Цончо Родев
Пиратът (18)

(С черен лъв на мачтата)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 10 гласа)
Сканиране
Диан Жон (2013)
Корекция и форматиране
taliezin (2013)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2015)

Издание:

Цончо Родев. Пиратът (С черен лъв на мачтата), 1994

Художник: Григор Спиридонов

Техн. редактор: Елена Тонкова

Коректор: Пепа Събева

ISBN: 954-427-130-9

Издателство „Абагар“ — Велико Търново

ДФ „Абагар“ — Велико Търново


XIV. Като не върви по вода, не върви и по суша

Трошан се прокле в същия миг, в който цар Светослав Тертер се появи в стаята. Защото за тази нарочна покана в Царевец кефалията на Варна се бе пременил в празничното си рухо, като че щеше да вземе участие в синклита наред с великите боляри, докато царят беше в най-обикновена риза от ленено платно и дори не си бе сторил труда да притегне вървите на пазвата, та в процепа напираха коравите му гърди на воин. Това, Трошановото, беше да си отишъл облечен като за сватба, пък то да се окаже, че си бил поканен на лов за лисици.

Царят беше делничен не само в облеклото. Чувало се бе за него, че мразел церемониалностите, ала сега било писано Трошан да го изпита на гърба си. Светослав Тертер изобщо не го остави да произнесе предвидените за такива случаи помпозни приветствия и благопожелания, а направо му посочи един стол и каза просто:

— Сядай! — След това седна на свой ред от другата страна на отрупаната с книжа и карти маса и продължи по същия сух и кратък начин: — Разказвай!

Имаше толкова много неща, за които можеше да се отнася това „Разказвай!“, че Трошан се престраши да попита:

— За какво, царство ти?

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — За подвизите си на корабоводец и на военачалник на корабните войски, разбира се.

ТРОШАН: — Ти сигурно знаеш, господарю, за станалото пред Анхиало…

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Започни от по-далече, Трошане, син на Властимир. Защо и с чие разрешение се обяви не само за опитен корабник, ами дори се самовъздигна във военачалник?

ТРОШАН (с изглед на човек, който се моли земята да се отвори пред краката му, за да се хвърли в бездната): — Мислех, че е за доброто на царството. И тъй като военачалник още не е назначен…

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Известно ли ти е как се нарича напречникът на мачтата? А площадката на носа на кораба? А тежката греда под галерата, която й придава устойчивост? Не? Ами че то, оказва се, ти не знаеш дори азбуката на корабоплаването, пък си се заловил да водиш пет български галери в битка на смърт…

ТРОШАН: — Разчитах на мегатриарха, царство ти. Нали се знаеше отнапред, че той ще води обединената армада… (Кефалията по чувство разбра, че бе добър отговор и се постара да го доукрепи.) При това искам да ти напомня, царство ти, че Никифор Дермокаит загуби две от галерите си, а аз — само една. И то благодарение на чужда грешка.

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Не бързай да споменаваш за грешката, за нея ще поговорим отделно. Все още чакам да ми обясниш с какво право ти, който не разбираш нищичко от море и корабоводене, не само си се обявил за началник на „Отмъстителят“, ами за военачалник на петте ми галери.

Дълго мълчание. И после:

ТРОШАН: — Иначе трябваше да оставя този пост на Смед…

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР (прекъсва го): — Боже, най-сетне каза една разумна приказка. Разбира се, че трябваше да оставиш всичко на Смед, син на Драгия. Засега той е най-старши в корабните ни войски.

ТРОШАН: — Ще си позволя да ти обърна внимание, господарю, че загубихме „Отмъстителят“ именно поради грешка на същия този Смед.

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Добре, все теглиш към грешката. Какво пък, нека да поговорим за нея. Грешката, поради която загубихме най-добрата си галера, е лично твоя, Трошане, син на Властимир. Защото ти, щом си се нагърбил да бъдеш военачалник, е трябвало да ръководиш маневрите на петте галери, докато на дело ти не си се оправил и със своята собствена. И още — Смед е нанизал на тарана си „Отмъстителят“, когато е идвал да те спасява от безнадеждното ти положение.

ТРОШАН: — А, безнадеждно! Това пък кой го каза?

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Казвам го аз, макар да не се имам за никакъв корабник. Корабът ти е бил между галерата на пирата, от която се страхуват дори генуезците, и плитчината. Кой пълководец с капка разум в главата ще допусне това? Ако го преведем на сухоземен език, това е все едно да разположиш дружините си с врага пред тебе и бездънна пропаст зад гърба ти. Такъв пълководец аз бих осъдил на смърт още там, на бойното поле.

Кефалията пое в гърдите си толкова въздух, колкото би отишъл за надуването на половин дузина гайди. А времето, в което го изпусна с шум през носа си, би стигнало за едно средно продължително хоро.

ТРОШАН (без капка кръв по лицето): — И все пак ще ти припомня, царство ти, че такъв опитен корабоводец като Никифор Дермокаит загуби…

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Две галери, вече го чух. Тези две галери обаче не са и двадесетата част от морската сила на Византия само в Понта, докато за нас „Отмъстителят“ е една от всичко дванадесетте ни галери. И още. Никифор все пак е спасил галерите си и в корабостроителниците на Цариград ще съумеят да ги възстановят, докато вълнението вече, чувам, е превърнало в трески за огрев кораба, загубен от тебе.

Ново продължително мълчание. Трошан избърса студената пот, избила по челото му. След това произнесе едва доловимо:

ТРОШАН: — Каква участ си определил за мене, царство ти?

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Не бързай, все още въпросите ги задавам аз. Ти мразеше Кремен, син на Видул, нали?

ТРОШАН (опасявайки се от нов словесен капан): — Омраза е може би малко силно казано. По-скоро въздържане да се присъединя към славословенето на другите.

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Ударът с бич надали е белег на въздържание. Но както и да е. Като си се произвел военачалник на водните войски, ти всъщност си поел върху себе си основната цел на похода — да бъде унищожен или заловен пиратът, известен под прозвището Кривич. Защо не изпълни задачата, която сам си си поставил?

Мълчание, което обещаваше да продължи до края на вековете.

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Вече се очертаха всичките ти престъпления, Трошане, син на Властимир.

ТРОШАН (уплашен от думата и нейните вероятни последици): — Е, чак пък престъпления, господарю. Грешка — да, неумелост — да, но престъпление?

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Грешката и неумелостта на пълководеца е равна на престъпление. Защото той не губи стока или къща, а синове на България или… или галерите й.

ТРОШАН (смъква се на колене и събирайки молитвено ръцете си пред гърдите): — Милост, царство ти. Милост в името на Всевишния!

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Милост за какво по-напред, Трошане? Хайде да изреждаме заедно. Първо престъпление — присвои си права на военачалник. Второ престъпление — загуби кораба си. Трето престъпление — не изпълни задачата да унищожиш пирата, която сам си постави. Четвърто престъпление — направи корабните ни войски за смях пред света. Пето…

ТРОШАН (прекъсва го със сълзи на очи): — Милост, царство ти!…

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Дръж се като мъж, дявол да те вземе. Дръж се като мъж, стани и престани да се цивриш. Така… Лесно е да се провикнеш прочувствено „Милост в името на Всевишния“. Но хайде опитай се мислено да размениш местата ни. И като цар и самодържец да определиш казънта за онзи, който е извършил такава поредица от престъпления срещу царство ти.

ТРОШАН (след продължително размисляне): — Да определя казънта си не мога, господарю. Но ще река друго: че и най-строгите закони дават възможност на онзи, който е съгрешил само веднъж, да изкупи вината си и да докаже, че се е поправил…

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Признавам, умен отговор. Е добре, ще постъпя според твоя съвет, Трошане. Първо, за галерата. Ще построим или ще поръчаме във Венеция нова галера, която ще изплатиш изцяло ти.

ТРОШАН (скъпернически): — Но една галера е цяло състояние!…

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР (иронично): — Зависи чие е състоянието. Аз съм осведомен за имението ти в Стохълмието. Мисля, че четвъртината от него — но от по-плодородните четвъртини — ще бъде криво-ляво достатъчна за заплащане на галерата. Какво, не си съгласен? Може би предпочиташ един хубав полет през Лобната скала?

ТРОШАН (бързо): — Как да не съм съгласен, царство ти!… Нека побирчиите[1] вземат онова, което те ще определят като „четвъртина от по-плодородните“. Няма да възнегодувам: всяка грешка се заплаща…

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — До тук говорихме само за едната грешка. За онази, която може да се заплати в пари или имот. Сега е време да отворим дума за другите. За присвояването на власт, за неизпълнението на задачата и тъй нататък. (Светослав поглежда в един свитък на масата.) Познаваш ли дукса на Созопол, Трошане?

ТРОШАН: — Драголюб? Не мога да го нарека близък приятел, но близък познат — да.

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Драголюб е служител за пример, а лани беше дошъл да го освободя от поста му. Не можеше да понася пиратите, които са превърнали Созопол в свое свърталище. Впрочем и твоят Кривич е там заедно с другите, дори си е откупил самостоятелен остров.

ТРОШАН: — Защо ми разказваш това, господарю?

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Защото още като излезеш от тази врата, ти ще се отправиш веднага към Созопол. Моите нотарии ще ти дадат два приказа: единия — за освобождаването ти като кефалия на Варна и понижаването ти в дукс на Созопол; втория — за освобождаването на Драголюб като дукс на Созопол и повишаването му в кефалия на Варна.

ТРОШАН: — Тежка участ, но… И все пак защо така веднага, царство ти? Не ще ли мога да отида да прибера детето си и вещите на дома си от Варна?

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР (с ледена заплаха в гласа): — Да се пазариш с владетеля си е равносилно на ново присвояване на власт през главата му, Трошане.

ТРОШАН: — Виновен съм, хиляди пъти съм виновен, господарю. Още днес, не, още след час заминавам направо за Созопол.

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР (кимва в знак на съгласие): — Трябва да ти кажа какво те чака в Созопол и какво изисквам от тебе като негов дукс. Вече ти споменах, че там е сборище на пирати, пияници, комарджии, продажни жени и всякаква друга смет от четирите краища на света. Ще го видиш сам, ще го разбереш; думите в този случай са по-слаби от действителността. Запиши си с ей такива букви под шапката, Трошане: изпращам те в Созопол не за да го прочистваш и да въвеждаш ред, а обратното — да го оставиш такъв, какъвто е.

ТРОШАН (искрено удивен): — Но каква полза от това, царство ти?

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Ползата или вредата остави да преценявам аз. И предупреждавам те, не се опитвай да вършиш нещо на своя глава. Много от пиратите в Созопол — твоят „приятел“ Кривич също е между тях — разполагат с такава сила, че ще те смачкат заедно със стражата ти за по-малко време, отколкото ще е нужно на нотариите ми да напишат приказа за назначението ти.

ТРОШАН: — Но тогава в какво ще се състои властта ми?

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — В това, че над седалището на дукса и на пристанището както досега ще се вее червеният пряпорец с трите златни лъва на България. Друго не искам от тебе. (Кратко замълчаване.) Не бързай, да се радваш, че си се отървал с едно нищо и никакво понижение, Трошане. Ако се вярва на Драголюб, обстановката в Созопол е такава, че понякога ще съжаляваш, загдето не си избрал по̀лета през Лобната скала. Някакви въпроси?

ТРОШАН (все пак с искрица на радост поради спасението си): — Не, господарю. Всичко ми е ясно.

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Дано… Е, остава да си кажем сбогом. И както обеща, след един час кочията ти да изтрополи през моста на Сечената скала. Приеми го като първа проверка, че си се поправил, Трошане, син на Властимир…

Царят се изправи — разговорът беше завършил.

Бележки

[1] Побирчия — служител, който събира данъците и глобите.