Сандра Браун
Нежна тишина (11)

Глава единадесета

Лори гледаше втренчено баща си, опитвайки се да вникне в смисъла на думите му. Дрейк стоеше плътно до нея. Тя почти усещаше очите му върху себе си. Баща й чакаше. Тя се засмя нервно.

— Това не е необходимо, татко.

— Знам, Лори, но, моля те, заради мен. С майка ти бяхме много нещастни, защото ти сключи само граждански брак. Когато бракът ти взе такъв нещастен обрат — не се опитвай да ми кажеш, че не е вярно, знам, че е така — ние се почувствахме виновни, че не сме се ангажирали повече с теб и твоя съпруг. Този път искам да бъда част от твоето щастие, от твоето семейство.

Очите му излъчваха топлина и любов, когато хвана отпуснатата й ръка между своите.

— Това винаги е било най-силното ми желание — да омъжа и теб, и Елън. Аз извърших нейната сватбена церемония, спомняш ли си? — тя с усилие сдържаше сълзите си и само кимна. — Моля те, нека благословя брака ти с Дрейк.

Лори се опита да каже нещо, но гърлото й беше свито, сълзите бликнаха от очите й. Колко се презираше, че беше излъгала този мил и свят човек, който й беше дал живот и искаше тя да бъде щастлива. Тя отвори уста да му каже истината, но устните й трепереха и не й се подчиняваха.

Почувства подкрепата на Дрейк, който я прегърна през раменете.

— За нас ще бъде чест, сър. Говоря от името на двама ни.

— Добре, чудесно — каза Андрю и плесна с ръце сърдечно. Сивите му очи блеснаха весело. — Отивам да кажа на майка ти. Тя ще се зарадва много. Чакам ви долу — той бързо излезе и затвори вратата след себе си.

Нямаше значение чия беше инициативата този път, но Лори се намери в прегръдките на Дрейк с лице, заровено на гърдите му. Ядът, гневът и чувството за вина се изляха в един мощен поток от сълзи и скоро ризата на Дрейк беше мокра.

Той не каза нищо, а само я дари с подкрепата си. Милвайки кестенявата й глава и галейки я по гърба, той изчака, докато сълзите й спряха и тя се успокои, разстроена и отчаяна.

Тя говореше трудно и той наведе глава, за да я чува по-добре.

— Аз съм лицемерка от най-гаден тип. Ругая те за лъжата, която изрече, а аз я поддържам непрекъснато с действията си — отново изхлипа силно. — И това е, защото не искам да ги нараня.

— Независимо дали ми вярваш или не, а аз се съмнявам, че ми вярваш, но аз също не искам да ги разочаровам. Като те видях, че събираш кураж да му кажеш истината, реших, че не мога да го допусна. Трябваше да се намеся.

Той нежно изтри сълзите, които още се стичаха по лицето й.

— Хайде достойно да посрещнем тази сватбена церемония. Ние знаем, че тя е без значение, не е действителна. По-късно ще измислим какво да им кажем — той видя гневната искра, която премина през очите й и застана в очакване на нов гневен изблик. — Няма да те оставя. И аз поемам отговорност. Хайде, измий лицето си. Те ни чакат — той я целуна мило по челото, преди тя да отиде и да оправи лицето си.

 

 

— Обявявам ви за законни съпруг и съпруга. Това, което Господ е събрал, никой не може да раздели — Андрю произнесе думите, които щяха да съединят живота й с този на Дрейк, ако ритуалът беше действителен. — Можеш да целунеш булката, синко.

Дрейк сложи ръце на раменете й и я обърна към себе си. Очите му я погледнаха изпитателно, опитвайки се да разберат чувствата й, преди да се наведе и да я целуне нежно. Това беше кратка целувка, но истинска и Лори усети отзвука й по цялото си тяло.

За миг се видяха заобиколени от Андрю и Алис, Бети и трите деца, за които Алис настоя да присъстват. Тя бе звъннала на Бети за церемонията, а Бети плака по време на краткия ритуал; само децата стояха притихнали и слушаха с обожание. Те наблюдаваха съсредоточено ръцете на Андрю, които оформяха жестове заради Дженифър. Лори и Дрейк правеха същото.

Всеки друг път Лори би си помислила, че това е най-хубавата сватбена церемония. Въпреки че обстановката и облеклото не бяха автентични, тя установи, че, когато произнасяше клетвите пред Дрейк, те бяха натоварени със смисъл и дълбока истина. Господи, колко вълнуващо беше! Тя му даде любовта си и му се закле във вярност, и това не беше само, защото свидетелите очакваха тези думи. Тя наистина искаше да ги каже на Дрейк.

Устните изричаха това, което сърцето й вече чувстваше. Това дълбоко, нетърпимо и сладко привличане, което тя усещаше към Дрейк беше любов. Любов. Да, тя го обичаше. Забелязваше грешките му и познаваше трудния му характера, но те не променяха чувствата й. Той провокираше гнева й, както никой друг и въпреки това тя го обичаше.

Но това е само игра, фарс за пред публика, мислеше си Лори. Той беше обичал веднъж, а беше обичал дълбоко и истински, и сега нямаше кътче в сърцето му за никоя друга жена, освен мъртвата Сюзън. Той беше откровен с Лори, както и тя с него. Беше признала любовта пред себе си и сега изпитваше страх за това нежно, едва покълнало чувство.

Дрейк целуна Бети шумно по устата и тя се прехласна театрално. След това той се засмя и прегърна Алис. Ръкуваха се с Андрю, който го потупа приятелски по гърба. Той клекна, гушна Дженифър и я притисна към себе си, гъделичкайки я с мустаците си — нещо, което винаги я караше да се смее звънко.

Човек би повярвал, че това е едно щастливо събитие за всички, ако не се вгледаше в лицето на булката. То беше бледо и от време на време тялото й потреперваше, като че ли тя полагаше върховно усилие да контролира емоциите си.

Малко по-късно Паришови се сбогуваха. Багажът им вече лежеше в багажника на наетата кола и те стояха на прага, за да се сбогуват.

Алис целуна Дженифър със сълзи в очите и детето засия, защото усети трепета на възрастната жена. Лори прегърна родителите си и се притисна към тях, като че ли никога повече нямаше да ги види. Миг след това колата потегли и те им махнаха с ръка, обещавайки да се чуят по телефона и да си пишат. През цялото време Дрейк стоеше плътно до Лори, в ролята на влюбен съпруг. В едната си ръка той държеше Дженифър, а другата беше около кръста на Лори.

— Какъв ден, а Дженифър? — произнесе Дрейк с въздишка и се отпусна на дивана с Дженифър в скута. — Лори, недей да приготвяш вечеря. Ще хапнем сандвичи. И ти сигурно си много уморена.

— Добре, Дрейк. Само ще поразчистя — тя бързо отиде в кухнята. Защо изведнъж нервността й нарасна, щом остана в една стая с него? И колко време щеше да продължи тази игра на семейство? Веднъж вече се бе опитала и не успя, а сега… какво ли й носеше утрешният ден? Въздъхна и продължи да се суети из кухнята.

Вечерята мина почти в пълно мълчание, след което изкъпаха Дженифър и я сложиха да спи. Тя беше уморена от богатия с впечатления ден и капна още докато се хранеха, проявявайки неприсъщи за нея капризи.

Детето вече спеше дълбоко, когато Лори се върна в кухнята, за да зареди миялната машина. Но Дрейк я беше изпреварил.

— Не трябваше да се притесняваш, Дрейк. Щях да изчистя.

Той се усмихна през рамо.

— Ти се справи с Дженифър. На мен се падна по-леката задача.

— Тя беше изтощена. Няма навика да се държи толкова лошо, особено когато ти си наблизо. Надявам се да не се разболява.

Той се засмя, приближи се до нея и я прегърна.

— Държиш се като майка — прошепна той в косата й.

— Наистина ли? — попита тя хладно. Отдалечи се от него, отиде до мивката и се направи на заета като си сипа чаша вода.

Наместо да го ядоса, преднамереното й безразличие го развесели и той отново отиде до нея, подпирайки се на кухненския плот така, че ръцете му да останат от двете й страни. Издуха косите от врата й и го покри с предизвикателни любовни ухапвания.

— Дрейк…

— Невероятно меко е — промърмори той. Искра на възбуда премина по тялото й, когато усети върха на езика му върху ухото си.

— Дрейк, моля те… — тя се опита да се бори и той я освободи, само за да я обърне с лице към себе си. Сега беше притисната в плота и той я беше заключил с масивното си тяло.

Хвана ръцете й и ги подпря на гърдите си, притискайки ги силно, докато тя усети ударите на сърцето му, топлината, излъчваща се от него и меката възглавничка от косми по гърдите му през тънката материя на ризата.

— Лори, не знаеш ли, че в някои страни бракът не се счита за действителен без църковен ритуал? Това означава, че ние сме женени. Гражданският ритуал много често не значи нищо.

Ръцете му си играеха с косата й. Пръстите обхванаха главата й и я масажираха внимателно по слепоочията като палците му извършваха почти хипнотизиращи движения.

Започвайки от челото, той я целуваше нежно по очите и бузите. Всяка целувка беше бавна и дълбока, като че ли устните му се сливаха с кожата й. Когато стигна до устните й, той ги успокои, преди да ги покори напълно със своите. Езикът му не се спря пред бариерата от нейните устни и заяви настойчивото си желание да проникне в устата й. Той се притисна към нея. Беше повече от ясно, че целувката му само символизира силното желание да я притежава напълно.

Краката й бяха омекнали като памук, но ръцете й имаха достатъчно сила, за да ги вдигне и сключи около врата му. Тя се притисна още повече към него, сякаш ги делеше голямо пространство. Отново нейната женственост беше покорена и подвластна на силното му мъжко начало.

— Лори — прошепна той, — ти ме отвеждаш някъде между рая и ада, но, кълна се, този ад е най-прекрасното нещо, което съм срещал — той нападна шията й, но тя беше доброволна жертва, отдала се на неговите устни, зъби и език, които изглежда я познаваха по-добре, отколкото тя себе си. Те не търсиха непознати зони, те ги усещаха инстинктивно и се насочиха направо към тях с безпогрешна точност.

Тя можеше да бъде негова жена в пълния смисъл на думата. Тя искаше да бъде и в съзнанието си вече беше. Съвестта й беше чиста. Пред Бога и пред действащ свещеник беше обещала живота и любовта си на този мъж. Нищо не можеше да разруши убеждението й, че клетвите, които му беше дала са истински и обвързващи.

Но той не беше дал такъв обет.

Той беше рецитирал поетичните думи, беше повтарял познатите редове, но те не излизаха от дълбините на сърцето му. За да я защити и заради уважението към родителите й той беше изиграл, и то блестящо, тази роля. Лори разбираше мотивацията му и тя не беше от любов. Неговата любов беше загубена отдавна, погребана и тя не можеше да направи нищо.

Сега той имаше нужда от нея. Тя усещаше отчаянието, с което я прегръщаше. Силата, с която я целуваше ясно издаваше страстта му. И ако сега тя се съгласеше да спи с него, колко дълго щеше да трае тази страст? Колко време преди да се оттегли в своя свят, както беше с Пол? Щеше ли той да бъде там, когато тя има нужда от любовта му? Не искаше да рискува. По-добре да живее без любов изобщо, отколкото с нейно бледо копие.

На Дрейк му трябваше време, за да разбере, че френетичните й движения не са породени от страст. Тя се бореше с него. Това толкова го учуди, че той веднага я пусна. Тя се стрелна покрай него и избяга от стаята. Беше на средата на стълбите, когато той я повика.

— Лори — гласът му беше изпълнен с нежност и това го правеше още по-желан.

Тя спря на половин стъпало. Не се обърна. Ако го погледнеше, беше загубена. Дори сега, само ако кажеше, че я обича, тя щеше да полети към него и да намери облекчение в прегръдките му от тази раздираща я мъка.

Кажи, че ме обичаш! — изкрещя тя в себе си.

— Лори… — той глътна всички останали думи и се заколеба. Единственото, което добави беше едно тихо. — Лека нощ.

Нещо я беше събудило. Интуитивното усещане, че нещо не е наред я беше изтръгнало от дълбокия сън. Ослушвайки се, тя не долови нищо обезпокоително, но въпреки това отметна завивките и стана от леглото. Халатът й беше преметнат на един стол и тя го наметна, преди да излезе в тъмния коридор.

Първата й мисъл беше за Дженифър. Тя влезе в стаята на малкото момиченце. Леглото беше празно. Лори потисна обзелата я паника и влезе в банята към стаята. Дженифър я нямаше.

Застъпвайки в бързината халата си, тя обиколи стаите на долния етаж. Дженифър я нямаше никъде. Като мислеше, и по-скоро се надяваше, че детето може да е станало за чаша вода или за бисквита, тя влезе в кухнята и запали лампата. Стаята беше празна, но задната врата зееше отворена срещу нощния студ. Отвлечена!

Това беше първата й мисъл. Дрейк беше известен. Той и дъщеря му бяха идеален прицел за едно болно съзнание, търсещо богатство или известност.

Импулсивното й желание я тласкаше да прескочи прага и да хлътне в мрака, за да потърси детето, но тя спря на средата на стаята. Ами ако още бяха там? Можеха да я нападнат. Беше тъмно и студено. А нямаше и оръжие.

Тя изтича в стаята на Дрейк и без колебание стисна голото му рамо и го разтърси с всичка сила.

— Дрейк, събуди се — учуди се от собствения си глас — писклив от страха. Звучеше като вопъл, като сдържано ридание. — Дрейк, моля те, събуди се.

Той скочи и я погледна с дивия, празен и стреснат поглед на човек, изваден от дълбок сън.

— Лори? Какво има?

— Дженифър. Няма я. Нещо ме събуди. Мисля, че е хлопнала задната врата. Помислих, че са я отвлекли…

Тя беше изплашена и заекваше, без да схваща какво говори, но той видя ужаса в очите й и сглоби останалото.

Изрита завивките и скочи от леглото с почти животински движения.

Грабна плюшения си халат, който висеше на гърба на вратата, навлече го бързо и хукна след Лори.

Отиде направо към отворената врата и изскочи навън, в непрогледната тъмнина.

— Да извикам ли полиция? — попита Лори истерично, кършейки ръце. — Дрейк, какво… — тя не можа да продължи. Плачеше.

— Успокой се, Лори. Истерията няма да помогне. Да, извикай полиция. Ще отида до навеса да взема фенер.

— Но те може още да са там. О, Дрейк…

— Кои „те“? Ние дори не знаем какво се е случило. Но, кълна се в Бога, ако нещо се е случило с Дженифър, ще убия…

— Да не би да търсите среднощния скитник?

И двамата се обърнаха стреснато и зяпнаха с отворена уста Бети, която носеше Дженифър.

— О, Боже — възкликна Лори облекчено с ръка на устата и се втурна да поеме детето. Тя я гушна, галейки и милвайки я, невярваща още, че Дженифър е невредима и си е вкъщи.

— Какво става? — попита Дрейк с неуверен глас.

— Бях почти заспала, когато чух някой на задната врата — обясни Бети. — Разбира се, веднага си помислих, че е някой крадец или изнасилвач и почти се паникьосах. Така и не можах да свикна с дългите отсъствия на Джим — кръглите й кафяви очи не можеха да се откъснат от съблазнителната гледка на силните гърди на Дрейк, които се подаваха под V-образното деколте на халата.

— Както и да е — продължи Бети, — реших, че сигурно не е нападател, защото се опитваше да отвори вратата прекалено шумно. Предполагам, че съм била повече любопитна, отколкото изплашена. Отидох в кухнята и надникнах през прозореца. Дженифър стоеше на стълбите и се опитваше да отвори вратата. Когато я пуснах, тя прелетя към стаята на Сали. Била си забравила там нейния Бъни днес следобед. Щом взе това, за което беше дошла, тя си тръгна. Реших, че е по-добре да дойда дотук с нея, за да съм сигурна, че наистина ще си легне.

— Тя беше толкова уморена, когато си легна, че сигурно не се е сетила за Бъни. Но когато се е събудила през нощта и е видяла, че го няма до нея, просто е отишла да си го прибере — довърши Лори историята. Тя се усмихваше на детето, което стискаше своя Бъни и се прозяваше сънливо. Лори дръпна къдриците от лицето й и я целуна по бузата.

Дрейк изправи дъщеря си пред себе си и клекна.

ДЖЕНИФЪР, ДЪРЖАЛА СИ СЕ МНОГО НЕПОСЛУШНО! — изписа той, наблягайки на думите си. — НИКОГА НЕ ИЗЧЕЗВАЙ ОТ МЕН ИЛИ ЛОРИ. ТОВА НИ… — той се запъна на „ПЛАШИ“ и погледна към Лори за помощ. Тя му показа знака и той продължи. — ТОВА НИ ПЛАШИ И НАТЪЖАВА. НЕ ЗНАЕХМЕ КЪДЕ СИ. АКО ПАК ИЗБЯГАШ ТАКА, ЩЕ ТРЯБВА ДА ТЕ НАКАЖА.

Долната устна на Дженифър затрепери, тя знаеше, че баща й е сериозен и е прав. Тогава той я прегърна, затваряйки очи пред мисълта какво би могло да се случи. Ръчичките на Дженифър прегърнаха врата му, макар че продължаваха да стискат Бъни. Дрейк я вдигна и те излязоха от кухнята.

— Боже мой, аз…

— Благодаря ти, Бети. Не мога да ти опиша какво облекчение почувствах, когато я видях с тебе. Току-що бях събудила Дрейк и ние естествено си представяхме най-лошото — тя беше благодарна на съседката си, но нямаше настроение за един от безкрайните й монолози.

— Трябва да се връщам при децата. Лека нощ. Качи се обратно при малкото си семейство — тя докосна ръката на Лори успокоително и изчезна през задната врата на кухнята. Лори провери старателно дали е заключено. Още не можеше да се оправи от страха.

В стаята на Дженифър Дрейк седеше на края на леглото и галеше челото й, макар че тя отдавна вече спеше сладко. Той хвана ръката на Лори, когато тя се наведе над детето.

Излязоха заедно. В коридора Дрейк забеляза, че тя трепери.

— Не знам дали е от студ или е от уплаха.

— Искаш ли чаша вино или нещо друго?

— Не, ще се оправя — каза тя на вратата на голямата спалня. Погледна го и се усмихна, само че усмивката й бързо замръзна като видя явния глад на лицето му, от което й беше трудно да се извърне.

Те застанаха един срещу друг и се гледаха няколко дълги мига. Той не я докосна, а и нямаше нужда. Тялото му сякаш го теглеше към нейното, макар че той не беше помръднал. Подобно на противоположните полюси на магнит те се привлякоха неудържимо. Тяхната инстинктивна необходимост един от друг беше като отприщен бент, който изтри всяка следа от разум. Те се прегърнаха и притиснаха един към друг в някакво безумно отчаяние и страх.

Тя не се противи, когато той я грабна на ръце и я отнесе в спалнята, полагайки я внимателно върху възглавниците. С едно светкавично движение той се освободи от халата и слиповете си. Напълно гол, легна до нея с чувствената освободеност на езически Бог в еротичен екстаз.

— Лори, не говори. Не мисли. За Бога, не мисли. Само чувствай. Чувствай.

Ръцете му си припомниха извивките на тялото й. Той постепенно разхлаби халата й. Много бавно и тържествено го раздипляше, повдигайки леко раменете й, за да ги освободи от ненужната материя.

Придърпа я към себе си със силата на собственик, омекотена от нежността, която изпитваше към нея. Устата му се съедини с нейната, докато ръцете му продължаваха да моделират тялото й и да му вдъхват живот.

Раменете, гърдите и коремът й познаха допира му и се отпуснаха. Той коленичи над нея и целуна гърдите й с горещи, пресъхнали устни. Най-женската част от тялото й се издигна като дъга, когато той я докосна с длан. Тя го очакваше с влажен и топъл копнеж.

Допирът му беше върхът на нежността и толкова близък и интимен, че Лори изстена и прегърна раменете му, като изпитваше тържеството от чувство, неизживявано никога досега.

— Лори. Ти си красива… женствена… създадена за мен — думите му бяха накъсани, но дори и да не беше казал нищо, тя четеше мислите му. Милващите я устни и топлината му й казваха всичко, което трябваше да знае.

Думите на Пол обикновено я нараняваха. Той никога не беше доволен от нея. Сега осъзнаваше, че и тя не се беше старала близостта им да бъде пълна. Но в момента тя желаеше тялото на Дрейк да ликува като нейното.

Ръцете й се плъзгаха по възбудената плът, очертавайки мускулите, връщаха се отново и отново. Тя захвърли своята скромност и нерешителност и го докосна, тръпнеща от неговата мъжественост.

— Лори… да, скъпа. Опознай ме — прошепна той задъхано и зарови глава във врата й, прегръщайки я страстно.

Думите му я насърчиха и обидните реакции на Пол се стопиха завинаги, когато тя чу сподавените викове на Дрейк, породени от страст. Той повтаряше името й в екстаз, а дъхът му пареше ухото й.

Обхвана лицето й с длани и покори устните й с целувка. На границата на пълното притежание той се спря в колебание. Вдигна глава и я погледна. С ръката си тя рисуваше красивите линии на лицето, което беше обикнала. Пръстите й се спряха на мустаците и очертаха устните му.

— Лори? — изрече той задъхано.

Тя го усети в себе си. Затвори очи, привлече главата му надолу и прошепна името му, когато го опозна целия.

Но възторгът не спря дотук. Дрейк я благославяше, шепнейки в захлас. Възбудата в тялото й нарасна като обхвана сърцето и нахлу в душата й. В състояние на върховен екстаз той извика името й. Тя го чу, след което вулканът в нея изригна и я заля цялата.

И експлозиите продължаваха… продължаваха… продължаваха.

— Това никога не ми се беше случвало — прошепна тя тихо в тъмнината.

Главата й лежеше уморено на гърдите му, а краката им под завивките бяха преплетени. Той разсеяно я погали по гърба.

— Никога? — попита той нежно и гордо. — Не и с…

— Пол? Не — каза тя с тъжна усмивка и поклати леко глава. Космите на гърдите му погъделичкаха носа й. — Не мислех, че мога — призна тя.

Той избухна в смях, който прогърмя в ухото й.

— Е, сега се познаваме по-добре, нали? — той я шляпна, след което ръката му остана там и обърна закачливия жест в милувка.

Би трябвало да изпитва угризения на съвестта, но това чувство й беше далечно в момента. В действителност тя не съжаляваше изобщо. Всичко, което се беше случило, беше от любов. И тя знаеше, че ще продължи да прави любов с Дрейк. Не можеше да избяга от това и нямаше никакво желание или воля да се съпротивлява. Тя се притисна към него.

— Студено ли ти е? — попита той загрижено.

— Малко.

— Всички завивки са изритани на земята — каза той с престорено учудване.

— Чудя се как ли е станало — разсмя се тя.

Завиха се бързо. Дрейк я привлече към себе си и захапа ухото й.

— Този път обещавам да не разхвърлям завивките.

— Този път? — попита тя невярващо. — Искаш да кажеш още? Сега?

— Не искаш ли? — попита той.

Дори в тъмнината тя видя въпросително извитата му вежда.

— Ами аз…

Но той вече беше навел глава и устата му я търсеше. Тя се чу да произнася тихо, но нетърпеливо.

— Да, да.