Кони Мейсън
Ласки и насилие (19)

Глава осемнадесета

Аманда се събуди уплашена, като че ли бе сънувала кошмарен сън. Навън все още беше тъмно, но тлеещите въглени в огнището хвърляха отблясъци по грубо измазаните стени. Някой я бе завил с одеяло. Тя инстинктивно го придърпа към раменете си. Предпазливо премести крака си и се допря до нещо твърдо и неподвижно. И тогава си спомни за всичко, което се бе случило, преди да припадне. Гигантът! Все още се намираше в колибата на Бък, дори в леглото му!

Аманда изпищя. Чувстваше се напълно безпомощна. Негърът се надигна. Дълбоки бръчки прорязваха разтревоженото му лице.

— К’во те тормози, малката? Не ти ли стигат грижите, дет ми ги донесе таз нощ? Не видиш ли, че нищо няма да ти сторя?

Сред обърканите й мисли изплува споменът, че той само се бе преструвал, че я изнасилва, за да задоволи каприза на Лети. Но защо? Защо не бе изпълнил заповедта на господарката си, защо се бе осмелил да поеме такъв риск? Аманда събра смелост и го попита.

— Не че не искам бяло момиче. — Бък стеснително присви рамене. — Пък и си имам вече жена. Истинска моя жена. Тилди не ще ме трай, ако обладая бяло момиче.

— Благодаря ти, Бък — каза Аманда искрено. Страхът, който й вдъхваше черният гигант, се стопи. — Но какво ще стане с теб, щом господарката ти разбере? Ти я чу, тя очаква да забременея до два месеца. Тогава какво ще правим?

— Наистина не зная, момиче — отвърна той и се почеса по къдравата глава. — Ще му мисля, кат му дойде времето.

За него два месеца изглеждаха твърде дълъг период и се надяваше да се намери някакво разрешение дотогава. Но за Аманда този срок бе съвсем кратък.

Натъженият вид на младото момиче предизвика нов прилив на симпатия у едрия мъж. Зад свирепия му вид и гигантски размери се криеше една нежна душа.

— Не се тревожи, момиче, старият Бък шъ измисли нещо. Ако пък не може той, то тогаз Тилди шъ го измисли. Тя е свястна жена, моята Тилди — гордо се ухили той. — Тя дава сичко кат жена, което ми трябва. Ти и аз може да ни накарат да спим тук, в таз барака, но няма да те нараня. Можеш да бъдеш съвсем спокойна. Тряба само да оставим мис Лети да мисли, че те обладавам и сичко шъ е наред. Сега да спим.

Аманда благодари на бога и на съдбата, че е попаднала на човек. Изминалият ден бе толкова мъчителен, душата и тялото й бяха така изтерзани, че тя бързо заспа.

Събуди се на разсъмване и бързо се отправи към голямата сграда, като притискаше разкъсаната си рокля. Докато Лоти кърпеше дрехата й, Аманда й разказа за всичко, което се бе случило през изминалата нощ. Знаеше, че можеше да се довери на готвачката, понеже всички роби в Тайдуотър мразеха господарката толкова, колкото я мразеше и тя.

— К’во шъ стане, кат узнай мис Лети, че не си заченала? — попита разтревожената слугиня. — Таз жена тряба доста да те мрази, скъпа. Страх ме хваща само кат помисля к’во шъ стори на теб и Бък.

— Зная, Лоти, мен също ме е страх. Остава ми само да се моля, Натан и Френсис да успеят да ми помогнат преди това.

До края на деня тя нямаше свободно време, за да обмисля положението, в което се бе озовала. Трудеше се здравата, без никаква почивка, но поне се хранеше добре, благодарение на Лоти. Лети се появи само веднъж, за да провери дали е оцеляла след нощта, прекарана с Бък. Искаше главно да задоволи любопитството си.

— Е — каза тя, след като огледа замислено тялото й — не изглеждаш много изтощена. Би трябвало да се досетя, че мръсница като теб би се чувствала радостна, ако я възседне жребец като Бък. Кажи ми как беше? Какво изпита — болка или удоволствие?

Аманда се изправи срещу нея, с изкривено от гняв лице. Едва се сдържа да не я заплюе и да не започне да й скубе косите. Не можеше да си позволи да забрави, че Лети се заблуждава относно Бък и мисли, че Аманда е била жестоко изнасилена и навярно вече е бременна. Благодари още веднъж на Бога, че бе попаднала на почтен мъж като него.

Но на лицето й се изписаха страх и болка, които трябваше да накарат господарката да повярва, че изпитва унижение и страдание от жестокото изнасилване на Бък.

— Що за жена си ти, щом си способна да заповядаш на онзи скот да ме изнасили и след това имаш нахалството да питаш какво съм изпитвала? — гневно и предизвикателно изрече Аманда. Не беше трудно да се преструва, че изпитва към Лети гняв и възмущение. — Нямаш ли съвест? Нямаш ли милост? Моля те, не ме оставяй повече с този звяр. Аз… аз едва изтърпях, когато той… Ох, господи, какво оскърбление! Не съм ли страдала достатъчно?

— Не е достатъчно — засмя се жестоката красавица. Болката и мъката на Аманда изглеждаха толкова искрени и й доставиха огромно удоволствие. Яростните оплаквания я накараха да повярва, че Бък е изпълнил нарежданията й блестящо.

— Ако пожелая, страданията ти няма да имат край — студено заяви тя. — Може би като родиш, ще задържа резултата от усилията на Бък като мой личен прислужник. Но мога и да го продам. Днес се търсят мулати и цената им непрекъснато се покачва. А що се отнася до теб, след като го износиш, ще бъдеш продадена на най-пропадналия публичен дом в Чарлстън или в Южна Америка, или в Куба, където високо ценят червенокосите. Няма съмнение, че ще има още много да страдаш, Аманда. Както страдах и аз, когато ми отне единствения мъж, който съм желала.

И преди жената да успее да отговори, тя се обърна и излезе. Трябваше да минат цели два месеца, преди да я види отново. Оставаше само да продължава започната игра — Бен я изпращаше всяка вечер до колибата на Бък, вкарваше я вътре и наблюдаваше напрегнато как огромният негър я разсъблича и се хвърля върху нея. След това надзирателят си тръгваше, за да потърси утеха в ласките на Лети или на някоя от робините, която бе имала нещастието да привлече погледа му. В момента, в който той си тръгваше, Бък също излизаше, за да може Аманда да остане сама, да се измие и да се приготви за лягане. Понякога оставаше на леглото до нея, но винаги внимаваше да не я притеснява. Ала най-често отиваше в колибата на Тилди, където оставаше до зори. Аманда се бе запознала с нея и веднага я бе харесала. Висока, горда, с кожа като потъмняло злато, Тилди бе напълно подходяща за едрия, но нежен Бък. Двамата се обичаха силно, но знаеха, че Лети няма да им позволи заедно „да прескачат метлата“ — така наричаха негрите семейния живот. Господарката бе решила Тилди да забременее от бял, за да получи повече пари за мулатчетата, които щяха да се родят. Бък не бе подходящ за плановете й.

Времето течеше, но нито Аманда, нито Бък можаха да измислят нещо. Ако се окажеше, че не е забременяла, щяха да я прехвърлят на друг роб, а съдбата на негъра щеше да бъде по-лоша. Как можеше животът да бъде толкова жесток? През изминалите седмици не бе чула нищо за Натан и Френсис и започна да мисли, че те не бяха успели да открият начин да й помогнат.

Ако Тони не бе напуснал плантацията онази сутрин преди три месеца. Къде ли е той? Наистина ли е мъртъв? Или е изчезнал, за да се отърве от нежеланите проблеми. Нима е могъл да се отнесе така жестоко с нея? Защо събуди отново желанията у нея, когато мислеше, че всичко е мъртво? Това нямаше смисъл. Нищо, което се бе случило, нямаше смисъл. Ако не бяха Джон и несломимият й дух, отдавна щеше да се е примирила със съдбата си. Аманда нямаше представа как щеше да свърши всичко, когато Лети открие, че не е забременяла от Бък. По-добре да беше умряла. Наистина смъртта беше за предпочитане.

В една свежа утрин Лети се упъти към полето, за да говори с Бък. Прибираше се последната реколта от индигото и Бък се бе навел над една дълга леха. Силните мускули играеха по гладкия, блестящ гръб на негъра. Тя поседя мълчаливо известно време, като се възхищаваше на силното и пращящо от здраве тяло, после попита:

— Знаеш ли защо съм тук, Бък?

Той се стресна и обърна лице към господарката си, която изглеждаше като малко дете до него.

— Да, мис, мисля, че знам.

— Вече изминаха два месеца. Тя бременна ли е?

Негърът се почеса по главата и се ухили, което изкриви грозното му лице.

— Не знам точно, мис Лети, но ако тя не е бременна, то не е щото не съм опитал. Аз я имах всяка нощ, както ти рече.

Устните на Лети се изкривиха в злобна усмивка. Тя не можа да се сдържи.

— А на нея… хареса ли й или все още се бори и крещи?

Негърът се усмихна самодоволно.

— Ареса й, мис Лети. О, в началото много викаше и се противеше. Но сега й е добре. Аз много добре й го вкарвам, мис Лети. Сигур е надула корема. А ако не е, то не е по моя вина.

Думите му я накараха да си представи как огромното черно тяло лежи върху нежното бяло тяло и яростно го обладава въпреки съпротивата му, как поема огромния му, възбуден член.

— И на мръсницата й хареса в леглото с теб, така ли? — злорадо изрече Лети. — Може би си прав, Бък, ако Аманда не е бременна, сигурно не е твоя грешката. Не мога да се реша да осакатя великолепното ти тяло. Но тя вече има дете и трябва да може пак да забременее. Ако не е, ще я дам на друг. А за теб и специалните ти таланти имам други планове.

Бък наведе глава. Съжаляваше Аманда.

— Е, Бък — господарката прекъсна мислите му. — Искам да ми покажеш това, което толкова е харесало на Аманда.

Черните очи на Бък щяха да изскочат от изненада и сърцето му бясно се разтуптя. Беше съвсем ясно какво искаше да каже тя. Но ако го искаше в леглото си, а той не можеше да й откаже, щеше да загуби любовта на Тилди.

— Аз съм винаги на твое разположение, мис Лети, шъ съ радвам да те обслужа — произнесе с пресъхнало гърло.

— Имам да свърша още една работа с твоята курва, преди да мисля за собственото си удоволствие — отбеляза със съжаление Лети. — Уредила съм леля Мей да я прегледа тази вечер, след като свърши работата си. Тя е опитна акушерка и е способна да установи ранна бременност.

Бък бе разтревожен. Нямаше възможност да предупреди Аманда за плана на Лети. Ако се докажеше, че не е бременна, щяха да я дадат на друг роб, който щеше да си достави удоволствие с нещастното бяло момиче. Понякога той изпитваше желание наистина да обладае нежното тяло, сгушено доверчиво до него. И само голямото самообладание и любовта към Тилди му бяха попречили да го стори.

Аманда се чувстваше много по-изтощена от обичайното в края на дългия ден, който й се бе сторил безкраен. Тя се чудеше защо е толкова уморена и отпаднала. Веднъж, когато с Бък изнасяха нощното си представление за Бен, тя заспа веднага и едва успя да стане сутринта. Не подозираше нищо, когато вечерта Бен дойде, за да я заведе в бараката. Обикновено той оставаше и наблюдаваше, докато Бък разкъсваше роклята й и се мяташе върху нея. Но този път надзирателят не си тръгна веднага. Изглежда чакаше някого или нещо. Разбраха какво, когато господарката нахлу в бараката, следвана от дребна, сбръчкана негърка с яркочервена забрадка. Независимо от бръчките, които покриваха лицето й, не можеше да се определи точната й възраст. Аманда бързо потърси едно одеяло, за да се прикрие. Лети ги изгледа изпитателно и се усмихна, като забеляза разхвърлените дрехи. Възбуда се разля по цялото й тяло.

— Не желая да ви развалям удоволствието — грубо каза тя, — но ви бях предупредила какво ви очаква, след като минат два месеца. — Успя ли Бък? Бременна ли си с неговото копеле?

Аманда застина. Какво можеше да каже? От няколко дни се съмняваше, че може би наистина е бременна. Не от Бък, а от Тони. Не бе имала месечно неразположение, откакто той изчезна. Нима вече е била бременна, когато Лети я доведе в Тайдуотър?

Следващите думи се изплъзнаха сами от устата й и изненадаха Бък, както и нея самата. Но беше твърде късно, за да ги върне назад.

— Аз… аз мисля, че съм бременна. Още е твърде рано, но да вярвам, че е така — излъга тя хладнокръвно, почти повярвала в лъжата си.

Жестоката красавица се усмихна. Всичките й добре обмислени планове за отмъщение се сбъдваха. Тони бе мъртъв и сега неговата обична любовница носеше детето на обезобразен, черен дивак. Но Лети искаше да бъде сигурна.

Дръпна сбръчканата акушерка напред и рязко заповяда:

— Прегледай я, стара вещице. И ако ме излъжеш, ще ти съдера кожата.

— Моля ви, нека мъжете излязат — помоли Аманда, когато леля Мей се приготви за неудобния преглед. Бък автоматично се отдръпна назад към вратата, но Бен се приближи, за да може по-добре да вижда.

Леля Мей се намръщи и старото й лице сякаш още повече се съсухри. Тя знаеше добре за омразата, която Лети изпитва към бялата робиня. Реши да помогне на нещастницата, доколкото можеше.

— Как можеш да очакваш, че ще прегледам това момиче, ако тези мъже гледат? — каза тя. — Ще си свърша работата, когато се махнат. Ти също, мис Лети. Всеки глупак може да види, че това момиче се е стегнало. Няма да мога да направя нищо, докато всички не излязат.

Господарката изгледа свирепо леля Мей, но старата робиня не се уплаши. Тогава сви рамене, нареди на разочарования Бен да излезе и неохотно го последва.

— Извикай ме веднага, щом свършиш.

Да се докаже, че Аманда е бременна, бе много по-важно, отколкото да наблюдава прегледа.

Когато вратата се затвори, леля Мей каза:

— Отпусни се, дете. Няма да ти причиня болка, но и двете знаем, че трябва да те прегледам.

Аманда вдървено кимна. Робинята изчака, докато се отпусне и започна прегледа. Когато акушерката свърши, й каза:

— Ти си бременна, пиленце, няма съмнение.

Тя кимна.

— Аз… аз бях започнала да мисля, че…

— Това дете не е от Бък. — Не беше въпрос, а заключение. Леля Мей знаеше точно кога жената бе доведена в Тайдуотър.

— Не… е — призна си Аманда.

— Ти си на повече от два месеца.

— Да. Какво ще кажеш на Лети?

— Е, истината, скъпа — отвърна старата негърка невинно. — Няма съмнение, че си бременна. Какво друго да кажа?

— Благодаря ти.

— Не се нуждая от благодарности, дете. Просто си върша работата.

След няколко минути леля Мей повика господарката, която чакаше с нетърпение.

— Е, стара жено? Бременна ли е, или не е? Имаше достатъчно време да разбереш.

— Няма защо да ми се караш, мис Лети. Направих това, което ми каза.

— Казвай! И да не си посмяла да ме излъжеш!

— Няма защо да лъжа — промърмори негърката. — Знам, каквото знам, и то е, че туй момиче е бременно.

Лети изкрещя толкова диво, че мъжете се втурнаха в бараката.

— Браво, Бък! Твоята курва е бременна. Най-накрая успях! Боже мой, успях! Отмъщение! Колко е сладък вкусът му!

Когато се успокои, тя се обърна към Бък с блестящи очи:

— Ти каза, че твоята курва е изпитвала наслада с теб, така че можеш да я задържиш, докато роди. Само внимавай. Искам да се насладя изцяло на гледката, когато от гърдите й започне да суче детето на един роб. Същите гърди, които са кърмили детето на Тони.

По-късно, когато останаха сами, Бък зададе въпроса, който го глождеше, откакто леля Мей бе обявила изненадващата новина.

— К̀во шъ стори мис Лети на леля Мей, когато разбере, че я излъгала?

— Леля Мей не е излъгала — усмихна са Аманда свенливо. Когато видя озадаченото му изражение, тя бързо обясни: — Била съм бременна, преди да дойда в Тайдуотър, но не съм го знаела. Бебето е от Тони, за когото щях да се омъжа.

Лицето му се проясни и той се усмихна глупаво.

— Мисля, че и двамата трябва да сме благодарни на маса Тони. Мис Лети искаше да те даде на друг, ако не си бременна.

След като бременността на Аманда бе доказана, не трябваше да работи толкова много. Лети, завладяна от мисълта, че съперницата й ще роди дете от роб, не желаеше да рискува. Мислеше, че унижението на Аманда няма да е пълно, докато не се озове с черно дете до белите си гърди.

Господарката я следеше, защото се страхуваше, че тя може да се опита съзнателно да абортира. Но времето минаваше и очевидно Аманда не мислеше да предприема нищо. Лети бе почти разочарована, че тази жена така спокойно носи детето на Бък.

Скоро всички в плантацията узнаха новината за бременността й. Само Бък, Тилди, леля Мей и Лоти знаеха истината. Аманда се питаше как ще се почувства Тони, когато разбере, че ще има още едно дете, но веднага си припомняше, че той навярно никога няма да узнае това, защото сигурно бе мъртъв. А ако беше жив, навярно бе далеч и не се интересуваше от нея.