Александър Богданов
Червената звезда (23)

VI. В търсене

Този епизод ме накара дълбоко в душата си да се срамувам от себе си. Започнах още по-болезнено да възприемам превъзходството на марсианците във фабриката и извън нея. Несъмнено аз преувеличавах това превъзходство и собствената си слабост. В доброжелателството и грижата им към мене започвах да виждам оттенък на полупрезрителна снизходителност, а във внимателната им сдържаност — скритото отвращение към по-низше същество. В това отношение точността на възприятията и справедливостта на оценките им все повече се нарушаваха.

Във всяко друго отношение мисълта ми оставаше ясна и сега упорито работеше за запълване на празнините, останали след заминаването на Нети. Бях убеден по-силно от преди, че за участието й в тази експедиция съществуваха и други, неизвестни за мен причини, по-големи и по-важни от тия, които се изтъкваха пред мен. Последното доказателство за любовта на Нети и огромното значение, което тя придаваше на мисията ми за сближаването на двата свята, бяха ново потвърждение на това, че без изключителни причини тя не би се решила да ме остави за дълго сред дълбочините, плитчините и подводните камъни в океана на чуждия за мен живот, разбирайки много по-добре и по-ясно от мен какви опасности ме заплашват тук. Имаше нещо, което не знаех, но бях убеден, че то сериозно се отнася до мен и трябваше да го изясня на всяка цена.

Реших да се добера до истината чрез системно изследване. Спомняйки си някои случайни и неволни намеци на Нети, неспокойното изражение, което улавях по лицето й, когато пред мен ставаше дума за колониални експедиции, аз дойдох до заключението, че Нети се е решила на тази раздяла не тогава, когато ми каза това, а много отдавна, още в първите дни на нашия брак. Значи, и причините трябваше да се търсят по това време. Но къде да ги търся?

Те биха могли да бъдат свързани или с личния живот на Нети, или с произхода, характера и значението на самата експедиция. След писмото на Нети първото не ми изглеждаше вероятно. Следователно трябваше да насоча издирванията си по втората посока и напълно да си изясня историята и произхода на експедицията.

От само себе си се разбира, че експедицията беше решена от „колониалната група“ — така се наричаше събранието на работещите по организацията на междупланетни пътешествия заедно с представители от централната статистика и от заводите, които произвеждат етеронефи и доставят необходимите средства за тези пътешествия. Знаех, че последният конгрес на тази „колониална група“ е бил тъкмо по време на болестта ми. Мени и Нети участвуваха в него. Тъй като тогава вече оздравявах и ми беше скучно без Нети, аз поисках също да присъствувам на този конгрес, но тя каза, че е опасно за здравето ми. Не е ли идвала тази опасност от нещо, което не би трябвало да зная? Налагаше се да намеря точните протоколи на конгреса и да прочета всичко, което можеше да има отношение към този въпрос.

Но тук срещнах затруднения. В колониалната библиотека ми дадоха само сборника с решения на конгреса. В решенията беше отбелязана превъзходно подробната организация на грандиозното дело, започнато на Венера, но нямаше нищо такова, което би ме интересувало в момента. Решенията, макар и подробни, бяха изложени без всякаква мотивировка, без сведения за обсъждането, което ги е предхождало. Когато казах на библиотекаря, че са ми нужни самите протоколи, той ми обясни, че такива не са публикувани и изобщо дори не са водени, както това става обикновено на деловите технически събрания.

На пръв поглед това изглеждаше правдоподобно. Марсианците наистина публикуват само решенията на своите технически конгреси, като смятат, че всяко разумно и полезно мнение, изказано там, или ще намери отражение в приетата резолюция, или подробно и по-добре, отколкото в една кратка реч, ще бъде изяснено от автора в отделна статия, брошура, книга, ако той га намира за важно. Марсианците изобщо не обичат да размножават прекомерно литературата и при тях няма нищо подобно на нашите многотомни „трудове на комисиите“ — всичко се сгъстява до възможно най-малкия обем. Но в дадения случай аз не повярвах на библиотекаря. Твърде големи и важни неща са се решавали на конгреса, за да се отнесеш към обсъждането им, както към обикновени дебати по някакъв делови технически въпрос.

Постарах се обаче да скрия недоверието си и за да отвлека всяко подозрение от себе си, покорно се задълбочих в изучаване на това, което ми дадоха, обмисляйки в това време плана за по-нататъшни действия.

Ясно беше, че в библиотеката за книги няма да получа това, което ми трябва — или наистина нямаше протоколи, или нащрек от моя въпрос, библиотекарят изкусно щеше да ги скрие от мен. Оставаше фонографският отдел.

Там можеха да се намерят и неотпечатаните протоколи. При марсианците фонографът често заменя стенографията и в архивите им се пазят много неиздадени фонограми от различни обществени събрания.

Избрах един момент, когато библиотекарят беше силно погълнат от работата си и незабелязано минах във фонографския отдел. Там поисках от дежурния големия каталог с фонограмите. Той ми го даде.

По каталога бързо намерих номера на фонограмите от интересуващия ме конгрес и като си дадох вид, че не искам да притеснявам дежурния да ми ги носи, аз се отправих сам да ги търся. Това също ми се удаде лесно.

Фонограмите бяха петнадесет по реда на заседанията на конгреса. Към всяка, както е прието при марсианците, имаше приложено писмено съдържание. Прегледах ги набързо.

Първите пет заседания се оказаха посветени изцяло на експедициите, организирани след предния конгрес, и на новите усъвършенствувания в техниката на етеронефите.

В приложението към шестата фонограма пишеше:

„Предложение на централната статистика за преминаване към масова колонизация. Избор на планета — Земята и Венера. Речи и предложения на Стерни, Нети, Мени и други. Предварително решение в полза на Венера.“

Почувствувах, че е това, което търсех. Поставих фонограмата в апарата. Това, което чух, завинаги се запечата в душата ми. Ето какво беше записано.

Шестото заседание открива Мени, председателят на конгреса. Първи взема думата представителят на централната статистика.

Той доказва с точни цифри, че при дадения ръст на населението и съответно на неговите потребности, ако марсианците се ограничат с експлоатирането на своята планета, то след тридесет години хранителните продукти ще започнат да не достигат. Това би могло да се предотврати, ако се открие технически осъществим синтез на белтъчини от неорганична материя, но няма никакви гаранции, че за тридесет години това ще бъде постигнато. Затова е крайно време „колониалната група“ да премине от научни екскурзии към другите планети към организацията на масово преселване на марсианци там. Налице са две достъпни за тях планети с огромни естествени богатства. Трябва незабавно да се реши коя от тях първа да стане център на колонизацията, а после да се пристъпи към изработването на плана.

Мени пита има ли възражения по същество срещу предложението на централната статистика или срещу неговата мотивировка. Възражения няма.

Тогава той поставя на обсъждане въпроса, коя планета да бъде избрана на първо време за масова колонизация.

Думата взема Стерни.