Кони Мейсън
Ласки и насилие (6)

Глава пета

Аманда бързаше към кухнята, където Джема довършваше тортата. Зорките очи на робинята веднага доловиха състоянието на младото момиче — то бе като силно натегната пружина, готова да отскочи при най-лекото докосване.

— К’во не е наред, пиленце? — запита съчувствено старата негърка. — Оная вещица пак ли не те оставя на мира?

— Не, Джема, но ме мрази. Знам само, че чака подходящ момент, за да се нахвърли върху мен.

— Само си измисляш разни работи, скъпа. Всичко шъ мине както тряба. Не забравяй, че маса Тони няма да позволи да пострадаш.

Тя се върна към тортата, притегли я на ръка и скептично изгледа Аманда.

— Мож’ ли я занесе? Май е по-добре да повикам Линъс.

— Не, мога да я занеса и сама — убедено отвърна момичето и внимателно пое големия поднос от ръцете й.

Изглеждаше твърде малка, за да носи огромната торта, но реши, че ще се справи.

Появата й предизвика истинско възхищение. Дори Лети бе впечатлена от произведението на Джема.

— Постави я пред Лети — нареди Тони, — първото парче е за нея.

Аманда бавно се приближи. Ръцете й трепереха от тежестта. Като напрегна всичките си сили, тя внимателно се наведе, за да постави подноса пред почетната гостенка. Това щеше да бъде краят на задълженията й за тази вечер. Тогава Лети незабелязано грабна острия нож от масата и заби острието му в крака на Аманда. Момичето извика от болка, като се опитваше отчаяно да задържи подноса в треперещите си ръце. Всичко, което стана по-нататък, бе твърде бързо и преди някой от гостите да забележи нещо — нередно, тортата падна в скута на рожденичката.

Лети гневно извика и скочи на крака, като блъсна назад стола си. Всички впериха погледи в красивата парижка рокля, непоправимо похабена.

— Недодялана краво! — изпищя тя, като тръскаше безрезултатно лепкавата каша, която се плъзгаше надолу по роклята. — Направи го нарочно! Ревнуваш заради роклята и моето място в живота на Тони!

Очите й хвърляха гневни, сини пламъци, тя се обърна и ядно извика на Тони:

— Ти отказа да накажеш тази мръсница и виж какво стана сега! Този път настоявам да я набиеш с камшик. По-добре ме остави аз да покажа на тази крадла къде й е мястото.

Младият мъж бе смаян. Всичко бе станало толкова бързо, че не бе забелязал нищо, докато Лети не скочи от масата. Загледа Аманда, която стоеше наблизо с пребледняло лице и широко отворени, изпълнени с ужас очи. Притискаше с ръка ранения си крак.

Бе сигурен, че тя не бе го направила нарочно, но трябваше да подкрепи гостенката си. Но не би могъл да бие Аманда. След онзи единствен случай, когато я бе ударил, се чувстваше виновен.

— Е, Лети — успокоително каза той. — Аманда не е изтървала нарочно тортата. Знам колко си разстроена…

— Не, Тони, ти не знаеш колко съм разстроена! — отвърна остро тя. Не искаше да позволи на съперницата си да се отърве толкова леко. — Ако знаеше, щеше незабавно да я накажеш! Аз съм твоя гостенка! Защо глезиш и защитаваш тази… тази… крадла?

Злобните й думи накараха баща й да се обади, смутен от невъздържаното поведение на дъщеря си.

— Овладей се, дъще. Прости й. Не забравяй коя си, момичето ми.

Лети го погледна ядосано. Аманда притискаше нараненото си бедро и внимателно слушаше разговора. Молеше се някой да укроти разбеснялата се жена. Тя видя състрадателния поглед на Натан, почувства, че Тони не я обвиняваше, и бе изпълнена с благодарност. Но гневът на Лети нарастваше с всяка измината минута. Аманда погледна умолително Тони, зелените й очи изглеждаха огромни върху пребледнялото лице. Повече от всичко искаше да побегне, но остана на мястото си. Ако избягаше, би означавало да признае вината си. А тя не бе виновна за нищо. Лети постепенно проумя, че младият мъж не възнамерява да накаже момичето. Плановете й бяха пропаднали. Бе съсипала скъпата и красива рокля. Гневът й нямаше граници и тя се нахвърли върху Аманда. Ръмжеше като див звяр с изкривени устни.

Момичето се олюля от внезапното нападение и падна от нанесените й удари. Сви се на кълбо на пода, като се опитваше да закрие лицето и главата си. Тони и Натан скочиха почти едновременно. Тони се опита да задържи Лети, а Натан коленичи, за да защити Аманда. Като видя Тони до себе си, Лети се отпусна в ръцете му и се разплака.

— По-добре излез, Аманда — заповяда строго господарят й, веднага щом тя се изправи на крака. — Върви си в стаята. Достатъчно бели направи тази вечер.

— Но, сър Тони, аз не исках…

— Не искам да го обсъждаме сега — грубо отвърна той. Суровото му отношение към откупената слугиня силно окуражи Лети. Но тя продължи да плаче неудържимо.

— По-добре го послушай — прошепна Натан и поведе момичето към стълбището. Аманда с накуцване напусна стаята. Шумните стонове на Лети отекваха в ушите й дълго след като намери убежище в стаята си.

Риданията на гостенката стихнаха в мига, в който Аманда изчезна от погледа й.

— Заведи ме в стаята ми, Тони — помоли го тя, — моето празненство се провали и ужасно ме заболя главата.

С извинителна усмивка към останалите той я прихвана през талията и я поведе към стаята. Докато се изкачваха по стълбите й прошепна няколко утешителни думи. Когато достигнаха до стаята, която бе определил за нея, я пусна, за да отвори вратата, но спря, когато Лети раздразнено каза:

— Какво става, Тони? Това не е стаята, в която обикновено се настанявам. Знаеш, че предпочитам стаята до твоята, онази с големите прозорци към моравата.

Тони се намръщи, понеже предчувстваше още една сцена, когато тя разбере, че в стаята, която считаше за своя, сега живее Аманда.

— Ремонтира се Лети — излъга, без да трепне, — и аз си помислих, че ще предпочетеш…

— Нещо криеш, Тони. Какво е то? — запита тя, подозрително присвила очи. Бързо прекоси коридора и със замах отвори вратата на стаята. Тони тихо изруга, но беше принуден да я последва.

Аманда се бе прибрала в стаята веднага след като й наредиха. Бе свалила роклята и фустата, за да огледа по-добре раната на бедрото. Така я завариха двамата — наведена над свещта, чиято мека светлина ясно очертаваше всяка извивка на стройното й тяло, покрито само с прозрачна долна риза. Краят й бе повдигнат и се откриваше дълъг крак с малка, но дълбока рана. По стройното й бедро се стичаше кръв. От гърдите на Тони се отрони въздишка. Гледаше като хипнотизиран прелестното създание. Аманда веднага пусна ризата, за да прикрие разголените си крака.

Изненадата върху лицето на Лети се смени с омраза. Беше изместена от една никаквица!

— Ти си дал моята стая на тази… тази… мръсница? — каза тя и насочи обвиняващия си поглед към Тони. — Не вярвах, че си способен на такава долна постъпка. Мислех, че на робите е отреден таванският етаж.

Младият мъж почервеня, защото трябваше да признае, че негодуванието й съвсем не е лишено от основание. Не беше редно да позволява на една слугиня да обитава стаята за гости, дори и ако Аманда заслужаваше това.

— Сър Тони — намеси се момичето, вече преодоляло уплахата от безцеремонното нахлуване в стаята й, — струва ми се, че мис Лети е права. Не съм за тази стая. Веднага ще събера вещите си.

Тони настръхна. Очите му потъмняха от гняв. Макар да не беше сигурен към коя от двете да насочи гнева си — към Лети, превърнала затрудненото положение в свое предимство, или към Аманда, която предложи да освободи стаята и така предизвикваше господаря в него.

Обърна се към гостенката си и търпеливо обясни:

— Когато Аманда пристигна, бе много изтощена и болна. Нуждаеше се от незабавни грижи, за да се съвземе и да поеме задълженията си. Джема предложи, да я настаним в тази стая с повече светлина и чист въздух. Да я изпратим в таванската стая, би означавало да не може да се възстанови.

Ледените очи на Лети гледаха с неприкрито недоверие.

— На мен ми изглежда съвсем здрава — подхвърли тя подигравателно. — Защо си позволил на тая никаквица да остане в стая, която очевидно не е за нея? Всеки глупак ще разбере, че ще се чувства много по-удобно в някоя барака или колиба заедно с другите роби.

Търпението на Тони се изчерпваше. Тържеството бе пълен провал. Не знаеше дали Аманда нарочно е изпуснала тортата върху роклята, но сега за пръв път осъзна колко отмъстителна и жестока е Лети. Реши да прекрати този безплоден спор.

— Не съм длъжен да ти давам обяснения за поведението си, Лети. Ако съм решил да настаня слугинята в стаята за гости, това си е моя работа. Уверен съм, че като се наспиш, ще се чувстваш по-добре.

После обърна очи към Аманда, която изтръпна от суровия му поглед.

— А с теб ще се разправям сутринта. Твоят „инцидент“ заслужава наказание, което ще определя, щом намеря малко време.

Той нямаше намерение да я наказва, но се надяваше, че думите му ще успокоят донякъде Лети. И очевидно успя. Със самодоволна усмивка тя напусна стаята. Изцапаната рокля се завъртя около нея.

— Тони, скъпи — измърка, когато спря пред вратата на стаята си, — разбираш, че когато се оженим, Аманда ще трябва да се махне. Не мисля, че една крадла заслужава доверие и може да управлява къща с толкова ценни вещи. Може би трябва да я изпратиш на полето — злобно добави тя.

Вбесен, Тони процеди през зъби:

— Лети, никога не съм ти предлагал да се оженим.

Буйният й нрав едва не я погуби. Като се стараеше да овладее гнева си, предизвикан от безцеремонното му изявление, тя отвърна язвително:

— Мислех, че нашите… интимни отношения говорят за това сами. Аз ти дадох всичко, скъпи, и ти го взе.

— Взех само това, което ми предложи. И аз ти дадох също толкова. Ние се наслаждавахме на телата си. Харесваш това, което правя за теб, но аз не те обичам. Ти си много страстна жена, но аз винаги съм се надявал да намеря нещо повече в брака. Не бих те обвинявал, ако си потърсиш друг съпруг.

— Тони — гальовно започна Лети, — не искам да търся друг, скъпи. Обичам те толкова много, че ще стигне и за двама ни. Зная, че ще се научиш да ме обичаш по същия начин.

Той въздъхна тежко.

— Да вървим да спим, Лети. Ти си объркана и уморена, а и аз не съм в настроение да продължавам този разговор. Съжалявам, че рожденият ти ден приключи с такава бъркотия. Ще се видим сутринта. Лека нощ, мила.

Но преди да успее да направи и крачка, тя плътно се притисна към него.

— Няма да ме изоставиш, любими — прошепна Лети в ухото му. — Ще дойда при теб след малко.

В стаята си тя ядосано крачеше напред-назад, като отново и отново си припомняше думите му. Бе положила много усилия да го насърчава, да го привърже към себе си, за да позволи сега всичко да се провали. Нещата вървяха много добре, докато Аманда не се бе появила в Ривърс Едж. Ако само имаше някакъв начин да се отърве веднъж и завинаги от тази заплаха за нейното щастие! Макар че Тони отрече, тя бе убедена, че Аманда му е любовница. Как иначе щеше да си обясни начина, по който той я защитаваше. Убеждението й се затвърди, като я завари в стаята до неговата. Лети нямаше намерение да й го отстъпи. Нямаше да намери покой, докато не пропъди Аманда окончателно и от Ривърс Едж, и от живота му. Ще трябва да употреби всичките си умения да съблазнява. Усмивка озари лицето й като слънчев лъч в тъмната стая. Тази нощ ще използва тялото си както никога досега, ще смае Тони със страстта си и способностите си в леглото.

Къщата беше притихнала, когато Лети се вмъкна като призрак в стаята му, облечена само в прозрачна нощница. От седмици бе очаквала тази нощ. Що се отнасяше до секса, двамата с Тони си допадаха напълно и тази нощ бе решила да покаже колко хубаво може да бъде всичко между тях.

Тони все още беше буден. Знаеше, че тя ще го посети и я чакаше, като изпитваше едновременно нетърпение и страх. Лети винаги успяваше да пробуди животинското в него и любовните им срещи протичаха в диви сблъсъци на сила и страст. Накрая се чувстваше по-скоро изсмукан, отколкото задоволен. Но може би, замисли се той, точно това му бе необходимо, за да забрави за красавицата с медно кестенява коса, която спеше в другата стая.

Усети, че Лети е влязла, и обърна глава към вратата. Под прозрачната нощница на светлината на свещта той видя чувственото й тяло. Дългата коса галеше голите й рамене, а налетите й бедра го привличаха неудържимо.

— Казах ти, че ще дойда, Тони — дрезгаво прошепна тя.

— Уморен съм, Лети — отвърна той, сякаш се боеше от надигащата се в тялото му страст.

— Не ме прави на глупачка, скъпи — усмихна се Лети и с едно движение на раменете се освободи от нощницата. Тя се плъзна надолу около кръста й и откри съвършените й гърди с розови зърна, вече настръхнали от желание. — Ти ме желаеш, така както и аз те желая.

С възбуждащо движение тя остави колана на нощницата да падне в краката й и бързо легна до него. Тялото й бе топло и подканващо.

— Боже мой, Лети — изпъшка Тони, — ти си безсрамна.

— И това ти харесва, признай си.

— Трябва ти съпруг, който да охлади огъня, препускащ по жилите ти.

Лети се засмя и прокара ръце по възбуденото тяло на мъжа до нея.

— Не искам друг, освен теб, скъпи. Никой не може да ми достави такава наслада като теб.

Тони уморено въздъхна. Вече се бе наситил.

— Невъзможно е, Лети.

— Но, Тони, заедно ни е толкова хубаво!

— Само в леглото — сухо отвърна той. — Може да ти се стори странно, но това не стига да се изгради едно семейство. Откакто сме заедно, ти не си забременяла, а аз искам деца. Ако беше заченала от мен, щях да се оженя за теб, въпреки че не сме съвсем подходящи един за друг.

Лети замълча. Не посмя да му признае, че не може да има деца. Когато бе много млада, не по-възрастна от Аманда, бе забременяла от един от робите, който работеше в конюшнята — красив младеж, чиято мъжественост от пръв поглед я бе привлякла. Накрая всичко се оправи, но й струваше твърде скъпо. Чернокожата акушерка бе направила аборта некадърно и лекарят, извикан за таен преглед, каза, че Лети повече няма да може да ражда. Но това никога нямаше да достигне до ушите на Тони.

Вместо отговор тя започна да обхожда с устни гърдите му, спря се върху стегнатия му корем, преди да продължи по-надолу.

— По дяволите, Лети, ти си магьосница — прошепна Тони, вплете пръсти в копринените й къдрици и я притегли към устните си.