Джейн Фийдър
Идеалната годеница (10)

10.

— Отново писмо за вас, мис Прюдънс. От сър Гидиън — Дженкинс постави до чинията на Прюдънс тесен дълъг плик. — Ако ми позволите тази забележка — адвокатът много обича да пише писма.

— От него се очаква да се занимава със същото усърдие с нашето дело — отговори сърдито Прюдънс, отвори плика с ножчето за масло и го прочете набързо.

— Нямаш основания да предполагаш нещо друго, Прю — укори я Частити, която четеше „Таймс“, и я погледна над вестника.

— Да, мисля, че си права — въздъхна Прюдънс. — Но вчера ме остави с чувството, че напразно се стараем, защото нямаме никакъв шанс. Че той вече съжалява, задето си губи времето с нас — тя смачка писмото и го хвърли в камината.

— Може би просто не е бил в настроение да разговаряте за бъдещата му женитба — отбеляза Частити. — Току-що си се запознала с дъщеря му. Сигурно му е станало неприятно.

— О, не, изобщо не се притесни — възрази сестра й. — В ситуацията нямаше нищо неприятно. Момиченцето беше любопитно и той не се разсърди, по-скоро се забавляваше. Просто не вярвам, че приема сериозно предложението ни да му намерим съпруга. Сигурна съм, че ще настоява да си получи осемдесетте процента.

Прюдънс вдигна рамене и напълни чашата си.

— Е, ние пък ще държим на предложението си — увери я Частити с присъщия си оптимизъм. — Знаеш ли, мислех за Лавендър Рийли. Или даже за Присцила Хейуърт.

Тя погледна сестра си с вдигнати вежди, очаквайки неизбежните възражения. Вместо това Прюдънс отново вдигна рамене и рече тихо:

— Не звучи лошо…

— Какво пишеше в писмото? — Частити посочи с филийката си смачкания лист, който още не се беше запалил.

— Учудващо учтива молба да не се ангажирам другаде през утрешния ден, защото ще го посветим изцяло на подготовка за процеса.

— В кантората му ли ще работите?

— Не. Пише, че ще ме вземе оттук в осем и половина.

— Този човек явно обича да става рано, даже в неделя — засмя се Частити и внимателно сгъна вестника. Лорд Дънкан още не бе слязъл на закуска, а той мразеше вестници, вече прочетени от друг.

— Вчера каза, че ще работи по нашия случай в свободното си време. Значи аз не мога да настоявам, че се нуждая от свободно време, макар че утре е неделя — Прюдънс отпи голяма глътка кафе.

— Добро утро, мили мои. — Лорд Дънкан влезе в стаята, ухаещ на свежо след утринния си тоалет. Бялата му коса беше сресана безупречно. — Дженкинс ми обеща пушена риба — похвали се той и доволно потърка ръце. — Ден, който започва така, не може да не бъде добър.

— Днес си много бодър, татко — отбеляза Частити и му подаде вестника. — Затова пък навън вали проливен дъжд — и посочи високия прозорец: по стъклата се стичаха едри капки.

— Какво значение има дъждът? — лорд Дънкан се изправи в целия си ръст и съобщи: — Ще придружа Баркли до кантората на адвокатите му. Ще дойде и защитникът. Искат да ме ангажират като свидетел на обвинението.

Прюдънс се задави с кафето си и веднага вдигна салфетката към лицето си. От очите й потекоха сълзи.

— Наистина ли? — попита недоверчиво Частити. — Колко мило от твоя страна.

— Не бива така, момичето ми. Да помогнеш на приятел в беда не е просто „мило“. О, благодаря ви, Дженкинс, рибата изглежда прекрасна. Предайте благодарностите ми на мисис Хъдсън — лорд Дънкан си сипа солидна порция и помоли: — Донесете още малко черен хляб и масло — коремът му издуваше бялата жилетка, украсена със сребърната верижка на часовника.

Прюдънс наля кафе и му подаде чашата.

— Дълго ли ще трае разговорът ви?

— О, нямам представа. Ако се съди по грамадните хонорари, които искат адвокатите, би трябвало да трае цял ден — той хапна от рибата си и кимна доволно. — Манна небесна. Учудвам се, че вие, момичета, не обичате риба сутрин.

— Има много кости — обясни Частити и се потърси отвратено. — Докато извадя всичките, рибата е изстинала и апетитът ми е минал.

— Спокойно можеш да ги дъвчеш — посъветва я лорд Дънкан и й показа как. — От дребните костици нищо няма да ти стане.

Той отвори вестника и прочете няколко заглавия.

— Ще се върнеш ли за обяд? — попита Прюдънс, докато мажеше филийката си с мармалад.

— Не вярвам, мила моя. Щом свършим с адвокатите, ще обядвам с Баркли в клуба. Какъв ден е днес? — той хвърли поглед върху датата на вестника. — О, събота! Защо трябва да се работи в края на седмицата? — вдигна рамене и заяви: — Е, не е моя грижа. Днес ще има пържола и пастет от стриди. Да, със сигурност ще обядваме в клуба.

— Нали не си забравил, че довечера сме канени у Макс и Констанс?

— Не, разбира се. Жалко, че Баркли не можа да приеме поканата. Някакъв роднина щял да му дойде на гости.

— Мисля, че Кон е поканила семейство Уесли — съобщи Прюдънс. — Защото знае, че обичаш да играеш бридж с тях. Кон ще ти е партньорка.

— Много добре, отлично! Ще си прекараме чудесно — лорд Дънкан кимна и отново се задълбочи във вестника.

Прюдънс погледна многозначително Частити и сгъна салфетката си.

— Ако позволиш, татко, ще те оставим да довършиш закуската си сам. Имаме някои неща за уреждане — тя се наведе към баща си и го целуна по бузата, после се запъти към вратата, следвана от Частити.

Щом излязоха в коридора, Прюдънс спря и замислено потърка брадичката си.

— Ще го направим тази сутрин, Час.

— Ще претърсим документите му?

— Да. Не се знае дали ще имаме скоро друг такъв случай. Татко ще отсъства цял ден.

Частити кимна.

— Да пратя ли вест на Кон?

— Да. Помоли Фред да изтича до Уестминстър. Ако търсим заедно, със сигурност ще намерим нещо… ако изобщо има доказателства.

Частити отиде в кухнята. Фред, момчето за всичко, тъкмо чистеше обувки до печката и си бъбреше с мисис Хъдсън.

— Татко много хареса пушената риба, мисис Хъдсън — съобщи Частити.

— Знаех си, че ще му е вкусна — засмя се готвачката. — Търговецът на риба идва в четвъртък, но рядко носи пушени риби. Тази седмица имахме късмет. И не бяха скъпи. Два и половина пенса парчето.

— Срещу малко повече от пет пенса негово благородие има възможност да се наслаждава на вкусна пушена риба — засмя се Частити. — Фред, щом свършите с обувките, изтичайте до дома на мисис Енсър и й кажете, че веднага трябва да дойде у нас. Много е важно.

Фред плю върху вечерната обувка на лорд Дънкан и продължи да лъска.

— Ще свърша след десет минути, мис Частити.

— Мис Кон вероятно ще остане за обед, нали, мис Час? — попита готвачката.

— Да, но няма да ядем нищо повече от хляб и сирене.

— Е, може да направя малко многолистно тесто — отвърна спокойно мисис Хъдсън. — Днес няма да има вечеря. В килера имам парче хубава шунка и малко задушено телешко. Какво ще кажете за едно пастетче?

— Одобрявам — отвърна важно Частити.

— А за десерт руло с мармалад.

— Вие ни глезите, мисис Хъдсън… въпреки оскъдния ни бюджет.

— Не е трудно да се справи човек, мис Час, стига да улучва евтините стоки — обясни готвачката и й кимна с обич.

Частити отговори на усмивката й и когато излезе от кухнята, си каза, че имат късмет и с Дженкинс, и с мисис Хъдсън. Нито една от трите сестри не го забравяше и си го казваха при всеки удобен случай.

Щом влезе в салона на горния етаж, усмивката й изчезна.

— Трябва да попречим на татко да се яви като свидетел — заяви тя още с влизането си. — Ами ако познае гласа ти, Прюдънс? Ти ще го измениш, разбира се, но все пак си негова дъщеря!

— Знам — отвърна сестра й, която стоеше до прозореца и се взираше в дъжда. Дърветата в малката градина пред къщата бяха голи и мокри. — Освен това Гидиън ще го подложи на кръстосан разпит. Това е ужасно, Час.

— Всичко, което сме казали и ще кажем на Гидиън за татко, ще бъде оръжие срещу него в съда — Частити поклати глава. — Не можем да го направим, Прю.

— Трябва да намерим начин — отвърна лаконично сестра й. — Трябва да спечелим процеса. Знаеш, че не можем да си позволим да загубим. Ако останем съвсем без средства, татко ще рухне… и вината ще е наша.

— Значи ще се преструваш възможно най-добре — Частити бързо възвърна увереността си. — Трябва ти глас, който да не отказва при натиск и който по нищо не прилича на твоя.

— Мисля, че разполагаме с много важно предимство: татко никога, никога не би помислил, че можем да имаме нещо общо със случая — каза Прюдънс и се отдалечи от прозореца. — Даже ако забележи нещо познато у забулената свидетелка на защитата, никога няма да го свърже с някоя от нас.

— Дано да си права… — Частити зае мястото на сестра си до прозореца и се загледа навън. Само след пет минути се появи файтон, от който слезе Констанс с голям чадър.

Голямата сестра не спря на тротоара, за да погледне към прозореца на салона, както правеше обикновено, а изкачи на един дъх стълбището до входната врата. Тя се отвори точно в момента, когато стигна до нея, и Констанс за малко да се сблъска с баща си, въоръжен със също толкова голям черен чадър.

— Добро утро, миличка — поздрави бързо той и махна с чадъра на файтона, който беше докарал дъщеря му. — Нямам време да се видя с теб. Ще взема файтона ти.

— Ще се видим довечера, татко — извика подире му Констанс, обърна се към вратата и затвори чадъра.

— Дайте ми го, мис Кон — Дженкинс беше както винаги на мястото си. — Ще го изсуша в кухнята. Лошо време.

— Да, за съжаление — кимна с усмивка Констанс и свали шапката си. — Горе ли са сестрите ми?

— Вече ви очакват, мис Кон.

Констанс кимна и хукна по стълбата.

— Какво има? — попита тя, щом отвори вратата на салона. — За домакиня, която трябва да организира официална вечеря, поканата ви идва тъкмо навреме — тя каза тези думи през смях, но като видя лицата на сестрите си, веднага спря да се смее. — Какво се е случило?

— Нищо страшно, но трябва да ни помогнеш — отвърна Прюдънс и набързо и разясни ситуацията.

— Дявол да го вземе! — изохка Констанс. — Значи татко ще свидетелства?

— Да — Прюдънс примирено вдигна рамене. — Той е лоялен към приятеля си.

— А ние ще разбием тази лоялност на хиляди парченца — въздъхна Частити.

Сестрите мълчаха дълго. Най-сетне Прюдънс предложи:

— Да вървим да търсим доказателствата. Трябва да намерим нещо. Помолих Дженкинс да запали огън в библиотеката — тя извади от малкото си писалище ключ и го показа на сестрите си. — Имам ключ от сейфа.

— Откога го имаш? — учуди се Частити.

— От няколко месеца. Дженкинс се погрижи да го направят за мен. Не мога да контролирам финансите ни, без да знам какво харчи татко. Той събира всички сметки в сейфа и аз се опитвам да ги плащам преди крайния срок. Това значи да внасям пари в сметката му… или поне да внимавам да не излиза твърде често на червено.

Констанс сложи ръка на рамото на сестра си.

— Защо не си ни казала какво правиш, Прю?

— Това е моя задача. Не виждах причина да ви натоварвам със съмнителните страни на този метод. Не ми е приятно да се ровя в личните дела на баща ни, но той никога не говори за тях, трябваше да намеря начин да съм в течение на семейните финанси без негово знание — докато говореше, лицето й остана неразгадаемо. Само прехвърляше малкия ключ от едната си ръка в другата.

— Мила Прю, не биваше да носиш този товар сама! — извика Частити. — Ние щяхме да ти помогнем, трябваше само да ни кажеш. Не искам да се измъчваш от угризения на съвестта.

— Може би си права, но все едно нямаше да се спася от угризения. Хайде да вървим и да се потопим още по-дълбоко в блатото от лъжи — тя закрачи решително към вратата.

— Как мина срещата с Гидиън, Прю? — поинтересува се Констанс, когато влязоха в библиотеката. — Нашият защитник знае ли вече как ще подходи към случая?

Прюдънс затвори вратата на библиотеката и след кратко колебание я заключи.

— Зададе ми няколко агресивни въпроса и това беше много добре, защото адвокатът на противниковата страна сигурно ще се държи по същия начин и аз трябва да съм подготвена — тя се облегна на вратата и продължи: — Каза също, че е възможно адвокатите на Баркли да са наели детективи, за да разберат кой издава вестника.

Сестрите й се обърнаха едновременно.

— Детективи? — повтори с ужас Частити.

Прюдънс кимна.

— Снощи обмислих въпроса от всички страни и стигнах до заключението, че това е неизбежна стъпка.

— Откъде ли ще започнат? — запита се замислено Констанс. — О, от „Мейфеър лейди“, естествено.

— Точно така — кимна отново Прюдънс. — И аз си помислих същото. Ще разпитат по всички места, където се продава вестникът. Разбира се, там никой не ни познава. Когато отиваме за парите, винаги сме забулени, но все пак… — лицето й помрачня.

— Много съм обезпокоена. Не би било зле в понеделник да отидем на някои по-централни места… в магазина за шапки на Хелън, при Робърт на „Пикадили“ и така нататък… за да установим дали е имало необичаен интерес… или въпроси…

— Правилно — съгласи се Констанс. — Ще отидем навсякъде.

— Да, това ще ни успокои. Помогнете ми да махна Стъбс — Прюдънс отиде до отсрещната стена и подхвана огромната картина, изобразяваща състезателен кон. Констанс я подхвана от другата страна, сестра й отключи скрития отзад сейф, извади съдържанието му и го подаде на Частити.

— Вътре има страшно много неща… сигурно повечето от тях не са актуални…

Прюдънс извади и последните документи и двете с Констанс поставиха картината на обичайното й място. Частити нареди документите върху масата от черешово дърво в еркера, чийто прозорци гледаха към градинката зад къщата, обградена с висока стена.

— Предлагам ти да прегледаш документите от сейфа, Прю, а ние с Констанс ще се заровим в чекмеджетата на писалището.

— Много добре. Търсете документ, който прилича на договор. Извадете всички документи, изпратени от фирми… въобще всичко, което ви направи впечатление.

— Джагър, Токингхорн и Чафънбрас — промърмори Констанс, която вече беше отворила най-горното чекмедже.

— Объркваш авторите — засмя се Прюдънс, взе купчина документи и се настани на дивана пред камината. — Чафънбрас се среща при Тролъп, не при Дикенс.

— Знам, знам — въздъхна Констанс. — Просто така звучи по-добре. — Извади от чекмеджето дебела папка и попита:

— Кога ще се срещнеш отново с нашия защитник?

— Утре — Прюдънс съсредоточено прелистваше документите. — Безбожно рано. Бих искала да му покажа нещо конкретно.

— Не мога да разбера защо не се срещате в кантората му — каза Частити, която беше коленичила пред долните чекмеджета.

— Защо ще дойде да те вземе с автомобила, след като уж трябва да те подготви за даване на свидетелски показания?

— Нямам представа — отговори сестра й. — Гидиън е загадка за мен.

— Освен това е неделя — допълни Констанс. Като забеляза, че сестра й не реагира на думите й, тя вдигна глава. — Какво има? Намери ли нещо?

— Не знам — отговори бавно Прюдънс. — Намерих бележка с подпис „Баркли“. Без дата. — Показа на сестрите си лист хартия и обясни: — Тук пише за някаква уговорка. — Тя прочете бележката и лицето й помрачня още повече. — В съответствие с нашето споразумение от миналата седмица ще скъсим времето за плащане, за да използваме благоприятното положение на пазара. Узнах, че през следващия месец лихвите ще се покачат трайно.

— Само дето не пише за какво споразумение става дума.

— Така е. Нищо конкретно. Но Баркли явно иска пари. Жалко, че липсва дата.

— Я да видя — Констанс отиде при сестра си и Прюдънс й подаде писмото. — Не е ново — отбеляза с интерес тя. — Виж, тук долу има старо петно… и мастилото е избледняло.

— Хартията е пожълтяла — допълни Частити, която надничаше над рамото на сестра си. — На някои места не се вижда почти нищо.

— Ставате за детективи — засмя се Прюдънс. — Добре, да приемем, че писмото е писано преди около три години. Това съвпада с времето, когато татко инвестира в транссахарската железница. Говори се за лихви, срок за плащане…

— Но не пише с каква цел — възрази Констанс.

— Може би споразумението е било устно — промърмори замислено Частити. — Ако Баркли е имал намерение да измами баща ни, сигурно е избягвал да подписва документи.

— Татко не би се впуснал в такава голяма инвестиция, без да има договор — отговори убедено Констанс.

— Мислиш ли? — попита мрачно Прюдънс. — Той повярва, че в пустинята Сахара ще се движи железница…

Нито една от сестрите не можа да оспори факта.

— Ще прегледаме внимателно всички документи, за да не пропуснем и най-дребната следа — заключи Прюдънс и грижливо сгъна писмото от Баркли. — Утре ще дам това на Гидиън. Може би ще намери начин да го използва.

След около час всички бяха отчаяни.

— Това беше — установи горчиво Прюдънс. — Проверихме всичко.

— Трябва да направим нещо! — извика възмутено Частити и хвърли лопата въглища в огъня.

— Банката! — Прюдънс се плесна по челото. — Как не се сетих! Трябва да се доберем до банковите му извлечения.

Констанс приседна до нея на дивана и рече:

— Управителят на банката сигурно те познава — нали ти уреждаш всички парични въпроси. Мислиш ли, че ще ти позволи да надникнеш в извлеченията?

Прюдънс поклати глава.

— Не и мистър Фичли. Той се придържа строго към правилата. Сигурна съм, че ще намери желанието ми да видя сметките на татко неморално — тя отиде до прозореца и се загледа в мократа от дъжда градина. Пръстите й неспокойно барабаняха по дървената рамка. — Трябва някак да убедим баща ни, че имам нужда от генерално пълномощно — това беше единственото възможно решение.

— Какво? — учуди се Частити.

Прюдънс се обърна, опря се на прозореца и заговори бавно:

— Татко подписва всичко, което му давам — имаше чувството, че чужда воля изтръгва думите от устата й. — Сметки, поръчки, всичко. Почти никога не поглежда за какво става дума.

Сестрите й обаче веднага разбраха за какво става дума.

— Това значи да го измамим — промълви с въздишка Частити. — Би било ужасно…

— Съзнавам, че идеята ми е отвратителна, скъпа — отговори горчиво Прюдънс. — Но не виждам друг начин да се справим. Ще напиша пълномощно и ще го мушна в купчината с документи. Ще му ги поднеса за подпис, преди да отидем у Кон. Той ще се е наобядвал хубаво с Баркли, а докато се преоблича, ще пийне едно уиски. Сигурна съм, че ще е в добро настроение и няма да погледне какво подписва.

— Звучи ужасно — пошепна Констанс, — но и аз не виждам друга възможност. Щом се сдобиеш с пълномощното, ще отидеш в банката. В понеделник.

— Още сега ще го напиша — Прюдънс извади от писалището лист хартия с герба на баща си. Потопи перото в мастилницата и започна да пише: Пълномощно.

Сестрите й я изчакаха да свърши и да подсуши мастилото с попивателната.

— Как мислите, достатъчно официално ли звучи? — попита тя и им подаде листа.

— Още по-убедително ще бъде, ако запечатаме плика с печата на татко — заяви Констанс и отвори най-горното чекмедже на писалището. — Знам, че го съхранява тук… Да, ето го. Никога не го заключва, нали?

Прюдънс поклати глава.

— Мисля, че не. Защо му е да го заключва? Не очаква някой да злоупотреби с доверието му — думите й бяха натежали от горчива ирония. После отново разтърси глава, сякаш искаше да се отърве от мрачните мисли. — Правим го за негово добро.

— Права си — кимна сериозно Частити. — В нашия случай целта оправдава средствата.

Прюдънс прибра писмото.

— Ще добавя още няколко документа и преди вечеря ще му ги дам да ги подпише.

— Време е да си вървя — заяви Констанс. — Не забравяйте, че довечера мисис Енсър ще даде първата си официална вечеря.

— А как беше снощи на Даунинг Стрийт? — попита Прюдънс и лицето й се разведри. Потънала в собствените си грижи, бе забравила да попита какво се е случило на вечерята при министър-председателя.

Констанс се усмихна.

— Покрай този проклет процес и аз почти бях забравила. След като дамите се оттеглиха, а господата останаха да пият портвайн и да пушат, министър-председателят предложил на Макс да стане министър на транспорта.

— Каква прекрасна новина! — извикаха двете й сестри в един глас. — Макс сигурно е много доволен.

— Според мен той би предпочел Форин Офис или Хоум Офис — отговори с усмивка Констанс. — Или дори поста главен ковчежник на кралството. Но нали все трябва да се започне отнякъде.

— Прекрасно е, че само след една година в Долната камара му предложиха пост в кабинета. Това не се случва често у нас — отбеляза Прюдънс.

— Да, и аз съм учудена. А той е много доволен от себе си. Сутринта се събуди с усмивка.

— Значи тази вечер ще празнуваме — Частити изпрати сестра си до вратата. — В осем, нали?

— В осем — Констанс целуна момичетата и забърза надолу по стълбата.

 

 

Прюдънс се облече за вечерята много грижливо и зачака в салона. Щом чу стъпките на баща си по стълбата, се показа на вратата.

— Отиваш да се преоблечеш ли, татко?

Лорд Дънкан спря и й кимна с усмивка.

— Да, мила, няма да се забавя. Кога трябва да сме там?

— В осем. Кобхем ще ни чака в осем без петнайсет — Прюдънс се усмихна и добави: — Щом се приготвиш, би могъл набързо да ми подпишеш няколко сметки и поръчки. Предстои ни ремонт в Роумзи. Налага се да поправим някои покриви. В понеделник ще изпратя парите.

Лорд Дънкан кимна с готовност.

— Разбира се, момичето ми. След половин час ще сляза в библиотеката.

Прюдънс се върна в салона и взе папката с документи, за да ги прегледа за последен път. Единственият, който искаше да скрие, сякаш я сочеше обвинително с пръст. Дявол да го вземе, стига съм се измъчвала, скара се на себе си тя.

Частити влезе в салона, вече облечена за вечеря, и като видя колко е напрегната сестра й, побърза да й се притече на помощ.

— Ще го направим заедно — отсече тя. — Ще слезем в библиотеката да го чакаме. Дженкинс ще ни донесе шери. Виждам, че имаш нужда да пийнеш нещо за кураж.

Прюдънс кимна.

— Благодаря ти, Час, наистина имам нужда от малко алкохол, за да притъпи угризенията на съвестта.

Двете се хванаха подръка и слязоха на първия етаж. Дженкинс, който тъкмо подреждаше няколко късни хризантеми в медната ваза, се обърна и ги поздрави мило.

— Къде да ви донеса шери, мис Прю?

— В библиотеката — отговори Частити. — Лорд Дънкан ще слезе след няколко минути.

— Тогава ще донеса и уиски — кимна икономът, отстъпи назад и огледа критично подредените цветя. — Не знам на какво се дължи, но явно нямам вашия усет, мис Час.

— Не е и нужно, Дженкинс — засмя се Частити и отиде при него. — Хризантемите не се подреждат. При тях се прави така — тя извади цветята от вазата. — Просто ги слагате вътре и те се нагласяват сами. Виждате ли? — Тя пусна цветята едновременно във вазата и те се подредиха в съвсем естествена композиция.

Дженкинс поклати глава.

— Отивам да донеса шери.

Частити последва сестра си с разведрено лице.

Прюдънс остави документите на писалището, отстъпи крачка назад и ги погледна втренчено. След малко отново се приближи, събра ги и приглади най-горната сметка.

— Дали няма да е по-добре да му ги подавам един по един, когато седне? Как мислиш, Час?

— Ако веднага не се успокоиш, татко непременно ще заподозре нещо, Прю — заплаши я сестра й, наведе се над писалището и размести малко документите, за да изглеждат, сякаш просто са били оставени да лежат там. — Къде е перото му? Ето го. Ще го сложа отстрани. А сега ще седнем и щом той влезе, ще посочиш небрежно към писалището и ще го помолиш да се подпише.

— Защо си толкова спокойна? — упрекна я Прюдънс и се отпусна на дивана.

— Защото ти не си — отговори ведро Частити. — Само една от нас има право да изпадне в паника.

Сестра й неволно се засмя и когато Дженкинс дойде с таблата, вече беше много по-уверена в себе си. Почти веднага след Дженкинс влезе лорд Дънкан.

— О, много ви благодаря, Дженкинс, с удоволствие ще пия едно уиски. Както винаги, четете мислите ми.

— По това време винаги пиеш по чаша уиски, татко — напомни му безгрижно Прюдънс. — Това не означава, че Дженкинс чете мислите ти — надигна се леко и добави: — Оставих на писалището ти документите, които трябва да подпишеш. Перото е до папката. Благодаря ви, Дженкинс. — Установила, че ръцете й са напълно спокойни, тя взе чашката от таблата и седна отново на дивана.

Лорд Дънкан отпи голяма глътка уиски и застана зад писалището си. Без да седне, посегна към перото и започна да подписва.

— Знаеш ли, че министър-председателят е предложил на Макс да поеме министерството на транспорта? — попита бързо Прюдънс, когато баща й подписа първия документ и зачете втория.

— Това е сметката за ковача, нали? — попита той и я поднесе по-близо към очите си. — Това не е неговото име.

— Имаме нов ковач. Бединг се пенсионира — обясни Прюдънс. — Чу ли какво казах за Макс?

Лорд Дънкан се подписа и посегна към следващия документ. Генералното пълномощно за Прюдънс. Дъщеря му изпита чувството, че документът сочи с пръст баща й. На всяка цена трябваше да привлече вниманието му върху себе си.

— Снощи Макс и Констанс са вечеряли на Даунинг Стрийт — заговори трескаво тя. — Министър-председателят му е предложил пост в кабинета.

Баща й вдигна очи от документа.

— Но това е великолепно! Винаги съм знаел, че момъкът ще стигне далеч. Транспорта ли каза? — И надраска подписа си върху пълномощното.

— Да — потвърди Частити и отиде при него. Премести подписаните документи настрана и пълномощното на Прюдънс изчезна в купчината. — Констанс се пошегува, че предпочитал вътрешното или финансовото министерство, но ние знаем, че Макс е много щастлив — приглади следващия документ и го подкани: — Останаха малко, татко.

— Ох, да — той продължи да подписва бързо. — Значи днес ще празнуваме. Какво ще кажеш за бутилка кобърн от най-добрата реколта, Прюдънс? Кажи на Дженкинс да донесе една.

— Добре, татко — Прюдънс се изправи с омекнали колене и овлажнели длани. — Доколкото знам, имаме още само една бутилка.

Баща й въздъхна театрално.

— Все едно и също. Когато поискам нещо специално, никога няма повече от една бутилка… ако изобщо има. Нищо, мила, нищо. Въпреки това я донеси. Не се случва всеки ден зет ми да стане министър, нали?

Прюдънс излезе от библиотеката, затвори вратата и се облегна на стената. Трябваше да изчака, докато сърцето й се успокои. Когато дойде редът на пълномощното, тя се скова. Слава богу, всичко свърши. Добре, че Частити реагира бързо. В понеделник рано сутринта ще отиде при мистър Фичли на площад „Пикадили“. Там със сигурност ще намери нещо. Трябва да намери.