Кони Мейсън
Ласки и насилие (21)

Глава двадесета

Тони крачеше решително към колибата на Бък. Лицето му бе застинало в сурова маска. Нощта беше хладна, беше превалял студен дъжд и негърът беше запалил огън. Стаята беше осветена и ясно се очертаваха две тела, притиснати върху нара. Младият мъж нахлу вътре, с приведена глава, като разярен бик. Втренчи се в спящите.

Бък се събуди и се надигна, намръщен и уплашен. Одеялото се свлече и откри голото му тяло, блестящо като полиран абанос на светлината на огъня. Аманда бавно се раздвижи, преуморена от тежката ежедневна работа и бременността. Но когато гласът на Тони прокънтя, вцепенението я напусна. Завивката й падна на пода. Облечена със скъсана риза, тя се бе свила до масивното черно тяло на роба. Тони зърна острите розови връхчета на гърдите й, напиращи през тънката риза. Само мисълта, че този гигант е посягал с огромните си лапи към нежното тяло на Аманда, бе достатъчна, за да избухне яростта му. Той се хвърли със свити юмруци и неподозирана сила върху Бък. В първия миг огромният негър бе твърде изненадан и само успя да задържи неочаквания посетител. Той не можеше да проумее, защо белият мъж се бе нахвърлил върху него.

Но ако Бък бе само изненадан и объркан, Аманда бе изумена. Отначало в мрака не можеше да разпознае нощния посетител. Но когато Тони се хвърли напред, пламъците на огъня осветиха лицето му. За миг си помисли, че сънува. Кръвта се отдръпна от лицето й и тя се разтрепера.

— Тони! — Шокът, който изпита, когато осъзна, че е жив, я изтръгна от вцепенението. — Ти си жив!

Той бе твърде зает с Бък, за да й отговори. Аманда възвърна самообладанието си и се спусна към двамата борещи се мъже.

— Тони! Моля те, спри! Ти нищо не разбираш!

Когато Аманда извика „Тони“, Бък разбра кой е нощният посетител. Нямаше желание да нарани любимия й.

За него бе ясно, че Тони е заслепен от ревност. В следващия миг младият мъж се оказа здраво уловен от две силни, яки ръце.

— Проклет да си! — гръмогласно изруга той. — Ще те убия заради това, което си й сторил!

За Аманда всичко бе невероятно. Треперещият му глас я извади от равновесие. Зелените й очи се разшириха, лицето й пребледня. Тя се олюля.

— Тони — прошепна, сякаш се страхуваше, че той ще изчезне, ако заговори по-силно, — не мога да повярвам, че си жив. Всички казваха, че си мъртъв.

Тънката й бяла ръка се протегна и го помилва по наболата брада.

Непоносима мъка терзаеше Тони. Със силата си, многократно превишаваща неговата, Бък го бе принудил да се почувства безпомощен. Защо не бе заредил пистолета, преди да се втурне безразсъдно в колибата?

— Съвсем жив, скъпа, както можеш да се увериш с очите си — задъхано продума той и я погледна нежно. — После ще ти обясня всичко. Дойдох тук веднага след като разбрах какво е извършила Лети. Тя… той — погледна злобно към Бък, — зле ли те нарани?

— Тони, Бък ще те пусне, ако обещаеш, че ще ме изслушаш и няма да правиш нищо прибързано.

— Лети ми каза съвсем ясно какво се върши в тази колиба. Но ти не си виновна. Тя е едно истинско чудовище. Жаждата й за отмъщение и извратеното й съзнание са причината да те подложи на това непоносимо, окаяно…

— Тони, този човек не ми е причинил нищо лошо — настоя Аманда. — Не ме е докоснал с пръст.

Тони изгледа недоверчиво и двамата.

— Пусни ме, грозно чудовище — заповяда той и изгледа с погнуса огромния негър. — Ще изслушам Аманда, но запомни, че още не съм свършил с теб.

Бък отпусна ръцете си.

— Не съм я обиждал, маса Тони — ухили се той глуповато, — ама ти май съвсем си полудял.

Жената се отпусна на възглавницата. Лицето й пребледня така внезапно, че Тони се уплаши, внимателно протегна ръце и пое треперещото тяло в прегръдките си.

— Успокой се, любов моя. Не ще позволя да ти се случи нещо лошо.

Тя зарови глава в гърдите му. Отново бяха заедно и бяха така погълнати един от друг, че не забелязаха кога Бък се измъкна от колибата. Негърът инстинктивно усети, че е излишен и че Аманда ще съумее да обясни на Тони всичко, което се бе случило през последните месеци. В този миг той копнееше само за уютната, тиха колибка на Тилди и за утешителните й ласки.

Аманда плахо повдигна тежките си мигли, за да потърси нежния поглед на сивите му очи.

— Не са нужни никакви обяснения, скъпа — меко каза той, погрешно взел боязливостта й за срам. — Ако искаш, не ми разказвай нищо. Аз… аз зная, че си бременна.

Аманда се изуми и се опита да продума, но той бързо я изпревари.

— Лети ми разказа всичко. Била наредила на Бък да те насилва, докато заченеш, и че акушерката вече е потвърдила бременността ти. Вярно е, нали? — запита той, като се надяваше, това да не е истина.

Аманда само кимна, помълча и после отговори:

— Вярно е, Тони. Бременна съм, обаче…

— Не говори за това, скъпа. Зная колко болезнено е за теб. Вече ти казах, че няма значение. Няма да те изоставя. Ще се оженим веднага щом Френсис доведе свещеник в Ривърс Едж.

Върху устните на Аманда заигра нежна усмивка:

— Ще приемеш дете от Бък?

Сянка премина по лицето му, но той кимна. Беше решил да бди над Аманда, независимо от всичко. След като се роди това дете, ще има достатъчно време, за да мисли за бъдещето му. Въпреки всичко то щеше да бъде плът от нейната плът.

— Заклевам се, скъпа, че ще се грижа и за теб, и за него.

Устните му нерешително потърсиха нейните. Той си припомни колко уплашена бе тя след ужасното преживяване с индианците и се опасяваше дали ще го приеме сега. Но тревогата му се оказа напразна. Дребното тяло на младата жена се притисна към него и се остави да я целува на воля. Ръцете й се обвиха около врата му и тя силно го притисна до гърдите си. Тони бе този, който прекъсна целувката.

— Благодаря на бога, Аманда — промълви той с признателност, — така се страхувах, че ще ме отблъснеш след тази история с Бък. Помня как се чувстваше след ужаса с индианците…

Тони държеше слабото й тяло в прегръдките си и не можеше да повярва, че очаква дете. Бе поразен, колко е отслабнала. Очевидно много бе изстрадала, откакто бе попаднала в ръцете на Лети. Изпита силна болка, когато си спомни, че този звяр я е изнасилвал.

— Защо не искаше да се бия с Бък, скъпа? — попита Тони внезапно. — Как можеш да го защитаваш след всичко, което ти е сторил?

— Може би ти е трудно да повярваш, Тони, но той не ме е докоснал нито веднъж.

— Аз… не разбирам. Лети ми каза, че е гледала, докато те е изнасилвал.

— Лети е видяла само това, което искахме да види. Тя стоеше в другия край на стаята, когато той според нея ме обладаваше. Това, което не знаеш, е, че всичко това беше само едно представление, за да заблудим нея и Бен.

— Представление? — Тони не можеше да повярва на това странно обяснение. — Защо Бък не се е възползвал от случая да те притежава наистина?

— Много е просто. — Аманда се изчерви. — Той не ме искаше. Има жена, която обича. Между другото каза, че съм твърде малка за него.

Тони я изгледа глупаво. По лицето му бе изписано недоверие.

— Чуваш ли ме, Тони? Аз живеех заедно с него, но между нас нямаше нищо. Ние само се преструвахме, за да се спасим от отмъстителната Лети.

— Тогава трябва да благодаря на този човек — едва успя да промълви Тони. Внезапно една мисъл го прониза. Аманда беше бременна!

— Аманда! Как може да си бременна, ако… Боже мой! Бебето е… — откритието дотолкова го порази, че той не можа да продължи.

— Да, Тони. Сигурно е станало в онази последна нощ, преди да изчезнеш. Съжаляваш ли? — попита свенливо тя.

Той отметна глава и радостно се засмя. Бе изпълнен с такова щастие, че сърцето му щеше да се пръсне.

— Да съжалявам! — извика младият мъж. — Да съжалявам, че ще имам друго дете от теб? Брат или сестра на Джон? Аз съм възхитен! Иска ми се да го съобщя на целия свят! — Изведнъж си спомни какво бе трябвало да понесе Аманда. — Сигурна ли си, че ти и бебето сте добре?

— В началото беше много тежко — съгласи се Аманда. — Само мисълта за Джон ми помогна да не изгубя разсъдъка си. Знаех колко празен и безрадостен ще бъде животът му, ако няма родители, които да го обичат и да се грижат за него. Трябваше да оцелея заради него. Но след като Лети се увери, че съм бременна, нещата се промениха, фактически тя ме следеше, да не направя нещо, да загубя бебето и така да осуетя отмъщението й. Бе решила да ме изпрати в публичен дом, но едва след като родя. Да не говорим повече за мен. Къде беше през цялото това време, Тони? Защо не се върна в Ривърс Едж? Защо не писа? Лети каза, че си й продал документите ми, тъй като си се отегчил от мен и си заминал за Англия. Натан и Френсис бяха сигурни, че си мъртъв.

— Тя е излъгала, скъпа. Казах ти, че изгорих онези проклети документи и наистина мислех, че съм го направил. Но Лети ги е откраднала и ги е заменила с празни листове, които съм изгорил вместо документите. Освен това е уредила да ме убият.

Аманда се задъха от гняв, очите й се разшириха от ужас. Тони й описа всичко, което си спомняше за месеците, през които бе на прага на смъртта.

— Дължа живота си на семейство Морисън. — И той разказа как новите му приятели го бяха намерили и бяха положили всички усилия да го изтръгнат от лапите на смъртта.

— Слава на бога, че си попаднал на тях. Бих искала да ги видя и лично да им благодаря.

— Желанието ти ще се изпълни, ще се запознаеш с тях и ще им благодариш — усмихна се Тони. — Френсис ще ги доведе в Ривърс Едж заедно със свещеника. Искам да присъстват на нашата сватба. Децата им сигурно ще се сприятелят с нашия Джон.

— Радвам се — промълви унесено младата жена. Тя си представяше, че вече е съпруга на Тони, господарка на Ривърс Едж и двамата с много любов и нежност се грижат за децата си.

Тони запали отново огъня, тъй като нощта се очертаваше да бъде студена. Разговаряха дълго. Всеки искаше да научи всичко за живота на другия през изминалите три месеца на раздяла. Стана доста късно и Тони реши да предложи на любимата си да прекарат остатъка от нощта в колибата на Бък, но не бе сигурен как ще реагира тя на едно такова предложение.

— Много ли ще се разстроиш, скъпа, ако останем тази нощ тук?

— Лети… — започна уплашено Аманда.

— Тя няма да ни безпокои.

— Тогава Бен, той е доста опасен.

Тони се поколеба.

— Бен вече не може да причини зло на никого.

— Искаш да кажеш, че е мъртъв? Ти ли?

— Нямах избор, скъпа. Той се опита да ме застреля. Мислиш ли, че Бък ще има нещо против, ако останем тук?

— Той вероятно е с Тилди и едва ли мисли за нас — усмихна се Аманда. — Те искат да се оженят, но Лети не им разрешава. Можем ли да им помогнем, Тони?

Той я погледна решително, преди да отговори:

— След това, което Лети направи, аз съм сигурен, че ще се съгласи с всичко. Ще изпратя Натан да уреди това по-късно. Не бих могъл да остана тук по-дълго. А сигурно и ти не се чувстваш много добре тук.

Тони бе твърде уморен. Той легна на леглото и притисна Аманда в прегръдките си. Но не можа да заспи. Разбра, че и тя е будна.

Бе изминало много време, откакто бе притискал стройното й тяло до своето. Ръцете му сами потърсиха гърдите й. Аманда не се възпротиви и той жадно вдъхна аромата на тялото й.

— Измина толкова дълго време, любов моя — прошепна младият мъж. — Искам те.

Аманда се извърна. Очите й блестяха.

— Толкова много ми липсваше, Тони. И аз… и аз те искам.

Бяха изминали три месеца от последната нощ, в която бяха заедно, а настоящият миг бе толкова хубав. Нейният отклик го възбуди. Нежно свали окъсаната й риза, а след това се съблече и той. За миг се спря, възхитен от нежната кожа и стройното й тялото. Гърдите й бяха наедрели и сякаш настояваха да ги погали. Тони леко засмука едната от розовите пъпки и езикът му жадно я облиза. Деликатното тяло на младата жена се изви, тя се задъха от възбуда и леко простена. По тялото й се разляха вълни на удоволствие и желание. Но Тони не бързаше, въпреки че страстта го изгаряше.

Устните му се спуснаха надолу по стегнатия корем и гладките бедра.

Аманда потръпна, когато ръцете на Тони се плъзнаха между тях, но не се възпротиви, когато леко разтвори краката й. Дългите му пръсти я милваха и възбуждаха, докато тялото й се напрегна като струна. Силно изстена, когато той намери кадифената, топла, съкровена сърцевина. Тялото й се изви неудържимо, когато Тони се плъзна надолу и тя усети горещия тласък на езика му, обикалящ, вкусващ, невероятно възбуждащ.

— Ох, господи, Тони! Не! — извика, покорена от смайваща наслада.

— Лежи мирно, скъпа, ти там си така красива, както навсякъде другаде. Искам да се напия от теб.

Аманда се отдаде напълно на ласките му. Цялото й тяло се извиваше и тя стенеше от удоволствие. Сграбчи гъстата му черна коса, за да го притегли още по-силно към себе си. След миг той усети първия спазъм, започнал от мястото, където бе притиснал устните си и езикът му действаше усърдно. Тони не спря, докато Аманда не притихна. Учестеното й дишане се успокои и тя леко въздъхна.

— Обичам да ти доставям удоволствие, скъпа — прошепна той, като посрещна с усмивка нейната въздишка.

Той се повдигна, за да легне върху нея и се отпусна в прегръдките й. Тя го обгърна с ръце и крака и той плавно проникна в нея. Устните му се сляха с нейните в някакъв танц на удоволствието, телата им се докосваха и сякаш се стопяваха едно в друго. Дъхът на Тони се накъса на резки, остри въздишки, а Аманда почти остана без дъх.

Тя се подчини на неговия ритъм. Почувствал надигането на първия трепет в тялото й, Тони позволи на насладата да го залее и да избухне като мълния. Виковете им се надигаха и угасваха, докато накрая страстта им се укроти. Той не се отдръпна и двамата се унесоха в сън, свързани във вечна любов.

Луната избледня и слънцето се показа от изток. Тони се събуди малко след разсъмване. Сигурно не бе спал повече от два часа, но бързаше да се приберат в Ривърс Едж. Не беше виждал сина си от месеци. Събуди внимателно Аманда. Вълна от гняв се надигна в него, докато й помагаше да облече безформената дреха, каквито само робите носеха. Зави тънките й рамене с одеялото и напуснаха колибата.

Тони се усмихна, когато видя Бък, който водеше след себе си коня на Хауърд.

— Благодаря ти, Бък — усмихна се той, като пое поводите от чернокожия гигант. — Мисля, че ти дължа извинение. Аманда ми обясни всичко.

— Не ми дължиш извинение, маса Тони — ухили се той. — Ако бях докоснал твойто момиче, Тилди щеше жив да ме одере.

— Тогава трябва да благодаря и на нея. Ходи ли в голямата къща? Появявала ли се е господарката ти тази сутрин?

Огромният мъж поклати къдравата си глава:

— Тъкмо затова съм дошъл. Лоти ми рече, че мис Лети е заминала. По някое време през нощта, с подвита опашка. Мисля, че в спалнята й има мъртвец. Знайш ли за т’ва маса Тони? — попита робът, като се ухили широко. Тъй като младият мъж не отговори, той продължи — Лоти ме извика заедно с още един роб да погребем надзирателя. Май на никого няма да липсва.

— Неговата смърт не е голяма загуба — съгласи се Тони — и Лоти е постъпила правилно. Ако Лети не се появи до няколко дни, ще видя какво ще направя. Стенли е мой приятел, независимо от всичко, което стори дъщеря му, и не мога да позволя плантацията да се разсипе. Ще му пиша, за да разбера какви са нарежданията му за Тайдуотър.

 

 

Натан оглеждаше полетата, когато видя самотен конник да приближава с някакъв дрипав вързоп в ръце. Той настръхна, почувствал опасност. Никой в Ривърс Едж не знаеше, че Тони е жив и когато ездачът приближи, той пребледня. От изненада загуби дар слово. Накрая се съвзе и се спусна напред. Лицето му грееше от щастие.

— Знаех си, знаех си! — извика ликуващо. — Въпреки всичко, знаех, че не може да си мъртъв! Но, господи, Тони, къде беше? Знаеш ли, че Аманда…

Чак тогава дрипавият вързоп в ръцете на Тони се размърда и се откри буйна червеникава коса и зелени очи надзърнаха изпод скъсаното одеяло.

— Аманда! Благодаря на бога, че си я намерил, Тони. И че е жива и е добре. Добре си, нали?

— Добре съм, Натан, наистина съм добре. Особено сега — отвърна тя свенливо, като погледна усмихнатото лице на Тони. Радостта им от това, че най-после се бяха намерили, бе толкова явна, че Натан почувства силна болка в сърцето си.

— Пристигна ли Френсис с моите гости? — попита Тони.

— Няма никой, освен малкия Джон. Тук е тъжно и пусто без теб и Аманда.

— Джон! — извика развълнувано Аманда. — Как е синът ми?

— Нашият — нежно я поправи Тони.

Аманда се изчерви.

— Нашият син.

— Добре е и е щастлив, но му липсват родителите. Не се тревожете. От нищо не е лишен при всички тези слуги, които го глезят непрекъснато. Аз… аз едва успявах да се добера до него.

Тони и Аманда се завърнаха щастливи у дома. Всички се радваха, че ги виждат. Джема крещеше щастлива. Тес и Кори истерично плачеха. Дори и старият, винаги сериозен Линъс изглеждаше весел. Видяха най-после сина си, здрав, щастлив и доволен, точно както им го бе описал Натан. Тони разказа какво бе преживял през последните месеци.

— Не видях кой ме нападна и дали не са били повече от един, носех само няколко монети в джоба си и вече зная, че това не е било нападение с цел грабеж.

— Конят ти беше намерен в гората — обясни Натан, — всичките ти вещи бяха непокътнати. Не знаехме какво да правим с тях. Оставаше ни само да се примирим с факта, че си мъртъв. Лети пристигна тук с представители на властта и размаха документите на Аманда. Приличаше на лешояд, втурнал се към плячката си.

— Кучка — презрително изрече Тони, — тя е платила да ме убият, а след това е подправила разписката за продажбата на Аманда. Бих искал да мога да го докажа по някакъв начин.

— Но тя държеше в ръка документите, Тони — настоя надзирателят укорително. — Ти ми се закле, че си ги изгорил.

— Това е истината. Изгорих плика, като си мислех, че вътре са документите на Аманда, но Лети преди това ги е извадила и е поставила празни листове.

— Къде са сега тези документи? — запита Натан. — Взе ли ги от Лети?

Тони поклати отрицателно глава.

— Не зная какво е станало с тези проклети документи. Ако Лети все още ги пази, няма да се осмели да ги използва, след като знам какво е извършила. Дори и тя не е толкова глупава.

После разговорът се насочи към семейството, което бе подслонило Тони и се бе грижило за него.

— Що за хора са тези Морисънови? — полюбопитства Натан.

— Изключително добри хора — усмихна се Тони. — Те отвориха за мен и сърцата, и дома си. Мелиса ме изтръгна от прегръдките на смъртта. Може да се каже, че им дължа живота си. Ето защо искам да ги поканя на сватбата ни — обясни той, като се обърна към Аманда. Когато приключи с разказа си, Тони допълни: — Това е всичко. Сега вече знаете защо искам всички да се държат любезно със семейство Морисън. Те ми спасиха живота и аз ги чувствам много близки. С нищо не бих могъл да им се отплатя.

— Не се грижи толкоз, маса Тони — изсумтя Джема и избърса очите си с края на безукорно чистата си престилка. — Шъ съ погрижим много добре за твоите приятели. — И с властен тон бързо отпрати Тес и Кори да подготвят двете стаи за гости, докато Линъс получи нареждане да провери запасите в килера.

Накрая Аманда и Тони останаха сами със сина си. Със сълзи, напиращи в очите й, тя зарови лице в сладкото, ухаещо вратле, целуна пухкавата му бузка и тъй силно притисна закръгленото му телце, че Джон започна буйно да протестира. Засменият Тони го взе от ръцете на майка му и тримата се отправиха към стаята си. Когато дойде време детето да спи, те неохотно го оставиха на грижите на сияещата Флора.

След като се изкъпаха в голямата вана пред буйния огън в камината, те отдадоха нужното внимание на вечерята, сервирана в стаята им от Линъс, и незабавно се отправиха към леглото. Спаха непробудно до обяд.

 

 

Три дни по-късно Френсис доведе семейство Морисън и пастор Джонсън. Отново всички се събраха, възбудени и весели. Аманда сияеше. Тони описа накратко месеците, които тя бе прекарала в Тайдуотър, но не каза нито дума за плана на Лети да я унижи, като използва Бък като инструмент за мъчението.

Младата жена веднага се хареса на семейство Морисън. Те лесно се съгласиха да останат в Ривърс Едж за по-дълго време. Тази вечер щастливата компания бе очарована от празничната трапеза, приготвена с любов от Джема и сервирана от засмените до уши Тес и Кори.

След вечерята Аманда и Мелиса се качиха на горния етаж да сложат децата да спят и да си поприказват насаме. Отначало Мелиса бе леко смутена, но скоро двете млади жени се увлякоха в непринуден разговор, прекъсван от смях, когато ставаше дума за лудориите на децата.

— Виж как добре се разбират Джейсън и Джон — усмихна се Аманда, докато двете хлапета се търкаляха по пода в детската стая.

— А виж каква добра майка ще излезе от Ани — с любов в гласа добави Мелиса.

— Ще станат добри приятели. Тони ми каза, че живеете много отдалечено. Не се ли чувстваш винаги самотна?

— Моят дом в сравнение с къщата на Тони е само една барака. Ти си щастлива жена.

— Разказа ли ти той нещо за мен?

— Не, нищо — стеснително призна жената. — Не можеше да си спомни дори своето име. И когато накрая дойде на себе си, вече бе напуснал кабинета на лекаря. След това пристигна Френсис и ни съобщи добрите вести. Той ни каза, че Тони му е възложил да ни открие и доведе в Ривърс Едж.

— И Френсис ли нищо не ти разказа за мен?

— Само спомена, че ще дойде пастор да те венчае с Тони. Аз… аз не знаех, че вече имате дете.

Последните думи я накараха да се изчерви така силно, че Аманда не можа да скрие усмивката си.

— Изненадана ли си?

— Разбира се, че не — запъна се жената леко засегната. Всъщност тя бе доста изненадана. Защо не се бяха венчали, преди да се роди детето? Но нямаше значение, Аманда наистина й харесваше.

— Моите отношения с Тони бяха… малко нередовни, най-меко казано. Аз съм или по-скоро бях откупена слугиня, докато Тони не ми върна свободата. Той купи документите ми и аз станах негова икономка.

— О! — гостенката остана с отворена уста и широко разтворени очи. — Но това означава, че си била…

— Осъдена — подсказа Аманда и веждите й се свиха при тези думи. — Бях изпратена в затвора за кражба на един хляб, за да нахраня умиращата си майка.

— Ох, Аманда, колко ужасно е било това за теб! И колко е романтично, че Тони те е открил и се е влюбил в теб.

Тъжно се усмихна, като си припомни как Тони се бе опитвал да се пребори с чувствата си към нея, но накрая все пак любовта бе надделяла.

— Не ни беше лесно, Мелиса. Той е син на граф, а аз съм от бедно, но достойно семейство. Въпреки всички различия в произхода, ние се влюбихме. Но досега сватбата ни беше осуетена от непредвидени обстоятелства.

— Всичко ще се оправи утре, когато се ожените.

— Толкова се радвам, че си тук. — Аманда прегърна хубавата жена. — Досега не съм имала приятелка на моите години, освен може би Пеони.

— Пеони? — озадачено попита Мелиса.

— Едно момиче, осъдено като мен, което веднъж се опита да ми помогне. Благодаря на бога, че сега съм тук и мога да ти разказвам за това. Но стига съм приказвала — усмихна се тя очарователно, сякаш искаше да забрави миналото веднъж и завинаги. — Нека погледнем спят ли децата и да се присъединим към мъжете.

 

 

По-късно, когато Френсис и Тони останаха сами, Френсис му съобщи нещо, което го изуми.

— Срещнах Лети в Чарлстън точно когато тръгвах.

Младият мъж се намръщи. Искаше му се повече никога да не чува името й.

Френсис продължи:

— Аз съм новият собственик на Тайдуотър, всички документи за собственост са подписани.

Тони бе смаян.

— Какво? Това някоя от нейните хитрости ли е?

— Не и този път, стари приятелю. — Той радостно продължи. — Тя си отиде. И така е по-добре. Отпътува от Чарлстън със „Северна звезда“. Отиде при баща си в Англия. Изглежда, че ще бъдем съседи.

Тони имаше една молба, която приятелят му охотно се съгласи да удовлетвори — да позволи на Бък и Тилди да се оженят. Бе доволен, че робите на Лети ще имат добър и справедлив господар.

Пасторът, който Френсис бе довел в Ривърс Едж, бе забавен, дребен мъж, който непрекъснато се усмихваше.

— Готов ли сте да извършите сватбената церемония, отче? — попита Тони, когато всички бяха седнали в гостната след вечеря.

— За това съм тук — отвърна дребният мъж и на лицето му се изписа добродушна усмивка.

— Ще направим голямо тържество за всички от плантацията. С Аманда ще отпразнуваме не само венчавката… — добави младият мъж лукаво, без да обръща внимание на силното смущение, което я обзе. Тя добре знаеше за какво говори той.

— Тони! Не! — извика и се изчерви от неудобство.

Тони я погледна нежно и продължи:

— Сватбата е достатъчен повод за празнуване, но скоро научих, че за втори път ще стана баща и щастието ми е двойно.

Пастор Джонсън продължи да се усмихва, но разля кафето си от изненада, Френсис и Натан шумно ги поздравиха. Семейство Морисън се присъединиха към общите поздравления. Аманда бе силно смутена и притеснена, загдето Тони бе издал деликатното й положение пред пастора и новите им приятели.

— Бих искал да кажа — започна пасторът, като се изкашля, — че трябваше да ме извикате по-рано.

Всички се засмяха весело, освен пастора и Аманда. Не след дълго те се успокоиха и подновиха приятелския разговор. Двете жени вече бяха се сприятелили. Мисис Морисън довери на домакинята, че тя също очаква дете. Младата жена не искаше да се разделя с новите си приятели и реши да говори с Тони, когато останат сами.

— Реших да помоля Хауърд да остане като надзирател в Ривърс Едж, скъпа.

— Ще бъде чудесно, ако Мелиса остане тук — отвърна Аманда замислено. — Знаеш ли, че тя също чака дете? — Внезапно очите й се разшириха, когато осъзна това, което Тони бе казал. — Но ние имаме надзирател. Какво ще стане с Натан? Не можеш да го оставиш да си отиде, след всичко, което е направил за теб.

Той обясни, че Френсис е купил Тайдуотър, и завърши:

— Помолил е Натан да му стане надзирател. Той не е още достатъчно опитен да ръководи сам такава огромна плантация като Тайдуотър. Необходим му е помощник.

— Наистина се радвам, че Лети е заминала за Англия. Но не мога да повярвам, че Натан ще иска да те напусне.

— Нима си забравила, че Натан те обича, скъпа? Как мислиш, че ще се чувства, когато ще те вижда всеки ден като жена на другиго и ще знае, че никога няма да бъдеш негова? Повярвай ми, така е по-добре. Френсис се нуждае от него, а и той често ще ни посещава. Много е привързан към нашия син.

Аманда остана замислена, докато разресваше блестящите си коси пред възхитения му поглед.

— Предполагам, че си прав — каза най-после, стана и се отправи към леглото. — Аз съм много привързана към Натан и ще ми е много тъжно, ако няма да мога да го виждам.

— Не прекалено тъжно, надявам се — закачливо се усмихна Тони, докато се настаняваше в леглото до нея.

— Няма защо да се безпокоиш за мен, скъпи. Аз съм твоя завинаги.

— И аз съм твой — прошепна той и я взе в обятията си. — А сега заспивай, любов моя. Утре е нашият сватбен ден и аз искам да бъдеш красива. Трябва да мислим и за бебето — напомни, като погали корема й. — И двамата трябва да спите.

Точно по обяд на следващия ден Аманда стана съпруга на Тони. Бракосъчетанието се състоя в гостната. Хауърд и Мелиса бяха свидетели, Натан бе шафер, а Френсис предаде булката. Аманда бе зашеметяващо красива, когато се появи с Френсис подръка. Бе облечена в снежнобяла рокля, ушита специално за сватбата още преди месеци. От квадратното деколте се надигаха млечнобелите й гърди, а под тях се спускаха фини плисета, които подчертаваха стройните бедра и леко заобления ханш. Тес бе подредила буйните й коси в красива прическа.

Тони бе облечен с изискан черен костюм, който подчертаваше широките му рамене и мускулестите бедра. Безупречната бяла връзка и блестящите черни ботуши допълваха елегантния му вид. Всички слушаха тържествено, докато дребният пастор ги обявяваше за мъж и жена. После се събраха на широката веранда, където щеше да се състои тържеството.

Не след дълго всички бяха насядали на двора край отрупаните с ястия маси. Привечер започнаха танците и Тони бе шумно приветстван, когато обяви, че на другия ден няма да се работи в чест на сватбата му. Запалиха огромен огън, чийто отблясъци озаряваха всичко наоколо през цялата нощ.

Малко след това той хвана Аманда за ръка и я поведе към къщата. Когато достигнаха до първото стъпало, я вдигна на ръце и я понесе към спалнята. В камината гореше буен огън и хвърляше дълги сенки по стените. Тони я пусна и жадно започна да я целува, докато дългите му пръсти ловко се заеха да разкопчават роклята. След няколко мига тя се озова гола и тръпнеща пред него, а красивата рокля лежеше скупчена около изящните й крака.

От вълнение гърлото на младия съпруг бе пресъхнало и той стоеше безмълвен. От устните му се отрони само една дълга въздишка. Много нежно устните му докоснаха клепачите й, плъзнаха се по гладката буза и по ъгълчетата на устните й, докато накрая спряха върху пулсиращата вдлъбнатина на шията. Тя почувства дланите му върху зърната на гърдите си и в нея избухна страстен огън. Тялото й изгаряше от всяко докосване на устните и ръцете му. Като че ли бе понесена от силен вихър.

Аманда извика недоволно, когато Тони се отдръпна, за да свали дрехите си, но само след миг той отново беше до нея. Разтвори ръце, притисна го към себе си и двамата се отпуснаха върху леглото. Той се наведе над нея и тя почувства топлите му устни и горещия, търсещ език. Всичко, което бе преживяла, болката, която й бе причинил, изчезна в страстния вихър. Съществуваше само тази стая, това легло и топлото тяло на съпруга й, жадно притиснато към нейното. Тони обсипваше с нежни ласки тръпнещото й тяло, което всеки момент щеше да избухне в неописуем екстаз.

Ръцете й сами откриха най-чувствителните места по мускулестото тяло на младия мъж. Той простена, когато малките й ръце погалиха нежно набъбналата му мъжественост.

— Спри, любов моя — прошепна задъхано, — или нашата брачна нощ ще свърши, преди да е започнала.

Аманда се усмихна леко, отдръпна ръцете си и се отпусна изцяло в прегръдките му. Той я докосваше, галеше и необуздано я притискаше към себе си, което я възпламеняваше все повече и повече.

Когато накрая Тони се сля с нея, тя жадно го прие, обвила ръце и крака около лудо движещото се тяло. Изгаряше я бясна страст. Тони се стараеше да й достави върховното удоволствие. И когато почувства първите спазми, които пронизаха тялото й, впи устни в нейните. Тя извика силно, достигнала върха на насладата. Тялото на Тони се изви и потръпна в екстаз.

Аманда се бе отпуснала. Той я гледаше унесено и я галеше по леко заобления корем.

— Мисля, че открих съвършения начин, за да те направя моя завинаги.

— И какъв е той, любов моя?

— Да те любя безспирно, за да си постоянно бременна — отвърна той и се усмихна собственически.

— Ти вече го направи — закачливо отвърна младата жена и зелените й очи заблестяха.

Тони се засмя щастливо и се зае да й покаже отново, че е истински мъж.