Сандра Браун
Нежна тишина (10)

Глава десета

Но в действителност не беше съвсем така. Лори се чувстваше като престъпник, сядайки на закуска с родителите си, Дрейк и Дженифър. Алис настоя да приготви богата закуска в чест на новобрачните. Това съвсем засили чувството за вина на Лори.

Алис ги засипа с новини от семейството на Елън, показа им снимки на двамата й сина, които Дрейк разгледа, както подобаваше. Тя охарактеризира пред Дрейк детството на Лори, което я накара да се изчерви, а него да се смее. Ако не го познаваше толкова добре, Лори би помислила, че той се забавлява. Всъщност той играеше ролята на зет, който прави всичко възможно да се хареса на семейството на съпругата си.

Ласкаеше майка й и слушаше с интерес баща й, когато той се впусна в една от своите безкрайни истории. По тяхно настояване Дрейк им разказа клюки от кухнята на сапунената опера. Алис искаше да знае всичко за задкулисните любовни авантюри — кой за кого е женен и защо, наистина ли тази актриса беше толкова хубава, колкото на екрана, можеха ли да притежават дрехите, които носеха във филма и т.н. Той отговаряше търпеливо и даже украсяваше някои случки, за да звучат откровенията му още по-завладяващо.

Те придружаваха разговорите си с жестове, заради Дженифър, макар да им беше ясно, че тя не разбира всичко. Заради Елън Паришови бяха свикнали да употребяват езика на глухите и го правеха механично. Дженифър ги прие моментално и харесването им беше взаимно.

Лори не знаеше дали Дженифър има други баба и дядо. Родителите на Дрейк бяха починали. А за Сюзън знаеше толкова малко, че нямаше представа дали нейните родители изобщо познаваха внучката си.

Дрейк настоя да помогне на Алис да измие чиниите от закуската, докато Лори оправяше леглата. Андрю се разположи във всекидневната с вестник в ръка, а Дженифър се настани в скута му да разглежда комикси.

Лори се качи на горния етаж, за да свърши някои сутрешни дреболии. Без да иска към гърлото й се надигна буца и тя не можа да спре сълзите, които потекоха от очите й. Всичко щеше да е прекрасно, ако беше истина. Но то беше фарс, комедия. Дрейк брилянтно упражняваше актьорските си способности. Можеше да се гордее със себе си.

Докато оправяше голямото легло, в съзнанието й се събудиха спомени, които тя съзнателно беше потиснала. Той беше нежен и мил с нея, а тя му беше отговорила по начин, по който не беше отговаряла на нито един мъж досега.

В брачната си нощ с Пол тя беше девствена. Под нетърпеливото му ръководство нейната инициатива в тайните на любовта беше сведена до минимум. Тя прие секса като необходимост. Може би той беше загубил мистичното си очарование след толкова продължително очакване? Или реалността беше замъглена от нетърпеливото осъществяване?

Тя живо си спомни една нощ, когато Пол беше изключително депресиран, след като беше работил дълго над някаква песен. По силата на навика, когато беше ядосан, той идваше в леглото, за да потърси отдушник за своето напрежение. Събуди я и тя сънено изпълни ритуала. След като задоволи похотта си, той обу джинсите си и каза грубо:

— Ти никога не правиш нещо, което не е задължително, нали?

Думите му й подействаха като плесница. Той не беше показал нито нежност, нито любов. Нямаше ласки, нито желание да я възбуди. А отгоре на всичкото очакваше тя да прояви страст.

Напълно събудена, тя седна в леглото.

— Не мога да се включа като лампа, Пол, само защото ти си готов за секс. Ако наистина те е грижа, трябваше да ми отделиш повече време…

— Не ме учи как да правя любов!

— Тогава ме научи мен! — изкрещя тя. — Искам да се науча да те задоволявам. Покажи ми как да го правя — беше отчаяна от липсата на любов у него. Тялото и душата й крещяха за неговата обич.

Той вдигна ципа на джинсите си.

— И каква полза? Ти винаги ще си останеш малкото скромно пасторско дете — той се обърна и напусна спалнята, а тя плака, докато накрая заспа изтощена.

Сега, когато оправяше леглото на Дрейк, тя потрепери при спомена за неговото докосване. Той я галеше и милваше, както Пол никога не беше го правил. Той разглеждаше тялото й, изучаваше го, оценяваше го, а не просто го използваше. Тя винаги се ужасяваше, когато Пол болезнено и рязко нахлуваше в нея. За нея това винаги беше насилие.

Инстинктивно усещаше, че с Дрейк няма да бъде така. Ако той проникнеше в нея, това щеше да бъде акт на върховен дар. Оценявайки този дар, той щеше да го обогати и изпълни и да й го върне с взаимност, която не беше изживявала досега.

Тя отхвърли тези тревожни мисли, облече се и слезе долу. Дженифър не се зарадва много, понеже трябваше да напусне скута на Андрю и да отиде с учителката си в класната стая. Лори настояваше да вземат няколко урока, тъй като бяха пропуснали и предния ден, заради разходката до Албукерк.

Едва вчера ли беше това?

Андрю направи съпротивляващата се ученичка по-сговорчива, като помоли за разрешение да присъства и той на уроците. Лори се съгласи, защото знаеше, че той беше участвал в образованието на Елън и сега щеше да й помогне да задържи вниманието на детето.

Алис и Дрейк, очаровани един от друг, се приготвиха да излязат да разгледат градчето. Идилията беше пълна.

Обядът беше по-спокоен от закуската. Всички се бяха забавлявали, с изключение на Лори. Тя се чувстваше виновна за измамата, която дори не се опита да признае. Това не можеше да продължава! Но как да го спре?

Веждите й образуваха дълбока бръчка от силното напрежение и когато Дрейк я погледна, очите му изразяваха учудване. Като че ли не знаеш какво ми е, помисли тя, а кафявите й очи хвърляха мълнии.

— Ходил ли си някога за риба по тези места, Дрейк? — попита баща й и прекъсна гневните й мисли.

— Да, сър. Какво ще кажете да ме придружите следобед?

— Не съм си взел подходящи дрехи, иначе с удоволствие — гласът му изразяваше разочарование.

— Не се налага да сме толкова придирчиви — засмя се Дрейк. — Можем да застанем на брега и да хвърлим някоя въдица оттам. Какво ще кажете? — усмивката му беше съблазнителна и Лори се ядоса, че той се чувстваше като риба във вода в цялата тази объркана ситуация, докато на нея и костваше много нерви.

— Защо не, скъпи? — предложи майка й. — В следващите три дни ще се претовариш от многото срещи. А тук планинският въздух ще ти се отрази добре.

Андрю триеше с пръсти върха на носа си, докато взимаше решение. Очите му се спряха на Дженифър и той погали къдравата й главичка. — Само ако и Дженифър дойде с нас — каза той. „ИСКАШ ЛИ ДА ДОЙДЕШ С НАС?“ — изписа той.

Тя обърна напрегнат поглед към Лори. Знаеше думата „ОТИВАМ“, както всяко друго дете.

„ДА ОТИДА КЪДЕ, ЛОРИ?“ — попита тя толкова бързо, колкото й позволяваха тънките пръстчета.

„ДА ОТИДЕШ ЗА РИБА“ — обясни Лори.

— И ти ще дойдеш, Лори. Това ще бъде чудесен урок за нея — каза Дрейк.

— Не, аз трябва да остана тук с ма…

— Няма да оставаш заради мен — прекъсна я Алис бързо и с усмивка. — Аз ще поплета малко и после ще подремна. Тук поне телефонът няма да ме безпокои като у дома — усмихна се тя извинително на Дрейк.

— Значи решено — каза Дрейк и стана. — Хайде, Андрю, да проверим екипировката. Всичко е под навеса отзад.

Баща й нямаше нужда от втора покана. Той побърза след Дрейк, а Дженифър ситнеше след тях.

— Лори, скъпа, по-добре иди да се преоблечеш. Аз ще измия съдовете — каза Алис и започна да прибира масата.

— Окей — съгласи се Лори. Нещата бяха извън нейния контрол и беше безсилна да промени нещо.

Тя си обу старите дънки и спортни обувки. Взе жилетки за Дженифър и себе си, сгъна няколко стари одеяла и слезе долу. Алис беше сложила малко бисквити, плодове, студени напитки и термос с горещо кафе в една голяма чанта.

— Майко, ние няма да отсъстваме повече от час, час и половина — запротестира Лори.

— Да, да. Но нали знаеш как огладнява човек, когато е навън.

— Сигурна ли си, че не искаш да остана? — попита Лори.

— Разбира се, за Бога! Всъщност аз обичам да съм сама. През следващите няколко дни ще трябва много да говоря.

Четиримата й махнаха за довиждане и изчезнаха в посока към хълмовете предвождани от Дрейк. Той носеше повечето рибарски такъми, а Андрю настоя за своя дял, като мъкнеше одеялата и кутията с принадлежности. Дженифър стискаше малка кошница и своя Бъни, а Лори — закуските, които майка й беше приготвила.

Не беше трудно да намерят приятно местенце за своя пикник. Беше пълно с красиви полянки. Падналите листа шумоляха под краката им, докато вървяха през гората. Потокът, който Дрейк беше избрал, се спускаше надолу по планинското възвишение и блестеше игриво на слънчевата светлина. Кристалната вода обливаше гладките камъни и отнемаше топлината им. Небето беше ведросиньо, а въздухът трептящ. Беше чудесен есенен ден.

Двамата мъже разположиха рибарските такъми, макар че, както Дрейк беше предрекъл, не бяха много придирчиви. Основното им удоволствие беше да хвърлят въдиците в потока и да чакат. Няколко дребни пъстърви се закачиха, но те ги хвърлиха обратно, след като Дженифър внимателно ги огледа.

Детето беше любознателно и искаше да разбере час по-скоро всичко, но учителката й беше твърде притеснена, за да задоволява любопитството й. Риболовът я интригуваше много, но, когато Лори й обясни, че рибата обикновено се хваща, за да се яде, долната й устна започна да трепери и Лори побърза да я разсее с една катеричка, която скачаше от дърво на дърво. Те бяха учили откъде идва храната и месото, но очевидно видът на живото животно притесняваше детето. Щяха да го обсъдят друг път, когато Дженифър не беше толкова развълнувана.

Мъжете се присъединиха към тях, за да закусят и да си починат върху одеялата, които Лори предвидливо беше взела. Когато Дрейк се изправи и тръгна към потока, Андрю се обади:

— На мен ми стига. Искате ли да прибера Дженифър вкъщи и да почетем книжка?

— И аз ще дойда — каза Лори бързо.

— Не, не — възпря я баща й. — Аз мога и сам да намеря пътя. Освен това искам да прекарам известно време насаме с внучката си. Ти остани тук със съпруга си. Не съм забравил, че вие двамата сте в медения си месец. Знам кога да се оттегля.

Андрю намигна на Дрейк, който му отговори с дяволита усмивка. Лори имаше силното желание да му удари плесница. Последното нещо, което искаше, беше да остане насаме с него в гората. Тя бавно закопча жилетката на Дженифър, отлагайки момента на тяхното тръгване. По пътеката през гората Андрю започна да й разказва за есенните листа.

— Не е ли хладно? — попита Дрейк, примъквайки се по-близо до нея. — Хайде да се увием в одеялото.

Тя го отблъсна, но дланите й останаха върху раменете му.

— Не се подигравай с мен. Успокой се. Няма никой наоколо, който да се любува на забавния ти спектакъл. Не се преструвай на младоженец, остави ме.

— Но аз наистина успявам да те ядосам, нали? — лицето му беше съвсем близо до нейното. Тя можеше да види златистите и кафяви отблясъци в зелените му очи.

— Да, успяваш!

— По-добре внимавай — предупреди я той с напевен глас и размаха пръст пред лицето й. — Това е опасно.

— Какво имаш предвид?

Той стисна брадичката й силно с пръсти и я принуди да го погледне. Приближи лицето й и прошепна.

— Ако ти не се възпламеняваше от мен така, нямаше да мога да те ядосам — преди да може да му отговори, той я целуна бързо и силно и скочи на крака.

Тя остана да седи на одеялото, проследи с очи как той бавно се върна към брега и хвана въдицата. Тя беше бясна, но думите му бяха попаднали в целта. Беше прав. Защо тя постоянно се измъчваше? Гневът беше само част от емоциите, които той събуждаше в нея и тя го проявяваше към него твърде често.

С престорено безразличие тя му обърна гръб и се излегна на одеялото. Отпусна се по гръб и усети топлината на слънцето, макар че очите й бяха затворени. Той не можеше дори да предположи, че тя се отдава на спомените си за всяка целувка, всяко докосване, че сърцето й забива ускорено при мисълта как тази сутрин остана да лежи гола под опитните му ръце и уста. Ръцете… устните… очите.

Леко движение по ухото я сепна. Опита се да го махне, но ръката на Дрейк сграбчи китката й и върна ръката й на гърдите като продължаваше да я хапе по ухото. Устните му се спуснаха надолу по шията, покривайки я с бързи целувки, а това накара главата й да олекне.

Той лежеше по корем и само главите им се допираха. Дръпна яката на ризата й, за да си освободи достъпа до нейната шия. Тя инстинктивно изви врат, улеснявайки го още повече. Очите му бяха натежали от желание.

— Май ми стана навик да те събуждам. Но независимо от всичко, изглеждаш чудесно.

— А ти си лъжец. Изглеждам ужасно. Винаги е така, когато се събуждам.

— Не е вярно — усмихна се Дрейк съблазнително. — Ти изглеждаше чудесно още първия път, когато те видях, изплашена, но горда, застанала до онази идиотска масичка.

Лори се засмя на спомена.

— Ти беше жесток към… Луис? Така ли се казваше? — той кимна. — Ти беше жесток към нея, когато й каза, че ухаела на пица с аншоа.

— Никога не съм казвал подобно нещо! — гласът му звучеше обидено.

— Точно така каза. И тогава Мърей… — тя спря, защото усети, че той я предизвиква. И двамата се разсмяха.

— Знам, че е много трудно да целунеш някого, който не ти е приятен и това да изглежда естествено. Не мога да разбера как го правят актьорите.

— О, това се научава още в училището по актьорско майсторство.

— Нима? — попита тя наивно.

— Разбира се — отговори той самонадеяно. — Ела, седни тук.

Тя седна и те се погледнаха в очите.

— Така — тонът му стана професионален, — първото, което научаваш, е безгрижна целувка от страна на небрежен съпруг. Тя е почти отсъстваща. Ето така — той й демонстрира, целувайки въздуха до слепоочието й. — Или така — продължи той, едва докосвайки бузата й, преди да обърне глава. — С повече чувство това се прави, когато посрещаш неомъжена леля или близък приятел на семейството.

— Наистина ли го правите? — попита тя сухо.

— Абсолютно. Даже ни изпитват върху това.

— Тест по целуване?

— Аз имах отличен — зъбите му блеснаха под мустаците.

— Не се и съмнявам.

— Ще продължим ли с урока? — попита той въодушевено.

Тя кимна.

— Има и целувка, която е бърза и брутална. Обикновено е мотивирана от силна емоция като страх, гняв или отчаяние. Ето така — пръстите му се впиха малко над лактите й и той я целуна грубо.

Тя беше шокирана, когато я пусна.

— Разбра ли какво имам предвид? При тази целувка устата винаги е затворена — изрече той педантично.

— Благодаря на Бога за малкия урок — промърмори тя и докосна наранените си устни.

— Най-важната целувка, разбира се, е тази между любовници — продължи той равно. — Необходими са часове репетиране, докато стане истинска. Трябва да бъде убедителна. Публиката трябва да я почувства. Обикновено актьорът прегръща момичето ето така — той я обхвана в топла прегръдка. — След това устните му се навеждат над нейните, докато публиката очаква истинския контакт. Тогава актьорът… — той не довърши, защото устните му се сляха с нейните. В духа на играта, Лори вдигна ръце и обви шията му. Устата му остана върху нейната, но той не продължи целувката.

След това вдигна глава и зелените очи прободоха нейните. Гласът му беше дрезгав.

— Има целувка, която казва недвусмислено: „Хайде да престанем с тази глупост.“ Тя е нещо подобно.

Той се наведе над нея и я накара да падне по гръб на одеялото под тежкото му тяло. Езикът му погъделичка ъгълчетата на устата й, очерта долната устна, преди да опита сладката вътрешност на устата й. Тя отговори на целувката, предизвикваше го, засмукваше го и го търсеше, докато се разделиха, останали без дъх.

— Ти си бил не само отличен студент, но и опитен инструктор — въздъхна тя смутено.

— Само с най-надарените ученички — засмя се той.

Тя прокара пръсти през сребристокафявата му коса.

— И колко такива си имал? — гласът й прозвуча ревниво.

— Поне хиляда — пръстът му мина предизвикателно по устните й. — Когато Сюзън взимаше часове по актьорско…

Пръстът му спря нежното си докосване и името увисна във въздуха между тях, невидимо, но осезаемо. Върху зелените му очи, които до сега бяха блестящи и топли, се спусна студена, стоманена преграда. Няколко мига, изпълнени с напрежение, те лежаха неподвижно. След това Дрейк се размърда.

— Май трябва да се прибираме — изкашля се той и се изправи.

Тя не отговори. Гърлото й се беше свило в толкова силен спазъм, че не можеше да произнесе и звук. Само кимна в знак на съгласие.

Събраха вещите си мълчаливо. Цялото слънце беше изчезнало. Лори се чувстваше потопена в мрак. Сюзън. Винаги Сюзън.

Тръгнаха надолу към къщи по покритата с листа пътека. Тишината помежду им бе изпълнена с напрежение, сякаш нечие чуждо присъствие търсеше пролука… Дрейк се опита да завърже разговор, но като видя спадналото й настроение, се отказа.

Като наближиха къщата видяха една голяма каравана, паркирана в алеята. Тя беше паркирана до мерцедеса и наетата от Паришови кола.

— Кой ли може да е? — попита Дрейк, както вървяха в страничната алея. Не очакваха гости.

— Не знам. Това не е колата на Бети.

Дрейк отвори вратата и пусна Лори пред себе си. Посрещна я светкавицата на фотоапарат. Шокирана и заслепена за момент от ярката светлина, тя се дръпна и потърси подкрепата на Дрейк. Ръцете му импулсивно обгърнаха кръста й.

— Какво, по дяволите, е това? — възкликна той. Фотоапаратът щракна отново.

— Това е достатъчно засега, синко. Нека поне влязат в къщата — чу се гласът на Андрю.

Когато очите им се приспособиха към тъмнината в помещението и яркочервените петна избледняха до жълти, Лори и Дрейк забелязаха един млад мъж, който държеше фотоапарат. Той носеше джинси и маратонки, допълнени от спортно яке, спортна риза и вратовръзка.

— Здравейте, господин Слоун. Аз съм Боб Скот от „Скандална хроника“. Това е чудесно! — къдравата му коса искреше като огромна гъба върху главата, докато той въодушевено боботеше.

Лори нямаше представа какво търси този млад мъж тук, в компанията на родителите й и Дженифър, която седеше в скута на Андрю и наблюдаваше с явен интерес. „Скандална хроника“… Беше чувала за изданието. Това беше седмично списание, което се продаваше в огромен тираж по дрогериите в цялата страна. Имаше сензационни заглавия и разказваше невероятни истории, най-често не в полза на обектите си. Издателите търсеха скандални и тайни истории. Какво правеше той тук?

Когато възторженият мъж се приготви отново за снимка, Дрейк извика:

— Ще махнете ли този… — той прекъсна на изразителната думичка, поглеждайки към Андрю и Алис — ще махнете ли този фотоапарат и ще ми обясните ли какво търсите в дома ми?

За първи път самоувереността на Боб Скот го напусна. Лори не беше изненадана. Изражението на Дрейк можеше да изплаши дори Атила.

— Аз… ъъ… ами, сър, аз ви търся от няколко седмици. Носеха се най-различни слухове защо не сте в снимачния екип на „Гласът на сърцето“. Онзи продуцент или режисьор или какъвто и да е, по дяволите, Мърей — е, добре, той не ми каза нищо. Беше ням като мъртвец. Накрая успях да измъкна информация от оператора, че се намирате в Ню Мексико, за да прекарате известно време с дъщеря си. Взех самолета, наех кола и ви намерих днес тук.

— И след като ме намерихте, какво искате да знаете? — на Дрейк му беше добре известно, че тези репортери могат да бъдат много нахални, но ако се отнесеш към тях по-студено, стават кротки като агънца.

— Ами, дявол да го вземе, трябва да знаете, че новината за брака ви ще събори всички! — той се разхили, но срещна каменния израз на Дрейк. Разбрал, че е отишъл твърде далеч, той пое дъх и замърмори. — Извинете, дами — обърна се той към Лори и Алис.

Лори онемя. Как можа това да се случи? Дрейк, разбира се, щеше да отрече връзката им, но какво щеше да каже тя на родителите си?

Алис стана, отиде до Дрейк и доверчиво го хвана за ръката.

— Дрейк, надявам се, че няма да ми се сърдиш. Той пристигна скоро след като вие излязохте. Говореше толкова бързо и задаваше толкова много въпроси, че преди да се усетя, изтърсих, че с Лори сте се оженили. Знам, че искахте да го държите в тайна за известно време — гласът й затрепери.

— Съжалявам…

— Няма нищо — Дрейк мина покрай Лори и прегърна Алис през раменете. — Знам какви са репортерите, когато са попаднали на гореща следа. Спестили сте ми едно пространно заявление пред пресата.

Ако досега Лори не разбираше какви чувства изпитва, то сега просто не можеше да не се влюби в него. Той успокои майка й с лекота, но под каменната си физиономия, тя знаеше, сигурно беше бесен от този обрат.

Боб Скот се поуспокои от смекчения тон на Дрейк и се обърна към него.

— Ако мога така да кажа, вие със сигурност сте избрали много шик парче, господин Слоун — той намигна на Лори, която все още нямаше сили да реагира.

— Можете да го кажете, но по-добре си дръжте устата затворена — Дрейк изръмжа и събра вежди предупредително. — Искам да я запазя за себе си за известно време — той отново играеше.

Горкият репортер остана с пръст в уста.

— Предполагам, че вече сте се запознали с родителите на жена ми? — попита Дрейк учтиво. Боб Скот кимна. — А това е дъщеря ми, Дженифър.

Дрейк гушна детето и го погали с любов.

— Знаехме, че имате малка дъщеря някъде, но вие винаги сте ни държали на разстояние от нея. Дали причината е в това, че тя е глуха?

Лори се задъха и очакваше Дрейк да запрати юмрука си в лицето на репортера. Вместо това тя видя само как стисна здраво челюсти, преди да отговори спокойно.

— Не. Исках само да я предпазя от представителите на медиите, които можеше да не са достатъчно чувствителни, господин Скот. Не съм я дал в частен пансион, защото се срамувам от нея.

Репортерът облиза устни нервно.

— Е, господин Слоун. Аз не исках… искам да кажа…

— Кажи здравей на Боб — усмихна се Дрейк, прекъсвайки заекващия репортер и изписа нареждането си на Дженифър.

Дженифър му отговори, усмихвайки се сладко с онази ангелска усмивка, на която никой не можеше да устои. Боб Скот пристъпи неловко от крак на крак.

— Как да й отговоря?

Дрейк му показа и Дженифър се разсмя, когато той доста несръчно изписа жеста за „здравей“.

„ИДИ ДА СЕДНЕШ ДО ДЯДО“ — изписа Дрейк и я пусна долу, потупвайки я по дупето. Изправяйки се, той каза:

— А това е Лори. Тя беше учителка на Дженифър — той застана до нея и собственически я обгърна през кръста.

— Окей. Бихте ли ми казали как се срещнахте?

Дрейк охотно разказа историята, но я предаде толкова стегнато и с такава доза дискретност, че самата Лори почти повярва на измислиците. Когато той свърши, репортерът се обърна с молба към тях.

— Мога ли да направя още няколко снимки?

— Само няколко и след това ще ви помоля да си отидете. Паришови пътуват за Санта Фе този следобед и ние искаме да прекараме с тях повече време.

— Да, разбира се, господин Слоун — след като хвана клюката на седмицата, Боб Скот беше станал много сговорчив и тактичен.

През следващите няколко минути Лори се остави да я снимат — най-напред с Дрейк, а след това с Дженифър. Тя се чувстваше като глупачка, участваща във фарс и се питаше как щяха да оправят цялата история.

Репортерът тъкмо си събираше нещата, когато Бети Гроувз се появи откъм кухнята.

— Какво става, Лори? — попита тя с характерната си безцеремонност. — Видях колите отпред. Ние ей сега си идваме от Албукерк — Лори се радваше, че през последните няколко дни Бети беше на гости на роднини и я нямаше тук. Това й спестяваше да запознава Бети с родителите си, които, при създалата се ситуация, не бяха никак желани.

Сега, когато Бети стоеше тук с чаровната си любопитна усмивка и кръглите, блестящи очи, Лори почувства, че отново хлътва в един безкраен кошмар. Какво още щеше да се случи? Сякаш в отговор на въпроса й Сам и Сали нахлуха шумно в стаята, подобно на торнадо, и се хвърлиха към Дженифър, която посрещна приятелите си с радост.

— Кои са тези хора? — попита Бети, надвиквайки писъка и крясъка на децата.

Дрейк потри безпомощно ръце и се разсмя шумно. Андрю и Алис станаха и се представиха на Бети.

Боб Скот снимаше неистово с най-голямата възможна скорост, която му позволяваше фотоапаратът.

— Нейни родители? — чу Лори възклицанията на Бети. — О, много се радвам…

— … тяхната сватба… — чу тя гласа на майка си.

— … женени… — добави Андрю.

— Господи, каква каша — измърмори Дрейк.

Тя се озова в мощната прегръдка на Бети.

— Вие сте женени! О, Лори! Дрейк! О, толкова се радвам за вас! Аз казах преди време — питайте Джим, ако не ми вярвате — вие сте един за друг. Знаех, че сте влюбени! А малката Дженифър! Какво мисли тя за всичко? О, мисля, че ще се разплача! — с това тя наистина избухна в сълзи и плака дълго, докато Дрейк изпращаше Боб Скот до колата му.

Благодарният репортер обеща на „щастливата двойка“ цветна корица и подробна история с много снимки. Дрейк говореше лаконично, докато качваше Боб Скот в колата му, но достатъчно възпитано и твърдо.

Бети мило предложи да вземе Дженифър за малко, докато Лори, Дрейк и Паришови си отдъхнат от вълнението. Паришови се заеха да си съберат нещата, защото трябваше да тръгнат до един час, за да успеят за откриването на пасторската среща.

Лори се оттегли на горния етаж и свали дрехите си. Застана под душа, надявайки се допирът на водата да успокои натрупалото се напрежение. Водата течеше, повтаряше извивките на тялото й и изтриваше всяка мисъл, отпускаше всеки нерв.

Накрая спря крановете, отвори прозрачната стъклена врата, пресегна се за кърпата и с учудване видя Дрейк, който стоеше на прага на банята и я наблюдаваше.

Тя сграбчи кърпата и я притисна към себе си.

— Не се притеснявай. Вече видях всичко, което трябваше — произнесе той дрезгаво и се приближи към нея.

— Добре, няма — издекламира Лори отсечено, бършейки се.

Нещо в гневната извивка на раменете и брадичката й го предизвика. Действията й бяха премерени, механични; тя сякаш го пренебрегваше с всеки свой жест. А това го възбуждаше повече, отколкото ако тя беше изтичала да се покрие.

— Веднъж вече те предупредих да не се движиш така из къщата — скастри я мрачно той.

— Взимах си душ. Не очаквах публика.

Тя отвори шкафа за бельо, извади чифт бикини и ги обу, опъвайки с лекота тънката материя върху гладките си бедра. Дрейк се подпря на тоалетката, без да сваля очи от нея. Дишаше дълбоко, мъчеше се да овладее примесената с гняв възбуда, която се надигаше в него и го завладяваше.

Тя бръкна в шкафа и извади тънък сутиен. Преди да е успяла да си го сложи, той го изтръгна от ръцете й и го хвърли на пода. Тя само сви рамене безразлично и надяна пуловер. Все още без да му обръща внимание, тя обу чифт спортни панталони, които беше взела в банята.

Едва успя да закопчее ципа, когато Дрейк я хвана рязко и я прегърна страстно. Устните му яростно се нахвърлиха върху нейните. Ръцете му неуморно бродеха по гърба й. Тя събра цялата си воля, за да не му отговори и да остане студена. Накрая той вдигна глава.

— Ти си разстроена. Защо? Защо?

Тя го отблъсна.

— Трудно ти беше да го разбереш — хвана четката за коса и задърпа яростно.

— Нещата взеха твърде неочакван обрат, нали? — каза той след дълго мълчание.

— Да, наистина — тя остави четката на тоалетката и го погледна сериозно. — Имаш ли някакви идеи за кашата, която забърка в живота ми? В живота на родителите ми… Винаги ли мислиш само за себе си? — тя пое дълбоко и мъчително въздух. — Извинявам ти се за намесата на майка ми, макар че това е неволна грешка. Нищо нямаше да се случи, ако ти не беше изрекъл тази нелепа лъжа — брадичката й беше сведена надолу в защитна поза.

— А нима аз обвинявам някого? — попита той тихо. — Или може би трябва да си посипя главата с пепел и да кажа — „каквото посееш, това ще пожънеш“?

— Винаги бдиш над интересите си, нали? — тя тръгна да излиза ядосано от банята, но ръцете му я спряха и я привлякоха в топла прегръдка.

— Лори, малката ми факла. Винаги готова за борба, винаги в отбранителна поза. Защо поне веднъж не отстъпиш? — устните му целуваха слепоочията й. — А не ти ли мина през ум, че може да ми харесва хората да те считат за моя съпруга? Това ме предпазва и от клюките. А, освен това, бихме могли…

Тя се откъсна от него с такава сила, че той я погледна учудено.

— Бихме могли какво? — тя почти крещеше. — Бихме могли да продължим да живеем в този измислен свят, който ти създаде? — усмихна се тя горчиво. — Твоята арогантност, суета и липса на чувствителност продължават да ме учудват, Дрейк. Как можа да допуснеш, даже за момент, че бих се преструвала на твоя съпруга? Че бих играла измислена роля за твое удобство?

Той се обърна с гръб към нея и пъхна ръце в джобовете на панталоните си — жест, който й беше до болка познат. Той го използваше, когато искаше да потъне в себе си. Само това издаваше малка пукнатина в стената, несигурност в поведението му.

— Аз имах жена — промърмори той. — Казах ти…

— О, да — каза тя с горчива ирония. — Ти ми разказа всичко за жена си. Припомняше ми го постоянно, да не би случайно да го забравя за миг. Да. Обичал си я. И сега не искаш никакви емоционални ангажименти — тя отиде до него и насила го накара да се обърне към нея. — Нека този път аз да ти кажа нещо. Не искам да бъда твоя жена, нито фалшива, нито истинска. Предложението ви не ми харесва, господин Слоун. И не мога да разбера постоянните ти опити да ме вкараш в леглото. Не мислиш ли, че ще е твърде пренаселено — аз, ти и духът на жена ти?

Кожата на скулите му се опъна толкова силно и линиите около устата му станаха толкова сурови, че тя си помисли, че ще я удари. Той я сграбчи болезнено за раменете и я привлече грубо към себе си. Тя почувства яростта, която бушуваше в него.

— Лори, Дрейк, бих искал да поговоря с вас за малко, ако може — гласът на Андрю беше придружен от тихо почукване по вратата на спалнята.

Бяха необходими няколко секунди, за да се овладее Дрейк, но постепенно тя усети как ръцете му се отпуснаха и той ги дръпна от нея. Поеха си дъх почти едновременно.

— Какво искаш, татко — попита тя ведро.

— Не бих искал да ви притеснявам, но това е важно. Поне за майка ти и мен.

Лори хвърли бърз поглед през рамо към Дрейк и влезе в спалнята.

— Влез.

Андрю открехна плахо вратата и отново се извини, че ги прекъсва.

— След малко трябва да тръгваме и аз реших да ви попитам дали ще уважите желанието на един стар човек.

С периферното си зрение Лори видя как Дрейк се приближи и застана до нея. Тя скръсти ръце на гърдите в защитна стойка.

— Какво има, татко? — гласът й прозвуча с престорено спокойствие.

— Винаги съм мислел, че ти и Пол щяхте да имате по-добър шанс, ако се бяхте оженили при мен в моята църква. Знам, че е старомодно — побърза да каже той като забеляза протеста й. — Моля ви, Лори, Дрейк, позволете ми да извърша кратка сватбена церемония, преди да си отида.