Кони Мейсън
Ласки и насилие (13)

Глава дванадесета

Следващите дни бяха прекалено мъчителни за Аманда. Тя се стремеше с всички сили да изпълнява безукорно кратките заповеди на Тони, но като че ли никога не можеше да му угоди. Поне не го виждаше много през тези дни, през които сърцето й се късаше от мъка. След напускането на Натан, Тони трябваше да поеме задълженията му, докато не намери нов надзирател. Време беше да започне сеитбата на ориза в специално подготвените лехи. След около двадесет и пет дни трябваше да се пренесат стръковете в оризищата. Следваше най-трудния етап — разсаждането на три или четири стръка във всяко гнездо, като трябваше да се работи до колене във вода.

Всяка сутрин Френсис излизаше с Тони в полето и двамата помагаха, където се наложеше. Той бе така впечатлен от Ривърс Едж, че бе решил да купи някоя плантация и да се засели в Южна Каролина. Затова изучаваше старателно всичко, свързано с отглеждането на ориза. Аманда виждаше Тони само два пъти на ден — преди да отиде на полето и когато се прибираше, и то само колкото да получи кратките указания и да изслуша критиките по свой адрес. Обикновено Френсис стоеше мълчаливо, но внимателно наблюдаваше всяка сцена. Все още не бе успял да открие причината за драстичната промяна в отношението на Тони към Аманда. Засега приятелят му не бе обяснил нищо. Но той не мислеше да остави нещата така. Щеше да си изясни цялата тази загадка, когато му се отдадеше възможност.

Един от най-лошите мигове в живота на Аманда бе, когато Лети отново дойде. Седмица след завръщането на Тони, тя се появи пред входната врата, разбрала от шушуканията на робите, че господарят на Ривърс Едж се е завърнал от Англия и че Натан не е вече надзирател в плантацията. За щастие, Френсис и Тони се бяха върнали по-рано, понеже засяването на ориза бе приключило. И двамата бяха в чудесно настроение. Аманда бе в коридора, за да изслуша нарежданията на Тони относно вечерята, когато Лети пристигна. Облечена в костюм за езда от пурпурно кадифе, който подчертаваше високата й, стройна фигура, тя бе изключително елегантна. Дълго перо се полюшваше на върха на шапката й, весело накривена над русата й коса и й придаваше леко фриволен вид. Аманда изтръпна, като си припомни ударите с камшик, които бе изтърпяла заради тази студена, жестока жена. Тя се стараеше да не издава вълнението си и с необяснимо за самата себе си възхищение наблюдаваше как Лети залага хитрите си уловки пред нищо неподозиращия и лековерен Тони.

— Тони, скъпи! — Лети се хвърли в прегръдките му. — Как може да си толкова непослушен! — И без да обръща внимание на учудено повдигнатите вежди, тя продължи с игрив тон, нацупено присвила пълните си, червени устни. — Прибрал си се у дома преди седем дни, а аз едва сега научавам. Толкова малко ли означава приятелството ми за теб или си ме забравил окончателно? Трябваше да ми донесеш писмо от баща ми.

Той се поддаде на чара й и звучно я целуна по изкусителните устни, забравил, че само до преди миг я бе преценявал като жестока и отмъстителна. А обърканият Френсис само местеше учудения си поглед от Аманда към Лети.

Тони възвърна спокойствието си и се отдели неохотно от Лети, или поне така се стори на Аманда, за да я представи на приятеля си. Тя отвърна благоприлично, съблазнително спусна дългите си мигли и се престори на дълбоко впечатлена, но погледът й не се откъсваше от Тони.

— Донесох писмо от баща ти, Лети, и имах намерението да ти го донеса лично, но за съжаление обстоятелствата ме принудиха да се забавя.

— Прощавам ти, скъпи, но само ако ме поканиш на вечеря, за да ми разкажеш по-подробно за баща ми.

— Не се нуждаеш от покана, Лети, винаги си добре дошла в Ривърс Едж — усмихна се Тони, като се опиваше от красотата й. От седмици той наблюдаваше тайно Аманда, докато тя пристъпваше мълчаливо около него, желаеше я, но не го признаваше пред себе си и я мразеше за това. Като че ли самото провидение бе изпратило Лети. Какъв по-добър начин да утоли глада си за жена в прегръдките й, които предлагаха всичко, което един мъж би могъл да пожелае?

— Защо не останеш да преспиш? — внезапно подхвърли, въодушевен от мисълта да прекара нощта в леглото й.

— Не мога да ти откажа, скъпи — ликуващо прие поканата тя.

— Погрижи се за стаята за гости, Аманда — безцеремонно заповяда той, като се обърна към откупената си слугиня.

Лети насочи поглед към Аманда, като че ли я виждаше за пръв път, и Френсис се изненада от неприкритата ненавист, която се излъчваше от студените й сини очи.

— Приготви ми стаята до спалнята на Тони — властно заповяда тя. — Винаги съм я предпочитала.

— Приготви стаята от другата страна на коридора — хитро промени заповедта Тони. — Сигурен съм, че Лети ще се чувства там по-удобно.

Усмивката замръзна върху лицето на гостенката, но очите й изпуснаха синкави пламъци, като видя как Аманда мълчаливо се зае да изпълни нарежданията. Красивата блондинка напразно се бе надявала, че чувствата на Тони към Аманда са се променили през дългото му отсъствие. Но поне едно беше сигурно и тя бе признателна за това — Аманда не бе казала на Тони за наказанието с камшика. Очевидно и Натан не бе проговорил.

Преди да замине за Англия, баща й разказа за близостта между Тони и откупената му слугиня. Но сега, докато слушаше как той издаваше нарежданията си с хладен тон, тя не долови никакви признаци на близост. Помисли си, че промяната сигурно е свързана по някакъв начин с Натан. Може би Аманда и надзирателят са станали любовници, докато Тони е бил в Англия. За пръв път от много време у нея проблесна искрица надежда, че желанията й ще се сбъднат.

Когато седнаха да вечерят, Лети сияеше. Набързо бе изпратила един от робите до имението, за да й донесе дрехи. И сега бе блестяща в роклята от виолетово моаре, гарнирана с бяла, богато набрана дантела. Леко загорялото й лице грееше от щастие. Гладките като кадифе рамене се издигаха изкусително над едва прикритите й гърди.

През цялата вечер Френсис не откъсваше влюбения си поглед от двете безупречни гърди.

— Разкажи за баща ми, Тони — помоли Лети, когато вечерята приключи. — В писмото ме съветва да продам плантацията и да замина при него в Англия.

— Той купи къща в Лондон и изглежда напълно доволен. Всъщност — Тони изглеждаше леко притеснен, — той се оглежда за някоя заможна вдовица и няма да се изненадам, ако скоро се сгоди.

— Споменава го и в писмото — кисело подметна тя. — Е, да не си въобразява тогава, че ще хукна към Англия, щом очевидно не се нуждае от мен.

— Ти му липсваш, Лети. Той се махна оттук заради теб. Плантацията е твоя и ти можеш да правиш с нея, каквото пожелаеш. Обещах му, че ще те наглеждам, ако решиш да останеш.

— Тогава всичко е наред — бързо изрече Лети, изпълнена с радост. — Ще стоя тук, докато изпълняваш обещанието си.

— Ще ти помагам, доколкото мога, и ти добре знаеш това. Френсис е тук, за да ми помага, и аз ще мога да водя сметките на плантацията ти, все едно че е моя.

Лети се обърна към госта и го възнагради с един от най-лъчезарните си и сърдечни погледи.

— Възнамерявате ли да се заселите в Южна Каролина? — запита весело тя.

— Сериозно обмислям тази възможност — призна Френсис. — Научих доста от Тони, но все още има доста неща, които трябва да знам, преди да се заема с такава дейност.

— Значи ще останете в Ривърс Едж?

— Ще остана, докато Тони не ме изгони — засмя се той.

— Ти си ми желан гост и ще останеш, докато желаеш — благосклонно отвърна Тони. — Домът ми е просторен, така че има място и за теб.

Щом станаха от масата, Лети погледна многозначително Тони, извини се и отиде да си легне. Това не убягна от погледа на Френсис и той си каза, че приятелят му е истински щастливец. Две прекрасни жени бяха на негово разположение. Не бе сигурен в окончателния му избор, но беше ясно с коя от двете щеше да прекара нощта.

Кори прислужваше на Лети. С треперещи пръсти тя привърза на раменете й ефирната, чисто бяла дантелена нощница и започна да разресва дългите до кръста златисти коси.

— По-внимателно, повлекано — тросна се Лети, когато четката неочаквано се заплете в косите й. Но не наказа слугинята, тъй като мислеше за Тони и за това колко отдавна не бяха се любили. В отчаянието си бе допуснала Бен в леглото, но само защото не можеше без любовник. Никой не можеше да й достави такова удоволствие като Тони. Неочаквано мислите й се отклониха към Френсис. Той изглеждаше доста увлечен от нея и тя бързо реши да използва това. Все още не бе напълно сигурна какви са чувствата на Тони към Аманда, както и какви са отношенията им след завръщането му. Ако успее да го убеди, Френсис може да й помогне да отстрани завинаги съперницата й. Струваше си да помисли за това.

Шум от затваряща се врата прекъсна мислите й. Навярно Тони се прибираше в спалнята си. Тя незабавно отпрати Кори, която веднага изскочи от стаята. Лета почака петнадесет минути, след като чу, че Лайънъл излезе от стаята на Тони, и безшумно влезе при него. Обляна от лунната светлина голото й тяло се очертаваше под тънката нощница. Тони задъхано прошепна:

— Боже мой, Лети, измина толкова дълго време и аз бях забравил колко си прекрасна.

— Твърде дълго — въздъхна тя.

След миг беше в прегръдките му. Той бързо се освободи от халата си, ловко развърза панделките на нощницата и с алчен поглед проследи как тя се плъзна надолу по съблазнителното тяло и образува блестяща купчинка в краката й. Пръстите му нежно докоснаха зърното й и той се усмихна, когато то веднага се възбуди и втвърди от милувката му. Отпуснаха се в леглото и Тони страстно сграбчи пламналото й тяло. Дългите му пръсти достигаха до всеки нерв, устните му нежно обхождаха всяка извивка на тялото й, езикът му я вкусваше и предизвикваше, докато накрая тя не издържа и започна да крещи, да настоява, да моли. Слабините на Тони пламтяха от възбуда, но не забравяше, че извиващото се, стенещо създание не е кестенявата красавица с очи зелени като пролетни листа, чието нежно, гъвкаво тяло му доставяше неописуемо удоволствие.

— Какво чакаш? — изпъшка Лети, усетила моментното му разсейване. — Хайде, любими, сега! Хайде!

Като отпъди мисълта за Аманда, Тони грубо проникна в разгорещеното тяло под него. Приличаше повече на наказание, отколкото на любовна страст. Лети извика, когато той яростно влезе в нея. Жадно се извиваше и притискаше към него.

Движенията на Тони бяха така буйни, че тя се забрави, докато накрая всичко в нея избухна и тя достигна върха, преди Тони да потръпне в разтърсваща кулминация.

В съседната стая Аманда лежеше свита на кълбо, покрила ушите си с ръце, с обляно в сълзи лице. Ако не беше глупавата гордост на Тони, сега тя, а не Лети, щеше да се наслаждава на неговата страст и да крещи от екстаз. Как щеше да понесе през дългата нощ любовните викове в съседната стая? Твърде добре познаваше любовните умения на Тони. Нима не ги бе изпитвала толкова пъти? Той беше неуморим любовник, който винаги успяваше да я издигне до нови, непознати върхове. Тя се обля в нов порой от сълзи, когато си представи двете преплетени тела, отдадени на взаимна наслада.

Бебето, което бе заспало в люлката си, се събуди от сърцераздирателния плач на младата майка. Аманда избърса сълзите си, бързо скочи от леглото, взе свещта и се приближи към своя син. Малкото му личице се бе изкривило и той размахваше недоволно ръчички. Тя видя, че се е подмокрил и го преоблече, но той продължаваше да плаче яростно и не искаше да заспи. Бе го накърмила преди два часа, но сигурно пак бе гладен. Въздъхна уморено, седна на леглото, разтвори нощницата си и му поднесе гърдата. Като гукаше от задоволство, той лакомо засука с розовите си устенца.

 

 

Задоволена и преситена, Лети задрямваше в прегръдките на Тони. Току-що я бе обладал за втори път и потта блестеше по тяло му. В първия момент Лети реши, че сънува плач на дете. Но после разбра, че това не е сън. Тя седна в леглото, а Тони се размърда и примигна. Не можеше да иска толкова скоро отново да се любят. Когато жената стана от леглото, той отвори очи и с изненада откри, че облича нощницата си.

— Толкова ли рано ме напускаш? — долетя провлеченият му глас.

— Искам да разбера откъде идва този плач.

Тони подскочи като ужилен.

— По дяволите! — изруга той, бързо нахлузи панталоните си и забърза след Лети. Тя лесно откри откъде идва шумът и рязко отвори вратата на амандината стая. Но и двамата се оказаха съвсем неподготвени за гледката, която се разкри пред очите им. Младата майка седеше на леглото, прегърнала сина си. Дребното й лице бе в сянка, но Лети забеляза кестенявата коса, която грееше меко на светлината на свещта. Тони се закова на място, поразен от нежния и миловиден израз на лицето й, с поглед, прикован в детето. Ревност прободе стомаха му. Защо някакво си хлапенце ще получава това, което се отказваше на него. Разяреният глас на Лети прекъсна мислите му. Аманда се сепна и повдигна глава. Бледото й лице се очертаваше като бледен овал в полутъмната стая. Без да обръща внимание на разголената си гръд, тя притисна бебето още по-плътно, за да не може съперницата й да разпознае издайническите му черти, които собственият му баща бе решил да не признава.

— Успокой се, Лети — изрече бързо младият мъж. — Аманда и детето й не те засягат.

— Но засягат твърде много теб — отвърна Лети. — Това дете твое ли е, Тони?

— Роди се през ноември, а Аманда пристигна тук през април. Сметката ти е грешна.

Лицето на Лети светна и тя извика ликуващо:

— Бях права през цялото време, но ти не ми вярваше — Аманда е крадла и проститутка!

— Много добре знам каква е била Аманда или е сега, Лети — отвърна остро Тони. — А сега, след като задоволи любопитството си, предлагам да си тръгнем, преди бебето да се е събудило отново. Нямам желание цяла нощ да слушам писъците на този пикльо.

Очите на младата майка изпуснаха гневни искри. Как се осмеляваше! Как си позволяваше да говори за нейния скъпоценен Джон по такъв пренебрежителен начин. И още веднъж буйният й нрав и дълъг език я накара да заговори безразсъдно. Бе забравила, че няма право да показва гняв към господаря си.

— Как се осмеляваш да нахлуваш в тази стая? — вбесена извика тя, мятайки гневни погледи към Тони и любовницата му. — И да наричаш така моя син. Мой, чу ли? Не желая да бъда обиждана от двама души, които не се интересуват от нищо друго, освен от собствените си удоволствия.

— Боже мой, Аманда, ти отиде твърде далеч. — Тони бе почервенял от гняв. Как си позволяваше някой, който не бе нещо повече от един роб, да му говори по този начин, и то пред Лети! Това преля последната капка.

Любовницата му беше бясна. Тони застана пред нея и й попречи да се нахвърли върху Аманда. Дори и майката да заслужаваше наказание, детето не бе виновно.

— Тони, ако ти не накажеш тази устата уличница, кълна се, аз ще го сторя!

— Имаш право, Лети — неохотно се съгласи той. — Аманда този път отиде твърде далеч. Но аз я взех за икономка и тя ще продължи да върши тази дейност. Освен това вече трябва да се грижи и за детето си, а аз няма да допусна едно невинно дете да страда заради прегрешенията на майка си. Но тя повече няма да остане в тази стая. Утре ще бъде преместена заедно с хлапето си в таванската стая, която повече подхожда на положението й. — Обърна се и я изгледа строго и безкомпромисно. — Ясно ли е, Аманда?

Тя мълчаливо кимна и преднамерено им обърна гръб. На излизане Лети я изгледа злобно. Тони, уплашен, че отпуснатите рамене и сведената глава на младата майка ще породят в душата му чувство на вина и разкаяние, изскочи навън, без дори да я удостои с бегъл поглед.

Лети вече наближаваше стаята на Тони.

— Прибери се в стаята си, Лети — каза той. — Уморен съм, искам да се наспя.

— Скъпи, има още много време, преди да съмне — нацупи се разочаровано Лети. — Толкова дълго отсъстваше и аз съм закопняла за теб.

— Стига толкова за тази нощ, Лети. Вече съм си у дома завинаги и няма причина да не се срещаме. Ще има още много, много нощи. — При тези думи силно се изчерви при мисълта за жената в другата стая.

Донякъде успокоена, тя му позволи да я придружи до стаята й и страстно го целуна, преди да затвори вратата. Сега нищо не се изпречваше на пътя й. Победата й бе пълна. Аманда имаше дете от друг мъж и вече бе вън от живота на Тони. Ако можеше само да я отстрани завинаги от погледа му — изкушението бе твърде силно, докато тази мръсница е все още в Ривърс Едж. Внезапно се сети, че не бе разгледала бебето по-старателно. Но нима Тони нямаше да признае детето, ако бе негово? Все пак някакво упорито съмнение продължаваше да я гложди. Дълбоко в сърцето си знаеше, че никога няма да се успокои, докато Аманда е близо до Тони.

На долния етаж Френсис тихо притвори вратата на стаята си. Шумните реплики го бяха събудили и той бе чул почти всичко, което си размениха Тони и двете жени. Не можеше да не съчувства на Аманда, макар и да разбираше, че навярно има някакво ужасно прегрешение пред приятеля му, за да се отвърне той така рязко от нея.

На следващата сутрин тя едва бе успяла да се облече, когато пристигнаха Тес и Кори, за да й помогнат да се премести на третия етаж. Определената за нея стая беше заключена. Когато отвориха вратата, отвътре лъхна спарен и душен въздух. Тя отвори малкия прозорец и започна да изтупва завивките на тясното легло. Оскъдно мебелираната стая бе нещо съвсем различно от красиво подредената спалня, която бе обитавала повече от една година. След като поставиха люлката на малкия Джон до тясното легло, в стаичката едва оставаше място да се обърне човек. Освен леглото, в стаята имаше един голям скрин с чекмеджета, една нащърбена кана и няколко чаши. На една дъска на стената бяха забити гвоздеи, на които Аманда окачи оскъдните си дрехи. Стаята не се отличаваше с някакъв комфорт. Но тя това очакваше да види при пристигането си в Ривърс Едж.

 

 

Настъпи юни, лятото започна. Нижеха се дни и нощи в мъчителна горещина и влага. Стаята приличаше на пещ. Дори нямаше право да избере някое по-хладно убежище в бараките, като другите слуги в къщата. Знаеше, че тя и Джон ще страдат през дългото лято, но трябваше да намери сили да издържи. Ако само Натан можеше да намери някакъв законен начин и да ги отведе оттук. Ако Тони я мразеше толкова силно, колкото бе заявил, защо отказваше така упорито да продаде документите й? Нима изпитваше някакво извратено удоволствие от нейните и на малкия Джон страдания? Изглежда, нямаше никаква надежда да го убеди, че Джон е негов син. Детето й бе обречено да бъде пренебрегвано от собствения си баща. Защо не послуша Джема и не каза на Тони, че е бременна преди отпътуването му за Англия? Но съжаленията не можеха да й помогнат сега.

Лети като че ли се пресели в Ривърс Едж. Ако не прекарваше нощта в леглото на Тони, то той можеше да бъде открит в имението й Тайдуотър. Единствената утеха за Аманда бе в това, че не чуваше любовниците от стаята на Тони. Лети се бе настанила в бившата й стая и се чувстваше като у дома си, като измъчваше прислугата с безкрайните си желания и оплаквания. Доста често раздаваше шамари заради мързел и нагло поведение спрямо нея. Аманда беше безпомощна и не можеше да се намеси. Не се осмеляваше да привлече вниманието на Тони, за да не би Лети да измисли някое ново наказание.

Джема се грижеше през деня за Джон в голямата, уютна кухня. Но нощите той прекарваше в тясната, задушна стая. Още по-голямо зло бяха комарите. Единственият прозорец нямаше капак. Мрежата против комари, която Аманда намери, беше толкова скъсана, че вече не можеше да се дозакърпва. Личицето на детето бе възпалено от многобройните ухапвания. Искаше да измоли от Тони една нова мрежа, за да спаси себе си и бебето от комарите, но той бе започнал да дава нарежданията си само на Джема, която после й ги предаваше. Младата жена бе убедена, че той бе забравил за съществуването й и се чудеше как ще преживее в тясната като килия и гореща като пещ стая.

Но тя грешеше. Независимо от това колко често и колко страстно Тони вкусваше от прелестите и ласките на Лети, мисълта за кестенявата красавица не го напускаше, дори и в най-интимните мигове. Бълнуваше за буйната, гъста и блестяща коса, за меките извивки на стройното й тяло, за допира на кадифената й кожа. Но тъгата бе заключена дълбоко в сърцето му. Любовта и страстта са толкова различни. Страстта се утолява като глада и след като веднъж е задоволена, всичко свършва. Но любовта… любовта е толкова силна, че оставаш завинаги под властта й. Той си припомни детето, заспало на гърдите на Аманда… от семето на някой друг мъж… и гордостта, и гневът отново го тласкаха в жадно очакващите го ръце на Лети.

От горещината Аманда беше отслабнала, с хлътнали очи, измъчена и потисната, неуморно работеща да угоди на господарите. Не си доспиваше. Тялото й се топеше и Джема постоянно се тревожеше за здравето й. Джон вече пълзеше по пода, бяха му поникнали две предни зъбчета и понасяше всичко по-леко от майка си.

С Тони не бе говорила почти месец и затова се изненада, когато той я повика една сутрин в кабинета си. Започна, без дори да я погледне:

— Аманда, с Лети ще се оженим на Коледа.

Младата жена събра всичките си сили, за да не издаде болката и страданието си. Лицето й остана безизразно.

— Като годежен подарък тя поиска да й предам документите ти.

Тя пребледня. Бе обзета от неописуем страх. Олюля се и едва не се строполи на пода. Внезапното й пребледняване разтревожи Тони, който всъщност не я бе поглеждал от седмици.

— Не го прави! — изрече тя, задавена от гняв. — Не можеш да го направиш! Ако ме предадеш на нея, ще ме осъдиш на смърт!

Тони бе шокиран от промяната в лицето й. Тъмни кръгове се очертаваха под очите й. Бледите, рязко очертани скули й придаваха вид на героиня от древна трагедия. Как е могла да се промени така само за един месец?

Предишния ден Лети бе настояла той да вземе решение за женитбата им. Бе се съгласил, че тя има право да го обвинява, че егоистично бе изгубил три години от живота й. Накрая неохотно се бе съгласил да се венчаят към Коледа. Тогава тя повдигна въпроса за Аманда. Настоятелно заяви, че Тони е длъжен да й предостави документите на слугинята. Той се опита да я разубеди, но битката бе предварително изгубена. Щом Лети веднъж си наумеше нещо, много трудно можеше да бъде разубедена. Накрая Тони се съгласи, но след обещанието да не се разделя майката от детето и да не я продава в публичен дом. Тя даде дума с лукава усмивка и отхвърли предложението му да предаде Аманда на Натан. Но сега като слушаше сърцераздирателните молби на нещастната жена и гледаше ужасеното й лице, той започна да се колебае.

— Ти си въобразяваш, Аманда. Лети не е чудовище. Ще се погрижи ти и детето да живеете добре, след като се оженим.

— Ти не я познаваш, Тони! — В гласа й прозвуча отчаян вик за помощ. — Тя ме мрази! Би желала да ме види мъртва!

— Аманда, мисля, че преувеличаваш.

Аманда падна на колене, забравила за себе си, готова да се унижи, за да спаси сина си.

— Моля те, Тони! Не прави това! Ти осъждаш собствения си син. Ако не те е грижа за мен, помисли за него!

Аманда бе толкова искрена, че Тони почти й повярва. Почти, но не съвсем. Знаеше, че една жена ще направи всичко, когато е отчаяна. Но не можеше повече да гледа как се унижава. Тайно в себе си винаги се бе възхищавал на силната й воля, пламенен дух и смелост. Тогава защо изпитваше такова непреодолимо желание да я сломи?

Като почувства, че Тони се колебае, отчаяната жена се изпълни с надежда.

— Тони, ще направя всичко, всичко, което желаеш, само не ме давай на Лети! Готова съм да замина оттук, ако ми намериш нов господар, но само не Лети. Знаеш, че Натан иска да се ожени за мен. Обича мен и твоя… моя син. Позволи ми да замина с него.

Само при споменаване името на Натан, Тони се навъси. Беше съвсем безразсъдно, но се закле никога да не позволи на бившия си надзирател да я притежава. Не можеше да понесе мисълта Аманда да бъде с друг мъж.

Стисна ядно устни и лицето му се вкамени, когато си представи това нежно и стройно тяло в прегръдките на друг. Изби го студена пот. Бе напълно сигурен, че всеки нов господар ще я завлече в леглото си, преди да е изсъхнало мастилото от подписите на документите.

Наведе се и нежно я изправи. За пръв път, откакто се помнеше, бе склонен да се откаже от думата си. По дяволите, Лети! Тя ще носи името му, ще бъде господарка на къщата му, ще бъде майка на децата му. А и силното желание, което предизвика у него близостта на Аманда, бе доказателство, че все още копнее за нея. Защо да не задоволи жаждата си, запита се той. Поне докато все още не е женен. Освен това, нали тя току-що бе казала, че ще направи всичко, за да не попадне в ръцете на Лети. Имаше на разположение три месеца, през които изцяло можеше да се отдаде на страстта си. Бъдещата му съпруга нямаше да узнае нищо. Ръцете му инстинктивно обхванаха стройното тяло на младата жена.

— Ти спечели, Аманда. Ще уведомя Лети, че съм променил решението си.

Сълзи на благодарност бликнаха от зелените, блестящи като смарагди очи, приковани в Тони.

— Благодаря ти, Тони. — Долната й устна потреперваше и той си помисли, че никога не е изглеждала по-прекрасна.

— Това не е чак толкова лесно, Аманда — допълни той и радостта й помръкна.

— Какво… какво искаш да кажеш?

— Мисля, че съм ясен. Искам нещо в замяна.

— Но… аз нямам нищо… нищо не притежавам.

— Помисли добре! — Очите му потъмняха.

Тя го погледна въпросително. Навярно нямаше предвид това, за което си помисли. Нима Лети не му бе достатъчна?

— Докато се оженя искам да бъдеш моя любовница.

Аманда ахна и отстъпи крачка назад.

— Не, Тони! Не можеш да искаш това!

— О, мога. Желая те и искам отново да си моя.

— Ами, Лети…

— Не е необходимо да знае. Това е само между нас двамата. — Усмихна се язвително, като видя ужаса, изписан на лицето й. — Е, нали само преди миг ме молеше на колене и обещаваше, че ще направиш всичко, абсолютно всичко. Не е по-различно от това, което си предлагала на Натан или на другите си любовници.

— Не е имало друг, освен теб, Тони — отвърна през сълзи Аманда.

— Тогава го докажи. Ела при мен доброволно и аз няма да позволя на Лети да те вземе.

— Мразя те! — извика Аманда, внезапно придобила смелост. — Знаеш отлично, че нямам избор. Добре, Тони, ти спечели. Ще направя всичко за сина си.

— Искам те сега — каза той, почувствал изгарящото желание да я люби отново.

Аманда рязко се обърна и побягна към вратата, но се спъна в роклята си, която се оплете около краката й. Тони бързо я хвана. Устните му премазаха нейните, ръцете му грубо я сграбчиха и я притиснаха. После ръцете му се отпуснаха.

— Можеш да си вървиш.

Аманда го изгледа продължително. Знаеше, че не бе свършил.

— Но ще станеш собственост на Лети, преди денят да е свършил. Ако пък решиш да бъдеш моя, предлагам веднага да се съблечеш.

Тя се вцепени. Нима жестокостта му нямаше граници? Нима се наслаждаваше на мъките й, въпреки че знаеше колко го обича? Бързо започна да разкопчава роклята си, обхваната от възмущение и отчаяние. Тялото й отново я бе предало. Тони втренчено гледаше как дрехите й падаха една по една. Когато остана напълно гола, той бавно се приближи към нея и с вдървени пръсти разпусна косите й. Сърцето му заби учестено, когато косата й като пухкаво наметало се спусна до кръста.

Аманда стоеше неподвижно и го гледаше втренчено, докато той бавно я побутваше към ниската кушетка до стената. Когато краката й опряха до ръба на кушетката, тя се строполи върху нея и той се стовари отгоре й.

— Точно такава те обичам — жестока усмивка изкриви лицето му, — мека и податлива под мен, гола, готова и изпълнена с желание.

— Изпълнена с желание само по принуда — гневно отвърна Аманда. Не искаше да признае, че близостта му я вълнува толкова много. — Аз никога няма…

Думите й бяха прекъснати. В миналото бе изпитвала страх от него и сега, когато устните му я целуваха, в нея отново се надигна някогашният страх.

Но после неусетно устните й откликнаха, покорени от дългите и упойващи целувки. Пръстите му леко галеха пламналите й страни, шията, раменете, докато накрая откриха възбуденото й зърно. Тони се усмихна, зарадван от отклика й. Тя сякаш бе забравила, че му се отдаваше по принуда. Устните му описаха кръг около гърдата й и от зърното потече капка мляко. Той се поколеба и я облиза. Установи, че не е неприятно на вкус. Тогава от раздразненото зърно се появи още една капка и този път я пое без колебание. Аманда извика силно, тъй като Тони продължаваше да изсмуква млякото на сина й.

— Тони, недей! Моето бебе! — Опита се да обясни. Най-накрая той разбра и неохотно насочи устните си другаде.

Стегнатият корем, тънката талия, заоблените бедра, копринената кожа между тях — нито сантиметър от тялото й не бе пренебрегнат от стремително надигащата се мъжка страст.

Въпреки че бе решила да не се поддава на ласките му, тя не можеше да контролира тялото си. То я предаваше. Почти година не бе докосвана от мъж. Независимо колко упорито се стараеше да отрича чувствата си към Тони, всичко в нея пламна и тя се разтрепери от милувките му. В нея се надигна желание. Плахо се осмели да го погали и леко извика. Търсещите му устни откриха най-чувствителното място и този интимен жест я остави без дъх. Обхвана главата му и се изви под топлите и влажни устни.

— О, боже, Тони, какво правиш с мен? — дрезгаво прошепна тя.

— Любя те, любов моя — засмя се Тони и внезапно се изправи над нея. После проникна бавно в нея. Мекото й тяло го пое целия, ръцете и краката й се обвиха около тялото му. Насладата ги погълна като буен поток и в тях лумна изгарящият пламък на страстта.

Аманда лежеше тихо унесена, когато чу смях.

Тя замръзна и бузите й пламнаха, когато внезапно осъзна доколко се бе отдала на любовното опиянение.

— Изглежда, доста отдавна не си вкусвала от насладите на секса. Нима Натан е бил толкова зает, че не те е задоволявал достатъчно?

— Ти, арогантен, надут…

— По-внимателно, любов моя — в гласа му прозвучаха метални нотки.

Аманда стана и с треперещи пръсти започна да навлича дрехите си под жадния поглед на младия мъж.

— Тази нощ — изрече той — в моята стая.

— Моето бебе…

— След като заспи. Ще чакам. Искам те отново… Скоро.

Като потисна гнева си, Аманда излезе от стаята и затръшна вратата. В този миг не знаеше какво чувства — любов или омраза. Как можеше да се държи така с нея? Отново и отново се упрекваше, че се бе поддала на похотта му, тъй като това, което бяха направили, не можеше да се нарече любов. Той я бе накарал да го желае. Това бе истинско оскърбление. Боже, колко мразеше Лети! Тази презряна жена накрая бе успяла да й го отнеме. През декември те щяха да се оженят и Аманда отлично знаеше, че от този ден нататък животът й щеше да стане ад — дори и да се омъжи за Натан. Той бе мил, но не беше Тони.

С тази тъжна мисъл тя се зае със задълженията си.