знаели, че човек, заразен със СПИН, може да го предаде на своя партньор при необезопасен сексуален контакт, нали, госпожице Браунинг?

— Предпочитам да се обръщате към мен с госпожо, а не с госпожице — хладно изрече тя. — И още веднъж искам да подчертая, че не съм правила любов, а секс с вашия клиент. Става дума за секс. Но нека да отговоря на въпроса ви. Да, знаех, че дори само един полов контакт е достатъчен, за да се предаде вирусът на СПИН.

— Благодаря ви. Няма да забравя оригиналния начин, по който държите да се прави разграничение между любов и секс — мрачно каза Белкър. — А сега, уважаема госпожо Браунинг, нима не сте съгласна с мен, че сте установили сексуален контакт с моя клиент, без да използвате презерватив, осъзнавайки риска, на който се подлагате и пренебрегвайки всичките си знания по въпроса, и следователно напълно доброволно сте приели риска да се заразите със СПИН?

Мариан Браунинг изгледа Белкър и Катрин забеляза, че цялата трепери от гняв.

— Господине, това е абсурд! — каза тя със стържещ глас. — Не, не съм приела доброволно риска да се заразя със СПИН. Не бих могла да приема риск, за който не съм знаела, че съществува. Вашият клиент ме излъга. Той изфабрикува една долна лъжа и ми каза, че във връзка с лека операция е бил подложен на тест за СПИН, както и че резултатите са били отрицателни. Направи го с една-единствена цел — за да спи с мене, и дори ме напи, за да му бъде още по-лесно да ме убеди. И успя, господине — но само веднъж. И така, за да отговоря колкото се може по-изчерпателно на въпроса ви — тя се изправи на свидетелската скамейка, като посочи Ричард Хъдсън, — вашият клиент — този човек! — ме зарази с вируса на СПИН и го направи умишлено. Искрено се надявам да изгори в ада!

Мариан се отпусна на мястото си изтощена от гневното си избухване. В съдебната зала не се чуваше нито звук, но след миг съдия Уудс възмутено реагира на обвинителната реч на Мариан Браунинг.

— Госпожице Браунинг, достатъчно изпитвахте търпението на съда! — рязко каза той. — Повече няма да търпя подобни изпълнения. Ако не сте в състояние да се владеете и още веднъж си позволите подобно поведение, ще бъда принуден да ви осъдя за неуважение към съда. Ще наредя да бъдете задържана, докато не се научите да се контролирате. Разбрахте ли ме?

Последните думи на съдията бяха произнесени между стиснатите му устни и изплющяха като удари с камшик. Но ако бе очаквал, че Мариан Браунинг може да бъде сплашена, съдията остана дълбоко разочарован. Тя отправи към него нетрепващ поглед и заяви:

— Ваша чест, не исках думите ми да прозвучат като липса на уважение към вас или към когото и да е в тази съдебна зала. Но имам чувството, че с мен се отнасят като с престъпник, а не като с жертва. След като вече имам смъртна присъда, и то поради единственото престъпление, което съм извършила, а то е, че съм проявила изключително неблагоразумие, вие сигурно се досещате, че не мога да се отнасям сериозно към заплахата да прекарам няколко нощи в затвора. Освен това нищо не е по-страшно от ада, в който съм принудена да живея.

Катрин ликуваше. В своя отговор Мариан Браунинг сполучливо бе обобщила моралното несъвършенство на съдебната система, а по време на процеса бе направила много повече за обвинението в ущърб на защитата от всички останали свидетели, дори и от тези, които още не бяха изслушани. Затова Катрин не се изненада, когато Мартин Белкър реши, че няма повече въпроси към нея.

— Благодаря ви, господин Белкър — тежко обяви съдия Уудс. — Мисля, че за днес е достатъчно. Дами и господа съдебни заседатели, благодаря ви за вниманието и отново ви напомням, че не бива да обсъждате случая нито помежду си, нито с трети лица.

— Станете! — извика съдебният пристав Крис Тейлър, когато съдията се изправи. Катрин седеше все още под силното впечатление от показанията на свидетелката. Много рядко, най-много веднъж в своята професионална кариера, един прокурор можеше да сполучи със свидетел с толкова мощно въздействие върху съдебната зала като Мариан Браунинг. Катрин стана, когато Мариан се приближи до масата на обвинението.

— Само исках да ти благодаря, Катрин — каза тя и погледна Белкър. — Този човек се опита да ме представи като… развратна и глупава жена.

— Обаче не успя — заяви прокурорката.

— Радвам се, ако е така — усмихна се Мариан. — Би ли… Би ли се съгласила някой път да се видим на чаша кафе? След като всичко това… свърши?

— С удоволствие — отговори Катрин. — Ела да те изпратя. Уредих да те откарат вкъщи.

— Не е необходимо, предпочитам да взема автобуса.

Катрин се загледа след нея, докато мина през преградата и излезе от заседателната зала — дребна, семпло облечена жена, която можеш да срещнеш на улицата и да не я забележиш. Вчера може би, но не и днес. Днес Мариан Браунинг бе накарала всички да я видят добре: почтена, смела и открита жена, която бе имала смелостта да се изправи пред целия свят и да каже на Ричард Хъдсън — и на всички останали Ричард Хъдсъновци — че не е съгласна да бъде жертва.