Александър Богданов
Червената звезда (15)

V. В болницата

Върнах се в къщи много изморен и след две безсънни нощи и цял ден пълна нетрудоспособност реших отново да отида при Нети, защото не ми се искаше да се обръщам към някой непознат лекар в химическото градче. Нети беше отишъл на работа от сутринта, намерих го там да приема болни.

Когато ме видя в приемната, той веднага дойде при мене, погледна ме внимателно в лицето, хвана ме за ръка и ме отведе в отделна малка стая, където меката синя светлина се смесваше с лекия приятен мирис на непознат за мене парфюм и тишината не се нарушаваше от нищо. Настани ме удобно в дълбоко кресло и каза:

— Не мислете за нищо, не се грижете за нищо. Днес оставете това на мен. Починете си, аз после ще дойда.

Той излезе и аз престанах да мисля и да се грижа за каквото и да било — нали той пое мислите и грижите ми. Това беше много приятно и аз след няколко минути заспах. Когато се събудих, Нети отново стоеше пред мене и ме гледаше с усмивка.

— По-добре ли сте сега? — попита той.

— Съвършено здрав съм, а вие сте гениален лекар — отговорих аз. — Идете при своите болни и не се безпокойте за мен.

— Работата ми за днес свърши. Ако искате, ще ви покажа нашата болница — предложи Нети.

За мен това беше много интересно и ние се отправихме на обиколка из обширната красива сграда.

Сред пациентите преобладаваха тези от „Хирургия“ и нервноболните. В „Хирургия“ голяма част от тях бяха жертви на трудови злополуки при работа с машините.

— Нима във вашите заводи и фабрики няма достатъчно предпазни мерки? — попитах Нети.

— Абсолютни предпазни мерки, които да изключват всякакви нещастни случаи, не може да има. Но тук са събрани болните от район с население над два милиона души — за такъв район няколко десетки пострадали не са толкова много. Това са най-вече нови работници, които още не са усвоили устройството на машините, с които работят — при нас всички обичат да преминават от една област на производство в друга. Специалистите, учените, художниците много лесно стават жертва на своята разсеяност — вниманието често им изневерява, потъват в размисли или съзерцание.

— А за нервните разстройства преумората ли е главната причина?

— Да, такива случаи има много. Но не по-малко са и болестите, предизвикани от вълнения и кризи в половия живот, както и душевни сътресения например при смъртта на близки хора.

— Тук има ли душевно болни със затъмнено или объркано съзнание?

— Не, за тях има отделни болници. Там са нужни специални приспособления в случаите, когато болният може да причини вреда на себе си или на другите.

— Тогава прибягвате ли към насилие над болните?

— Разбира се, доколкото това е необходимо.

— Вече за втори път се срещам с насилието във вашия свят. Първият път беше в „Дома на децата“. Значи, вие не сте успели да премахнете напълно този елемент от вашия живот, принудени сте съзнателно да го допускате?

— Да, както допускаме болестта и смъртта или ако щете, като горчиво лекарство. Кое разумно същество ще се откаже от насилието, например при самозащита?

— Знаете ли, за мен това значително намалява пропастта между нашите светове.

— Но нали главното различие между тях съвсем не е в това, че при вас има много насилие и принуда, а при нас малко. Главното различие е там, че при вас те са облечени в закони, външни и вътрешни, в норми на правото и нравствеността, които господствуват над хората и постоянно тегнат над тях. При нас насилието е или проява на болест, или разумна постъпка на разумно същество. И в двата случая нито от него, нито за него се създават обществени закони и норми, лични или безлични повели.

— Но нали все пак имате установени правила, според които ограничавате свободата на вашите душевно болни или на децата?

— Да, научните правила на медицината и на педагогиката. Но и в тези технически правила не се предвиждат нито всички случаи, когато е необходимо насилие, нито всички начини за прилагането му, нито неговата степен. Това зависи от съвкупността на реалните условия.

— Но тогава е възможен истински произвол от страна на възпитателите или онези, които се грижат за болните?

— Какво значи „произвол“? Ако това означава ненужното, излишното насилие, то е възможно само от страна на болен човек, който подлежи на лечение. Разумният и съзнателен човек, разбира се, не е способен на това.

Отминахме стаите на болните, операционните, стаите с лекарства, квартирите на болногледачите, качихме се на втория етаж и влязохме в голяма красива зала, през чиито прозрачни стени се виждаше езеро, гора и далечни планини. Залата беше украсена с прекрасни статуи и картини, мебелите бяха разкошни и изящни.

— Това е стаята на умиращите — каза Нети.

— Вие пренасяте тук всички умиращи? — попитах аз.

— Да, или те сами идват тук — отговори Нети.

— Нима вашите умиращи могат да се движат сами? — учудих се аз.

— Физически здравите, разбира се, могат.

Разбрах, че става дума за самоубийците.

— Вие предоставяте тази зала за онези, които искат да свършат със себе си?

— Да, както и всички средства за спокойна, безболезнена смърт.

— И това не е забранено?

— Ако съзнанието на пациента е ясно и решението му — твърдо, какви забрани би могло да има? Разбира се, лекарят отначало предлага на болния да се посъветва с него. Някои се съгласяват, други — не.

— И чести ли са самоубийствата при вас?

— Да, особено при старците. Когато жизненото чувство отслабне и се притъпи, мнозина предпочитат да не чакат естествения край.

— Но сигурно ви се е случвало да се сблъскате и с млади самоубийци, пълни със сили и здраве?

— Да, и това се случва, но рядко. В тази болница аз си спомням два такива прецедента, третия успяхме да предотвратим.

— Кои бяха тези нещастници и какво ги тласна към гибел?

— Първият беше мой учител, знаменит лекар, който внесе много нови неща в науката. У него беше извънредно развита способността да чувствува чуждите страдания. Това насочи ума и енергията му към медицината, но това го и погуби. Той не издържа. Крахът дойде съвсем неочаквано, защото той умееше да крие от околните душевното си състояние. Това стана след тежката епидемия, възникнала при пресушаването на един морски залив вследствие разлагането на няколко стотици милиона килограма мъртва риба. Болестта беше мъчителна като вашата холера, но още по-опасна и в девет десети от случаите завършваше със смърт. Наличието на тази минимална възможност за оздравяване не позволяваше на лекарите да изпълняват молбите на своите болни за бърза и лека смърт — не може да се приеме, че един човек, обхванат от остра треска, е в пълно съзнание. Моят учител работи безумно много по време на епидемията и благодарение на неговите изследвания ние твърде бързо се справихме с нея. Но когато всичко свърши, той отказа да живее повече.

— На колко години беше тогава?

— Според нашето броене — на около петдесет. За нас това все още е млада възраст.

— А другият случай?

— Беше жена, чиито съпруг и дете умряха едновременно.

— И накрая третият случай?

— Може да ви го разкаже само човекът, който го преживя.

— Да, наистина — казах аз. — Но обяснете ми нещо друго — защо при вас, марсианците, младостта се запазва толкова дълго? Това особеност на расата ли е, или резултат от по-добрите условия на живот? Или може би нещо друго?

— Расата тук няма значение — преди двеста години средната продължителност на живота при нас е била два пъти по-малка. По-добрите условия на живот? До голяма степен това има значение. Но главното е така нареченото при нас обновяване на живота.

— Какво значи това?

— В същност е много просто, но на вас може би ще ви се стори странно. Между другото, вашата наука вече е постигнала нещо в това отношение. Вие знаете, че за да повиши жизнеспособността на клетките или организмите, природата постоянно ги допълва едни с други. Например, когато в еднообразна обстановка жизнеността на едноклетъчните се намали, те се сливат по две в едно и така се връща способността им за размножаване — „безсмъртието“ на тяхната протоплазма. Такъв е смисълът и на половото кръстосване при висшите растения и животни — в този случай също се съединяват жизнените елементи на две различни същества, за да се получи трети, по-съвършен зародиш. Вие вече познавате и използването на кръвния серум за предаване на някои жизнеспособни елементи от едно същество на друго — например, за да се повиши съпротивлението му към една или друга болест. Ние отиваме още по-далеч и правим обмяна на кръвта между две човешки същества, всяко от които може да предаде на другото нови сили за живот. Така едновременно става преливане на кръв от единия човек на другия и обратно, чрез съединяване на кръвоносните им съдове със съответни прибори. Ако се вземат всички предпазни мерки, това е съвършено безопасно — кръвта на единия човек продължава да живее в организма на другия, като там се смесва с неговата и обновява всичките му тъкани.

— Може ли по този начин да се върне младостта на старците, ако в жилите им се прелее юношеска кръв?

— Отчасти да, но не напълно, защото кръвта не е всичко в организма, в крайна сметка тя се преработва от него. Ето защо младият човек няма да остарее, ако му се прелее кръв на възрастен — слабото, старческото в нея бързо се преодолява от младия организъм, но в същото време той усвоява от нея неща, които не му достигат, енергията и гъвкавостта на жизнените му функции също нарастват.

— Ако наистина е толкова просто, защо нашата земна медицина не използва това средство? Тя познава преливането на кръв от няколкостотин години, ако не греша.

— Не зная, може би при вас има някакви особени органически условия, при които това средство губи значението си. А може би господствуващата у вас психология на индивидуализма, която така дълбоко разделя един човек от друг, прави недостъпна за вашите учени мисълта за жизненото им сливане. Освен това при вас са разпространени много болести, отравящи кръвта, болести, за които самите болни често не знаят, а понякога просто ги скриват. Практикуваното във вашата медицина преливане на кръв има някакъв филантропичен характер — този, който притежава достатъчно, дава на друг, който има остра нужда, например при голям кръвоизлив. При нас също се случва това, но най-често използваме другото — онова, което съответствува на целия ни строй — другарската обмяна на живот не само в идейното, но и във физиологическото съществуване…