Джейн Фийдър
Идеалната годеница (4)

4.

Докато вървеше след сестрите си по стълбата, Констанс усещаше ръката на мъжа си. Жестът би могъл да бъде закрилнически, но тя не беше глупава и разбра какво означаваше натискът: Макс беше много гневен.

Той затвори вратата и след кратък поглед към сестрите отиде до писалището, където бе оставен екземпляр от вестника. Докато четеше статията, в помещението цареше напрегната тишина.

— Странно защо хранех глупавата надежда, че съм сънувал кошмар — промърмори той, щом свърши. Нави вестника на руло и забарабани по писалището, без да откъсва поглед от Констанс. — Ти си авторката на този пасквил, нали?

Тя кимна.

— Писах го преди няколко седмици. Преди сватбата.

Гневът му избликна.

— За бога, жено, да не би напълно да си изгубила ума си?

Сега и Констанс загуби самообладание.

— Не ми говори с този тон, Макс! Няма да позволя на никого да ме нарича пренебрежително „жено“!

Прюдънс и Частити се спогледаха и се настаниха на дивана, откъдето можеха да следят разправията на двойката, без да се намесват.

— А какво искаш да кажа? — процеди през зъби Макс. — Не можеше ли да ме предупредиш още преди няколко седмици, че смяташ да унищожиш Баркли? Защо е тази злобна атака срещу един почтен…

— Почакай — прекъсна го Констанс.

Сестрите й скочиха.

— У Баркли няма и капка почтеност — започна първа Прюдънс и винаги бледото й лице почервеня. Светлозелените очи святкаха убедено. — Констанс е разговаряла и с трите жени, споменати в статията…

— Видях децата им и се убедих, че живеят в мизерни условия — допълни Констанс. — В статията няма лъжи, Макс.

— Можеш ли да си представиш какво е работодателят ти да те изнасили и да те изхвърли на улицата бременна, без препоръки, без пари, без покрив над главата? — попита обвинително Частити и Макс се отдръпна почти уплашено от трите сестри, които бяха заприличали на разярени лъвици.

— Не го извинявам — опита се да обясни той, — но вие сте прекалили — размаха вестника и добави: — Нападките са твърде лични. Убивате доброто му име.

— Точно така. Ние нападаме доброто му име — установи сухо Констанс. — Този човек е жалък измамник, развратник, лъжец, подлец…

— И къде са доказателствата? — попита Макс и вдигна пръст.

Прюдънс направи гримаса.

— Опираме се само на слухове.

Макс се обърна рязко и я погледна втренчено.

— На това ли ще се позовете в защитата си? На слухове? Поне от теб очаквах повече разум, Прюдънс.

Констанс сведе глава и впи поглед в килима. Много добре бе разбрала намека на мъжа си. Тя наистина не притежаваше благоразумието на средната си сестра.

Прюдънс се изчерви, но продължи все така уверено:

— Признаваме, че се нуждаем от повече доказателствен материал. Но първо ни трябва адвокат, който да ни защитава.

— Вече имаме някого предвид — вметна Частити.

— Да. Казва се сър Гидиън Малвърн — допълни Прюдънс. — Имаме среща след няколко дни. Питахме се дали го познаваш, Макс.

Вместо да отговори, той попита:

— И как ще скриете от съда кои сте?

— Все още не знаем — призна Констанс. — Надяваме се сър Гидиън да ни посъветва.

— Познаваш ли го, Макс? — попита настойчиво Прюдънс. — Член е на Мидъл Темпъл и…

— Да, знам — прекъсна я остро зет й.

Прюдънс се обърна за подкрепа към сестра си, която безпомощно вдигна рамене. Ако се ядосват на тона на Макс, няма да стигнат доникъде. А спешно им трябваше информация.

— Искаш ли чаша уиски? — попита Частити с примирителна усмивка.

Макс я изгледа с присвити очи, после премести поглед към сестрите й, които явно съзнаваха необходимостта да го умиротворят, макар да кипяха от възмущение, че той се намесва в живота им по такъв начин. В следващия миг на лицето му изгря усмивка. Това беше миг, на който си струваше да се наслади. Много рядко се случваше някой да добие надмощие над сестрите Дънкан.

— Какво смешно има? — попита недоверчиво Констанс. — Изглеждаш както тогава в обора, пред кадилака на татко.

— Това беше единственият случай, при който почувствах, че ви превъзхождам — призна той и усмивката му стана още по-широка.

— Да, разбрах — Констанс също се усмихна. — Забавляваш се за наша сметка. Хайде, разкажи ни какво знаеш за адвоката.

— А вие имате ли представа колко ще ви струва защитник като Малвърн? — попита той със снизходително любопитство.

— Не сме съвсем без средства — отсече Прюдънс. Късогледите очи зад очилата святкаха напрегнато. — Имаме фонд в случай на нужда, но това изобщо не те засяга — тя съжали веднага за острите си думи. — Извинявай — разтърка брадичка и добави: — Не исках да бъда неучтива. Просто съм малко… объркана.

— Не си сама, Прю — побърза да я подкрепи Констанс. — Знам, че ти отговаряш за деловите въпроси, но всички сме забъркани в тази каша.

Прюдънс се опита да се усмихне.

— Знам, знам. Не мога да си представя какво ще стане, ако изгубим.

— Сър Гидиън Малвърн разполага с достатъчно средства, за да ви помогне да спечелите — увери ги Макс и сестрите се успокоиха. Знаеха, че той не говори празни думи. — Носи му се славата, че е най-способният… и най-остроумният адвокат на короната. Почти не е губил дело.

Дотук добре, каза си Прюдънс. Точно от такъв адвокат имаме нужда. Но как ще му платим? Въпреки привидната си увереност тя не виждаше възможност да платят хонорара на такъв виден защитник. Едва бяха успели да съберат петдесетте гвинеи, които искаше за първата консултация. Ако не бяха пристигнали даренията за бедни стари девици, щеше да се наложи да отнесат някоя скъпа вещ в заложната къща.

Сестрите й знаеха какво е финансовото им положение, но сякаш не бяха в състояние да преценят реалността така ясно като нея. Тя носеше отговорност за семейните финанси и това беше съвсем естествено, защото тя беше счетоводителката, математичката, практично мислещата. Отговорността не й тежеше, но понякога се чувстваше претоварена. И сама.

— Мисля, че е най-подходящият адвокат за вас, защото обича трудностите — продължи Макс. — Може да си позволи да си избира делата — уточни той, без да откъсва поглед от лицето на Прюдънс. Уверението й, че разполагат с таен фонд, не успя да го измами. — Знае се, че приема само случаи, които са му интересни — три двойки зелени очи насреща му светнаха възбудено. — Знае се още, че винаги иска дял от обезщетението.

— Това ми изглежда почтено — заяви Прюдънс, смръщила чело. — Плаща му се, за да спечели.

— Трябва да му дадете да разбере, че си струва да се заеме със случая. Че делото ще постави на изпитание адвокатските му умения. Че ще представлява ново предизвикателство за него.

— Е, с това ще се справим лесно — Констанс се изсмя тихо. — Ако приеме за клиентки три решителни дами, които непременно искат да запазят анонимността си, всичко ще е наред. Какво по-голямо предизвикателство от това?

— Този проблем предоставям на вашите повече от способни ръчички, мили дами — Макс се поклони тържествено.

— Би ли ми казал дали сър Гидиън е получил благородническа титла заради заслуги, или я е наследил? — попита бързо Прюдънс, когато Макс се запъти към вратата.

— Наградиха го с благородническа титла, след като пое защитата по един особено деликатен случай — обясни Макс и отвори вратата. — Идваш ли, Констанс? Трябва да посетим Летисия.

— Да, идвам — отговори неохотно тя. — Щом трябва, ще отидем. Но следобед ще се срещнем на чай при Фортнъм, Прю. Трябва да обмислим стратегията си.

Прюдънс кимна и продължи да разпитва Макс.

— Само като защитник ли се изявява сър Гидиън, или води и обвинения?

— Специализирал се е в защитата.

— Е, това вече е нещо — кимна доволно Частити. — Трябва само да го убедим, че ако „Мейфеър лейди“ бъде осъден за клевета, ще бъде допусната огромна юридическа грешка.

— Една от вас — каза Макс и когато трите го погледнаха въпросително, поясни: — Съвсем сериозно предлагам само една от вас да отиде на срещата с адвоката.

— Защо? — попита Констанс, която тъкмо нагласяваше калпачето си пред огледалото, и заби последната игла в буйните си червеникави коси.

Макс се поколеба. Трябваше да даде дипломатичен отговор.

— Той е сериозен, стабилен мъж, но ако се явите и трите, ще се почувства… притиснат до стената. Не знам какво е отношението му към жените изобщо, но се обзалагам, че никога не е имал работа с трио като вас.

— Искаш да кажеш, че ще го уплашим? — попита с очарователна усмивка Констанс. — Ако се явим пред него като тройка мъжки момичета?

— Сега няма да обсъждам дали сте мъжки момичета, Констанс — заяви решително Макс и й даде знак да излезе първа. — Казах само мнението си. Можете да ме послушате, ако искате, но не ви го налагам.

— Мисля, че ще послушаме съвета ти — усмихна се Прюдънс. — Впрочем, Кон, бъди нащрек. Летисия е убедена, че си живяла на палатка в пустинята и кожата ти е станала суха и прашна, а в косата ти има пясък.

— Благодаря, че ми каза. Ще я оборя набързо и по двете точки — отвърна въодушевено Констанс.

— А ядохте ли очи от овца? — попита Частити и излезе да изпрати сестра си по стълбата. — Зададохме си този въпрос съвсем сериозно.

— Всемогъщи боже! Как ви хрумна тази гадост? — извика отвратено Макс.

— Чела съм, че номадите в Сахара ги смятат за деликатес — обясни Частити.

— Не ми се вярва, че са ни поднесли чак такъв деликатес — отговори с подобаваща сериозност Констанс. — Макс отказваше да яде ястия, на които не знаеше съставките.

— Това е признак, че ти липсват смелост и откривателски дух, Макс — обвини го Прюдънс. — Аз съм на мнение, че във вълнуваща страна като Египет човек трябва да се потопи изцяло в местната култура. Мама сигурно щеше да ни окуражи в това начинание.

Макс знаеше от опит, че може да предотврати дебат между сестрите за своя сметка само ако се направи, че не чува.

— Да тръгваме, Констанс — улови ръката на жена си и забърза към изхода. Констанс се обърна и изпрати въздушна целувка на сестрите си.

— В четири при Фортнъм — извика подире й Частити и се засмя. Ала като забеляза изражението на Прюдънс, бързо стана отново сериозна и сложи ръка на рамото на сестра си.

— Ще се справим, Прю… Трябва да се справим.

— Знам — въздъхна Прюдънс. — Но щом Макс, който наистина е много впечатляващ, нарече Малвърн застрашителен, какво ли ни очаква?

— Аз съм убедена, че ще го впечатлим с поведението си — опита се да я успокои Частити. — Дори Макс го каза. Ти със сигурност си способна да се справиш с мъж като Малвърн.

— Аз? — Прюдънс свали очилата и погледна смаяно сестра си. — Защо аз? Да не съм изтеглила черния Петър?

— За мен е от ясно по-ясно — отговори натъртено Частити. — Няма какво да мисля — все пак тя помисли малко и се засмя. — Да видим какво ще каже следобед Кон. Може да реши тя да отиде при Малвърн.

— Тя е авторката на статията — напомни й Прюдънс и се върна в салона. Буцата в стомаха й показваше, че задачата да убеди сър Гидиън Малвърн да поеме защитата им се падаше на нея. Отново си го представи, какъвто го бе видяла в слабо осветения коридор в кантората му, и потръпна. Тогава усети само присъствието му и не забеляза нито ръста и телосложението му, нито цвета на косата. Обаче очите му съвсем определено бяха сиви и в зениците им имаше нещо пробождащо… нещо като запалена факла, насочено право към нея. А гласът му… гласът му беше много приятен.

 

 

Следобед, докато бързаше по Пикадили за срещата със сестрите си, тя беше много по-положително настроена. Частити бе написала отговор на мелодраматичното излияние на госпожицата от Уимбълдън и излезе от къщи по-рано, за да го пусне в пощата, затова Прюдънс се наслаждаваше на самотната си разходка. Есенният следобед беше прекрасен и Лондон се показваше откъм най-добрата си страна. Наситеночервените и пламтящо оранжеви листа все още не бяха опадали от дърветата, във въздуха се носеше аромат на печени кестени. Прюдънс мина покрай един продавач и спря, изкушена от аромата, но вече беше почти до Фортнъм и не можеше да влезе в чайния салон с пакетче печени кестени.

Сигурно нямаше да й е лесно да убеди известния адвокат в необходимостта да ги защитава, след като случаят изобщо не беше ясен. За съжаление сестрите й и тя нямаха много… даже никакви доказателства за измамата на Баркли, но може би, може би имаше едно място, откъдето можеше да започне с търсенето. Идеята толкова я уплаши, че спря като закована на паважа. Мъжът, който вървеше след нея, трябваше да се отдръпне, за да не я блъсне, а после мина бързо покрай нея и я погледна с укор.

Прюдънс се усмихна извинително и продължи бавно напред. Защо не бяха помислили за това? Сега и се струваше напълно логично. Може би защото са били заслепени от верността и привързаността на баща си към неговия скъп приятел. Тя затананика някаква мелодия и изведнъж се почувства окрилена. Тъкмо това чувство й беше липсвало през последните дни. Усмихна се на портиера, който й отвори, и влезе с лека стъпка в просторния чаен салон, облицован с мрамор. На естрадата свиреше обичайният цигулков квартет, между заетите маси се плъзгаха келнери с фракове и сервитьорки с бели престилчици. Количките за сервиране бяха отрупани с всевъзможни сладкиши и сандвичи. Всяко плато беше покрито със сребърен капак.

— Мисис Енсър и мис Частити Дънкан са седнали в нишата отсреща, мис Дънкан — посрещна я метр д’отелът и се поклони. — Последвайте ме, моля.

— Благодаря, Уолтър.

Докато вървеше след него, Прюдънс усещаше любопитни погледи. Всеки новодошъл бе подлаган на критичен оглед от дебнещата за нещо скандално публика. Днес общият интерес бе съсредоточен върху Констанс, която за първи път след сватбата си се явяваше на публично място. Облеклото и поведението й бяха най-важната тема за разговор. Прюдънс се усмихваше и кимаше на познатите си, но не спря до никоя маса.

Сестрите й бяха заели места край една кръгла маса в относително усамотена ниша зад мраморна колона. Посрещнаха я с облекчени усмивки.

— Най-сетне, Прю. Решихме, че е по-добре да изберем незабележимо място, за да спестим на Кон досадни погледи и благопожелания — обясни Частити.

— Знам, че на повечето маси говорят за мен — усмихна се Констанс и изчака Прюдънс да се настани на стола до нея, посочен от Уолтър.

— Най-оживено обсъждат роклята ти — съобщи Прюдънс и кимна одобрително. — И аз смятам, че е прекрасна. Черни и бели райета ти стоят страхотно, а ръкавите — горе набрани, а долу съвсем тесни, с големи копчета на китките — са последния писък на модата. Седефени ли са копчетата?

— Да. Прекрасни са, нали? А какво ще кажете за шапката ми? — Констанс повдигна черния воал, който скриваше очите й.

— Невероятна — въздъхна Прюдънс. — Няма нищо общо с калпачето, което носеше тази сутрин. Оранжевите пера образуват чуден контраст с черното кадифе.

— Трябва да ви кажа, че много харесвам новия си гардероб — призна Констанс почти виновно и свали ръкавиците си. — Движещата сила беше Макс. Вкусът му е авангарден. Не престава да ме учудва с отношението си към дамската мода. Особено като се има предвид, че иначе е доста… традиционен.

— Щом се ожени за теб, не бива да го наричаме традиционен — възрази Прюдънс.

— Може би си права.

Докато говореше, Констанс се усмихваше замечтано, бузите й руменееха, а в очите й святкаха звезди.

— Добре ли прекара следобеда? — попита направо Частити, докато наливаше чай.

Констанс я изгледа остро, после се усмихна смутено.

— Толкова ли е очевидно?

— Личи ти, че не си прекарала целия следобед с Летисия.

Констанс побърза да смени темата и махна на сервитьорката, която минаваше покрай масата им.

— Препечена филийка със сардина — поръча тя. — Две филийки, моля. Какво има? — попита стреснато тя, забелязала развеселените усмивки на сестрите си.

— Никога не си вземала сандвичи с чая — отговори Частити.

— Днес съм гладна — обясни сдържано Констанс. — И не си ти тази, която ще ми казва какво трябва и какво не. Виж какво си натрупала в чинията си.

— Много обичам да смесвам разни неща. Ти също би трябвало да опиташ — Частити потопи пръст в малиновия сос и го облиза с наслада. — Небесен вкус! Малини и шоколад. Все още не съм решила дали е по-вкусно с малини или с портокал. Зависи от допълненията.

— За мен бадемов сладкиш — поръча Прюдънс, след като плъзна разсеян поглед по сладкишите в количката. — Благодаря — усмихна се тя, когато сервитьорката й поднесе сладкиша.

— Какво ти е, Прю? — попита Констанс, когато сервитьорката се отдалечи. — Гледаше захаросаните бадеми, сякаш никога не си виждала такава вкуснотия.

— Докато вървях насам, измислих нещо — съобщи Прюдънс.

— Относно нашия случай ли? — Частити забрави сладкото и се наведе към нея.

Прюдънс кимна.

— Мисля, че знам как да намерим доказателства за измамата на Баркли.

— Продължавай — помоли Констанс и посегна към сандвича си. — Ммм… ухае прекрасно.

— Сега ще разберете — Прюдънс свали очилата и разтърка челото си. — Както знаете, баща ни вложи почти всичките си пари в безумния проект за сахарска железница…

— И загуби и последното пени — допълни Частити.

— Точно така. Без да ни попита. Ако мама беше още жива, щеше да се посъветва с нея и тя щеше да го отклони от участие в това абсурдно начинание. Нашата майка умееше да се налага, без баща ни да разбере.

— Точно така — кимна Констанс, приковала поглед в сестра си.

— Кой беше до него? — попита Прюдънс и отново сложи очилата на носа си. — Единствената личност, в чиито съвети татко се вслушва и до днес. Човекът, който има влияние върху него.

— Баркли — отговориха сестрите й в един глас.

— Да, Баркли. Той не се отделяше от баща ни. Утешаваше го, помогна му да преодолее мъката си от загубата на мама. Аз обаче смятам… — Прюдънс понижи глас и се наведе напред. Сестрите й автоматично сториха същото и три червенокоси глави се събраха в центъра на масата. — Според мен Баркли се е възползвал от болката и страданието на нашия баща и го е набелязал за жертва. Той е включил баща ни в начинанието, за да се обогати за негова сметка.

— Татко каза, че зад проекта стои инвестиционна компания — промърмори замислено Частити.

— Компанията обяви банкрут — спомни си Констанс. — Ако изобщо е съществувала такава компания — Прюдънс се облегна назад, сестрите й сториха същото. — Не е трудно да фалшифицираш документи. Възможно е Баркли да е измислил инвестиционната компания и да е убедил татко в съществуването й. Готова съм да се обзаложа, че в татковите документи ще намерим доказателства за измамата. Ако успеем да докажем връзката на Баркли с проекта, ще спечелим процеса. Даже при най-доброжелателно тълкуване продажбата на дялове от транссахарската железница не може да се определи другояче, освен като измама.

— Ти си страхотно момиче, Прю — рече тихо Констанс.

— Не само си красива, ами и дяволски умна.

Прюдънс се усмихна самодоволно.

— Не знам защо не се сетих много по-рано.

— Защото бяхме твърде заети да преодоляваме последствията — обясни Констанс. — Да спасим семейните финанси от катастрофата.

— Единственият проблем е, че ще представим татко като пълен идиот — въздъхна Частити. — Пред съда ще излезе наяве неговата… как да кажа… очевидна глупост, безумно лекомислие… Цялото общество ще му се подиграва. Ние знаем, че тръгна по този път в момент, когато беше обезумял от мъка, но никой друг няма да се съобрази с този факт.

— Може би ще успеем да го задържим настрана от случая — проговори с надежда Прюдънс. — Ще представим доказателства за измамата, но няма да обявяваме потърпевшия.

— Може би защитникът ще настоява да покажем жертвата — възрази Частити.

— Трябва да поговориш с него за всичко това — каза Констанс и се наведе към сестра си. — Преди да дойдеш, с Час стигнахме до съгласие, че ти ще отидеш на срещата. Ти си най-добре информирана за семейните финанси. Убедена съм, че сър Гидиън ще те приеме сериозно. Теб винаги те приемат сериозно, даже когато се държиш лекомислено.

— Кон е права — усмихна се Частити. — Ти цялата излъчваш достойнство и разум, Прю.

— Всичко това прозвуча много скучно — възрази сърдито Прюдънс. — Такава педантична сухарка ли съм. Сигурно защото нося очила. — С жест на отвращение тя намести очилата на носа си.

— Не е само заради очилата — опита се да обясни Констанс. — По-скоро е заради характера ти. Мама винаги е казвала, че ти схващаш по-бързо от нас и обхващаш ситуацията в цялост, с всичките й последствия. Според мен е изключено сър Гидиън да те оцени като лекомислено момиченце, което не мисли за нищо друго, освен за мода и клюки.

— Вие също не изглеждате лекомислени — възрази Прюдънс.

— О, ако ида аз, сигурно ще ме помисли за лекомислена — отбеляза Частити, без да се сърди. — Ще си каже, че съм кокетка без капчица ум в главата си.

— Стига, Час! — извикаха в един глас сестрите й. — Това е абсурдно!

— Вярно е — настоя тя. — Първото впечатление от мен винаги е такова. Слава богу, че не е трайно. Ала в сегашния случай първото впечатление е много важно. Кон е права. Само Прю има шанс да успее.

— Е, добре, аз ще отида — въздъхна Прюдънс и се зае с бадемовия сладкиш. Веднага щом приключи, се появи сервитьорка с друга количка. — Май ще хапна и една ягодова пастичка — каза тя и посочи какво искаше.

— За мен парче шоколадов сладкиш — поръча Частити.

— Ти ще искаш ли нещо, Кон?

Констанс поклати глава.

— Сандвичът ми стига. Макар че — засмя се тя, — не би било зле да хапна парче кейк със сметана и ягодов мармалад.

— Виждам Доти Нортроп — съобщи оживено Частити. — Танцува със сър Джералд.

— Той е един стар негодник. Тук няма да си намери партньор — Констанс се обърна към танцовата площадка. Доти Нортроп, дама в началото на четиридесетте, беше облечена и гримирана като младо момиче. Следобедната рокля от кремав муселин беше украсена с няколко дантелени волана, а деколтето беше твърде смело за това време на деня. Лицето под светлорозовата сламена шапка беше намазано с дебел пласт руж и пудра и приличаше на маска. — Ако се засмее, лицето й ще се пръсне — промърмори без злоба Констанс.

— За да й намерим добър съпруг, трябва да я променим — настави Прюдънс. — Как да й обясним тактично, че не е редно да се облича така?

— Тактът е специалитет на Частити — засмя се Констанс.

— И добрите съвети при любовна мъка.

— Представям си идеалния мъж като лорд Алфред Робъртс — заговори замислено Прюдънс. — Вече не е съвсем млад, но изглежда много добре, запазил е подвижността си. Понякога изглежда толкова тъжен и самотен, че ми става жал за него. Доти ще внесе бодрост в живота му.

— Прекрасна идея — оживи се Констанс. — Бих искала да разбера…

— Знаех си, че ще ви намеря тук — гласът на Макс дойде иззад колоната и трите дами изненадано вдигнаха глави.

— Какво правиш тук, Макс? — попита Констанс.

— Имам голяма нужда от чаша хубав чай — келнерът побърза да донесе още един стол и Макс му кимна с благодарност. — Наистина ли си си поръчала сандвич със сардина? — попита учудено той и посочи чинията на жена си.

— Да, много е вкусен — отговори тя и сложи сметана върху чаения си сладкиш.

— Веднага ще го изям. Умирам от глад — Макс се усмихна на чакащата сервитьорка, която беше донесла нова кана чай и още една чаша, и си взе филийка със сардина. Прюдънс му наля чай. — Бях в клуба си и събрах сведения за Малвърн. Как се държи пред съда и така нататък.

— И? — попита с интерес Прюдънс.

— Вече е известен със специфичния начин, по който провежда разпитите — разказа Макс. — Като цяло може да се каже, че е много агресивен.

— Това не звучи добре — отбеляза тихо Прюдънс.

— Опитай се да го изненадаш — посъветва я Макс. — Говори бързо и не му оставяй време да реагира.

— Мили боже! — промърмори Прюдънс. — Значи ти смяташ, че той ще ме посрещне предубедено?

Макс отхапа от сандвича си и кимна.

— Да, така смятам — отговори той. — Аз на твое място веднага ще премина в офанзива — погледна Прюдънс, която очевидно се беше стреснала от бруталната му откровеност, и попита: — Ти ще отидеш като авангард, нали?

— Тя е най-подходяща за тази задача — обясни Частити. — Аз не изглеждам достатъчно сериозна.

— А аз искам да избегна необходимостта да се представя като твоя жена — подчерта Констанс.

— Оценявам предпазливостта ти — отвърна сухо Макс. — Но Малвърн много скоро ще узнае, че съм свързан със случая.

— Няма да ни навреди, ако забавим това откритие — каза Констанс. — Нашият избор падна върху Прю, защото тя е наясно с финансовата страна на въпроса. Освен това прави впечатление на информирана и сериозна.

— Ще си сложа очилата с най-дебелите стъкла — обеща Прюдънс, стараейки се да запази лекия тон. — И ще се държа много сериозно.

— Като си помисля какво представление ще разиграеш, започвам да изпитвам съчувствие към Малвърн — засмя се Макс.

— Нашата сериозна и достойна Прю не е за подценяване — отсече Частити.

Развеселените сестри не забелязаха, че в усмивката на Прюдънс липсва убеденост.