Кристин Макгуайър
Докато смъртта ни раздели (16)

15

Над масата имаше подвижна поставка за лампа, която позволяваше на трите крушки по сто вата да се въртят във всички посоки. В момента те бяха нагласени така, че да осветяват всички части на стаята с безмилостна и заслепяваща бяла светлина. По стъклената повърхност на бутилките, сложени на масата, се виждаха ярки отблясъци. Съставните части на бомбата със забавено действие бяха акуратно подредени. Но първо трябваше да се свърши подготвителната работа.

— Колко си умен само! — възхити се Ейнджъл.

— Ами — възрази той. — Всичко е много просто.

И това беше самата истина — никак не беше сложно да изработиш една бомба. Затова не бе необходимо да имаш научна степен по химия; всяко десетгодишно дете би могло да се справи с тази задача. Е, не чак десетгодишно дете, но поне всеки достатъчно предпазлив средно интелигентен човек. Предпазливостта и интелектът бяха много важни и накрая, при екзекуцията. Ейнджъл се усмихна доволно.

— Ще страда ли?

— О, да — отговори той. — Мога да ти обещая, че много ще страда.

Отстрани сигурно изглеждаше, че онези хора са станали жертва на ексцентрично отмъщение, но в действителност ставаше въпрос за нещо много по-сериозно. Всеки един от тях беше извършил предателство спрямо даровете на красотата и насладата, получени от Ейнджъл. Всеки от тях беше омърсил нещо много красиво и незаменимо и трябваше да си плати. Ето истинската причина за бомбите. Това бе пречистване с огън, който поглъщаше тялото и поставяше върху него своя печат.

Тази бомба бе предназначена за Питър, на чието въображение би могъл да завиди и маркиз Дьо Сад. Питър, с неговите метални скоби и горещи игли, измамен и напълно безпомощен, тъй както е завързан на леглото. Тялото му лъщи от пот и се извива от желаната болка, а накрая устата му се отваря широко от експлоатиралото освобождаване. Ейнджъл притежаваше злокобно чувство за хумор.

— А сега искам да помълчиш — каза той на Ейнджъл. — Трябва да се съсредоточа.

Не обичаше да бъде груб, но напоследък ставаше все по-трудно да накара Ейнджъл да го остави сам. Изчака, докато съзнанието му се изчисти. И тогава започна.

Първо, сярна киселина. Достатъчно беше да се вземе киселината от батерия за кола и да се концентрира в стъклен съд на готварската печка — тенджерите от йенско стъкло вършеха идеална работа. След това киселината се оставя да изстине, като се внимава да не попадне на кожата и да не се вдишат отровните пари. От топлината на лампите му стана горещо. Сега пък трябваше да внимава в съда да не попадне капка пот, защото потта беше солена, а солената вода щеше да предизвика отделяне на смъртоносен хлорен газ.

След това се взема калиев хлорид и обикновена захар на кристали, за да се получи захарен хлорат. Трябваше да се добави само малко вряла вода.

— Гениален си — обади се Ейнджъл. — Направо си страхотен.

— Няма нищо трудно — каза той. — А сега тихо. Трябва да замълчиш.

След това се прави фуния от картон — не много голяма, но достатъчно широка, за да се увие около малка стъклена кана с капаче. Краищата се залепват със скоч. После във фунията се изсипват кристалите на захарния хлорат и се оставя да изсъхне.

Сега идва ред на капачето на каната. От стара вътрешна велосипедна гума се изрязва гумен кръг и плътно се прикрепва от вътрешната страна на капачето. Трябва да се провери дали е здраво запечатано, после вътре се прибавя сярната киселина, здраво се затваря и старателно се измива каничката отвън. Защото ако останат капчици сярна киселина, могат да разранят ръцете.

Ето и фитилът със забавено действие е готов.

— Разкажи ми какво ще направим — помоли Ейнджъл. — Разкажи ми какво ще се случи.

Когато настъпи решителният момент, фунията с кристалите на захарния хлорат се поставя върху запалителното устройство. Фитилът се задейства, като се обърне наопаки каната с киселината, така че тя да проникне в тръбичката. След известно време — ако вътрешната тръбичка е достатъчно плътна, са необходими някъде между десет и петнайсет минути — киселината ще прояде гумения диск и ще запали захарния хлорат, който на свой ред ще задейства запалителното устройство отдолу.

Десет-петнайсет минути непоносим кошмар. А после…

— Адиос, ми амор — прошепна Ейнджъл.