Джейн Фийдър
Идеалната годеница (7)

7.

За момент в салона се възцари тишина. После влязоха келнерите и Прюдънс ги изчака със спокойно изражение на лицето. Присвиваше я стомах, скръстените й в скута ръце трепереха. Беше заложила всичко на една карта. Ако той откаже, всичко отива по дяволите. Аргументите й бяха свършили. Вече нямаше сили да го убеждава.

Келнерите внесоха плато със сирене, купа с грозде и кошничка с ядки и пресни смокини. Поставиха вдясно от Гидиън гарафа с портвайн и изчезнаха все така безшумно.

Гидиън й предложи портвайн и когато тя отказа с бързо поклащане на главата, наля на себе си. Посочи й вкусните неща на масата, но тя отказа отново. Облегна се назад и проследи как той си взе парченце стилтънско сирене и зърно грозде.

— Е? — подзе отново тя, когато тишината стана непоносима. — Ще ни защитавате ли?

— Вие сте дяволски упорита — промърмори той и отпи глътка портвайн.

— Ще го направите ли?

Гидиън отвори уста, за да изрече отговора, който възнамеряваше да даде от самото начало, но мозъкът му явно бе взел друго решение, защото за негово учудване устата му промълвиха „да“.

Прюдънс въздъхна тихо. От облекчение й се зави свят.

— Мислех, че ще откажете — призна тя.

— И аз мислех така — отвърна сухо той. — Нямах никакво намерение да се съглася.

— Вече не можете да промените решението си — отсече тя. — Съгласихте се и няма връщане назад.

— Не, вероятно не.

Той вдигна рамене и посвети вниманието си на сиренето и гроздето. Не беше импулсивен. Като юрист не можеше да си го позволи. Щом съгласието му не бе импулсивно, какво беше тогава? Интересен въпрос, на който трябваше да намери отговор.

Прюдънс продължи да пие червено вино. Гидиън Малвърн не беше особено оптимистичен по отношение перспективите на делото. Може би това означаваше, че няма да положи необходимите усилия, за да ги защити? Дали обстоятелството, че не можеха да му платят, щеше да ограничи времето, което щеше да употреби за подготовка на процеса?

Тя пое дълбоко въздух и заговори:

— Ако няма да посветите на случая цялото си внимание, е по-добре да се откажете.

Той я погледна втренчено. В очите му светна студенина, около устата се очерта корава линия.

— Какво намеквате?

Прюдънс съжали, че е зачекнала темата. Но след като го бе направила, не й оставаше нищо друго, освен да продължи.

— Имам чувството, че се съмнявате — обясни тя. — И понеже не можем да ви платим…

Той вдигна ръка, за да я спре.

— Наистина ли си помислихте, че ще поема случая и няма да положа необходимите усилия да го разреша? Наистина ли си помислихте това, мис Дънкан? — тонът му беше рязък, почти груб, а гласът му, макар тих и с приятна модулация, показваше дълбоко презрение. — За какъв защитник ме смятате всъщност?

— За много скъп — отговори тя, решена да не се остави да я сплашат. — Питах се дали изчислявате хонорара си според вложеното време. Това е една възможност, която не бих нарекла неетична. Макар че обикновено се плаща за получения резултат.

— Никога не съм поемал случай, на който да не съм посвещавал всички натрупани юридически знания, целия си ум и цялата си енергия — изрече натъртено той. Всяка дума бе произнесена тихо и ясно. — Предупреждавам ви, мис Дънкан. Никога вече не подлагайте на съмнение професионалната ми етика — захвърли салфетката си и разклати звънчето.

Прюдънс не знаеше какво да каже. Реакцията му я смая, но вероятно бе засегнала гордостта му. Обеща си за в бъдеще да е по-предпазлива.

— Ще пием кафето пред камината — заяви той, когато келнерите се появиха с нови табли. Гласът му отново звучеше приятно неутрално. Стана и й помогна да се изправи.

Прюдънс се надигна и посегна към чантата си.

— Ще ме извините ли за малко? — и погледна с очакване към вратата.

— В тази посока, мадам. — Един от келнерите веднага й отвори и тръгна напред. В малката тоалетна в края на коридора имаше мивка, сапун, чисти кърпи и голямо огледало — удобства, с каквито разполагаха частните домове, но далеч не всички ресторанти. Прюдънс пое дълбоко дъх, за да се овладее, и намокри китките си със студена вода. Би трябвало да се радва на победата си, но тя се чувстваше някак неловко, даже малко потисната. Още отсега беше ясно, че ще й е много трудно да работи със сър Гидиън. Той беше труден човек. А те трябваше да намерят начин да му платят за труда. Дънканови също имаха своята гордост. В най-задното ъгълче на съзнанието й покълна идея, която извика усмивка на лицето й. Да, това беше идеалното решение. Въпросът беше дали сър Гидиън ще се хване на въдицата.

Тя се върна в салона, седна на дивана и прие чаша кафе. Покашля се и започна предпазливо:

— Бих искала да изясним въпроса с хонорара, сър Гидиън.

— Разбира се — отговори веднага той. — Ако Баркли загуби, всички разноски по делото ще бъдат за негова сметка — и неговите, и вашите. Аз ще поискам и обезщетение за „Майфеър Лейди“, защото името на вестника е сериозно пострадало от несправедливото обвинение в клевета. Ако спечелим, мис Дънкан — не забравяйте, това е едно голямо „ако“, — ще поискам осемдесет процента от одобрената от съда сума. Хонорарът ми ще бъде платен от ответната страна.

Прюдънс преглътна напиращите на езика й остри думи и продължи неутрално:

— Доколкото знам, вие сте разведен, сър Гидиън.

Той я погледна стреснато.

— Какво общо има едното с другото?

— Вероятно не ви е лесно да възпитавате детето си без съпруга… още повече дъщеря… — Прюдънс говореше, без да го поглежда.

— Това изобщо не е вярно — отвърна остро той и лицето му помрачня. — И не разбирам какво общо има семейното ми положение с подробностите около нашата сделка. Приемате ли условията ми или не?

Прюдънс отпи глътка кафе и остави чашката.

— Мисля, че имам по-справедливо предложение.

— Ах, така ли? — сър Гидиън вдигна вежди. Любопитството му се събуди. Беше очаквал тя да реагира на предложението му с ужас, да избухне възмутено — в никакъв случай не беше предвидил такава хладна, обмислена реакция. — И какво е то?

— Една съвсем старомодна замяна, сър Гидиън. Размяна на услуги — тя се наведе към него и изрече високо и ясно: — Като ответна услуга за вашите усилия пред съда нашата агенция за запознанства ще ви намери съпруга и майка на дъщеря ви.

— Какво? — Той я гледаше като ударен по главата.

— Много е просто. Ако не успеем да ви намерим най-добрата партньорка, ще разделим обезщетението осемдесет на двайсет, както предложихте — тя се усмихна овладяно и продължи: — Даже ако загубим процеса, ние ще изпълним нашата част от споразумението. Нищо няма да загубите, нали?

— О, нищо — промърмори той, изумен от тази смесица от дързост и остроумие. — Работата е там, че аз нямам никакво намерение да се женя повторно, мис Дънкан.

— Разбирам, че не сте активен в търсенето на съпруга, но ако подходящата жена случайно се изпречи на пътя ви, няма да кажете „не“, нали? Вие ще имате добра партньорка, а момиченцето ви ще има втора майка. От опит знам, че за момичетата е трудно да растат без майчини грижи.

— Не знам дали ще ми повярвате или не, но на мен ми стига един развод — отвърна той със стиснати устни и пренебрежителен жест. — Имам достатъчно и мога да дам на дъщеря си всичко, от което има нужда. Вие нямате представа от тези неща, мис Дънкан, защото не сте имали семеен живот.

Прюдънс изобщо не се трогна от рязката забележка. Гидиън Малвърн не можеше да знае, че тя се чувства добре като неомъжена жена. Да се подиграва, колкото си иска. Тя ще постигне своето. Искаше й се да го попита кой е подал молба за развод, но не посмя. Въпросът беше твърде интимен.

— Както казва народът, парен каша духа — каза след малко тя. — Който веднъж се е опарил, трудно се решава да опита пак. Но провалът на първия брак не означава, че вторият ще е още по-лош — тя се усмихна обещаващо. — Не е нужно непременно да изберете. Достатъчно е да приемете представените от нас дами. Мисля, че докато работим заедно по процеса, ще ви опознаем по-добре и ще разберем каква жена ви подхожда.

Гидиън не беше свикнал да се отнасят с такова пренебрежение към ударите, които нанасяше. В същото време интересът му към тази жена се засилваше.

— Каква смешна идея — произнесе презрително той. — Вие май не разбирате, че нямам време за романтични фантазии.

— Моето предложение няма нищо общо с романтичните фантазии — отговори веднага Прюдънс. — Аз просто предлагам да ви представим няколко подходящи кандидатки и вие да ги прецените. Ако някоя събуди интереса ви, ще уредим с нищо незадължаваща среща. Както вече казах: какво имате да губите?

Гидиън разбра, че тя няма да се откаже. Ставаше му все по-приятно да разговаря с нея и това нямаше нищо общо с направеното предложение. Гордата й поза, излъчването на компетентност и решителност бяха в ярко противоречие с добродетелната, еснафска рокля.

Тя беше абсолютно права: той няма да загуби нищо. Преспокойно може да се престори, че се съгласява с тази абсурдна сделка. Сигурно ще е много забавно да участва в играта и да види как работят сестрите Дънкан. Затова вдигна рамене и рече:

— Добре, няма да ви попреча да опитате, но искам да ви обърна внимание, че съм много взискателен. Затова държа на предложението си: осемдесет на двайсет.

— Ако спечелим, разбира се.

— Аз не губя често — отговори спокойно той.

— Ние също нямаме много провали — отзова се тя със същия овладян тон. — Е, разбрахме ли се? — и протегна ръка.

— Щом настоявате — той стисна ръката й.

— Виждам, че не ви е лесно да се съгласите, но ви уверявам, че ще получите повече, отколкото сте очаквали — каза Прюдънс с повече увереност, отколкото изпитваше.

Той наклони глава в знак на съгласие и се засмя.

— Простете, но си оставам скептичен. Както казахте, нямам какво да губя.

— Е, смятам, че доведохме вечерта до задоволителен край — констатира Прюдънс.

— Трябва ли да я приключим? — попита той. — Никак не обичам да завърша приятна вечер с делова уговорка — тъмните му очи станаха почти черни и Прюдънс се улови, че е съсредоточила поглед върху устните му. Невероятно чувствена уста, помисли си тя, с подчертана горна устна и дълбока трапчинка в средата на брадичката.

— Това беше делова вечер, сър Гидиън — заяви тя и стана.

— Постоянно ли носите тези очила?

— Когато искам да виждам, да — отвърна остро тя. — За мен е много важно да виждам добре и не ме интересува особено как изглеждам.

— Съмнявам се. Бих искал при следващата ни среща да сте облечена в истинските си цветове.

— Цветовете, които избирам, зависят от впечатлението, което искам да направя — отвърна сковано тя. — Бихте ли помолили да донесат палтото ми?

Той отиде до масата и позвъни. Когато отново се обърна към нея, на устните му играеше въпросителна усмивка.

— Има ли мъж в живота ви, Прюдънс?

Откровеният въпрос я смая, но за свое учудване тя отговори също така откровено:

— Не, в момента не.

Усмивката му се задълбочи.

— А някога имало ли е?

Очите й засвяткаха.

— Не виждам какво ви засяга това, сър Гидиън. Аз съм ваша клиентка и моят личен живот няма нищо общо с деловите ни отношения.

— Интересувам се само дали сте се възползвали от услугите на собствената си агенция — поясни той. — Не мислите ли, че това би било препоръка?

Прюдънс не можа да намери думи за отговор. За щастие точно тогава се появи един келнер. Гидиън помоли да донесат палтата им, а колата да ги чака пред входа. Щом келнерът излезе, той се обърна отново към Прюдънс. Усмивката му беше изчезнала.

— За да избегнем бъдещи недоразумения, ще ви кажа веднага, че както вашите лични работи, така и тези на сестрите ви ме засягат, и то много. Няма да ви оставя частна сфера, за всичко ще задавам въпроси.

Прюдънс го погледна втренчено. Възмутителните думи бяха подчертани от спокойно, хладно и дразнещо самоуверено поведение.

— За какво говорите?

— Много е просто. Аз съм ваш защитник и в това си качество ще се наложи да задам на вас и сестрите ви някои много лични въпроси. Трябва да знам всичко за вас, защото не бива да рискувам някой свидетел да ме изненада неприятно.

— Какви изненади можете да очаквате, след като никой не знае кои сме?

— Аз печеля съдебните си дела, защото не оставям нищо на случайността — отсече той. — Ако вие и сестрите ви не ми гарантирате пълната си подкрепа, споразумението ни ще отиде по дяволите.

Прюдънс смръщи чело. Разбираше становището му, но тонът му никак не й харесваше.

— Както се казва, „каквото ти на мен, такова и аз на теб“, сър Гидиън. За да ви намерим подходяща партия, ще се наложи да ви зададем някои много лични въпроси.

— Има разлика. Аз може да не отговоря, защото нямам никакво желание да си намеря подходяща спътница в живота, докато вие рискувате да загубите източника на доходите си. Вие рискувате много повече от мен, Прюдънс, трябва да го признаете.

Тя разбра, че победата е негова, и кимна.

— Мисля, че вече няма какво да обсъждаме.

— Вероятно не — съгласи се с готовност той. Пое палтото й от келнера и й помогна да се облече. Наметна своето палто и извади от джобовете автомобилните ръкавици, докато тя увиваше кърпата около главата си.

— Вечерта е хладна — отбеляза той съвсем спокойно, сякаш словесната престрелка не се беше състояла. — В колата има завивка.

Двамата слязоха в преддверието. Ръката му през цялото време остана на лакътя й.

 

 

Колата чакаше със запален двигател точно пред входната врата. Прюдънс се настани на седалката и той зави грижливо коленете й, преди да седне зад волана.

— Утре в осем очаквам вас и сестрите ви в кантората си — заяви той, докато умело се движеше по оживените улици. Оперното представление тъкмо беше свършило и десетки автомобили и файтони си оспорваха най-добрите места, за да вземат пътници.

— В осем и половина? — извика ужасено Прюдънс. — Това е преди разсъмване!

— В десет трябва да съм в съда — той й хвърли бърз поглед отстрани. — Може би не ми вярвате, Прюдънс, но аз имам и други клиенти. В момента не съм служебен защитник, но има един процес с несигурен изход и едно споразумение — в тона му звънеше неприкрита ирония.

Проклет нахалник! Шегуваше се с предложението й, не вярваше, че тя може да му намери най-добрата съпруга. Прюдънс се взираше право напред и си представяше как му заявява, че е най-добре да скочи в Темза заедно с цялата си надутост и самодоволство. Но това би означавало да отнесе със себе си и всичките си юридически знания, затова не можеше да си позволи да му говори така.

— Утре трябва да ми обясните как ще докажете, че Баркли е вършил финансови злоупотреби — продължи той. — Не мога да работя по случая, докато нямам доказателства.

— Утре няма да мога да ви ги предоставя — отговори Прюдънс. — Вървим по следата и скоро ще имаме резултати. Утре ще ви обясня.

— Добре, ще се задоволя с уверенията ви — кимна той и спря на Манчестър Скуеър номер десет. Завъртя се и преди Прюдънс да е успяла да реагира, взе лицето й между двете си ръце и притисна устни върху нейните. Прюдънс се опита да се отдръпне, но той я държеше здраво и я целуваше така властно, че за съпротива не можеше и да се мисли.

Той развърза умело шала й, обхвана главата й и започна да изважда фуркетите от стегнатия кок на тила. Прюдънс се опита да сложи ръце на раменете му, за да го отблъсне, но той я притисна още по-силно към себе си и не й даде възможност да се раздвижи. Тя се опита да се завърти, да се отдалечи от устните му, но той плъзна език по устните й и нежно го помилва. Когато най-сетне вдигна глава и я погледна, тя се беше задъхала. Лицето й беше горещо и зачервено от гняв, за момент бе загубила дар слово. Той обаче напълно се владееше.

— Е, това задоволи любопитството ми. Исках да го направя още откакто нахлухте отново в кабинета ми днес следобед.

— Как смеете! — изсъска тя, трепереща от гняв, докато се опитваше да прибере косата си и да забие фуркетите в кока. — Без дори да ме попитате! С какво право си помислихте, че го искам? — погледна го мрачно и той усети гневните искри дори през дебелите стъкла на очилата. Или поне си ги представяше много живо.

— Какво си въобразявате? — продължи с нарастващ гняв тя. — Това ли е отплатата за услугите ви?

— Ох, остротата ви направо ме преряза — отвърна той с тих смях и отново я прегърна. Впи устни в нейните, но устата й остана здраво затворена. Когато след малко я пусна, тя не беше способна да говори.

— В действителност — обясни дрезгаво той, макар че в очите му танцуваха весели искри, — аз си мислех, че по този начин ще ви дам указания каква жена би ми подхождала. Нали ми обещахте да започнете търсенето. Евентуалната кандидатка би трябвало да знае дали съм добър любовник. Сега вече можете да ме прецените.

Кимна й безгрижно, слезе и заобиколи колата, за да й помогне да слезе.

Тя остана на мястото си и отговори подчертано ледено:

— Вие сте невъзможен, сър Гидиън. Ние не приемаме клиенти, които се държат по такъв начин. Не понасяме мъже, които си въобразяват, че поразяват жените с абсурдни опити да покажат превъзходството си. Те не ме интересуват… не ни интересуват — поправи се бързо тя и слезе, без да приеме помощта му.

— За всяко сближение има място и време — отвърна спокойно той. — Понякога изненадата е съществен елемент от успешното завладяване. Лека нощ, Прюдънс — и поднесе ръката й към устните си с учтив жест, който я шокира не по-малко от целувката.

— Не забравяйте: утре в осем и половина в кантората ми.

Тя издърпа ръката си и забърза по стълбището, без да се сбогува. Той я изпрати с тих смях, който окончателно я вбеси.

Гидиън остана на най-долното стъпало, докато тя изчезна в къщата. Едва тогава се качи отново в колата. По обратния път не престана да се пита в каква каша се бе забъркал. Той не беше импулсивен характер. Никога не следваше поривите си. А днес, въпреки всички повели на разума, се съгласи да поеме защитата на тази жена. После пък я целуна. Какво беше това, импулс ли? Какво ставаше с него? Имаше чувството, че губи опора и потъва в море от луди пориви, а това беше много изнервящо.

 

 

Прюдънс едва бе заключила входната врата, когато сестрите й изскочиха от салона и се втурнаха да я посрещнат.

— Какво правиш тук, Кон? — попита смаяно тя.

— Макс бе повикан да гласува в долната камара и дори не можа да се навечеря. Вероятно ще остане там до късно през нощта, затова реших да изпратя Час до вкъщи и да те изчакам, за да разбера какво е станало. — Констанс огледа внимателно сестра си и заключи: — Изглеждаш малко конфузно, скъпа.

— При дадените обстоятелства не е чудно — отвърна остро Прюдънс и свали палтото си. — Да се качим горе, там ще ви разкажа всичко — като видя невярващите погледи на сестрите си, тя попита рязко: — Какво има?

— Роклята ти е ужасна — отвърна Констанс. — Откъде я изкопа?

— От стария гардероб. Исках да съм облечена така, че адвокатът да мисли само за делови въпроси — обясни горчиво Прюдънс.

— Май не е изпълнила предназначението си — отбеляза Частити. — Това е много интересно, Прю — тя тръгна след сестра си по стълбата. — Моля те, кажи ни поне дали ще поеме защитата ни! Ние тук едва не умряхме от нетърпение.

— Да, даде съгласието си — отговори Прюдънс и отвори вратата към салона. В камината гореше буен огън. — Вече си мисля, че не беше добра идея да потърсим този виден адвокат.

— Не успя ли да се справиш с него?

— Не — отговори откровено Прюдънс. — Мислех, че ще се справя, но не можах… без вас.

Констанс затвори вратата и се облегна на рамката. На лицето й беше изписана загриженост.

— Добре ли си, Прю?

— Разбира се, че съм добре — тя попипа устните си, по които все още минаваха тръпки. — Доколкото може да е добре една жена, когато я нападнат.

— Какво? — Сестрите й не повярваха на ушите си.

— Какво искаш да кажеш, Прю? — Частити улови ръката й. — Кой те е нападнал?

— О, съжалявам, прозвуча малко мелодраматично — въздъхна Прюдънс. — Той не ме нападна, а само ме целуна. Направи го неочаквано, без да ме помоли за разрешение, а аз не обичам просто да ме сграбчат и да ме нацелуват, сякаш нямам думата.

Сестрите й премислиха чутото и си съставиха ясна картина за случилото се.

— Значи той е властен тип? — попита с леко презрение Констанс.

— Прави се на важен — отговори тихо Прюдънс и смени темата. — Тук ли ще спиш, Кон?

— Да, в моята стая — отговори сестра й и посегна към чашата с коняк, която беше оставила, за да посрещне Прюдънс.

— Макс няма ли да се разсърди? Не бива да напускаш брачното легло толкова скоро след сватбата.

Прюдънс хвърли шала и палтото си на дивана. Шеговитият тон изобщо не се получи. Гласът й прозвуча по-скоро обидено.

Констанс отпи глътка коняк, без да изпуска сестра си от поглед. От опит знаеше, че е по-добре да остави Прю сама да разкаже какво се е случило. Затова отговори небрежно:

— Честно казано, изобщо не съм го питала. Оставих му бележка. Сигурно ще се прибере чак утре, така че не може да има нищо против.

— Хубаво е, че ще спиш тук — каза Прюдънс и се опита да поправи прическата си пред огледалото над камината. — В осем и половина трябва да сме в кантората му.

Сестрите й размениха бърз поглед. Враждебността в тона на Прюдънс беше недвусмислена.

— Значи той се съгласи да поеме случая — започна предпазливо Частити, без да знае как да заговори отново за нежеланата целувка. Сестра й беше толкова развълнувана, че не можеха просто да изоставят темата.

— Да — Прюдънс седна, събу обувките си и притисна пръсти о слепоочията си. — Май пих твърде много вино.

— Къде беше вечерята?

— В някакъв частен клуб в Ковънт Гардън. Бяхме сами в салона — обясни тя. — Впрочем, Кон, оказа се, че дъщеря му живее при него, не при майка си.

— Така значи — промълви Констанс и си наля още малко коняк. — Съдът вероятно я е присъдил на него. Сигурно е забранил на майката да я вижда.

Прюдънс поклати глава.

— Не. Колкото и да ми се иска да се съглася с теб, в този случай няма как да обвиниш бащата. Нямам представа каква е била причината за развода, но той ми изглежда много просветен баща. Момичето ходи на училище в Северния лондонски колеж, двете с гувернантката четат „Мейфеър лейди“ и обсъждат дали жените трябва да гласуват.

Констанс вдигна вежди.

— Това е нещо съвсем ново. Но хайде да се върнем на нашия случай. Как ще платим на сър Гидиън?

— Ако обвинението на Баркли бъде отхвърлено като нищожно, той предлага да разделим обезщетението осемдесет на двайсет. Сър Гидиън ще пледира, че на доброто име на вестника е била нанесена сериозна обида, и ще иска обезщетение. Ако спечелим, противната страна ще плати разходите по процеса, включително хонорара на нашия адвокат. Това значи, че непременно трябва да спечелим.

— Съотношението ми изглежда много разумно — отбеляза Частити.

— Осемдесет за Гидиън, двайсет за нас — поясни Прюдънс.

Констанс изкриви лице и вдигна рамене.

— Нямаме друг изход. Трябва да се съгласим.

— Аз предложих друго споразумение — възрази Прюдънс и обясни какво беше измислила.

— Брилянтна идея, Прю! — извика Частити. — Как мислиш, каква жена ще му подхожда?

Сестра й се изсмя горчиво.

— По-добре кажи: коя жена би издържала такъв тип? Той няма да ви хареса, казвам ви. Арогантен, самомнителен, властен, груб — всичко това се отнася за него.

— Освен това има навика да се нахвърля върху жените и да ги целува — продължи с усмивка Констанс.

— Нали не ти причини болка? — попита загрижено Частити.

Сестра й поклати глава и се опита да се усмихне.

— Засегна само гордостта ми. Не мога да понасям, когато се отнасят грубо с мен. Трябваше да го зашлевя, но атаката дойде неочаквано. Чувствах се като риба, която се мята на въдицата.

— Наистина ли беше толкова лошо? — попита недоверчиво Частити. — Според мен той е атрактивен мъж. Интересен…

Прюдънс се намръщи.

— Не ме разбирай погрешно, Кон, но той ми напомни за Макс, какъвто беше в началото. Ти го наричаше най-арогантния, най-безсрамния човек на света.

— И сега се случва да го нарека така — призна с усмивка сестра й. — Но добрите му качества преобладават. Освен това — добави тя — аз самата не съм ангел. При определени обстоятелства ставам направо ужасна. Това ни прави добър екип — тя се засмя уверено. — Сигурна съм, че сър Гидиън също притежава добри качества.

— Досега не съм открила такива — възрази Прюдънс. — Той е непоносим, но съм убедена, че е брилянтен юрист, а в момента само това има значение. Ще се стремя да не показвам антипатията си твърде открито.

Частити се взираше замислено в лицето на сестра си. Прю явно беше превъзбудена. Много интересно.

— Той смята ли, че ще спечелим процеса? — попита с надежда тя.

— Отначало твърдеше, че нямаме никакви шансове, след като не желаем да се явим като свидетели.

В салона се възцари мълчание. Сестрите бързо разбраха значението на този проблем.

— Разбирам, че е трудно — проговори най-сетне Констанс.

— Няма ли друг начин?

— Той сигурно е измислил нещо. Иначе нямаше да се съгласи да ни защитава — подчерта Частити.

Констанс погледна Прюдънс с високо вдигнати вежди.

— Ти каза „отначало“. Значи е променил мнението си. По каква причина?

— Не съм сигурна — отвърна замислено Прюдънс. — Може би съм го убедила с упоритостта си. Или се е уморил да ми отказва — тя вдигна рамене и продължи: — Каквато и да е причината, важното е, че каза „да“. Постигнахме каквото искахме.

Интересно защо моята гневна реакция на целувката изобщо не го стресна, питаше се през цялото време тя. Точно обратното: той се смееше на възмущението й. Отвратителен тип!

Прюдънс облегна глава на дивана и се прозина.

— Много съм уморена, а утре трябва да ставаме рано и да сме с ясни глави — стана, протегна се и изохка. — Трябва да бъдем много, много внимателни. Нашият защитник владее всички юридически номера и открито ми заяви, че ще задава лични въпроси.

— Предполагам, че не си му обяснила как ние нанасяме ответни удари, щом някой се осмели да прекрачи границата — засмя се Констанс и също се изправи.

— По-добре е сам да го открие — Прюдънс най-сетне се засмя. — Закуска в седем? Трябва да оставя бележка на Дженкинс — надраска няколко думи на едно листче и го пъхна под празната чаша на Констанс. Така икономът щеше да го намери рано сутринта.

— Хайде да вървим да спим. — Констанс хвана сестрите си подръка и трите излязоха от салона.