Сандра Браун
Нежна тишина (12)

Глава дванадесета

Следващите няколко дни преминаха идилично, изпълнени с нежна романтика. Дрейк доказа, че е пламенен любовник и рядко изпускаше Лори от погледа си. Да бъдат заедно в една стая не беше достатъчно. Той трябваше да я докосва, ако не с ръце, то поне с поглед. Нощите им бяха изпълнени със страст, на която и двамата се възхищаваха. През деня, когато Дженифър беше с тях, те споделяха щастието си с детето и то се наслаждаваше на излъчваната топлина. Ходеха в селото и обикаляха магазините, разположени по хълмистите живописни улици. Един следобед посетиха Джон Медоуз в неговия магазин за дървени изделия. Той ги посрещна сърдечно и с нищо не показа, че си спомня за грубостта, която Дрейк бе проявил предния път.

На Лори й достави удоволствие това, че Дрейк прояви искрен интерес към работата на Джон и любезно го разпита за изложените предметите. Двамата мъже се заприказваха. През цялото време Дрейк стоеше до Лори, обгърнал раменете й със своите властни ръце. Това бе знак на любов и притежание, който не мина незабелязан.

Разхождаха се често, посрещаха и изпращаха залезите, вглеждаха се в звездите, сякаш очакваха отговор от тях за бъдещия си живот, но най-любимите им моменти бяха тихите вечери вкъщи край камината, където споделяха мислите си на бутилка вино.

Както обикновено, Лори седеше на края на дивана, а Дрейк беше изтегнал гръб и с глава в скута й, както бе направил в нощта, когато нейните родители ги изненадаха с посещението си. Той изразяваше своите желания като жестикулираше с ръце, а очите му излъчваха вътрешна сила.

Но с хода на часовете разговорът ставаше бавен и ленив, а ръцете им все по-често се преплитаха и милваха и огънят, горящ в камината, не би могъл да се сравни с онзи пожар, който щеше да пламне между тях.

Когато родителите на Лори се обадиха, на път за Небраска, не беше необходимо вече да се преструва, че е щастлива. Тя настоя да се отбият в Уйспърс, но увеличената престъпност ги принуждаваше да се върнат у дома незабавно след срещата на пасторите. Не й бе трудно да ги увери, че е безкрайно щастлива и доволна. А до този момент наистина беше така.

Така минаваха дните, клоните на дърветата оголяваха, а шумата под краката ставаше все по-мека и по-дебела.

През един такъв ден, когато приключиха с яденето, Дженифър се сви върху одеялото и потъна в сладка дрямка, завладяна от сънливия слънчев следобед. Дрейк се облегна на едно дърво и придърпа Лори между коленете си, като я притисна с широките си гърди.

— И аз мога да направя като Дженифър, ако се почувствам още малко по-удобно — прошепна сънливо Лори, облягайки глава на гърдите му.

— Ами, хайде — прошепна в косите й Дрейк и хвърли върху нея едно одеяло.

Спокойното му дишане създаде един приспивен ритъм, на който беше трудно да се устои и тя скоро се унесе в лек сън. В този миг на унес я завладя спокойствието на обкръжаващата ги природа и измести тревожните й мисли. За няколко дни бе съвсем забравила за Сюзън. Любовта на Дрейк беше явна, но дори във вихъра на тяхната страст, той не бе показал, че я обича.

Дали той и Сюзън някога са седели по този начин? Дали правенето на любов с нея не е било по-страстно и по-пламенно? Лори се развълнува и се размърда. В този момент Дрейк я прегърна още по-силно и прошепна.

— Лоши сънища ли имаш?

Тя поклати отрицателно глава, но размишленията й бяха развалили еуфорията от деня, като допуснаха сянката на съмнението да се промъкне в съзнанието й.

Тъкмо когато се канеше да се изправи и да се отдръпне от него, Лори усети ръцете му. Той обхвана кръста й и пъхна ръце между пуловера и колана на джинсите. Този намек беше достатъчен, за да я пронижат познатите спазми на желание, които я караха да се чувства упоена и податлива.

Той повдигна леко пуловера й, докато плъзгаше ръцете си под него. Тя усети как докосва, гали и разтрива гърдите й. Целувките му бяха така нежни, внимателни и изучаващи, сякаш всеки допир беше откритие.

— Дрейк?

— Не безпокой мъжа, когато е зает — промърмори той в ухото й.

Изведнъж тя се засрами. Ако не можеше да му каже, че го обича, то поне искаше той да знае колко дълбоки бяха чувствата й към него.

— Аз просто исках да знаеш, че всеки път, когато ти… ние… сме заедно… аз… това значи много за мен.

Ръцете му се спряха и докоснаха извивките на гърдите й нежно. Той беше застинал в напрегнато очакване.

— Лори — каза той с дрезгав глас. — Погледни ме.

Лори облегна главата си на рамото му така, че да може да го вижда.

— Това значи много и за мен — каза Дрейк. Неговите устни се сляха с нейните в целувка, която накара вените й да пулсират с огъня на страстта.

Ръцете му се плъзнаха надолу по ребрата й, обиколиха талията, след това пропълзяха към корема и накрая покриха гърдите й. Той ги повдигна като възбуждаше жадуващите зърна със своите галещи палци, търкаляйки ги между пръстите си и хапеше нежно ухото й. Това й напомни за многото пъти, когато захапваше тези розови зърна. Тя изстена леко и се изви от търсещата ръка, галеща бедрото й.

Когато той опипваше закопчалката на джинсите, тя осъзна какво щеше да се случи и беше поразена от собствената си страст и невъздържаност. Изведнъж се изпълни с нерешителност.

— Дрейк, недей — каза задъхано тя и се обърна. — Не тук — възпря го отново, оправяйки дрехите си под одеялото.

— Защо? — попита той, а очите му светеха игриво. — Не е ли забавно в гората? Помисли си за римляните, за Робин Худ и Лейди Мариан!

— Е, аз не съм като тях. Освен това дъщеря ти лежи съвсем наблизо — тя наклони глава и посочи спящата Дженифър. Лори държеше ръцете на Дрейк и не му позволяваше да продължи.

— Тя спи — убеждаваше я той. — Ела, Лори. Моля те — промърмори Дрейк и посегна да докосне устните й с мустаците си. Това бе неговото оръжие и той знаеше как да го използва.

— Не! Ами ако някой мине?

— Ще се смути и ще погледне в друга посока.

— Ще се почувствам унизена! — извика тя. Но след това тонът й омекна, изпълнен с обещание. — Не можеш ли да изчакаш до довечера? — предизвикателно попита тя.

— Е — промърмори той. — Предполагам, че ще трябва. Ще ме целунеш веднъж, а после аз теб и ще си тръгнем към къщи — тя не забеляза блясъка в очите му и молбата й се стори разумна.

Обърна се и го целуна. Това не бе страстна целувка, но с нея тя му предаде цялата си любов, която изпитваше. Когато най-накрая се отдръпнаха един от друг, той каза:

— Сега е мой ред.

— Какво правиш? — тя беше шокирана, когато Дрейк повдигна пуловера й.

— Взимам си моята целувка. Не уточних какво точно възнамерявам да целуна.

Той вдигна пуловера й и мушна глава под него. Оставяйки зърната влажни и възбудени, той целуна първо едната, а после и другата й гърда. Когато отново я погледна, видя кафявите й очи, в които плуваха сълзи от любов.

— Още веднъж, моля — каза той и сля устните си с нейните.

Лори можеше да бъде абсолютно сигурна в едно — в този момент той не мислеше за Сюзън.

 

 

— Имам няколко поръчки за изпълнение в града — каза Дрейк, надничайки в учебната стая следващата сутрин. — Защо да не свърша с тях, а после да купя няколко домашно направени тамали за обяд? Видях една жена онзи ден, която ги приготвя в собствената си кухня. Пробвах ги и са направо фантастични.

Лори се засмя и шумно го целуна по устните.

— Е, ако харесваш дебели жени, предполагам, че ще мога да ям тамали за обяд.

— Харесвам те — каза той с дрезгав глас и обхвана с похотлив поглед тялото й. — Ще се видим по-късно — обеща той дяволито. — Довиждане, Дженифър — обърна се той към дъщеря си, която подреждаше купчина блокчета за часовете по смятане. Тя му кимна и той излезе.

Половин час преди Дрейк да се върне, Лори заведе Дженифър в кухнята.

— Така, Дженифър — каза тя и сложи малкото момиченце да седне на масата. — Ще започнем една игра, за да видим дали ще уловиш разликата между мляко и шоколад — Както обикновено Лори показваше със знаци всяка дума. Дженифър гледаше с интерес. Игрите за храни й бяха любимите.

— Окей — продължи Лори. — Ще напълня две чаши. Ето, виждаш ли? В едната има шоколад, а в другата мляко. Искам ти да ги назовеш. Когато Дженифър даде задоволителен знак „МЛЯКО И ШОКОЛАД“ и ги произнесе, доколкото й беше възможно, Лори продължи:

— Сега ще ти дам сламка. Ще сложа всяка от чашите пред теб, а ти ще ми казваш кое мляко какво е. Разбра ли?

Дженифър кимна и русите й къдрици се развяха.

— Закрий очите си така, че да не можеш да виждаш — нареди Лори. Когато се увери, че Дженифър не хитрува, постави сламката в чашата с мляко. Дженифър отпи глътка и даде верен отговор. Повториха упражнението, докато Лори не се убеди, че детето владее думите и може да свързва вкуса с наименованието и да дава знак за това.

Току-що бяха приключили с упражнението, когато Дрейк нахълта през задната врата като носеше пакет с апетитно ухаещи тамали.

— Какво правите вие двете? — попита той, оставяйки пакета на плота, а след това съблече сакото си.

„НЕКА ДА ВИДИМ ДАЛИ ДРЕЙК МОЖЕ ДА ГО НАПРАВИ“ — обърна се към Дженифър Лори, която запляска щастливо с ръце. Лори обясни на Дрейк правилата на играта и за радост на детето, той се престори, че не е сигурен в своя успех.

Разигра цял театър, затвори очи и отпи глътка със сламката. Започна да изписва във въздуха:

„ТОВА Е МЛЯКО.“

Когато обаче Лори се пресегна за чашата с шоколад, установи, че Дженифър почти я беше пресушила.

— Дженифър! — смъмри я тя, но Дрейк и детето се смееха. Дженифър сочеше към горната си устна, на която се бяха образували смешни тъмно кафяви мустачки. Тя ги оприличаваше с тези на Дрейк.

— „ТИ СЪЩО, ЛОРИ“ — сочеше тя. — „ТИ СЪЩО.“

Лори се суетеше и протестираше, но Дженифър и Дрейк настояха. Тогава тя вдигна чашата с шоколад и отпи театрално. Дженифър избухна в силен смях и скачаше весело нагоре-надолу. Когато най-накрая я свалиха на земята, Лори й поръча:

— Качи се горе и измий лицето и ръцете си, докато приготвя обяда — Дженифър подскочи от удоволствие и излезе от стаята.

— Няма ли да си измиеш лицето? — попита Дрейк със закачлива усмивка. — Мустачките не си пасват особено с косата ти.

— О! Забравих за това — отговори Лори и се запъти към мивката.

— Позволи ми — каза той, хващайки я за раменете.

С кадифения си език бързо изчисти мустачките от мляко и тези игриви ласки преминаха в прегръдка, която се задълбочи. Тя обгърна раменете му и така двамата се целуваха дълги минути, докато не останаха без дъх.

— Ако продължим по този начин ти никога няма да си получиш обяда — смотолеви тя като целуваше брадичката му.

— Аз пък може да искам да променя менюто — каза той с дрезгав глас и целуна шията й.

— Тамалите ще изстинат — отбеляза тя, когато той откри чувствителното й място.

— Затова са изобретени микровълновите фурни. Не знаеше ли?

Тя смирено пое дъх и лекичко се измъкна от прегръдките му.

— Нека да се държим прилично. Дженифър ще бъде тук след минута и ще пита за своя обяд.

— Къде ли е това малко дяволче? — попита Дрейк. — Надявам се да не е избягала отново — очите му пламнаха, когато погледна Лори. Той си спомни, както и Лори, че в нощта, когато бяха заедно за първи път, Дженифър беше избягала.

— Ще отида да проверя — кимна Лори. — Ако нямаш нищо против, сложи масата — той поклати глава и Лори побърза да излезе от стаята, преди да е отстъпила пред някоя друга прегръдка.

Тя се качваше по стълбите към малката стая, когато долови някакво движение в голямата спалня. О, не! Само да не се е случило нещо, помисли си Лори, докато отваряше широко вратата.

Изведнъж сърцето й спря.

Първото нещо, което се разкри пред погледа й, бяха чифт розови балетни обувки от сатен. Те бяха предназначени за изящен слаб крак с високи извивки. Обувките без съмнение бяха използвани многократно за репетиции и кръгови пируети. Отпред изглеждаха доста износени, а сатенените ленти бяха набръчкани от честото връзване.

Обувките лежаха сред снимки, дрехи, няколко театрални програми и един голям албум, подвързан с кожа. Смаяните очи на Лори се спряха на зейналия гардероб, от който бяха извадени складираните кутии.

Дженифър седеше на пода и разглеждаше снимките. Лицето й имаше сериозно изражение. Бавно, пристъпвайки на пръсти, Лори се приближи до нея и привлече вниманието й.

„ЛОРИ, ВИЖДАШ ЛИ? КРАСИВА ЖЕНА“ — изписа тя във въздуха и посочи снимката, която държеше в ръцете си.

С трепереща ръка Лори се пресегна за снимката и се вгледа в запечатаната на нея жена. Тя беше прекрасна. Беше в работно балетно облекло. Вълнените грейки на краката й, част от екипа на всеки танцьор, обгръщаха добре оформените й прасци и подчертаваха изящните й бедра.

Тя се беше облегнала на станката, сякаш си почиваше от тандю и плие. Взираше се право в камерата и изглеждаше естествена, непринудена, сякаш предизвикваше обектива на фотографа да открие някакъв недостатък. Косата й бе тъмна, разделена на път по средата и събрана в богат кок. Големите, тъмни очи бяха най-привлекателното нещо върху сърцевидното й лице.

— Наистина, красива е — каза Лори с едва доловим глас. Почти несъзнателно тя се просна на пода край Дженифър. Раменете й се отпуснаха унило от първия поглед към жената, която все още владееше сърцето на Дрейк.

— Хей, вие двете, умирам от глад! Какво става там горе? — закачливият въпрос на Дрейк разтърси Лори и я извади от нейния унес, но, преди да се съвземе, той вече се беше изправил на вратата. Очите и лицето му грееха в усмивка, но когато видя разхвърляната стая, кутиите и съдържанието им, разпръснато навсякъде, без уважение към предишния притежател, детето и жената, които оскверняваха паметта на жена му, лицето му застина в ледена гримаса.

При тази гледка Лори се обърна, защото не можа да изтърпи ужасната болка. Тя взе балетните обувки от Дженифър, която ги пробваше на краката си.

— Дженифър, иди да измиеш ръцете и лицето си — произнесе Лори със спокоен тон, доколкото й беше възможно. Дженифър започна да протестира, протягайки се отново за обувките, но Лори не допусна никакви капризи. Тогава детето мина покрай баща си, който стоеше над снимката и я съзерцаваше, забравил за всичко останало.

Когато излезе от стаята, Лори каза:

— Съжалявам, Дрейк. Тя просто си играеше, предполагам. Ще вдигна…

— Не, няма! — извика Дрейк. — Остави всичко, както си е. Аз сам ще оправя и ще изчистя всичко.

Лори хвърли розовите сатенени обувки, сякаш те пареха ръцете й.

— Чудесно! — извика тя и избяга.

Дрейк продължи да стои по средата на стаята, загледан мрачно в разхвърляните снимки.

 

 

Лори приготвяше на Дженифър сандвич с желиран фъстъчен пастет. Детето бъбреше с Бъни, който седеше на масата пред чинията й.

Когато Дженифър свърши с обяда си, Сам и Сали надникнаха през задната врата, за да я поканят на игра у тях. Лори й навлече един пуловер — същият, който Дрейк й бе купил по време на пътуването им до Албукерк — и помоли Сам да се погрижи Дженифър да се прибере след половин час.

— Разбира се. Ние и без това си почиваме по това време — каза той, водейки за ръка момиченцето надолу по стълбите към двора.

Лори наблюдаваше играта им на двора, но всъщност не ги виждаше. Пред очите й стояха снимките на балерината, която гледаше в камерата с такова самочувствие.

Каква ли бе причината за смъртта й? Дрейк никога не говореше за това. Той избягваше темата за жена си. Лори не знаеше нищо за нея, освен, че е била класическа балерина, че е участвала в прослушване за общите сцени на „Алчност“ и именно на това прослушване е срещнала мъжа, за когото се е омъжила.

Дали не беше загинала при нещастен случай? Самолетна катастрофа? Дали е предусещала трагедията? Може би удар? Не, едва ли, на нейните години. Тогава какво й се бе случило?

Лори изчисти остатъците по масата. Тя сложи пакета с тамалите до кофата за отпадъци. В къщата цареше пълна тишина. Тя се луташе из стаите като търсеше нещо, с което да се занимава, за да запълни празнотата в душата си, но нямаше с какво. Броеше минутите до завръщането на Дженифър. Когато тя се върна, Лори й предложи да разгледат някоя книга. Дженифър изтича радостно и донесе книга за различните видове транспорт.

Те седнаха на дивана и започнаха да обсъждат колите, автобусите, самолетите и лодките. Илюстрациите бяха чудесни, но пред очите на Лори танцуваха само червени и зелени петна, които се сливаха. Дрейк стоеше вече два часа горе. Какво ли прави? — питаше се Лори, но не намираше отговор и един студен обръч стягаше отново гърдите й.

По едно време чу тежките стъпки на Дрейк по стъпалата.

Беше подготвена за всякакви изненади. Как ли ще се държи сега? Как ще реагира след всичко, което се случи? Когато се обърна към него, разбра.

Той беше облечен в спортни панталони, спортно палто и вратовръзка: необичайно за него, откакто си бе дошъл от Ню Йорк. В лявата си ръка носеше пътна чанта, а палтото си беше наметнал върху лявото рамо.

С приближаването му Лори се изправи и сложи ръце на кръста си.

— Лори, връщам се в Ню Йорк — съобщи той кратко, без никаква сърдечна нотка в гласа.

— Да.

Той отклони погледа си от нея.

— Задържах се тук твърде дълго — каза той. Нея ли убеждаваше, или себе си? — Имам да свърша някои неща. Не мога да остана тук повече.

— Не — ако той поискаше съгласието й, щеше да остане разочарован. Тя нямаше намерение да го пусне просто така. Беше се молила на Пол да й позволи да му помогне. Молбите й бяха отхвърлени: един отказ й беше достатъчен. Тя не можеше да позволи на Дрейк да продължава да сипва сол в раната.

— Ще обясниш ли на Дженифър защо си тръгвам? — попита той, без да очаква Лори да му отговори. Но когато тя го направи, той се изненада.

— Не. Ти ще й обясниш — той разпозна достойнството, горделиво наклонената шия и разбра, че е безполезно да спори.

Остави чантата си на пода и клекна до дъщеря си, която все още беше погълната от книгата.

— Дженифър — произнесе нежно Дрейк. Това бе всичко, което Лори чу. Тя отиде бързо до вратата, отворила се от силния студен вятър и я хлопна силно. „Не мога да понеса това“, проплака тихо тя. „Ще умра, когато си замине“, изстена. Но когато чу приближаващите му стъпки, тя се изправи и се обърна към него с храброст и напереност, които далеч не чувствуваше.

— Тя е разстроена. Моля те, успокой я вместо мен — каза той.

„А кой ще успокои мен?“, искаше да попита Лори. Забеляза, че не беше много решителен. Ако не го познаваше, би си помислила, че странният блясък в очите му бе причинен от сълзи. Беше ли разстроен от това, че напуска дъщеря си? Или това беше просто мъчителна сцена на раздяла, която добре играеше?

— Трябва да взема колата, но ще уредя някой да ти я докара утре.

Тя кимна.

— Е, тогава, довиждане. Ще поддържаме връзка.

Държеше се сякаш искаше да каже още нещо. Или… Не, той не можеше да иска да я целуне, макар че главата му беше наклонена малко повече, сякаш в нерешителен опит.

— Довиждане, Дрейк — кимна тя категорично и му отвори вратата.

Бръчките около устните му се врязаха дълбоко, а плътните вежди се събраха застрашително. Той въздъхна, мина гневно покрай нея и вратата се затръшна зад гърба му. Тишината увисна във въздуха и остана така като надежда, като очакване…

Сивите облаци слязоха от върховете на планината и надвиснаха над Уйспърс. Те предвещаваха първия сняг за сезона. Но можеше ли чистото бяло покривало да затрупа тъгата, която изпълваше къщата?

Дженифър нямаше охота да се занимава с каквото и да е и Лори й позволи да гледа телевизия през остатъка от деня.

Когато най-накрая настъпи времето за лягане, малкото момиченце взе в прегръдките си Бъни и заповтаря отново и отново със сладкия си, но почти неразбираем говор.

— Татко — сълзите се стичаха по розовите й бузки. Това беше твърде много за опънатите нерви на Лори. Тя се отпусна до Дженифър и я притисна към себе си.

Сънят дойде при тях преди сълзите им да са засъхнали.