Джейн Фийдър
Идеалната годеница (8)

8.

Констанс се събуди на разсъмване. Не беше сигурна какво я е събудило, докато не чу затварянето на вратата. Огледа се сънено в полумрака и се усмихна. Надигна се от възглавниците и приглади косите си назад.

— Добро утро, Макс. Предполагам, че вече е утро. Защо не спиш спокойно в собственото си легло?

— Аз трябваше да ти задам този въпрос — отвърна сухо мъжът й и остави на нощното шкафче табла с чайник и чаши. — Връщам се вкъщи и намирам празно, студено легло. И бележка от скъпата си съпруга, че се връща в лоното на семейството.

— Само за тази нощ… искам да кажа, за миналата нощ — протестира Констанс. — Мислех, че няма да имаш нищо против. Нали възнамеряваше да работиш до сутринта?

— О, случайно имам нещо против — рече той и наля чай. Подаде едната чаша на жена си и приседна на края на леглото.

— Хайде, хайде — засмя се Констанс. — Много добре знаеш, че нямаш нищо против — отпи глътка от силния чай и му кимна благодарно. — Ти ли направи чая, или мисис Хъдсън вече е станала?

— Дженкинс го направи. Каза, че си оставила бележка за закуска в седем. Реших, че по-добре е аз да те събудя.

— Много си мил — засия Констанс. — Но преди чая трябваше да получа целувка за добро утро.

Той взе чашата от ръцете й и я остави върху таблата. Наведе се, целуна я и промърмори, без да се отделя от нея:

— Не че си я заслужила. Защо ме напусна?

— Добро утро, Кон… О, Макс, и ти ли си тук? — в стаята влезе Частити, следвана от Прюдънс, понесла пълна табла.

— Ами да, след като планината не отива при пророка, пророкът отива при планината — отговори спокойно Макс, изправи се и се обърна към сестрите на жена си.

— Казах на Кон, че няма да ти е приятно — отбеляза Прюдънс. — Донесохме чай, но както виждам, ти вече си се погрижил.

Тя наля чай на себе си и на Частити и двете се разположиха на леглото. Никоя не се притесняваше, че е по нощница и халат. Макс също се държеше съвсем естествено.

— Всъщност е много практично, че Кон е тук — обясни Прюдънс, — защото в осем и половина имаме среща с Гидиън Малвърн в кантората му.

— Готов ли е да поеме случая? — Макс взе отново чашата си с чай.

— Прю е успяла да го убеди — съобщи гордо Частити.

— Мисля, че той я харесва, но тя отказва да ни каже.

— Час! — извика сърдито Прюдънс.

— Но това е Макс, той принадлежи към семейството — ухили се невинно сестра й. — Не съм казала, че е възможно адвокатът да ти харесва, нали?

— Много ясно обясних какво мисля за него — изфуча Прюдънс.

— И какво мислиш за него? — поинтересува се Макс.

— Ужасно несимпатичен тип — отвърна ледено Прюдънс.

— Също както мислеше Кон за… — Частити тресна чашата си върху чинийката и се закашля с все сила.

— Не бъди недискретна, Час — упрекна я Прюдънс.

Макс вдигна вежди. Вече беше свикнал със сестрите и нищо, което казваха или правеха, не беше в състояние да го учуди или обърка. Затова се обърна към жена си и с поглед поиска обяснение.

— Няма нищо за обясняване, Макс — усмихна се Констанс. — Държим се детински, както винаги.

— Не си спомням някоя от вас да се е държала детински — възрази той. — Затова го схващам като прозрачен намек да се занимавам със собствените си работи — стана и заяви бодро: — Крайно време е да станете и да се облечете. Трябва да сте точни на срещата — остави чашата си на таблата и кимна на жена си. — И да се върнеш за обед, Констанс.

— Разбира се — тя го дари с нежна усмивка. — След края на срещата ще пием кафе при Фортнъм и след това веднага ще се прибера вкъщи.

Той кимна, целуна я за довиждане, целуна сестрите й по бузите и напусна спалнята на жена си.

— Много съжалявам, Кон — извини се веднага Частити. — Още съм сънена.

— Е, не е чак толкова лошо — успокои я сестра й. — Макс знае много добре какво мнение имах за него, когато се запознахме. Когато се караме, винаги му го напомням.

— Много добре си спомням как метна по него ваза с цветя — Частити избухна в смях.

Констанс поклати глава.

— Много гадно от моя страна — заяви разкаяно тя.

— Е, това е минало — отбеляза Прюдънс и стана от леглото. Друг път и тя би разказала някой хубав спомен, но днес се чувстваше безпомощна и нетърпелива. — Нека да помислим за Гидиън Малвърн. Имаш ли дневна рокля, Кон? Мога да ти дам някоя от моите.

— О, бъди спокойна, донесла съм си пола и жакетче. — Констанс отметна завивката. — Ако знаех, че ще се наложи да изляза толкова рано и няма да имам време да се преоблека, щях да донеса нещо по-специално, но и така съм добре. Обаче нямам шапка. Дали трябва да сложа? Той сигурно е много строг по отношение на формалностите.

Прюдънс се изсмя презрително.

— Не и когато си позволява волности.

— Щом сме трите, нищо няма да си позволи — отговори уверено Констанс.

— Никога вече няма да му позволя — заяви мрачно Прюдънс и се запъти към вратата. — Ще скрия в ръкава си игла за шапка. Хайде, Час. Ще се видим след половин час в стаята за закуска, Кон.

Щом се прибра в стаята си, Прюдънс разтвори гардероба си. След проваления опит снощи никога вече нямаше да се облече като стара девица, но въпреки това трябваше да избегне всеки намек за фриволност. Ще сложи нещо, което изразява… какво? Хапейки долната си устна, тя изваждаше един след друг копринени, вълнени, кадифени и туидени тоалети и клатеше глава. Есенното утро беше хладно и не можеше да излезе с муселин или памук. Какво впечатление искаше да направи днес?

Делово. Нищо повече. Решително и делово. Значи ще облече костюм, който не се набива на очи, защото сър Гидиън не бива да си помисли, че тя желае да постигне особено въздействие… но и не бива да е нещо скромно. Дреха, подходяща за делова среща, но с лека дръзка нотка. Не й се искаше да си го признае, но гордостта й беше чувствително пострадала от снощния маскарад.

Прюдънс имаше непогрешим вкус по отношение на модата — сестрите й го признаваха без колебание и се подчиняваха на преценките й. Тя винаги знаеше какво подхожда за всеки отделен случай. Днес изборът й падна върху строг костюм от черен вълнен плат, останал от майка й и претърпял няколко превъплъщения. Лейди Дънкан го обличаше винаги когато беше в настроение да спори и дъщеря й помнеше това много добре.

Прюдънс остави костюма на леглото и сложи отгоре му строга копринена блуза с копченца на гърба. Отстъпи назад, за да прецени въздействието и критично поклати глава. Не. Все пак не отиваме на погребение, каза си тя. Обърна се отново към гардероба и скоро намери, каквото търсеше.

Тъмночервена копринена блуза с красива вратовръзка. Тя смекчаваше строгостта на черния костюм и го правеше още по-елегантен. Освен това подхождаше чудесно на косата й. Значи никаква шапка.

Когато влезе в стаята за закуска, часовникът на стената удари седем. Сестрите й вече я очакваха.

— Браво, Прю! — Частити изръкопляска.

— Абсолютно точно — присъедини се към похвалата Констанс, която вече си хапваше препечена филийка. — Значи никакви шапки?

Прюдънс се засмя и поклати глава.

— Чадърчето е достатъчно.

Косата й беше прибрана на тила и красиво навита на руло.

— Перфектна си — засмя се Констанс и й наля кафе. — Ние с Час избрахме тоалетите си така, че да образуваме съвършен фон на твоето голямо изпълнение.

Прюдънс кимна. Констанс носеше пола на сиви и бели райета с широк колан, който подчертаваше тънката й талия, тясно тъмносиво жакетче и красиви полуботушки. Частити бе избрала тъмнозелена рокля и късо жакетче с широки рамене и подчертани с копчета маншети. Нито една от двете не се излагаше на опасност да не я забележат или да я оценят като старомодна, макар че и техните тоалети като костюма на Прюдънс бяха претърпели много промени.

— Мислех, че си се отказала окончателно от моминския си гардероб — отбеляза Прюдънс и си взе варено яйце.

— Стори ми се неразумно да изхвърля толкова красиви и съвсем здрави неща — отговори сериозно сестра й.

— Защо не ги дариш за благотворителни цели? — предложи Частити и потопи парченце хляб в рохкото си яйце.

— Все още не съм намерила време да прегледам гардероба си — обясни Констанс. — Това костюмче например беше едно от любимите на мама. Но стига сме говорили за дрехи. Прю трябва да ни подготви за срещата с адвоката. Трябва да планираме колективна атака… или колективна защита. Не знам кое ще е по-добро.

— Вероятно и двете — отвърна сестра й.

 

 

Гидиън пристигна в кантората си малко след шест. Икономът вече бе запалил огън в двете помещения. Сътрудникът му все още не беше дошъл, затова адвокатът сам запали спиртника и сложи вода, за да си свари силно кафе. Трябваше да компенсира краткия сън. Извади от библиотеката няколко дебели тома и седна зад бюрото си. Не бе свалил нито шала, нито ръкавиците си, защото нощният студ си отиваше бавно от старите стени. Трябваше бързо да намери прецеденти: случаи на дела за клевета, при които обвиняемият е останал анонимен. Тадеъс се появи след около час, но работодателят му все още не бе намерил нито един такъв случай.

Тадеъс побърза да препече няколко филийки и ги поднесе на адвоката с масло и мармалад.

— Много благодаря — отговори разсеяно Гидиън и отвори следващия том.

— Какво ви притеснява, сър Гидиън? — попита секретарят от вратата.

— Имаме анонимна клиентела, Тадеъс — Гидиън вдигна за миг очи и разтри слепоочията си.

— Доколкото си спомням, през 1762 г. е имало процес за клевета, при който обвиняемите останали скрити от съда зад завеса. — Тадеъс отиде в стаята си, но след малко се върна и попита: — Още кафе, сър Гидиън?

— Да… намерете ми прецедента — Гидиън посегна към филийките.

— Веднага, сър Гидиън.

И наистина — само след минута Тадеъс намери въпросния том и го отвори на правилната страница. Показалецът му, оцветен от никотина, посочи делото.

— Вие сте незаменим, Тадеъс — рече Гидиън, без да вдигне глава.

— Благодаря, сър — секретарят беше видимо зарадван. — Ще въведа клиентките, щом се появят.

Гидиън се надигна и огледа кабинета си.

— Моля ви, опитайте се да намерите още два стола. Не мога да оставя дамите прави, нали?

— Вече го направих, сър Гидиън. Секретарят на сър Томас Уелбък ни предостави два допълнителни стола.

— Ще го кажа още веднъж, Тадеъс: вие сте незаменим.

Гидиън се усмихна и служителят отговори на усмивката му.

— На вашите услуги, сър. Винаги на вашите услуги.

И напусна кабинета заднешком.

Гидиън се зачете в делото, дъвчейки последната си филийка. После бързо изтри пръстите си със салфетката, която грижливият Тадеъс не бе забравил да донесе, и изпразни чашата си с кафе. Вече бе измислил стратегията си. Точно в осем и половина вратата на кантората се отвори и той стана, за да посрещне сестрите Дънкан.

Учтивата усмивка, с която ги поздрави, не издаде нищо от бързия, преценяващ оглед, на който подложи посетителките. Любопитството, с което бе очаквал другите две, не остана разочаровано. Забележително дамско трио. А Прюдънс, която бе захвърлила маскарада, беше много по-впечатляваща, отколкото бе очаквал. Трябваше да стисне здраво зъби, за да не се изсмее, докато сравняваше снощната невзрачна девица с тази елегантна, безупречно облечена дама. Модната фризура подчертаваше наситения тон и блясъка на косата й, перфектно допълнена от тъмночервената блуза. На мястото на дебелите рогови рамки на нослето й бяха кацнали фини очилца с тънки златни рамки, позволяващи да се видят живите светлозелени очи. Наистина радваща гледка.

Бързата преценка наложи извода, че трите заедно представляват почти заплаха. Колкото и да бяха различни по външен вид и поведение, те излъчваха борческа интелигентност — същия остър интелект, който отличаваше статиите в „Мейфеър лейди“. Юристът в него остана доволен. Ще изглеждат страхотно на свидетелската банка. Разбира се, ако не продължат да настояват той да се откаже от свидетелските им показания.

Трябваше да се пребори с тази трудност. Усети, че е обект на безмълвен оглед и преценка от страна на Констанс и Частити, и се запита какво ли им е разказала Прюдънс за снощи. Самата Прюдънс не издаваше нищо. Лицето й беше сериозно и овладяно.

— Добро утро, сър Гидиън — поздрави официално тя. — Позволете да ви представя сестрите си.

— Нека отгатна — той застана пред дамите и подаде ръка на Констанс. — Мисис Енсър, радвам се да се запозная с вас.

Констанс отговори с енергично ръкостискане.

— Питам се как разбрахте.

Той само се усмихна и се обърна към Частити.

— Мис Частити Дънкан.

— Аз съм — отговори Частити и стисна ръката му без ни най-малко смущение. — Наистина ли изглеждам две години по-млада от Констанс?

— Предпочитам да не навлизам в толкова опасен терен — отговори с усмивка той и предложи на дамите да седнат. — Моля, заповядайте.

Трите седнаха в полукръг насреща му, хладни и внимателни, с ръце в скута. И трите бяха със зелени очи. Очите на Прюдънс бяха по-светли от тези на Констанс, докато в очите на Частити святкаха кафяви точици. И косите им бяха различни — три интересни нюанса на червеното.

Мили боже! Как само ще изглеждат на свидетелската банка…

Той се покашля.

— Мисис Енсър, доколкото знам, вие сте авторката на клеветническата статия.

— На въпросната статия — поправи го спокойно тя. — Аз не съм клеветница.

— Въпреки това лорд Баркли се е почувствал обиден.

— Някои хора се обиждат от истината.

— Да, необяснимо, нали? — отбеляза иронично той и посегна към броя на „Мейфеър лейди“. — Трудно е да си представим, че някой се чувства обиден, ако го заклеймят публично като прелъстител на млади момичета, измамник, крадец и подлец.

Гидиън остави вестника настрана и погледна сестрите, които срещнаха погледа му все така хладнокръвно.

— Мислех, че вчера вече сме обсъдили този въпрос — каза Прюдънс. — Както и факта, че нито една от нас не носи сама отговорността за обвинението в клевета. Ние сме еднакво виновни. Обвинението е срещу „Мейфеър лейди“, обща публикация на сестрите Дънкан.

— Не улеснявате задачата ми.

— Не искаме да я направим по-трудна, отколкото е неизбежно — отвърна напрегнато Прюдънс. — В статията сме изразили съвсем ясно мнението си за лорд Баркли. Ако се съмнявахме в истинността на обвиненията, нямаше да ги повдигнем.

Тя се обърна към сестрите си. Явно я оставяха тя да води. Освен това забеляза, че те усещат как грубата, властна страна на сър Гидиън Малвърн се проявява все по-силно, но засега успяват да останат спокойни.

Гидиън отново хвърли поглед към вестника.

— Да, безспорно е, че се застъпвате за потиснатите си сестри. Предполагам, че се обявявате и за правото на жените да гласуват.

— Какво общо имат нашите политически възгледи с делото за клевета? — попита остро Прюдънс.

Той я погледна втренчено.

— Съдебните заседатели вероятно няма да проявят разбиране към подобни възгледи.

— А ние зависим от разбирането им — подхвърли Констанс.

— Откровено казано, съмнявам се, че ще го получите.

Частити се надигна леко от стола си.

— Сър Гидиън, нима финансовото ви положение е толкова отчаяно, че малкият шанс да получите осемдесет процента от обезщетението е достатъчна мотивация да поемете дело, в което не вярвате?

Когато се вбесяваше — а това се случваше твърде рядко — Частити ставаше много по-язвителна от двете си сестри. Прюдънс и Констанс размениха бърз поглед, но не казаха нищо.

Гидиън се намръщи за миг, после отговори иронично:

— Мислех, че вашата агенция за запознанства ще ме обезщети за услугите, като ми намери подходяща съпруга.

В тона му се смесваха пренебрежение и заплаха.

— Ако се стигне дотам, ще трябва да се научите на по-добри маниери — намеси се Прюдънс. — Ние не правим чудеса.

— И аз не съм магьосник, мис Дънкан.

Гидиън посегна подчертано небрежно към сребърната табакера и отвори капачето. Чудеше се дали да предложи на дамите. Днес доста жени пушеха, но само когато бяха сами. До днес никога не бе помислял дали да предложи цигара на дама, но тези трите… Ще опита. Наведе се през масата и предложи табакерата на Прюдънс.

— Не, благодаря, не одобряваме този метод за шокиране на света — отвърна тя толкова ледено, че дори бяла мечка би потръпнала от студ.

— Тогава се надявам, че няма да ви попречи, ако пуша — отвърна учтиво той, сякаш не бе забелязал студенината й. — Това ми помага да мисля.

Запали си цигара и в продължение на няколко минути пуши мълчаливо, взирайки се в някаква точка на стената над главите на посетителките.

— Имам чувството, че ви губим времето — отбеляза след малко Прюдънс.

Той й даде знак да мълчи, ясно съзнавайки, че жестът му е обиден, и усети как трите настръхнаха. Въпреки това продължи да пуши спокойно и заговори едва след като хвърли угарката в огъня:

— Вашият вестник е клеветническо издание, дори без тази пряка и лична атака срещу един член на обществото. Искам само да ви обърна внимание, че е невероятно съдебните заседатели, които са само мъже — дванайсет безупречни личности, — да вземат решение в полза на три бунтовни жени срещу своя събрат.

— Не съм съгласна — отсече Прюдънс. — Съдебните заседатели и граф Баркли идват от различни обществени слоеве. Убедена съм, че жените, чийто живот е бил съсипан от Баркли, ще събудят съчувствието им.

— И аз мисля така — намеси се Частити. — Освен това между тях ще има хора, които — все едно по каква причина: от завист или поради лична неудовлетвореност — ще се зарадват, че тип като Баркли най-сетне ще си получи заслуженото.

— Личните мотиви също трябва да се вземат предвид — призна Гидиън. — Въпреки това не мога да поема случай, ако нямам основа, върху която да изградя защитата си — той посочи вестника и оставените от Прюдънс документи. — Време е да ми дадете доказателствата за измамите и кражбите на Баркли, Прюдънс.

Тя пое дълбоко въздух и отговори високо и ясно:

— В момента не разполагаме с нищо. Подозираме обаче, че Баркли е накарал баща ни да вземе участие в проекти, които погълнаха цялото ни състояние.

— Прю е убедена, че ще намери доказателствата в документите на баща ни — допълни спокойно Констанс.

Гидиън се намръщи.

— Това ми мирише на лично отмъщение. Съдебните заседатели няма да го одобрят.

— Никой не знае кои са издателите на вестника и не би могъл да направи връзка — възрази Прюдънс.

Гидиън поклати глава и заговори с поучително вдигнат показалец:

— Чуйте ме… Нима все още вярвате, че правните съветници на Баркли ще ви позволят да останете анонимни? Те ще обърнат земята и небето и ще ви намерят. А щом разберат с кого си имат работа, ще ви разпънат на кръст.

— Спестете си обидния тон — изсъска Прюдънс. — Ние не сме слепи за реалността.

Той се облегна назад и я изгледа мрачно. Сивите му очи бяха студени и твърди като надгробен камък.

— Добре, мадам, ще ви задам въпрос: Имате ли лични причини да си отмъщавате на лорд Баркли? Да не би да е предприел неприлични опити за сближаване?

— Не — отговори видимо шокирана Прюдънс. — Не, никога.

— Наистина ли смятате, че съдебните заседатели ще повярват в загрижеността ви за общественото благо? Че само затова сте организирали цялата тази кампания срещу един уважаван член на обществото?

Той вдигна вежди в недвусмислено подигравателен и недоверчив жест.

— Не… искам да кажа да — Прюдънс се изчерви и ужасно се ядоса от тази проява на слабост. — Личните неща нямат значение. Лорд Баркли съсипа живота на…

Гидиън отново вдигна ръка, за да я накара да млъкне.

— Не е необходимо да повтаряте това чудовищно и гротескно обвинение, мадам. Съдебните заседатели ще го определят като неверни показания на слугини — млади момичета, които лесно се поддават на манипулация, освен това вероятно са се умилквали на господаря си, за да спечелят благоразположението му. Такива случаи са чести, нали?

Прюдънс скочи секунда преди сестрите си.

— Как смеете! — изфуча тя и го посочи обвинително с пръст. — Какво си въобразявате? Вие сте невъзможен тип! Няма да ви позволя да се държите така.

Тя се обърна и се насочи към вратата. Гидиън реагира светкавично: наведе се над масата и улови ръката й.

— Седнете, ако обичате, Прюдънс. Искам да чуя как ще отговорите на аргументите ми — тонът му не търпеше противоречие. Когато тя се опита да се освободи от хватката му, той я стисна още по-здраво. — Седнете. Нека всички да седнат.

— Излъгала си се, Прю — обади се с усмивка Частити. — Този е много по-лош от Макс.

Тази весела и абсолютно неразбираема забележка извади Гидиън от равновесие. Той премести поглед към Частити, разхлаби хватката си и Прюдънс моментално се възползва от разсеяността му. Освободи ръката си и започна да я разтрива с подчертани движения.

— Извинете — промърмори той. — Причиних ли ви болка?

Прюдънс го остави да почака, после отговори хладно:

— Мислех, че вчера съм ви обяснила достатъчно ясно: не търпя да ме докосват без мое съгласие. Ако не държите ръцете си настрана от мен, сър Гидиън, уговорката ни се обявява за нищожна.

Той я погледна шокирано. Изглеждаше толкова смаян, че тя бе готова да избухне в смях. Най-сетне бе получила удовлетворение. Най-сетне му бе дала да разбере, че няма право да се държи така с нея. Най-сетне да го види смутен.

— Извинете ме — гласът му прозвуча помирително. — Исках само да изясня становището си. Моля ви, седнете. Всички.

Трите дами отново се настаниха на столовете си. Прюдънс, чийто гняв бе отлетял само след минута спокоен размисъл, обясни ситуацията:

— Доколкото разбирам, искахте да ни покажете как ще изглежда разпитът от адвоката на противната страна.

— Точно така.

— Ние вече обяснихме, че е невъзможно да се явим като свидетелки — отвърна тя с леко нетърпение. — Движим се в кръг около тази точка, сър Гидиън.

— Не съвсем. Според мен има възможност да пробием кръга. Една от вас ще застане на свидетелската банка — той ги изгледа една по една. — Ще си сложите плътен воал, който напълно да скрива лицето ви.

— Мисля, че ще стане… — Прюдънс погледна въпросително сестрите си. — Какво ще кажете?

— Ще си промениш и гласа — усмихна се Констанс. — Ще се упражняваш прилежно.

— Кон и аз също ще се забулим и ще седим като зрителки — въодушеви се Частити. — За морална подкрепа.

— Защо аз трябва да се явя като свидетелка? — попита Прюдънс.

Никой не отговори и тя примирено вдигна рамене. След като още отначало бе поела главната роля, беше логично да продължи.

— Много е рисковано — отбеляза тихо тя.

— Целият случай е рискован, Прюдънс — отговори меко Гидиън.

— Казах ви да оставите този поучителен тон! — извика гневно тя. — Няма нужда да ни обяснявате неща, които отдавна са ни ясни… и да се забавлявате за наша сметка!

Гидиън Малвърн, един от най-добрите адвокати в страната, не беше свикнал някой, камо ли пък една бедна клиентка, да осъжда начина му на действие. Ала устоя на изкушението да я сложи на мястото й, защото беше сигурен, че всеки опит да се скара на едната сестра ще му навлече гнева на другите две — а не смееше да се бори срещу три едновременно. С едната може би, но не и с трите.

Затова избра най-достойния път — направи се, че не е чул забележката й.

— Кажете ми, Прюдънс, как ще отговорите на този въпрос пред съда?

Тя се намръщи още повече.

— Това не беше въпрос, а грозно твърдение, което цели да повлияе върху съдебните заседатели.

— По-скоро целеше да ви смути и обърка.

— С успех.

— Хайде, отговорете ми — той се облегна назад и скръсти ръце.

— Вероятно бих отговорила, че…

— Не — прекъсна я той. — Искам спонтанен отговор.

— Младите жени, с които граф Баркли е злоупотребил, а после ги е изоставил, както и онези, които са солидарни с тях, ни предоставиха достатъчно доказателствен материал в подкрепа на твърденията си. Пресата подхвана…

— Жълтата преса, мадам. „Пел Мел Газет“ живее от сензации. Появиха ли се статии в „Таймс“, в „Телеграф“ или в „Морнинг пост“? Не се появиха, нали? — Гидиън се наведе към нея и я посочи с пръст. — Никой почтен човек не вярва на сензационната преса. Ако това са доказателствата ви, мадам Мейфеър лейди, аз не виждам как ще спечелите съдебните заседатели на своя страна.

— О, това ми хареса — обади се Констанс. — Мадам Мейфеър лейди.

— Чудесен псевдоним — подкрепи я въодушевено Частити.

— Момент, момент! Сър Гидиън, нима искате да кажете, че независимо от всичките ни доказателства обвиненията ни не са убедителни? — попита Прюдънс.

— Адвокатите му ще оспорят всички доказателства — сър Гидиън посегна към писмото, което бе донесла Прюдънс. — Опитах се да ви изясня колко несигурен е теренът, по който се движите. Дори да приведете убедителни доказателства за твърденията си. А вие ми заявихте, че нямате нищо… — Той вдигна рамене и се зачете в писмото.

— Вече казах, че ще набавим всичко необходимо — възрази Прюдънс.

— Да, казахте. Затова ще се въздържа от оценка, докато ми представите доказателствата — отговори той, без да вдигне очи от текста, който четеше.

Прюдънс затвори уста и се извърна настрана.

Тогава Гидиън вдигна очи и се усмихна, макар и съвсем леко. Тази точка беше за него. Изпита странно, почти детинско задоволство, че е успял да й затвори устата.

Размаха писмото и заяви:

— Фалстаф, Харли и Грийнуолд са първият адрес при обвинения в клевета. Защитата е възложена на Сам Ричардсън, адвокат на короната. Това се очакваше. Те винаги работят с него.

— Значи Ричардсън е добър?

— Да, Прюдънс. Най-добрият.

— Аз си мислех, че най-добрият сте вие.

— В някои области да. С обвинения за клевета обаче имам по-малък опит от Ричардсън — отговори спокойно той.

— Нашият случай ще попълни колекцията ви — усмихна се леко Прюдънс. — Имате силен мотив да се постараете.

— Един от многото — отговори той, без да трепне, и остави писмото на адвокатите. — Добре, дами, да преминем към нападение. Ще напиша отговор и още тази вечер ще го пратя на адвокатите. После ще се облегнем назад и ще чакаме да обявят датата на процеса. Или поне — облегна се назад и кимна — аз ще работя по другите си случаи, а вие ще събирате доказателства за убедителна защита — надигна се и заключи: — А сега ви моля да ме извините. В десет трябва да съм в Олд Бейли.

Учтиво, но решително изхвърляне. Прюдънс и сестрите й посегнаха към чантите и ръкавиците си. Гидиън облече адвокатската роба и нахлупи бялата перука.

— В паузата ще обядвам със сър Доналд. Следобед ще работя тук, Тадеъс.

— Аз ще подготвя речта ви за делото Картър — обеща секретарят и му връчи дебела папка. — Това са свидетелските показания.

Гидиън прелисти папката и кимна.

— Ако се нуждая от нещо допълнително, ще пратя човек — обърна се отново към посетителките си и рече: — Ще ви изпратя до долу.

Той тръгна след тях по стълбата, придържайки полите на дългата си тога. Щом излязоха на улицата, Прюдънс попита:

— Нали ще ни държите в течение?

— Да, и то всеки ден — отговори той и хвана перуката си, за да не я отвее вятърът. — Имаме още много работа. Трябва да ви подготвя за даване на свидетелски показания. Много скоро ще ви се обадя.

Кимна им кратко, обърна се и пое по улицата към Олд Бейли.

— Последните му думи бяха само за теб, Прю — отбеляза Констанс, когато адвокатът се отдалечи достатъчно. — Въпреки арогантността си нашият защитник съвсем не е толкова враждебен, колкото се показва. Бих казала даже, че е много заинтересуван от теб.

— Показва го по много ужасен начин — отвърна мрачно сестра й.

— Мисля, че Кон е права — кимна мъдро Частити. — Даже след днешния словесен сблъсък. Чудно ми е как успя да се свести след удара — явно беше възхитена от Прюдънс.

— Защото е с дебела кожа като хипопотам — обясни сестра й. — Ако отново се опита да ме докосне, ще го убода с фуркет.

— Аз на твое място ще се постарая да съм предпазлива, за да не получа ответно убождане — засмя се Констанс. — Не докарвай нашия адвокат до ярост, защото ще те унищожи.

Частити се изкиска одобрително.

— Кон е права, Прю. Този мъж е опасен — хвърли изпитателен поглед към сестра си и добави многозначително: — Убедена съм, че много жени го харесват. Някои обичат да си играят с огъня.

Прюдънс се ядоса. Защо сестрите й се държаха така лекомислено? Обикновено не се дразнеше от шегите им, но не й беше приятно да я задяват за сър Гидиън Малвърн. Въпреки това не каза нищо.

Може би сестрите й бяха забелязали мълчанието й, но не реагираха.

— Той наистина е по-лош от Макс, Кон — отбеляза в най-добро настроение Частити.

— Според мен всички преуспяващи мъже се държат по този начин — обясни Констанс. — Въобразяват си, че са велики и не търпят чуждото мнение. Въпреки това тяхната арогантност се понася по-лесно от тази на аристократите, основана на наследеното богатство и на вярата, че нямат нужда от ум в главата. Права съм, нали? — тя погледна сестра си, очаквайки одобрение, и бързо попита: — Има ли нещо, Прю?

— Не, нищо — Прюдънс разтърси глава и си заповяда да се включи в общия разговор. — Права си, разбира се. Мама беше на същото мнение.

Частити, естествено, усети лекото колебание в гласа на сестра си и я погледна изпитателно. Прюдънс й кимна с усмивка.

— Вече е почти десет. Фортнъм ще отвори след половин час. Хайде да пием кафе и да ядем сладкиши. Това е най-добрата обстановка, за да обсъдим какво да предприемем оттук нататък.

Частити не беше убедена, че сестра и е в необходимото настроение за предстоящия важен разговор, но моментът не беше подходящ да я разпитва, затова се усмихна и заяви доволно:

— Добра идея. Умирам за парче ягодов сладкиш.

— А следобед ще седнем и ще съставим списък на кандидатки за сър Гидиън — предложи Констанс. — Вече го познаваме и имаме известна представа какъв тип жена би му подхождал — махна на един минаващ файтон и на качване заяви: — Най-добре да дойдете у нас. Днес ще си стоя вкъщи и ще очаквам визити на учтивост.