Сандра Браун
Нежна тишина (9)

Глава девета

— А, добър вечер — чу Лори да казва Дрейк. — Аз съм…

— Знаем кой сте, млади човече. Лори ни е разказвала за вас. Майка й успя да разгласи пред всички, че дъщеря й работи за Дрейк Слоун.

— Не мога да повярвам, че говоря лично с вас. Дамите в къщи ще…

— Майко, не виждаш ли, че човекът е без риза, а ние го държим на студения нощен въздух. Може ли да влезем, господин Сл… искам да кажа, господин Райвингтън?

Лори слушаше в състояние на шок и стоеше като закована пред дивана. Спонтанното й желание беше да изтича по стълбите нагоре и да се скрие, но те се виждаха от входната врата. Нямаше начин да стигне до тях, без да я видят родителите й.

Какво търсеха те тук? Тя оправи халата, колкото можеше по-добре и приглади с ръце косата си, разрошена от жадните пръсти на Дрейк. За повече нямаше време. Дрейк ги въвеждаше в стаята.

— Майко! Татко! — възкликна тя с фалшива радост и се спусна да ги посрещне. Трябваше да се държи самоуверено. Само не гледай виновно, предупреди тя себе си.

— Лори, милото ми момиче. Как си? — Алис Париш прегърна дъщеря си и Лори разбра, че майка й ще усети, че няма нищо под халата. Тя погледна към Дрейк през рамо. Той вдигна безпомощно рамене и извърна глава. Косата му, забеляза Лори с тревога, беше разбъркана като нейната. В добавка разкопчаните дънки издаваха набъбналата му мъжественост. О, Боже!

Майка й я целуна по устата, която още пазеше следите от целувките на Дрейк. Щеше ли тя да усети вкуса му? Преди да си е отговорила още на въпроса, Лори попадна в ръцете на баща си и се отпусна в сърдечната му прегръдка.

След сърдечното, но и престорено посрещане в стаята настъпи неловко мълчание. Тихата музика още се лееше със стереофонична мелодичност. Светлината от огъня в камината изпълваше стаята с причудливи форми и сенки и налагаше впечатлението за скрита интимност. Кофата с лед и двете наполовина изпити чаши с вино на масичката за кафе бяха като обвинителен пръст. Още по-разобличаващи изглеждаха разхвърляните възглавници на дивана.

Ако Лори не беше толкова сконфузена от ситуацията, щеше да се зарадва на родителите си. Тя беше привързана към тях и знаеше, че съдбата беше благосклонна към нея, изпращайки й родители, които цял живот я бяха дарявали с обичта си.

Тя гледаше майка си — нисичка жена, която едва стигаше до рамото на мъжа си. Косата й имаше същия кестеняв цвят като Лорината, но побеляла с времето и без този ярък блясък. Лицето й излъчваше благородство, хармония и доброта.

Високият Андрю Париш стъпваше гордо и с достойнство. Тъмната му, посивяла коса откриваше голямо чело и се спускаше назад на добре пригладени вълни. Той имаше строги сиви очи, които бяха добри и мили и говореше с дълбок, успокояващ глас. Беше много благ с паството си, но непримирим в осъждането на неморалните прояви на новото време.

Първоначалната радост от срещата с по-малката им дъщеря се стопи от сцената, която се разкри пред очите им и очевидно ги притесни. Изразът върху лицата им не оставяше и следа от съмнение. Сърцето й се сви като си представи какво си мислеха.

— Вие вече видяхте Дрейк — каза тя поради липса на нещо по-добро и за да наруши тягостното мълчание. — Какво правите тук? Не че не се радвам да ви видя — добави тя бързо. — А защото…

— Мислехме, че ще те изненадаме приятно, скъпа. Майка ти и аз ще присъстваме на една пасторска конференция, която се открива утре вечер в Санта Фе. Решихме да тръгнем един ден по-рано и да прекараме известно време с теб.

— Много се радвам — каза Лори.

— Не очаквахме да намерим господин Райвингтън тук — поясни Андрю като се обърна към Дрейк. Той беше взел пуловера си от дивана и го нахлузваше през главата.

В стила на баща й беше да попада точно в целта. Лори искаше да има повече време, за да измисли нещо по-приемливо. Но щеше ли времето да й помогне? Съмняваше се. Струваше ли й се или наистина долната устна на майка й започна да притреперва. Защо пристигнаха тази вечер? Ами ако бяха дошли петнайсет минути по-късно? Лори пое дълбоко дъх и обгърна раменете си с ръце. Беше страшно даже да се мисли.

Тя облиза устни и каза по-въодушевено от обикновено.

— Дрейк… дойде преди няколко дни да види Дженифър. Трябва да видиш Дженифър, майко. Ще се влюбиш в нея — никой не каза нищо и тя продължи. — Тя много му липсва, нали разбирате… Той си взе малко почивка от филма… А тя е толкова щастлива да са заедно… — нареждаше Лори. Тя усещаше, че пелтеченето й само потвърждава мислите, които се въртяха в главите им.

Андрю погледна двете чаши на малката масичка. Те говореха достатъчно красноречиво.

— Седели сте заедно тук — тя видя болката в очите на баща си, когато произнесе тези думи. Искаше й се да отрича, да обяснява… Те никога нямаше да я разберат. Затвори очи пред горчивия упрек, който прочете по лицата на родителите си.

— Лори, скъпа, може би трябва да ги уведомим — обади се Дрейк спокойно. Той се приближи към нея, прегърна я през раменете с любов и я притисна леко към себе си. Тя го погледна с ужас. Но той само нежно й се усмихваше. — Разбрахме се да го пазим засега в тайна, но тогава не знаехме, че родителите ти ще ни изненадат по този начин. Страхувам се, че си мислят най-лошото.

И ще бъдат прави, искаше да каже тя, но нямаше сили да възрази на Дрейк, запленена от думите му и съучастническия му тон.

— Сър — произнесе той сериозно и патетично, обръщайки се към баща й. — Лори и аз се оженихме днес в Албукерк. Това е първата ни брачна нощ. И вие ни заварихте…

Лори щеше да припадне, ако ръката на Дрейк не я държеше здраво. Всичката кръв от тялото й се събра в главата и тя усещаше отчетливо всеки удар на сърцето си, чийто пулс туптеше във вените й. Ушите й писнаха от шумния възторг, който изригнаха родителите й, от облекчението, с което посрещнаха новината.

Те се смееха и мълвяха учудените си поздравления. Майка й дойде при Дрейк, прегърна го непринудено, целуна го по бузата и каза:

— Добре дошъл в нашето семейство, Дрейк — Андрю го потупа по гърба и каза. — За малко щяхте да ме изпуснете. Не искам да ви описвам какво си мислех.

След това прегърнаха Лори и тя потъна в прилива на тяхната любов и възвърнато доверие. Все още беше твърде зашеметена, за да може да говори или реагира.

— Андрю, разбра ли, че имаме още едно внуче? — Алис плесна с ръце при тази вълнуваща мисъл. — Може ли да я видим, Лори? Обещавам, че няма да я събудим. Ти си ми казвала какво прекрасно дете е. Нямах търпение да я видя, а сега тя е от нашето семейство — светлинките в очите на Алис танцуваха и Лори нямаше сили да я разочарова отново.

— Тя е на горния етаж, майко. В малката спалня. Защо не се качите с татко да я видите? Ще сложа кафе. Така ме изненадахте, че забравих всякакво гостоприемство — смотолеви Лори неубедително. Мозъкът й беше лишен от мисли, устата й не беше в състояние да ги изговаря.

— Хайде, Андрю — Алис хвана съпруга си за ръката, а той обърна очи към небето с най-искрено преклонение.

— Тази жена е луда по децата, Дрейк. Трябва да свикнеш с нейната инфантилност.

— Напротив. С нетърпение очаквам пълната й проява. А мисля, че и на Дженифър ще й хареса — той говореше с топлота. В думите му не се долавяше и следа от напрежение. Не разбираше ли, че тази игра не може да трае дълго? И каква беше мотивацията му за всичко това?

Щом родителите й изчезнаха по стълбите, тя сви очи и погледна подозрително Дрейк, който продължаваше да я съзерцава откровено. Юмруците върху хълбоците й се стегнаха. Нещо в арогантното килване на главата му събуди гнева й. Той се наслаждаваше на състоянието й!

— Защо, Дрейк? — попита тя настойчиво с шепот, понеже не искаше родителите й да чуят този разговор. — Откъде ти хрумна такава нелепа лъжа?

— Това беше представление, заслужаващо специалната награда на Академията, нали? Мисля, че трябва да си ми благодарна, че те спасих, Лори. Всичко беше против теб. Те разбраха истината, а не мисля, че ти би го искала, нали? А за това е малко късно — отбеляза той, тъй като тя запали осветлението. — По-добре изгаси. Очевидно е какво сме правили и как сме се целували…

— Ще спреш ли? — просъска тя и тропна с крак. — Дрейк, какво ще правя сега? Родителите ми мислят, че съм омъжена за теб! Какво ще им кажем като разберат истината?

— Ще им кажем, че нещата не са потръгнали и сме се разделили — произнесе той безучастно.

Тя седна на дивана и покри лицето си с ръце.

— Те бяха толкова разстроени, когато се разделихме с Пол. Не искам още веднъж да им причинявам страдание.

Известно време той мълча, след което продължи бавно.

— Тогава ще им кажа, че аз само те предизвиквах. Ти ще им обясниш обстоятелствата, при които живеем тук заедно. Те ще те разберат. Нали баща ти е в опрощаващия бизнес? — ироничният му тон я подразни повече от наглата лъжа.

— Недей, Дрейк — очите й бяха пълни с гняв и този опасен блясък съвсем не се дължеше на отражението от камината. — Не смей да се подиграваш! Нито аз, нито те заслужаваме такова отношение! — предупреди го тя с нисък, но твърд глас.

Когато видя студения й, обиден вид, той стана сериозен.

— Извинявай. Не исках да обиждам професията на баща ти, нито пък да будя твоите страхове.

Тонът му беше напълно искрен, лицето му също. Въпреки това гласът й прозвуча резервирано.

— Няма значение. Убедена съм, че за теб сцената е като романтичен фарс, но за мен нещата са реални. Не искам да ги наранявам.

— Лори, ти си почти на трийсет — възрази той. — Животът си е твой и ти можеш да го живееш, както намериш за добре. Те може и да не харесват всичко, което ти правиш. Нито един родител не одобрява изцяло живота на детето си. И въпреки това всеки живее според своите разбирания.

— Ти не разбираш — каза тя. — Никога не съм предавала доверието им в мен. Ако реша да направя нещо, което те не биха одобрили, ще го премълча, за да предпазя тях, не себе си. Никога не разкривам тайните си пред тях.

— Но ти нищо не си направила! — каза той остро, след това понижи глас. — Вярвай ми, знам колко си почтена. Чак ме боли от това.

Въпреки техния конфликт, думите му накараха сърцето й радостно да подскочи. Тя погледна встрани от него.

— Съвестта ми е чиста и ако им разкажа истината, те ще ми повярват. Само че — тя разтвори ръце, като че ли търсеше точните думи — нещата са по-различни, това е. Те са от друго поколение. Никога няма да приемат да живея с някой мъж при каквито и да било обстоятелства. Никога не си обичал толкова силно, че да те интересува мнението на другия.

Това беше грешка и тя я разбра още щом думите излязоха от устата й. Лицето му се стегна, устата под мустаците също. Той пъхна ръце в джобовете на джинсите, завъртя се на пети и загледа догарящия огън.

Паришови излязоха от стаята на Дженифър и Дрейк каза тихо, без да я гледа.

— Оставям на теб. Ще реагирам според твоето поведение.

Алис заговори още преди да е стигнала края на стълбите.

— Дрейк, тя е същински ангел. Вече я обичам и не мога да дочакам сутринта тя да се събуди и да си поиграя с нея — беше толкова щастлива, че Лори реши да продължи измамата.

— Съжалявам — каза тя бързо. — Още не съм сложила кафето — тръгна към кухнята, но баща й я спря.

— Недей да правиш специално за нас. Ние сме на години и не е полезно да пием кафе по това време. Няма да можем да спим. По-добре да намерим място, където да пренощуваме. А сутринта ще дойдем пак.

— Глупости — каза Дрейк. — Ще останете в моя дом. Място има достатъчно.

— О, не — възпротиви се Алис. — Вие с Лори сте младоженци!

— Аз нямам нищо против. Мисля, че и Лори ще се съгласи с мен — каза Дрейк и сви рамене. — Нали, скъпа?

— Аз… да. Искам да кажа — нямам нищо против — заекна тя, опитвайки се да разгадае намеренията на Дрейк.

— От другата страна на кухнята има малка спалня. Аз спях там през последните няколко дни. Тази вечер и без това щях да се прехвърля в голямата спалня.

— Разбирам — прогърмя гласът на Андрю и той потупа сърдечно Дрейк по гърба. — Аз лично бих предпочел да останем тук вместо на хотел. Какво ще кажеш, майко? — обърна се той към жена си. Всички бяха забравили за Лори, която стана рязко при споменаването на Дрейк за местенето му. Сега тя разбра какво има предвид и това я вбеси.

— Естествено, бих предпочела да съм близо до Лори — отговори Алис.

— Тогава всичко е уредено — кимна Дрейк строго. — Ще си събера нещата, докато Лори оправя леглото. След което ще ви оставим да си починете. Сигурно сте уморени.

Следващият половин час приличаше на забавен водевил. Дрейк отиде в малката спалня и се върна във всекидневната, като носеше кутия с принадлежности за бръснене и други лични вещи. Кадифеният му халат беше преметнат небрежно през рамо. Той намигна съучастнически на Лори, докато тя слушаше подробните обяснения на родителите си за полета им до Албукерк и пътуването им с кола до Уйспърс.

Тя се зае да смени завивките на леглото, надявайки се, че Дрейк ще се върне обратно за нещо. Смяташе да му обясни своята концепция относно приготовленията му за през нощта, но той я избягваше. Докато родителите й казваха лека нощ, той собственически я хвана през кръста и я притисна към себе си.

— Радвам се, че си ми зет, Дрейк. Грижи се за дъщеря ми и я обичай. Това е всичко, за което те моля — каза Андрю.

— Да, сър — каза Дрейк тържествено.

Лори имаше желанието да го ритне в кокалчетата.

Възрастната двойка се оттегли в своята стая. Лори покорно последва Дрейк по стълбите нагоре, но веднага щом затвориха врата на стаята, тя се обърна към него и го изгледа унищожително.

— Знам какво си мислиш, Дрейк, но няма да го бъде! Ще проваля жалкия ти план!

— Какво си мисля? — попита той и съблече пуловера си за втори път тази вечер.

— Мислиш, че ще легна в това легло с теб.

— И през ум не ми е минало — подхвърли безразлично той и разкопча ципа на джинсите си.

— Какво правиш? — избухна тя.

— Събличам се. А ти какво мислиш, че правя? — сякаш за доказателство, той продължи: — Едно лято пътувах с пътната компания „Коса“ и оттогава нямам никакъв свян. Ако се притесняваш, обърни се.

Бельото му беше светлосиньо, стегнато и изрязано. Лори преглътна бучката в гърлото си, докато го наблюдаваше как събу джинсите и ги захвърли небрежно на един стол. Той й обърна гръб и започна да отмята завивките върху голямото легло.

— Аз ще спя на дивана — каза решително тя и отвори шкафа, където бяха резервните одеяла.

— Както искаш. Баща ти може да е свещеник, но оценява правилно нещата от живота. Какво ще им кажеш, когато те видят на сутринта? Кавга между влюбени?

Тя имаше желание да му удари плесница, когато се обърна към него и го видя в леглото — отпуснат блажено, завит до кръста.

— Ще се събудя преди тях.

— Е, добре, виждам, че си изчислила всичко — той се прозина и се намести удобно на възглавниците. — Лека нощ.

Вместо хаплив отговор тя изхвърча от стаята с одеялата под мишница. Спусна се по стълбите надолу и на мъждивата светлина от последните отблясъци на огъня намери дивана в дъното.

Подскочи, когато лампата светна.

— О, мила, надявам се, че не те изплаших. Точно идвах да помоля за още одеяла — обясни Алис. — Ще трябва да спя на дивана. Баща ти така хърка, че няма да мигна цяла нощ. Случва му се, когато е много уморен. Какво ще правиш с тези? — Алис забеляза одеялата, които Лори носеше.

— Аз… ъъ… мислех, че може да ви трябват с татко на разсъмване. Макар че сезонът едва започна, нощите са много студени.

„Майка ми ще спи на дивана“, помисли тя.

— Тези ще са напълно достатъчни. Може да сложа още дърва в камината. Дори и буря да излезе, баща ти няма да разбере нищо до сутринта. Така че, качи се горе при мъжа си и престани да ни мислиш.

Майка й я целуна по бузата и се насочи към стаята. Беше облякла ватираната нощница, която Лори й беше подарила за миналата Коледа. Ароматът на нощния й крем върна Лори в детството, когато майка й идваше в стаята им с Елън, оправяше завивките им за през нощта и ги целуваше. Стори й се, че е било толкова отдавна и очите я засмъдяха.

— Лека нощ, майко — каза тихо тя и се оттегли по стълбите.

Спря пред врата на спалнята. Помисли да отиде при Дженифър и да спи там, но нейното легло беше твърде малко. Освен това, ако стреснеше детето посред нощ, трябваше и на него да дава обяснения. Не й оставаше нищо друго, освен да се върне при Дрейк, в голямото легло.

Тя отвори вратата тихо и бавно, надявайки се той да е заспал. Уви, надеждите й се оказаха напразни. Той се обърна, надигна се и я погледна въпросително. Тя не запали лампата, но лунната светлина струеше през прозореца и осветяваше всичко. Очертанията на тялото му под завивките изпъкваха ясно. Сърцето й заби болезнено.

— Ново решение ли взе?

— Не — сопна му се тя. — Майка ще спи на дивана, за да избяга от хъркането на татко.

— Надявам се, че не си наследила този недостатък — каза заядливо той и се отпусна върху възглавницата.

Тя изруга наум. Беше непоносим. Отиде в банята и изми зъбите и лицето си, колкото можа по-шумно. Борейки се с гнева си, съблече халата, и без да мисли, тръгна към спалнята. Но какво, за Бога, правеше?! Винаги спеше без нощница, сега, обаче, не можеше да легне до Дрейк така.

След миг вече отваряше шкафа с бельото — извади чифт бикини и един сутиен и ги облече. Това не беше кой знае какво, но беше по-добре от нищо. Ако си легнеше с халата, щеше да умре от жега до сутринта. Беше тъмно и той нямаше да я види.

Като внимаваше да се придържа към края, тя отиде до леглото и легна. Затвори очи и си заповяда да се отпусне и да заспи. Почти беше успяла, когато чу гласа му в тъмнината.

— Надяна ли защитната броня?

— Млъкни и ме остави на мира — каза тя рязко, но обвинението в гласа й беше изчезнало.

— Така и смятах да постъпя — каза Дрейк. — Засега. Но ти се появи около мен — той я потупа по задника през завивките, преди да се обърне с гръб към нея.

Най-после щеше да я остави на спокойствие, помисли тя с облекчение. Но дали наистина искаше това?

 

 

Меката, виолетова зора се прокрадна през прозорците. Само че не предвестникът на утрото събуди Лори от дълбокия й сън. Тя лежеше по корем, с лице заровено във възглавницата. Нещо топло и влажно галеше леко гърба й. Пробуди се моментално, прескачайки сладкото, еуфорично състояние между будност и сън. Искаше й се това плуващо усещане да продължи завинаги.

Ловки пръсти откопчаха закопчалката на сутиена й и тънката лентичка, опасваща гърба й, падна настрани. Тя се разсъни напълно и мускулите й се напрегнаха под този хипнотизиращ масаж, който я държеше в съзерцателно мечтание.

— Дрейк? — прошепна тя.

— Ммм? — беше единственият отговор.

Изискваше се огромно усилие да преодолее противоречивите си чувства, докато той продължаваше манипулациите си.

— Какво правиш? — попита тя, останала почти без дъх.

— Закусвам — промърмори той и захапа нежната кожа по раменете й. Ръцете му разтриха гърба й и погладиха извивката на ханша. — Фантастично е.

Гласът му беше тих като дихание. Лори изстена и притисна лице във възглавницата, замаяна от влажния, кадифен допир на езика му, който опитваше прелестите на гърба й.

Тежкият му крак притискаше бедрата й към леглото, докато устата и ръцете му продължаваха да галят гърба й. Той стигна до кръста й и се върна обратно нагоре. Този път я захапа отстрани, по ребрата.

Когато стигна до мишницата й, той я обърна внимателно по гръб и се вгледа в сънените й, кехлибарени очи, като отмяташе разпилените кичури от лицето й.

— Добро утро — усмихна се той.

— Добро утро.

Той с лекота свали презрамките на сутиена и го махна. Погледна надолу към кожата й, затоплена и зачервена от съня. Лори затвори очи, неспособна да издържи изгарящия му поглед, когато прехвърли тялото си върху нейното.

Той вдигна ръцете й над главата и започна да я целува от вътрешната страна по тези най-нежни и чувствителни места от лактите към мишниците, което я накара да изпита желание да крещи от радост. Устата му премина през ключицата, нагоре към шията, за да се съедини с нейната, полуотворена и тръпнеща в очакване.

Търпеливото събуждане на сетивата й беше възнаградено с такава страстна целувка от нейна страна, че и двамата се разтрепериха.

Силното му желание за нея не беше удовлетворено и той беше ненаситен. Устата и ръцете му молеха за утоляване на глада, който той изпитваше още от първата им среща.

— Толкова си вкусна. Ти си сладка… топла… мека — шепнеше той, спускайки се по-надолу като фокусираше вниманието си върху тръпнещите й гърди, очакващи облекчението, което само неговите устни можеха да им дадат. Той се зае с така желаната задача, докато тя произнесе нежно името му и го сграбчи за раменете.

Отхвърли всяка мисъл, която можеше да засенчи удоволствието от този върховен момент, но тя дойде неканена в съзнанието й. Въпреки че почувства искреното му и страстно желание, тя си спомни, че това беше само желание и нищо повече. Той не я обичаше, не можеше да я обича. И какво щеше да стане, когато похотта му бъде задоволена? Щеше ли да си отиде безразличен, оставяйки я с разбито сърце? Не! Не биваше да позволи това да се случи. Тя можеше да понесе арогантността му, различните роли, които играеше, суетата, гнева му, но никога не би понесла безразличието.

Желаеше го. Умът й отхвърляше копнежите на тялото. А то се изви като дъга в инстинктивен спазъм от възбуждащата ласка на устата му върху корема й.

Пръстите му галеха корема й и докоснаха мекото възвишение, което затуптя и натежа от влага и топлина. Лори задиша учестено и остро. Действието му я изстреля обратно в реалността. Осъзнаваше ли той изобщо кой лежи под него? Дали мислеше за Сюзън? Представяйки си…

Ръцете на Лори бяха на раменете му и го отблъскваха със сила, породена от паника и страх.

— Не, Дрейк. Моля те. Стига — той вдигна глава и видя разстроеното й лице и сълзите, които тя не осъзнаваше. Те изтичаха от ъглите на очите й и изчезваха под разбърканите кестеняви кичури, после попиваха във възглавницата.

— Лори? — повика я нежно и се подпря на лакът. Наведе се над нея и избърса с пръсти едно поточе от сълзите й, а друго изпи от бузата й с жадни устни.

— Не искам да те насилвам, Лори — каза той мило. Тонът му беше искрен, нямаше и следа от подигравка. — И аз имам скрупули, за съжаление. Твоите близки ме приеха безрезервно в семейството си. Няма да се чувствам много добре да те имам, колкото и да те желая, докато те са долу и вярват, че сме женени — той докосна слепоочието й с пръст и прошепна. — Никога не се страхувай от мен — после я целуна нежно.

Тя почувства дъха му в ноздрите и устата си, когато той прошепна.

— Моля те. Само още една глътка мляко с мед — той обхвана гърдата й с ръка и я повдигна леко, навеждайки глава. Захапа нежно розовото й зърно. Това беше жест, воден от страст, но изпълнен с копнеж. Засмука я внимателно. Използва съвсем леко мускулите на бузите си, но Лори го почувства с всяка клетка на тялото си.

Пусна я и стана от леглото. Като обуваше джинсите си той подхвърли през рамо.

— Мисля, че чух Дженифър. Ще я облека и ще се видим долу — на вратата се спря. — За това, от което се отказах тази сутрин, или ще бъда обвинен, или издигнат в култ — усмихна й се нежно и мило, преди да напусне стаята.

Засега всичко вървеше чудесно.