Кони Мейсън
Ласки и насилие (8)

Глава седма

Беше края на юни. Горещите и влажни дни и нощи оказваха влияние върху Аманда. През дългите седмици след фаталния рожден ден на Лети тя бе разговаряла с Тони само веднъж. Нещо не беше наред, но не знаеше какво. Избухваше при най-незначителен повод. Често усещаше проницателния поглед на Джема. Раздразнението й постоянно нарастваше. Нищо не вървеше както трябва. Тес и Кори, както и другите слуги, които бяха под нейно ръководство, започнаха да я избягват. Поведението на Тони правеше нещата още по-лоши. Като че ли винаги бе около нея и погледът му я следваше неотклонно. Бе сигурна, че чака подходяща възможност, за да я накаже — възможност, която бе пропуснал, когато Натан я спаси от камшика му.

Управителят често посещаваше голямата къща не само да се съветва с Тони, но и за да се убеди, че той не се отнася зле с нея. Идваше често вечер и двамата се разхождаха край реката. Държеше малката й ръка и нежно я целуваше, когато тя му позволяваше. Верен на думите си, Натан непрекъснато настояваше пред Тони да му продаде документите й. Това се превърна в ябълка на раздора между тях и сложи край на дългото им приятелство. Тони нямаше намерение да се откаже от Аманда, независимо, че се опитваше да се убеди в противното. Щяха да му липсват дребната й гъвкава фигура и красивото й лице. Напоследък като че ли постоянно намираше поводи да бъде близо до нея, докато тя изпълняваше задълженията си. Упрекваше се за слабостта си, но само бог знаеше колко силно я желаеше. Дори и Лети с горещата си страст и жарките си целувки не можеше да заглуши това желание. Всеки ден водеше безуспешна битка със себе си. Закле се, че щом той не можеше да я притежава, нямаше да принадлежи и на Натан. Знаеше, че управителят често се среща с Аманда, но той ги следеше внимателно и бе уверен, че са само приятели. Чувстваше със сърцето си, че не са любовници.

 

 

Макар че Натан не успя да купи документите, поне в едно имаше успех — Тони обеща никога да не посяга на Аманда, нито да я наказва жестоко. Макар че никога не би си позволил отново да я нарани, той се стараеше да прикрива истинските си чувства от Натан. Чувства, с които не можеше да се пребори.

Една сутрин Аманда си каза, че са изминали точно два месеца, откакто бе пристигнала в Ривърс Едж. Протегна се в леглото, като се наслаждаваше на хладния, утринен въздух. Ужасяваше се от момента, в който слънцето щеше да изгрее. Жегата беше непоносима за нея, родена и отрасла в мъгливата, влажна Англия. Днес дори не й се ставаше от леглото. Чувстваше тялото си натежало и отпуснато, а крайниците й сякаш бяха оловни.

Отправила тъжен поглед към реката, Аманда изпита непреодолимо желание да потопи пламналото си тяло в хладката бистра вода. Облече една лека рокля, като се отказа от ризата и фустата, взе кърпа, сапун, гребен и пое към примамващата река, като си тананикаше весело.

Ниско над земята се стелеше мъгла, тревата бе влажна и хладна под босите й крака. Бледите проблясъци на зората пълзяха като розови воали по сиво-синьото небе. Всичко в този час на деня бе спокойно и сърцето й преливаше от радост.

Бързо се съблече и се потопи в реката. Никога досега водата не й бе действала така освежаващо. Когато се изкъпа и изми косата си, слънцето вече изгряваше от изток като бледо кълбо, чийто искрящи лъчи се пречупваха в лъскавите й коси и сякаш си съперничеха с неговото сияние. Аманда беше потопена до кръста във водата, без да подозира каква примамлива гледка представлява. Капките лъщяха като перлена огърлица по алабастровата й кожа и се стичаха от връхчетата на съвършените й гърди. На няколко метра, прикрити в гъстите храсти на речния бряг, две очи със затаен огън я следяха неотклонно, непреодолимо погълнати от пленителното създание, което лудуваше във водата като приказна морска нимфа. В този миг никаква сила не можеше да застави натрапника да откъсне поглед от нея.

Тони почувства изгарящия огън в слабините си. Защо желаеше толкова силно това момиче? Този въпрос не му даваше покой. Какво в нея го караше да страда и го объркваше до такава степен, че предизвикваше най-лошите черти в характера му? Наистина тя бе красива, но не по-малко красива бе и Лети, която винаги бе готова да сподели леглото му. Ала странно нещо, той не жадуваше за нея, а за Аманда. Не го напускаше споменът за онази нощ, когато тя му се бе отдала толкова сладко. Невинната й страст му напомняше за някаква отдавна забравена среща, запечатана дълбоко в душата му. В онази нощ Аманда бе толкова слаба и очевидно болна, че Тони често се упрекваше за поведението си.

„Колко е различно сега нейното тяло“ — помисли си той. Не откъсваше очи от налетите й, но стегнати гърди, меката, привлекателна извивка на корема й. Тони бе хипнотизиран от медно бакърения триъгълник и дългите, стройни крака.

Сепна го силен шум и той с изненада установи, че това е собственото му неравно дишане. Сърцето му биеше лудо, а бе стиснал здраво юмруци, чак кокалчетата му бяха побелели. Капчици пот бяха избили по челото му. В този момент нищо не можеше да го спре. Това бе нещо предопределено.

Тони излезе от скривалището си, подтикван от непреодолимо желание. Върху клона на един клен окачи новата си пушка и торбата, пълна със зайците от сутрешния лов. Започна да смъква дрехите си, без да откъсва поглед от момичето в реката. С гръб към него, тя се бе потопила за последен път под искрящата повърхност на водата, преди да се върне неохотно към всекидневните си задължения.

Тони навлезе безшумно в реката. Аманда се показа над водата и тръсна великолепната си буйна коса. Внезапно видя или по-скоро усети нещо едро, топло и тъмно до себе си. Веднага разбра, че не е сама и отвори очи. До себе си видя Тони. Очарован, той гледаше лицето й. После погледът му се плъзна надолу по трепкащите гърди. Ръцете й инстинктивно се кръстосаха пред тях.

— Сър Тони — уплашено промълви тя, — какво правите тук?

Той се засмя надменно и отвърна:

— Това е моя земя.

Аманда отстъпи уплашено.

— Какво желаете?

— Много е просто, Аманда, желая те.

Тя отстъпи назад. Тони решително я последва, без да обръща внимание на ужаса, изписан на лицето й.

— Защо ме измъчвате така?

— Не те измъчвам, а искам да те любя.

— Вкусих от вашата любов, сър Тони — гневно отвърна младото момиче. — Веднъж вече ме обладахте, дамгосахте ме като проститутка, нарекохте ме лъжкиня, ударихте ме, почти ме пребихте. Боже мой, защо сте така жесток към мен? Върнете се при любовницата си!

Тони силно се изчерви. Осъзна правотата на думите й и се почувства виновен. Но не искаше да признае правотата й. Сигурно изглеждаше суров и неотстъпчив, но тя го бе подтикнала към това с упоритото си непокорство и хаплив език.

Внезапно той каза:

— Забрави миналото, Аманда. Никога няма да ти причиня зло. Повярвай ми! Само като те видя и полудявам. Искам да те докосвам, да те любя. Позволи ми да те обичам, Аманда!

— Вие сте луд! — отблъсна го Аманда.

— Да, сигурно съм луд — съгласи се Тони. Дишането му се учести, тялото му се напрегна. Той се възхищаваше на изваяните й гърди, които бързо се повдигаха и отпускаха.

Аманда постепенно се поддаваше на нежните смущаващи думи на Тони и на непреодолимия огън в очите му. С едната си ръка той погали шията, гърдите, нежно извития корем и бедрата. Неочаквано тя се озова в обятията му. Устните му обхождаха тялото й с дива страст. Лишена от воля, тя се предаде. Тялото й се отпусна и щеше да потъне, ако той не я бе повдигнал на ръце. Тони я понесе към брега, като продължи да я целува. Положи я нежно на земята и впи в лицето й възторжен поглед, преди да се изтегне до нея.

Най-после Аманда успя да промълви с отпаднал глас:

— Моля ви, сър Тони! Пуснете ме! Аз не ви желая.

— Не ти вярвам, любов моя — прошепна той нежно. Бе толкова ласкав, че тя се изуми. — И може да ме наричаш просто Тони.

— Моля ви, сър Тони — започна тя, като се извиваше под ръцете му. Всяко място в нея изтръпваше от докосванията му, а той я докосваше навсякъде.

— Тони. Наричай ме Тони. Искам да чуя как го казваш.

— Моля те, Тони…

Той впи устни в нейните.

Аманда усети възбудата му. Победена, след няколко мига тя почувства как в отговор се надига и нейното желание. Тони се усмихна, разбрал, че тя вече е готова да му се отдаде.

Аманда се ненавиждаше заради слабостта си, но беше безпомощна да се съпротивлява, когато търсещите му устни се отлепиха от нейните, за да целува ту едната, ту другата й гърда, и засмукаха нежно втвърдяващите се зърна. После се спуснаха надолу, като попиваха капчиците вода от гладкия корем и кадифените й бедра. Аманда ахна от изненада и рязко се изви назад. Тялото й се разтърсваше. Тони я изви под себе си, нагласи тялото си. Пулсиращата му мъжественост се стремеше жадно сама да влезе през вратите на рая.

— Пусни ме, Аманда. Позволи ми да те докосвам и да те притежавам. Това желание ме докарва до лудост. Искам да те любя.

За неин ужас краката й покорно се разтвориха, бедрата й се надигнаха с желание, за да го приемат. В мига, преди да се слее с нея напълно, сивите му очи проблеснаха и обходиха с поглед голото й тяло.

Сякаш прочела мислите му, Аманда бе залята от вълна на отчаяние. Толкова лесно бе отстъпила на ласкавите думи и изкусните милувки. Юмручетата й отчаяно го заудряха по мощните гърди. Изненадан, Тони едва не падна от ударите на обезумялото момиче.

— Позволи ми да те любя, любима моя — помоли той, без да се обезкуражава от внезапната й съпротива. Бързо проникна в нея и тя изохка силно.

Против волята си Аманда започна да се движи под него, обхваната от силно желание. Тялото й се извиваше и се отдаваше с всяка частица, кръвта й закипя от страст.

Никога досега любовен акт не му бе въздействал така. Какво притежаваше Аманда, една затворничка, едно малко кълбо от противоречия, че да предизвиква толкова силни чувства, питаше се Тони, без да откъсва поглед от блестящите очи върху пламналото й лице. Но всички тези мисли изчезнаха, когато почувства, че Аманда потръпна. Тихите й стонове прераснаха в силен вик, когато в нея нещо избухна и като че ли я разкъса на хиляди парчета. Дрезгавият вик на Тони се сля с нейния.

Аманда дишаше учестено, а сърцето й биеше силно. Тя бавно се завръщаше от изпълненото с екстаз пътуване и видя очите на Тони, които излъчваха някаква странна светлина. Какво беше това? Благоговение? Недоверие? Любов? Не, сигурно не и любов. Но какво?

— Защо ме гледаш така втренчено? — запита го тя. — Ти получи всичко, което искаше, сега ме остави сама.

От очите й потекоха сълзи. Тони остана за миг замислен, а после широка усмивка разцъфтя на загорялото му лице и той заприлича на малко момче.

— След всичко, което току-що преживяхме, не вярвам, че някога ще мога да те оставя сама. Боже мой, Аманда, знам, че и ти чувстваш същото.

— Чуй ме, Тони. Ти използва моята неопитност, моето положение и ме принуди да отвърна на умелите ти милувки. Ти си мой господар и аз не смея да ти откажа.

— Любима, ти ме искаше, признай си.

Аманда сведе очи и неохотно си призна, че той бе прав.

— Какво искаш от мен, Тони? Какво мислиш, че бих могла да отговоря?

— Кажи, че поне малко ме желаеш.

— Защо, за да ми се подиграваш ли? Не, благодаря. Аз те желаех, но нека спрем дотук. — Непокорният й характер отново надделя.

— Аманда, трябва да поговорим — каза Тони и й помогна да седне по-настрани, за да не го възбуди отново.

Тя го погледна внимателно.

— За какво?

— За нас двамата.

— Нямаме какво да си кажем.

— Как можеш да говориш така след всичко, което преживяхме?

— Това, което преживяхме, различава ли се от чувствата ти към Лети?

Думите й попаднаха в целта, но той не трепна. Разбираше, че тя е по-особена, и не искаше да я изгуби. Той притежаваше тялото й, но искаше нещо много повече от нея: искаше доверие, вярност, любов. Не искаше друг мъж да вкусва сладкото й отдаване, да притежава страстното й тяло. Искаше я само за себе си. Не знаеше как точно щеше да постигне това и дори къде е нейното място в живота му. Но тя трябваше да бъде само негова.

— Любов моя, Лети никога не е била за мен нещо повече от едно развлечение.

За Аманда всичко бе твърде неочаквано. Не бе сигурна какво очаква от нея Тони. Изглежда, в момента бе най-разумно да замълчи.

Усетил, че тя се отдалечава от него, той я притегли плътно в прегръдките си.

— Разкажи ми за себе си, Аманда. Искам да знам всичко. Какъв е бил животът ти в Англия? Трудно ми е да повярвам, че си била най-обикновена крадла.

— Не съм крадла — отвърна тя и го погледна измъчено.

— Забравяш, любима, че притежавам документите ти. В тях се твърди, че си осъдена за кражба.

— Какво можех да направя, Тони? Майка ми беше тежко болна и се нуждаеше от лекарства. Ние нямахме пари. Не можах да си намеря работа. Бях отчаяна. Аз… аз откраднах един хляб, но го направих толкова несръчно, че бях заловена. Бил ли си някога в Нюгейт, Тони? — Тя зарида. Миналото отново я връхлетя.

Тони изпита силно състрадание, докато гледаше разтърсваните от плач нежни рамене. Имаше ли нещо по-ужасно от това едно шестнадесетгодишно дете да се озове в затвора?

— Къде е бил баща ти, когато всичко това се е случило? — попита предпазливо той.

— Той умря, когато бях на дванадесет години. След това животът ни се промени. Мама се опитваше да се справи, но се разболя. Оказах се напълно неподготвена за промяната в живота ни. Бяхме принудени да се преместим в бедняшки квартал и, когато храната и парите свършиха, аз… аз… — сълзите отново рукнаха по красивото й лице.

Тони я прегърна още по-силно. Желаеше само да я защитава от всички и от всичко.

— Толкова ли бе страшно в Нюгейт, Аманда?

Тя замълча. Дали да му каже за пристава, или да го остави сам да отгатне начина, който бе принудена да избере, за да оцелее? Не трябваше ли точно сега да му припомни онази нощ в странноприемницата, когато той бе отнел девствеността й?

— Не ми разказвай, ако е твърде мъчително за теб — изрече Тони, като видя пребледнялото й лице. Как можа да й зададе въпроси, които очевидно я смущаваха и измъчваха? Но искаше да узнае всичко за живота й, преди да дойде в Ривърс Едж. Навярно имаше нещо в миналото й, което ги свързваше. Той не можеше да се отърве от усещането, че някъде се бяха срещали.

Аманда започна да разказва — отначало колебливо, но после с все по-нарастваща смелост, когато видя разбиране и съчувствие в сивите очи на Тони. Тя описа ужаса и отчаянието си, когато се озова в една килия с няколко покварени и полуумни жени. В съзнанието й изплува жестокият кошмар с надзирателите, които изнасилваха затворничките нощ след нощ.

— Спри! За бога, спри! — изкрещя Тони ужасен, съвсем неподготвен да чуе истината. — Бих искал да удуша всеки от онези тъмничари, които са те изнасилвали, теб, бедното безпомощно дете.

— Аз… аз бях по-щастлива от останалите, Тони. Надзирателите не ме безпокояха.

— Но ти каза, че…

— Зная какво съм казала и всяка моя дума е истина. Аз… си имах закрилник. Един пристав ми предложи да ме брани от надзирателите, ако аз… ако аз…

Аманда закри лице, очаквайки ругатните му.

— Няма нищо, любов моя — нежно я утеши Тони. — Кой може да те обвини, че си избрала по-малката от двете злини? Но ако се срещна лице в лице с него, ще го убия, загдето се е възползвал и е отнел девствеността ти.

Аманда се сепна, вдигна очи и срещна втренчения му, изпълнен със симпатия поглед. Разбира се, той бе помислил, че приставът е бил първия мъж в живота й. В онази лондонска странноприемница Тони бе твърде пиян, за да си спомня за уплашеното момиче. Едва се сдържа да не му разкрие тайната си. Всъщност това бе минало, важно е настоящето. И бъдещето. Вече му бе разказала повече отколкото бе възнамерявала.

— Аз му се отдадох, Тони, но не го намразих. Особено като видях с очите си какво щеше да ми се случи, ако бях оставена на „нежните“ грижи на надзирателите. По-скоро щях да се самоубия, отколкото да бъда прехвърляна от мъж на мъж, така че той в известен смисъл ми спаси живота.

— Толкова внимателен ли бе с теб, че дори и сега говориш за него без омраза? — Гласът му бе изпълнен с ревност.

— Не разбираш — каза Аманда. — Той ми обеща да се грижи за мама и когато тя умря, плати за погребението й. А след това аз самата се чувствах като мъртва. Не усещах нищо, когато ме обладаваше. Той получаваше само безжизнено тяло, една обвивка, която наподобяваше жената, попаднала по-късно в обятията ти. Не мога да си кривя душата и да заявя, че е бил невнимателен или че ме е обидил по някакъв начин. Аз… аз му се отплащах, като му се подчинявах.

Очите на Тони потъмняха от болка и гневът му се стопи. Би ли издържал да чуе всичко за нейното минало? Това, което бе изтърпяла в затвора, беше нищо в сравнение със зажаднелите за жени моряци на борда на затворническия кораб. Разправяха се много истории за това, което сполетяваше хубавичките жени на такива кораби.

Но веднъж започнала, Аманда не можеше да не му разкаже за ужасяващия карцер на кораба, наблъскан с жени, които я оскърбяваха и често я малтретираха, крадяха най-хубавата храна за себе си.

Тони се прокле, загдето я подлага на такова мъчение, но не можа да се сдържи и попита:

— А… моряците дали… дали те… о, господи, Аманда, не ме принуждавай да го казвам!

— Ако бях изнасилена от безброй мъже, нямаше да ти разказвам сега всичко това. Щях да се хвърля през борда. Не бих изтърпяла такова падение.

Тони не разбираше. Как се бе отървала тогава? Не му се наложи дълго време да се измъчва с тази загадка. Тя продължи:

— За щастие капитанът бе добър, състрадателен човек. Под заплахата от страшно наказание моряците не си позволяваха да изнасилват затворничките. Е, в крайна сметка не бях насилвана — тя млъкна и се загледа замислено в бавно течащата вода.

— Това е минало, Аманда. Тук, в Ривърс Едж, нищо лошо няма да те сполети. Нека да започнем отново. Не исках да си призная, но аз… аз разбрах, че те харесвам много. Ревнувах те от Натан. Дори мислех, че сте любовници. Исках да те накажа за това.

Аманда не можеше да повярва на думите му. Това ли бе същият мъж, който я бе ударил, който я бе оскърбявал, който безсрамно се перчеше с любовницата си пред нея?

— Тони, не те разбирам. Какво означава всичко това?

— Това означава — засмя се той, — че искам двамата да бъдем щастливи, да бъдем заедно, но вече не като слугиня и господар. Е, ще задържа документите ти, но те вече нищо не означават. Искам само да те обичам, и то още от този миг.

При тези изненадващи думи Аманда реши да разкрие тайната, която пазеше в сърцето си от първия миг, когато го зърна на борда на затворническия кораб.

— Тони, има нещо, което…

— Шшшт, никакви признания повече — предупреди я той, като допря ръката си до устните й. — Вече ми разказа повече, отколкото заслужавам да зная.

— Но, Тони, това е…

— Не, любима, нищо не е по-важно от това да те любя сега отново.

И след миг наистина всичко изгуби значение, щом той я положи по гръб на топлата земя и започна жадно и страстно да целува устните й, а ръцете му я галеха нежно. Тя потрепери, но този път не от страх. Обливаше я горещ огън, а после сякаш потръпваше от студ. Бе обхваната от чувствената топлина и гъвкаво се извиваше под него, надигаше се все по-близо до твърдата му мъжественост. Сподавеният й стон бе задушен от устните му. И когато Тони сведе глава над гърдите й, тя потръпна.

— По-бързо, Тони, моля те — извика тя.

— Да, любима, зная — възбудено отвърна той, — и аз те желая толкова силно. Разтвори краката си, любима.

Аманда се подчини незабавно и усети как той проникна в нея, изпълни я цялата и тя потръпна. Крещяха в един глас, прегръщаха се и се извиваха, облени в пот и обзети от наслада.

После се изкъпаха в реката и се смееха като деца. Пръскаха се с чистата вода, докато най-после слънцето им напомни кое време на деня е. Те се облякоха неохотно и поеха обратно към къщата, хванати за ръце, така че всички да ги видят.

Следващите две седмици бяха най-щастливите в живота й. Дните бяха изпълнени с работа, но вечерите и нощите принадлежаха на Тони. По негово настояване тя вечеряше с него, докато кикотещите се Тес и Кори им сервираха, очевидно доволни от новото й положение в къщата. Той идваше в леглото й и двамата отново и отново се отдаваха на любовта си.

Много скоро всички роби разбраха, че Аманда и Тони са любовници. В началото тя не смееше да погледне Джема в очите. Един ден старата негърка я помилва по косата и каза:

— Не се срамувай, пиленце. Маса Тони е добър. И ако той те прави щастлива, вземи колкото можеш повече от това щастие. Никой от нас не мисли нищо лошо за теб. Ние всички се радваме, че злобната мис Лети повече няма да идва тук.

— О, Джема, благодаря ти! Не бих могла да остана тук, ако вие ме мразите.

— Ние всички те обичаме, пиленце. Искахме маса Тони да има нова любовница. Някоя, която наистина ще го обича.

Аманда се изчерви. Нито веднъж Тони не бе намеквал за женитба. Помисли си с тъга, че можеше да бъде само негова любовница. Той никога не би могъл да свърже доброто си име с това на една бивша затворничка. Боже, колко я болеше!

Внезапно й се зави свят. Залитна и се хвана за масата, за да не падне. Като че ли от много далече чу гласа на Джема. След това всичко изчезна и тя потъна в тъмнина.

Когато дойде в съзнание, видя загриженото лице на старата негърка, надвесено над нея.

С изненада установи, че лежи на излъскания под с възглавница под главата и с мокра кърпа на челото. Никога досега не бе припадала и бе озадачена и обезпокоена от внезапното си неразположение, тъй като през последните дни се чувстваше толкова добре.

Аманда се изчерви от внимателния поглед на Джема. Очите на старата робиня не пропускаха нищо.

— Има ли нещо, дето не си ми казала, пиленце — попита тя накрая.

— Аз… аз не знам за какво питаш — отвърна Аманда, смутена от погледа й.

— Помисли си, Аманда. Помисли си внимателно и тогава ми кажи дали не си бременна.

— Бременна! — изненада се тя.

— Точно това казах, пиленце — повтори Джема спокойно. — Кога беше последното ти месечно неразположение?

Пресметна и установи, че последната й менструация беше, когато пътуваше със затворническия кораб. С отпаднал глас го каза на Джема.

— Е, знам, че спиш с маса Тони от две седмици — каза сухо старата негърка, — така че това дете е от друг.

— О, не, Джема!

Старата жена я погледна с недоверие.

— Искаш да кажеш, че ти и маса Тони сте се забавлявали през всичките тези седмици под самия ми нос и аз не съм го разбрала? Ох, ох, пиленце — тя се засмя подигравателно и поклати глава, — няма нищо в тази къща, което аз да не знам.

— Това… не се случи в тази къща, Джема.

— Предлагам да ми кажеш, скъпа. Може би старата Джема ще ти помогне.

— Това се случи през нощта, когато Тони ме отведе от затворническия кораб.

— Искаш да кажеш, че маса Тони те е изнасилил, теб, едно бедно, слабо, пиленце, само, нещастно и болно? — възмути се тя и черните й очи светнаха яростно. — Мислех, че го познавам добре, но това означава, че той не се различава от едно животно.

— Не, Джема — бързо отвърна Аманда, — не беше така. Не бях съблазнена. Не го направих против желанието си. Просто се случи. Никога не съм мислила, че съм могла да забременея от онзи единствен път.

— Хммм — изсумтя Джема, — за да се направи едно бебе е необходимо едно здраво мушване и хубаво любене, а за никого не е тайна, че маса Тони е майстор и в двете. Сега си бременна, пиленце — изкиска се радостно тя.

— Боже мой, Джема, как можеш да се смееш! Това е сериозно. Какво да правя?

— Да правиш? Е, разбира се, ще кажеш на маса Тони. — Това изглеждаше толкова просто, че негърката бе удивена от въпроса на Аманда.

— Предполагам, че трябва — съгласи се неохотно тя, — но не знам дали има смисъл. Не мога да се надявам да бъда нещо повече за него. Той никога няма да се ожени за една затворничка. Семейството му няма да позволи.

— Не мож да знайш, преди да си му казала, нали?

Аманда разбираше, че бременността не е нещо, което може да остане в тайна и че рано или късно той ще разбере. Но връзката им едва започваше и тя не искаше да разруши щастието си, докато не се увери какво място заема в живота на Тони. Навярно няколко седмици повече няма да са от значение. Ако се вярваше на сметките й, сигурно бе в третия месец.

— Ще кажа на Тони, Джема, когато му дойде времето — промълви накрая тя. — Дотогава те моля да не казваш на никого.

Джема въздъхна. Тя смяташе, че Аманда греши, като иска да запази такова нещо в тайна от Тони.

— Щом като искаш така, пиленце — съгласи се тя неохотно, — но мисля, че правиш голяма грешка.

Те не предполагаха какви ужасни последствия щеше да има решението на Аманда.

Скоро след този разговор Аманда се натъкна на Натан, който бе дошъл в къщата под някакъв предлог, за да я види и говори с нея.

— Аманда, — каза той и от очите му не убягна, че изглежда щастлива. — Защо ме избягваш?

Тя се изчерви, защото разбра, че наистина го избягваше. Макар че се чувстваше неудобно пред слугите заради връзката си с Тони, знаеше, че за Натан ще е много болезнено, щом разбереше, че е станала любовница на неговия приятел. Освен това почти не съществуваше надежда, че положението й ще се промени. Ако надзирателят узнаеше, това щеше да доведе до още по-голямо отчуждение между него и Тони, а тя щеше да загуби приятелството и уважението му.

— Бях много заета, Натан — отговори, като избягваше да го погледне. — Винаги има много работа, която трябва да се свърши в тази голяма къща.

— Добре ли… добре ли се държи Тони с теб? Ти наистина изглеждаш много щастлива.

— Не бих могла да съм по-добре — усмихна се Аманда и си помисли за тайната, която растеше в утробата й. — Аз съм много щастлива тук. Към мен се отнасят много добре. Не вярвам, че някоя друга затворничка би могла да очаква нещо повече.

— Бих искал да ти дам много повече, скъпа моя, ако Тони разреши — тъжно добави Натан. — Искам да бъдеш моя съпруга и майка на децата ми.

— Много си любезен Натан, но аз имам цели седем години занапред, през които не мога да мисля за женитба.

— По дяволите, Аманда! — избухна той и я изненада с неочакваната си ярост. — Аз не съм любезен! Аз те обичам и искам твоята любов, а не благодарност.

— Ти си мил, Натан, и заслужаваш някоя много по-добра от мен. Ти не знаеш, ти не можеш да знаеш каква съм била и как съм живяла.

„Защо тя съзнателно се опитва да ме обезкуражи?“ — чудеше се той отчаяно. — Нима мислиш, че съм пълен глупак? — отвърна той. — Съзнавам колко е било мъчително за едно младо, красиво момиче да попадне в английски затвор, а след това — и на борда на затворнически кораб. За мен няма никакво значение какво си направила или са те принудили да направиш.

Преди Натан да свърши, по дългите мигли на Аманда заблестяха сълзи. Как би могла да си позволи да наскърби този толкова мил мъж? Но докато Тони я желаеше, тя не можеше да приеме предложението му. Освен това носеше неговото дете и отчаяно се надяваше, че той ще се ожени за нея, когато му каже.

— Натан — нежно промълви тя — не мога да мисля за бъдещето. През следващите седем години, моят живот принадлежи на Тони.

— Ще чакам, Аманда.

По-късно същия ден Тони имаше посетител. Лети, която напоследък се чувстваше пренебрегната, пристигна на кон и го завари в конюшнята. Оседлаваше коня си, за да отиде с Натан на проверка в индиговите полета. Тя тихо го извика и той извърна лице. Искаше му се да бъде навсякъде другаде, но не и лице в лице с нея.

— Добро утро, Лети — поздрави я ядосано и нетърпеливо, — какво те води в Ривърс Едж?

— Дявол да те вземе, Тони! — избухна тя и раздразнено заудря с камшика си, но ботушите. — Къде беше през тези седмици? Почти не съм те виждала от рождения си ден.

Тони се намръщи отегчено, изморен от собственическото й държание. Беше й станало мания, но той малко се интересуваше от напразните й надежди, че един ден ще се оженят.

— Бях зает, Лети.

— Твърде зает, за да се любиш, Тони? — лукаво попита Лети. — Ако не смятаме коренната ти промяна през последните седмици, никога досега не си бил твърде зает за това. Или Аманда те задоволява изцяло?

— Не я закачай — гневно отвърна той.

— Не ти ли идва наум, че Аманда те използва, за да получи свободата си? — подметна злобно тя. — Тази уличница не те желае, тя само те използва. Умишлено те насъска против Натан, за да привлече вниманието ти. Не забравяй, че Аманда не е невинно момиче и не е от нашия кръг. Тя е живяла с престъпници, била е изпратена в затвора и е използвала тялото си, за да спечели благоразположение. Кога ще разбереш, че те прави на глупак?

— Не знаеш нищо за нея и за нейното положение. Нямаш ли милост, Лети? Не упреквам Аманда, че е направила каквото е било необходимо, за да оцелее, нито пък ти имаш това право.

— Сигурно не искаш да кажеш, че… че ще се ожениш за тази жена? — попита Лети и на лицето й се изписа изненада.

— Нямам намерение да се женя, както добре знаеш.

— И аз ли не влизам в сметката, скъпи?

Единственото желание на Тони бе да се отърве от нея и затова небрежно подхвърли:

— Ти ще си първата, която ще имам предвид, когато реша да направя избора си.

Отговорът му я задоволи за момента, макар да бе убедена, че Тони и Аманда са любовници. Тя се закле, че когато и да е, ще си възвърне предишното място в неговия живот.

А дотогава ще продължи да трови ума му и да го настройва срещу откупената слугиня, докато той се откаже напълно от нея.