Кристин Макгуайър
Докато смъртта ни раздели (12)

11

Еспаньола

Вторник, 20 юни, 19:15

Застанала до печката, Катрин разбъркваше с дървена лопатка царевично брашно в чугунен тиган. Ема седеше до кухненския плот и задълбочено пишеше домашното си, заобиколена от разпръснати учебници и тетрадки. Бяха се прибрали само преди няколко минути. Катрин не бе успяла да изпълни добрите си намерения, отново бе закъсняла да вземе дъщеря си от занималнята и сега бе наказана. Да се каже, че Ема бе просто огорчена, бе все едно да не се каже нищо.

Телефонът иззвъня и наруши напрегнатото мълчание. Катрин остави телефонния секретар да приеме съобщението. Крадешком погледна към Ема и забеляза на лицето й познатия примирен израз. Дъщеря й много добре знаеше какво означават тези вечерни обаждания.

— Областна телефонна централа, госпожо Маккей — чу се сдържан женски глас. — Евентуално убийство на Кабрильо Авеню №380 в Аламейда Хайтс. Съпроводено е с експлозия и пожар.

— По дяволите — промърмори тя и веднага вдигна слушалката. Ема демонстративно завъртя очи. — Тук е Катрин Маккей. Слушам ви.

— От службата на шерифа помолиха възможно най-бързо да се явите на посочения адрес. След колко време ще успеете да пристигнете, за да ги предупредя?

При разследване на случай на убийство Катрин винаги беше на разположение на шерифството. Въпреки че до предявяването на обвинение подобни случаи формално „принадлежаха“ на полицията, винаги я канеха на първоначалния оглед на местопрестъплението и се съветваха с нея по правни въпроси, които впоследствие можеха да окажат влияние върху формулировката на обвинението.

— Веднага тръгвам — каза тя. — Трябват ми не повече от петнайсет минути. Бихте ли уведомили инспектор Гранц за случая и го помолете да ме чака на мястото.

Разсеяно чу как диспечерката автоматично произнесе: „десет-четири“ и затвори. Мисълта й вече бе насочена към новия случай. Евентуално убийство, експлозия и пожар. Експлозия? Пак ли взривно устройство? Отново вдигна телефона и се обади на приятелката си Рут Дрейпър, която живееше на долния етаж. Помоли я да остане при Ема, докато се върне.

— Пак ли се е случило нещо страшно, мамичко? — В гласа на Ема прозвуча уплаха. Още преди Катрин да каже нещо, тя се бе досетила за отговора.

Катрин кимна.

— Починал е някакъв човек, Ем. Налага се да изляза за малко. След няколко минути Рут ще дойде при тебе. Тя ще довърши качамака.

— Но ние току-що се прибрахме! — възрази момичето. — Нали каза, че ако получавам само шестици, ще ми помогнеш с домашното? Не е честно! Не може ли да отиде някой друг?

— Трябва да тръгвам, Ем, и ти много добре го знаеш. Съжалявам, миличко, но такава ми е работата и нищо не може да се направи. Веднага щом свърша, ще се прибера вкъщи. Ако тази вечер не успея да ти помогна за домашното, ще остане за утре сутринта. Обещавам. Не забравяй да си вземеш душ преди сън. Само внимавай, докато си миеш лицето, да не изстържеш тези сладки лунички, че няма да мога да те позная.

Шегата предизвика сдържана усмивка у Ема и Катрин реши да я приеме за знак на сдобряване. Тръгна към стаята си да се преоблече, но дъщеря й не беше чак толкова разстроена, че да пропусне удобния случай.

— Мамичко! — извика тя. — След като вечерям и се изкъпя, и даже си напиша домашното, може ли да си взема за десерт едно сладоледче „Сникърс“?

Катрин строго поклати глава. Но после размисли.

— Добре, но само едно — отстъпи тя и бързо си навлече джинси и риза. — Ако остане време, може да погледате малко телевизия преди сън. След ядене си измий зъбите и не забравяй да смениш водата в купичката на Сам. Чао.

— Мамичко, пази се — извика Ема и изпрати въздушна целувка след Катрин, която почти тичешком излезе през вратата. Беше обещала на диспечерката да стигне до Кабрильо Авеню за петнайсет минути.

Успя да стигне само за дванайсет.