Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Марсианска дилогия (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Красная звезда, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
hammster (2007)
Разпознаване и корекция
goblin (2007)
Корекция
Mandor (2007)

Издание:

Александър Богданов. Червената звезда

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1984

Библиотека „Галактика“, №51

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Рецензент: Христо Стефанов

Преведе от руски: Росица Бърдарска

Редактор: Гергана Калчева-Донева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактори: Пламен Антонов

Коректор: Паунка Камбурова

Руска-съветска, I издание

Дадена за печат 21.X.1983 г. Подписана за печат 12.I.1984 г.

Излязла от печат месец февруари 1984 г. Формат 70/100/32. Изд. №1722. Цена 1,00 лв.

Печ. коли 12. Изд. коли 7,77. УИК 7,12

Страници: 192. ЕКП 95363 21331 5532–25–84

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С–31

© Росица Бърдарска, преводач, 1983

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1983

c/o Jusautor, Sofia

 

Вечное солнце

© Молодая гвардия, Москва, 1979

История

  1. — Добавяне
  2. — Редактирано според книжното издание от Mandor. Предговорът е изнесен като отделен текст.
  3. — Преместване на анотацията от произведението към книгата.

VII. Стерни

— Първият въпрос, поставен пред нас от представителя на централната статистика — започва Стерни с обичайния си математически-делови тон — въпросът за избор на планета за колонизация според мене не се нуждае от решаване, защото е решен отдавна, и то от самата действителност. Нямаме възможност за избор. От двете достъпни ни засега планети само едната е годна за масова колонизация. Това е Земята. За Венера има обширна литература, с която всички вие, разбира се, сте запознати. От събраните в нея данни е възможен само един извод — сега ние не можем да овладеем Венера. Палещото й слънце ще измъчи и изтощи нашите колонисти, страшните й урагани и бури ще разрушат сградите ни, ще разпилеят из пространството нашите аероплани и ще ги разбият в исполинските планини. С чудовищата донякъде бихме могли да се справим, макар и с цената на немалки жертви, но нейният богат на форми бактериален свят ни е съвсем слабо познат — а колко нови болести крие той за нас? Вулканичните й сили се намират все още в неспокойно брожение — колко неочаквани земетресения, изригвания на лава и океански наводнения ни обещават те! Разумните същества не трябва да предприемат невъзможното. Опитът да колонизираме Венера би означавал за нас безчислени и безсмислени жертви, не жертви на науката и общото щастие, а на безумието и мечтата. Въпросът, струва ми се, е ясен и дори само докладът от последната експедиция на Венера е достатъчен, за да разсее всички съмнения.

И така, ако говорим за масово преселение, то това може да бъде само преселение на Земята. Тук препятствията от страна на природата са нищожни, а богатствата й са неизчислими — те превъзхождат осем пъти това, което дава нашата планета. Самата колонизация е добре подготвена поради вече съществуващата, макар и невисока култура на Земята. Всичко това, разбира се, е известно на централната статистика. И ако тя поставя въпроса за избор, а ние намираме за нужно да го обсъждаме, то това е само по една причина — на Земята съществува много сериозно за нас препятствие. Това е нейното човечество.

Хората на Земята я владеят и в никакъв случай няма доброволно да я отстъпят, дори ако става въпрос и за част от нейната повърхност. Това произтича от характера на нейната култура. В основата й е собствеността, разпределена между организираното население. Дори най-цивилизованите племена на Земята експлоатират само нищожна част от достъпните им природни сили, но въпреки това стремежът към заграбване на нови територии никога не отслабва. Системното ограбване на земите и имуществото на по-малко културни племена се нарича при тях колониална политика и е една от главните задачи на държавния им живот. Можем да си представим как ще се отнесат те към естественото и разумно предложение от наша страна — да ни отстъпят част от техните континенти, в замяна на което ние бихме ги научили и бихме им помогнали несравнено по-добре да използват останалата част… За тях колонизацията е въпрос само на груба сила и насилие — искаме или не, те ще ни заставят да приемем тази гледна точка.

Ако въпросът е да им докажем само веднъж превъзходството на нашата сила, то това ще бъде сравнително лесно и няма да вземе повече жертви от която и да е тяхна безсмислена война. Съществуващите там големи стада от хора, дресирани да убиват, които те наричат армии, биха били най-подходящият материал за това необходимо насилие. Всеки от нашите етеронефи би могъл с поток смъртоносни лъчи, възникващи при ускореното разлагане на радия, да унищожи за няколко минути едно-две такива стада и това ще бъде по-скоро полезно, отколкото вредно за тяхната култура. Но за съжаление работата не е толкова проста и главните трудности тепърва бяха започнали.

Във вечната борба между племената на Земята у тях се е изградила една психологическа особеност, наречена патриотизъм. Това неопределено, но силно и дълбоко чувство включва в себе си както злобно недоверие към чуждите народи и раси, така и стихийна привързаност към своята територия, с която земните племена се срастват, както костенурката с черупката си. В него има и някакво колективно самомнение и, струва ми се, просто жажда за изтребление, насилие, грабежи. Патриотичното душевно състояние се усилва и изостря извънредно след военни поражения, когато победителите отнемат част от територията на победените. Тогава техният патриотизъм се превръща в продължителна и жестока ненавист към поробителите, а отмъщението става жизнен идеал на цялото племе — не само на „висшите“ или управляващи класи, но и на трудещите се маси.

И ако ние отнемем част от земната повърхност е насилие, това несъмнено би довело до обединяването на цялото земно човечество в чувство на патриотизъм, в безпощадна расова ненавист и злоба срещу нашите колонисти. В очите на хората изтребването на пришълците по какъвто и да е начин, дори най-подлия, би станало свещен и благороден подвиг, награждаван с безсмъртна слава. Съществуването на нашите колонисти би било непоносимо. Вие знаете, че дори при нашата култура животът много лесно може да бъде унищожен. Ние сме неизмеримо по-силни от земните хора в открита борба, но при неочаквани нападения те могат да ни убиват също така успешно, както го правят помежду си. И трябва да отбележим, че изкуството на изтреблението при тях е развито несравнено по-високо от всички други страни на своеобразната им култура.

Ще бъде невъзможно да се живее заедно с тях и сред тях — това би означавало вечни заговори и терор от тяхна страна, постоянна неотвратима заплаха и безчислени жертви за нашите другари. Ще трябва да ги изселим от заетите от нас области — да изселим наведнъж десетки, може би стотици милиони. При техния обществен строй, чужд на взаимната другарска подкрепа, при техните социални отношения, при които услугите и помощта се заплащат с пари, и накрая при тромавите им начини на производство, не позволяващи бързо увеличаване на производителността и преразпределение на продуктите на труда — тези милиони изселени от нас хора биха били обречени на мъчителна гладна смърт. А малцината оцелели биха се превърнали в ожесточени, фанатични агитатори срещу нас сред останалото човечество на Земята.

После ще се наложи борбата да продължи. Цялата наша земна област би се превърнала в непрекъснато охраняван военен лагер. Страхът от нови настъпления от наша страна и великата расова ненавист биха насочили всички сили на земните племена към подготовката и организацията на войни срещу нас. Щом още сега тяхното оръжие е много по-съвършено от оръдията им на труда, то тогава развитието на изтребителната техника ще се ускори значително. В същото време те ще търсят и дебнат случаи за внезапно откриване на война и ако успеят, ще ни нанесат големи, невъзстановими загуби, макар крайната победа да бъде наша. Освен това възможно е по някакъв начин те да научат устройството на нашето главно оръжие. Радиевата материя вече им е известна, а методът за ускореното й разлагане може да бъде разузнат от тях по някакъв начин или дори самостоятелно открит от техните учени. Но вие знаете, че при наличието на такова оръжие онзи, който с няколко минути изпревари да нападне противника си, той неизбежно го унищожава — при това еднакво лесно е да се умъртви висшата форма на живот, както и елементарната.

Как биха съществували нашите другари сред тези опасности и това вечно очакване? Ще бъдат отровени не само всички радости в техния живот, но и самият живот скоро би се извратил и принизил. В него постепенно биха проникнали подозрителността, отмъстителността, егоистичната жажда за самосъхранение и неразривно свързаната с нея жестокост. Тази колония би престанала да бъде наша колония, превръщайки се във военна република срещу победените, вечно враждебни племена. Повтарящите се нападения и жертвите ще пораждат не само желание за отмъщение и злоба, извращаващи скъпия за нас човешки образ, но и обективно ще принуждават към преход от самозащита към безпощадно настъпление. И в края на краищата след дълги колебания и безплодна, мъчителна загуба на сили ние неизбежно ще дойдем до онова решение на въпроса, което като същества, съзнателни и предвиждащи хода на събитията, сме длъжни да приемем от самото начало: колонизацията на Земята изисква пълното изтребление на земното човечество.

(Сред стотиците слушатели преминава ропот на ужас, сред който се отделя гръмкото негодуващо възклицание на Нети.) Когато тишината се възстановява, Стерни спокойно продължава:

— Трябва да се разбере истината, колкото и сурова да е тя, и твърдо да се погледне в очите. Предстои ни едно от двете: или прекъсване на развитието на нашия живот, или унищожаване на чуждия земен живот. Трети път пред нас няма. (Гласът на Нети: „Не е истина!“) Аз зная какво има пред вид Нети и ще анализирам третата възможност, която тя предлага.

Това е опитът за незабавно превъзпитание на земното човечество в социалистически дух — план, който всички ние доскоро бяхме склонни да осъществим и от който сега според мен сме длъжни да се откажем. Ние вече знаем достатъчно за земните хора, за да разберем, че тази идея е неосъществима.

Културното равнище на напредналите народи на Земята приблизително съответствува на онова, на което са били нашите прадеди в епохата на прокарването на Големите канали. Там господствува капитализмът, а пролетариатът води борба за социализъм. Ако съдим по това, бихме могли да допуснем, че скоро ще настъпи превратът, който ще премахне системата на организирано насилие и ще създаде възможност за свободно и бързо развитие на човешкия живот. Но земният капитализъм има важни особености, които много променят нещата.

От една страна, земният свят е страшно раздробен в политическо и национално отношение, така че борбата за социализъм се води не като единен цялостен процес в едно общество, а като редица самостоятелни, своеобразни процеси в отделните общества, разделени от държавна организация, език, а понякога и раса. От друга страна, формите на социална борба там са много по-груби и механични, отколкото това беше при нас, и прякото физическо насилие, въплътено в постоянните армии и въоръжени въстания играе несравнено по-голяма роля.

И така въпросът за социалната революция е много неопределен: предвиждат се не една, а множество социални революции — в различни страни, по различно време, вероятно с нееднакъв характер и главното — със съмнителен и несигурен изход. Господствуващите класи, опирайки се на армията и развитата военна техника, в някои случаи могат да нанесат на въстаналия пролетариат такова изтребително поражение, което в цели обширни държави да върне борбата за социализъм десетки години назад. Подобни примери вече има в летописите на Земята. А ако в отделни напреднали страни социализмът възтържествува, те ще бъдат като острови сред враждебния капиталистически, а отчасти даже предкапиталистически свят. Борейки се за своето господство, висшите класи на несоциалистическите страни ще насочат всичките си усилия да разрушат тези острови, постоянно ще организират военни нападения срещу тях и ще намерят сред социалистическите нации достатъчно съюзници, готови да приемат всякакво правителство, съставено от предишните едри и дребни собственици. Трудно е да се предвиди резултатът от тези стълкновения. Но даже там, където социализмът се задържи и излезе победител, неговият характер ще бъде дълбоко и задълго изопачен от дългите години обсадно положение, от необходимите терор и военщина, с неизбежно последствие — варварския патриотизъм. И това далеч няма да бъде нашият социализъм.

Според предишните ни планове задачата на нашето вмешателство беше да ускорим и помогнем тържеството на социализма. По какъв начин можем да направим това? Първо, можем да предадем на хората от Земята нашата техника, нашата наука, умението ни да господствуваме над силите на природата и с това толкова да издигнем културата им, че изостаналите форми на икономическия и политически живот да се окажат в твърде рязко противоречие с нея и да отпаднат поради собствената си негодност. Второ, можем пряко да поддържаме социалистическия пролетариат в неговата революционна борба и да му помогнем да сломи съпротивата на двете класи. Други начини няма. Но тези два ще достигнат ли целта си? Сега ние знаем достатъчно, за да отговорим решително — не!

Какво ще стане, ако предадем нашите технически знания и методи в ръцете на земните хора?

Първи ще ги завладеят за своя полза и ще увеличат с тях силата си господствуващите класи от всички страни. Това е неизбежно, защото в техни ръце се намират всички материални средства на труда и им служат деветдесет и девет процента от всички учени и инженери — значи, само те ще могат да използуват новата техника. И в резултат ще засилят властта си над масите. Нещо повече — те незабавно ще използват новите мощни средства за изтребление и разрушение срещу социалистическия пролетариат. Те ще удесеторят преследването му и ще организират широка провокация, за да го предизвикат на открит бой, в който да смажат най-съзнателните, най-добрите му сили, идейно да го обезглавят, преди той да е успял да овладее новите, по-ефикасни методи за военно насилие. По такъв начин нашето вмешателство ще даде тласък на реакцията отгоре и ще й предостави оръжие с невиждана сила. В крайна сметка то за десетки години ще забави борбата за социализъм.

А какво бихме постигнали с опитите си да окажем пряка помощ на социалистическия пролетариат срещу враговете му?

Да предположим — макар че това не е сигурно, — че той приеме съюза с нас. Тогава лесно ще удържим първите победи. Но по-нататък? Неизбежно ще възникне най-ожесточен и бесен патриотизъм сред останалите класи на обществото, насочен срещу нас и социалистите на Земята… Пролетариатът все още представлява малцинство почти във всички, даже в най-напредналите страни на Земята; болшинство са неуспелите да се разорят дребни собственици — най-невежите и тъмни маси. За едрите собственици и най-близките им прислужници — чиновниците и учените — няма да е проблем да ги вдигнат срещу пролетариата, защото тези маси по своята същност са консервативни и даже реакционни и извънредно болезнено възприемат всякакъв бърз прогрес. Пролетариатът, обкръжен от всички страни от озлобени и безпощадни врагове — към тях ще се присъединят и обширните слоеве изостанали в развитието си пролетарии, — ще се окаже в същото непоносимо положение, както и нашите колонисти сред победените земни племена. Ще има безчислени предателски нападения, погроми, кланета и най-важното — пролетариатът ще бъде в неблагоприятна позиция в обществото, за да може да ръководи преобразованието му. И отново нашата намеса няма да ускори, а ще забави социалния преврат.

Така той се отлага за неопределено време и ускоряването му не зависи от нас. Във всеки случай, ще се наложи да го чакаме много по-дълго, отколкото можем. Само след тридесет години ние ще имаме с 15–20 милиона свръхнаселение и с всяка година то ще нараства с 20–25 милиона. Трябва предварително да осъществим колонизацията, ако оставим това за последния момент, няма да ни стигнат силите и средствата.

Освен това повече от съмнително е, че ще успеем мирно да се разберем даже със социалистическите общества на Земята, ако те все пак възникнат неочаквано бързо. Както вече казах, това в много отношения няма да бъде нашият социализъм.

Вековете национално деление, взаимно неразбиране, груба и кървава борба няма да минат без последствия — те за дълго ще оставят дълбоки следи в психиката на освободеното земно човечество. И не се знае колко варварство и тесногръдие ще пренесат земните социалисти в новото си общество.

Имаме налице опит, от който можем да съдим доколко далечна за нас е земната психика даже при най-добрите й представители. От последната експедиция ние доведохме със себе си от Земята един социалист — човек, който в своята среда изпъкваше с душевната си сила и физическо здраве. И какво се получи? Нашият живот се оказа толкова чужд за него, толкова противопоказен на цялата му същност, че за съвсем кратък период от време той се разболя от дълбоко психическо разстройство.

Това е един от най-добрите земни представители, избран от самия Мени. Какво можем да очакваме от останалите?

И така дилемата си остава: или да спрем нашето размножаване и с това да задържим цялото развитие на живота тук, или да колонизираме Земята, като предварително унищожим цялото й човечество.

Аз говоря за унищожаване на цялото човечество, защото не можем да направим изключение дори за неговия социалистически авангард. Първо, технически не е възможно да го отделим от останалата маса сред всеобщата гибел — той представлява незначителна част от нея. И, второ, ако успеем да запазим социалистите, те самите ще започнат ожесточена безпощадна война с нас, жертвувайки себе си докрай, защото те никога няма да се примирят с гибелта на стотици милиони хора, подобни на тях, с които са ги свързвали множество тесни житейски връзки. В стълкновението на двата свята не може да има компромис.

Ние сме длъжни да избираме. И аз казвам: ние можем да изберем само един път.

Не бива да се жертвува висшият живот заради низшия. Сред земните хора няма да се намерят и няколко милиона, които съзнателно да се стремят към действително човешки начин на живот. Заради тези „зародишни“ хора ние не можем да се откажем от раждането и развитието на десетки, може би стотици милиони същества от нашия свят — хора в несравнимо по-пълното значение на тази дума. И в нашите действия няма да има жестокост, защото ние ще съумеем да ги унищожим с много по-малко страдания за тях, отколкото самите те постоянно си причиняват един на друг.

Световният живот е единен. И за него ще бъде не загуба, а придобивка, ако на Земята, вместо нейния все още далечен полуварварски социализъм се разгърне още сега нашият социализъм — безкрайно развиващ се и несравнено по-хармоничен живот.

(След речта на Стерни отначало настъпва дълбока тишина. Прекъсва я Мени, предлагайки да се изкажат онези, които имат противоположни възгледи. Думата взема Нети.