Кони Мейсън
Ласки и насилие (17)

Глава шестнадесета

Обезумял от тревога, Тони оглеждаше селището на чероките, скрит сред дърветата, на стотина метра от последните вигвами. От двете му страни бяха Френсис и Натан, също толкова изморени и отчаяни. Успяха да видят, че в селището се извършва някакъв ритуал, но не можеха да разберат точно какво става. Не познаваха добре индианските обичаи. Мъжете от племето, главните участници в ритуала, танцуваха около огромен огън и отпиваха от кратуни, напълнени с някаква течност, която изглежда ги караше да се кривят все по-бързо и да надават пронизителни крясъци. От време на време някой от червенокожите спираше на място и с неприличен жест сочеше към вигвама, разположен настрани от другите. Точно към този вигвам Тони насочи погледа си.

Два дни преследваха похитителите на Аманда. На два пъти изгубваха следите им и само умението на Натан бързо да се ориентира, отново ги извеждаше на верния път. Преживяха ужасен миг, когато се натъкнаха на остатъците от съдраните, изпръскани с кръв дрехи на Аманда, парчета от връв и явни следи от борба във високата трева. И тримата гледаха неоспоримите доказателства с безмилостно стиснати устни. Разбираха много добре, че тя по всяка вероятност е била изнасилена и дори може би вече е мъртва, или, което бе още по-лошо, полудяла от ужасното изпитание.

Тони падна на колене и заудря по земята, обзет от безсилна ярост. Можеше ли да се надява, че млада и крехка жена като нея ще остане жива, след като е била изнасилена от жестоките диваци? С какво бе заслужила такова несправедливо и жестоко наказание? Само да е жива, горещо се молеше той. Ако е оцеляла, той ще я прибере и никога повече няма да я изгуби. Закле се да я защитава, цени и обича до края на живота си. А ако не можеше повече да бъде напълно негова, той щеше да се справи и с това. Струваше му се напълно вероятно, Аманда никога да не пожелае да бъде отново докосвана от мъж. Молеше се любовта му към нея да му даде достатъчно сили, за да преодолее всички страхове, които неговата любима може би щеше да изпитва като последица от дивашкото насилие.

Тримата яздеха, забравили умората, хранеха се на седлата, спяха малко, твърдо решени да намерят Аманда, макар и да се опасяваха, че може би вече е мъртва. Никой не говореше, като че ли нямаше нищо за казване. Когато изгубиха следите и трябваше да се лутат няколко часа безплодно, Тони едва не полудя. А щом се озоваха пред селището на чероките, трябваше насила да го удържат, да не се втурне през глава към вражеския стан.

Вече беше почти тъмно, когато наближиха селището. Малко след това червенокожите започнаха шумния си ритуал. От Аманда нямаше следа.

— Дали… мислите ли, че все още е жива? — сподавено запита Тони. — След всичко, което е трябвало да изтърпи, може би е за предпочитане тя… — думите му заглъхнаха, но смисълът им бе ясен.

— Не говори така, Тони — строго го упрекна Натан. — Дори не трябва да мислиш за това. Вярвай, че вече е издържала всичко и ще оцелее.

— Боже мой, Натан, ти знаеш какво са й сторили! Постави се на нейно място. Тя… тя ми призна веднъж, че ще се самоубие, ако бъде изнасилена. Много добре знаеш, че не е само един червенокож… — Гласът му се задави в ридания. Кръвта му кипваше само при мисълта, че крехкото, чисто тяло на Аманда е било брутално осквернено от диваците. Приятелите му едва го удържаха да не се втурне към селището.

— Тони — предупреди го Френсис с напрегнат глас, — не прави глупости. Само ще навредиш на Аманда, ако ги нападнеш веднага и се оставиш да те убият.

След този разговор те продължиха внимателно да следят селището. Убедиха се, че индианците зорко охраняват вигвама, разположен встрани от останалите. Продължиха да се взират напрегнато към самотния вигвам с надеждата, че интуицията им няма да ги подведе. Бдението им бе възнаградено, когато една слаба фигура, очевидно жена, влезе във вигвама и само след пет минути излезе от него.

— Сега вече е сигурно — заяви Тони. — Убеден съм, че държат Аманда в онзи вигвам. Виж! Онези диваци сочат с ръце към вигвама. Там е, зная го!

— Може би имаш право — бързо се съгласи Френсис.

Натан кимна, почервенял от гняв.

— Един приятел, който е ходил в селище на чероките, веднъж ми разказа за техния обичай. Пленените жени ги затварят и ги използват като проститутки на племето.

— Аманда ще се самоубие — изрече Тони, твърдо убеден в думите си. — Ако това, което говориш е истина, Аманда вече е мъртва.

— Може и да грешиш — замислено възрази Френсис. — А може и да не е изнасилена до този час. Има вероятност да са я завели във вигвама да изчака червенокожите да привършат с ритуала си, преди да… Господи, Тони, не мога да го произнеса.

— Дано е така — отвърна Тони разгорещено. Не искаше да повярва, че неговата любима може би вече е мъртва.

— Пусни ме да отида при нея — настоя Натан. — Ако Аманда е там и все още е жива, ще я измъкна оттам или ще загина.

— Не! — извика Тони. — Ако някой трябва да отиде, това ще бъда само аз. Досега индианците не са ни усетили. Докато все още танцуват около огъня, ще заобиколя вигвама от задната страна и ще се опитам да проникна оттам. Благодаря на бога, че нощта е безлунна.

Той спря за миг. Напрегнато обмисляше какво да правят.

— Френсис, прекарай конете през дърветата и ме чакай да се появя с Аманда. Натан, ти можеш да ми помогнеш, ако им отвлечеш вниманието и подплашиш конете им. Внимавай, може да са оставили някого на пост. Както изглежда, ритуалът ще ги задържи още малко. Вземи един от конете и препускай като бесен. Ще се срещнем в гората до Седъл Крийк, ако успея да спася Аманда.

— А какво ще стане, ако тя не е в онзи вигвам? — попита разтревожено Натан.

— Това е риск, който трябва да поема — смело отвърна Тони. После въздъхна дълбоко, прегърна двамата си приятели и промълви: — Да тръгваме!

Стиснал зъби, той безшумно се прокрадваше пълзешком, педя по педя, около селището, докато най-после се озова до вигвама, в който се надяваше да се намира отвлечената му любима. Пропълзя няколко метра напред, наострил слух и за най-лекия шум, който отекваше като гръмотевица в главата му. Но тревогата му бе напразна. Тъпаните заглушаваха всеки звук на няколко мили наоколо. Не му обърнаха внимание дори и кучетата от селището, заситени с останките от празненството.

Струваше му се, че са минали часове. Огледа се наоколо и се ослуша напрегнато. Извади ножа си и внимателно направи дълъг прорез във вигвама. Тихо пропълзя вътре. Това, което видя го накара да изтръпне. Едри капки пот избиха по челото му.

Голото тяло, разкрило се пред погледа му, изглеждаше като бледозлатиста статуя. Аманда бе коленичила пред тлеещата жарава с вдигнати ръце. Острият като бръснач нож бе насочен право в сърцето й. Младият мъж видя как острието се спуска. Ръката й не трепваше. Лицето й бе вкаменено. Любимите устни бяха стиснати и не издаваха звук.

Тони осъзна, че не трябва да губи нито миг. Иначе щеше да бъде много късно и за двамата.

— Аманда, не! — сподавен вик се изтръгна от гърдите му и той полетя напред да отблъсне ножа от гърдите й.

Тя чу гласа му, но вече не можеше да спре смъртоносния ход на острието, което трябваше да сложи край на живота й. Ако Тони не бе блъснал ръката й настрани, острието щеше да попадне в целта. Но сега достигна само до рамото и леко го одраска. Аманда припадна. Тони я грабна на ръце и излезе през прореза на вигвама.

Приведен, той достигна дърветата. Въздъхна, изпълнен с благодарност, като видя, че Френсис го чака с конете. Бързо измъкна едно одеяло от торбата, привързана към седлото, зави с него голата жена и се метна на коня. И в този миг от индианското селище се дочу страшна врява.

Тони пришпори коня си, за да се махне колкото е възможно по-бързо и по-далеч от селището на чероките.

След няколко минути те се срещнаха с Натан, който бе успял да подплаши и разпръсне конете, които индианците бяха откраднали от Ривърс Едж. Не беше трудно да се отдалечат значително от преследвачите си, защото диваците бяха замаяни от ритуалната напитка. Но Тони не намали бясното темпо, с което препускаха. Скоро тъмнината и гъстата гора ги погълнаха. Виковете на преследвачите им постепенно заглъхваха. Продължиха да яздят. Спряха чак когато небето започна да се обагря в розово, и то само да се погрижат за Аманда.

През тази дълга нощ Тони понякога усещаше, че Аманда помръдва в прегръдките му. Но от устата й не се отрони нито дума. Изглежда й стигаше да чувства силното му тяло, сгушена в прегръдките му. Ръцете му притискаха тънкото й тяло. Какви мисли минаваха през главата й? Все още ли искаше да умре? Щеше ли да му бъде благодарна, че я спаси? Или ще се разгневи, че е осуетил опита й да сложи край на живота си? Господи, колко я обичаше! Молеше се само любовта му да се окаже достатъчно силна, за да я накара да забрави преживяното.

Когато най-после спряха край един поток, Френсис и Натан веднага се заеха с търсенето на някакъв дивеч, за да осигурят обеда. Тони и Аманда останаха сами. Той я свали внимателно от коня и я остави на меката земя, опряна на ствола на близкото дърво. Внимателно проми и превърза раната на рамото й. Говореше й, че тя бързо ще зарасне. Но младата жена само спусна дългите си, тъмни мигли, като че ли искаше да скрие мислите си.

— Аманда, погледни ме — нежно настоя Тони, като повдигна брадичката й. Миглите й трепнаха, но не се повдигнаха. — Отвори си очите, скъпа. Аз те обичам. И нищо ме може да промени любовта ми.

Аманда го погледна. В очите й се четеше дълбока мъка. Тя си бе помислила, че той ще изпитва погнуса от нея. Две едри сълзи се плъзнаха по бузите й.

— Не се крий от мен, Аманда. Не ме е грижа какво са ти сторили онези диваци. Не разбираш ли? Няма значение. Нищо няма значение, защото те обичам.

Най-после тя събра смелост и заговори:

— Ти… ти знаеш ли какво ми направиха те? И четиримата. Аз се борих, но… бях твърде слаба, твърде изтощена. След първия индианец припаднах. Дори не зная колко пъти съм била изнасилена. Когато се опомних, всичко бе свършило. Как можеш все още да ме обичаш, като знаеш, че съм осквернена от диваците?

— Не чу ли какво ти казах, поне една дума не чу ли? — нежно изрече Тони. — За мен няма значение. Ти си все още същата жена, която обичам и за която искам да се оженя.

— Но… Тони… Индианците… Диваците… Как ще мога отново да ходя с изправена глава? Ще взема сина си и ще се махна. Ти заслужаваш по-добра от мен.

— По дяволите, Аманда! Престани да се съжаляваш! Къде е онова момиче със силния дух? Момичето, в което се влюбих?

Тони искаше да й каже или направи нещо, с което да я измъкне от тази апатия.

— Мислиш ли, че ще те оставя да отведеш сина ми? — упрекна я той сурово. — Не, Аманда. Дори и да си заминеш, синът ми ще остане. Вече съм решил да обявя Джон за мой наследник. Ривърс Едж му принадлежи и той ще остане там.

— Ще вземеш сина ми, Тони? — запита тя с разтреперан глас.

— Не искам това, скъпа. Искам ви и двамата. Джон се нуждае от майка си. Аз също имам нужда от теб. Ти събра всички разпилени парчета от моя живот и им придаде смисъл. Не ни изоставяй, Аманда.

Тя се взря в лицето на младия мъж, излъчващо любов и нежност.

— Наистина ли мислиш така, Тони? След всичко, което ми сториха онези диваци?

Резкият му глас заглуши възраженията й.

— Забранявам ти да споменаваш за този инцидент. Това никога не се е случвало. Разбираш ли, скъпа? Какво могат да направят четирима индианци, че да се променят чувствата ми към жената, която обичам? Разбира се, ако ти не ме обичаш достатъчно…

И тогава, без да разбере как, тя се озова в прегръдките му. Целувките лекуваха душата й, възвръщаха самочувствието й. Но щом почувства, че милувките му стават прекалено пламенни, тя рязко се отдръпна от него.

— Какво има, любов моя? Какво ти направих?

— Не си виновен ти, Тони. Нещо… нещо става с мен. Не съм сигурна дали ще мога да ти дам това, което желаеш. Чувствам се така опустошена. След историята с онези диваци аз… аз не съм сигурна дали съм подходяща за теб. Искаш ли ме така, като половин човек?

Тони се усмихна широко.

— Въпреки мнението ти за мен, любов моя, когато се налага, мога да бъда и търпелив. Сега знам, че се обичаме и че си ми простила всичките мъки, които ти причиних, и това ми стига.

Тони й помогна да облече дрехите, които Джема предвидливо бе приготвила, преди мъжете да потеглят от Ривърс Едж. Всяка рана и ожулено място по изстрадалото й тяло предизвикваха гневните му възклицания. Най-силна болка му причиниха белезите по нежния й врат и следите от ухапване по гърдите. Ако Лети бе наблизо, щеше да я удуши. Но Тони не издаваше състраданието си, за да не си помисли Аманда, че изпитва само съжаление към нея.

Когато Натан и Френсис се завърнаха уловили два заека, ги посрещна една жена, напълно различна от апатичното създание, което бяха оставили преди малко.

Аманда започна да се включва в разговора, отначало по-стеснително, а после все по-оживено. Тя яде с апетит от печения заек, изми се в реката, а после веднага заспа.

Докато жената спеше, Тони им разказа част от това, което бе споделила с него. Натан заплака, без да се срамува от сълзите си, когато Тони призна, че е била изнасилена и малтретирана от индианците. После рязко скочи на крака и нервно започна да обикаля наоколо.

— Той я обича, нали знаеш? — обади се Френсис и кимна в посоката, в която бе изчезнал Натан. — За него всичко това е толкова тежко, колкото и за теб.

— Зная — уморено изрече Тони. — И ме боли, като си помисля, че едва не я изгубих. Как можах да бъда толкова глупав, Френсис? Макар че вината е изцяло на Лети, чувствам се отговорен за страданията на Аманда. Страх ме е дори да си помисля как едва не се ожених за онази вещица.

Френсис го погледна втренчено, като се опитваше да потисне колебанието, което се надигаше в душата му.

— Какво знаеш за живота на Аманда в Англия, преди да пристигне със затворническия кораб в Южна Каролина?

— Само това, което ми е разказала — отвърна той, леко озадачен. — Защо ме питаш?

— Никога ли не ти е споменавала, че те е срещала, преди да дойде тук, в Америка?

— Какво има да ми споменава? За пръв път я зърнах на борда на затворническия кораб. Макар че — той се замисли — още от първия път имах странното усещане, че я познавам. Но не, това е смешно.

— Не е чак толкова смешно, колкото ти се струва. Ти си познавал Аманда. И то така интимно, както никой друг мъж.

— Ти си полудял, Френсис! — възмути се младият мъж. — Уверявам те, че мога да си спомня всяка жена, с която съм делил леглото, а Аманда не е сред тях. Пък и тогава тя е била само едно дете. Най-много на шестнадесет години. Повярвай ми.

— Точно на толкова години е била, Тони, когато си й отнел девствеността — и Френсис бързо добави, като видя израза на лицето му. — Но не си виновен само ти.

И му разказа всичко за онази нощ в Англия, когато той и приятелите му погрешно бяха взели Аманда за проститутка.

Когато разказът му свърши, Тони бе потресен. Проклинаше се за глупостта си, обвиняваше се за всички беди, които нещастната девойка бе изтърпяла от нощта, когато я бе обезчестил така лекомислено, та чак до днес.

— Защо не ми е казала? — смаяно запита той.

— Този въпрос трябва да отправиш към себе си, приятелю — загадъчно отвърна Френсис. — Но предполагам, че причината е в гордостта й, която е не по-малка от твоята. Дори не съм сигурен дали трябваше да ти го казвам. Ако тя искаше да го знаеш, навярно сама щеше да ти го разкаже.

— Благодаря ти, Френсис. Сигурен съм, че един ден тя ще има пълно доверие в мен. А аз обещавам, че ще положа всички усилия, за да го заслужа. Искам да стане моя съпруга. Нищо няма да ме направи така щастлив, както да прекарам остатъка от живота си с нея.

Малко след този разговор Натан се върна, Тони събуди Аманда и те потеглиха по обратния път, като яздеха по-бавно. Спряха чак след като се стъмни и вечеряха с остатъка от заека. После Френсис застана на пост, а Натан тактично се отдръпна да поспи зад храстите.

Тони приготви за себе си и Аманда място за спане сред високата трева край брега на реката.

Отначало тя лежеше неподвижно до него, но след като разбра, че той иска само да я държи в обятията си, се успокои и заспа. Но не и младият мъж. За него бе истинско мъчение да усеща мекото и топло тяло на любимата жена, сгушена така доверчиво в прегръдките му, без да може да се люби с нея. Но беше решил да не предприема нищо, което би могло да скъса тънката нишка на доверието й към него.

На разсъмване отново потеглиха. Аманда се почувства достатъчно добре, за да може да язди сама и те се придвижваха по-бързо. Почти не усещаше болка от раната на рамото. Тони се поуспокои, Френсис си тананикаше някаква песен и дори Натан беше значително по-весел, като виждаше отново Аманда в безопасност сред тях. Дори да не бъде негова, казваше си той, поне е жива и се чувства добре. Не можеше да повярва, че само преди два дни те се бяха отправили на едно очевидно безнадеждно и рисковано пътешествие. Защото тогава никой не се надяваше да я открият жива.

Понеже яздеха бавно, бяха принудени да прекарат и следващата нощ на конете. Накрая спряха да починат сред едно малко сечище. Тони се съмняваше, че индианците ще се осмелят да се отдалечат толкова много от селището си. Натан и Френсис отново отидоха на лов, а той запали огън, за да изпече зайците, които двамата приятели щяха да уловят. Избягваха да палят огън през нощта, за да не бъдат проследени. След като отмина и този ден, Тони беше сигурен, че са вън от опасност. Натан и Френсис се съгласиха с него и заедно с конете навлязоха по-навътре в гората. Там си приготвиха места за спане, доста отдалечени от Тони и Аманда.

Както през миналата нощ, младият мъж разстла одеялото си на земята и двамата легнаха един до друг, като едва се докосваха. Но през нощта застудя и тя се сгуши в топлите обятия на Тони. Ръката му сама потърси нежните извивки на гърдите й. Той усети зърното й под дланта си и не можа да се удържи, плъзна ръка в корсажа и докосна топлата й плът. Аманда измърмори нещо насън, но Тони не му обърна внимание. Изпитваше толкова силно желание, както никога досега. Пъхна ръката си под роклята и я плъзна по красиво оформените бедра. Ръката му се спря с нежен трепет чак на мекото като коприна възвишение под корема й. Отмести нетърпеливо буйните къдрици, за да погали нежното носле над леко присвитите устни. Тогава Аманда се събуди и извика толкова уплашено, че той веднага спря да я гали.

— Не искам да те нараня, любов моя — нежно й прошепна, — само искам да те любя. Нуждая се от теб.

— Не, Тони — потрепери тя, — не мога да понеса да ме докосваш. Не тук. Все още не мога. Моля те, не ме насилвай.

— Аз не съм звяр, Аманда. Аз те обичам. И ти обещавам, че скоро и в теб ще се пробуди отново желанието да се любиш с мен. Дотогава няма да направя нищо, което може да те уплаши или наскърби.

Нещастната жена не вярваше, че той все още я желае.

 

 

Нито един от тримата не допускаше, че Смелата лисица ще ги преследва упорито, решен на всяка цена да ги залови. Заедно с Бялото перо и още един воин, наричан Бягащата мечка, успяха да уловят три коня и веднага се втурнаха по следите на белите. Гордият индиански вожд никога нямаше да понесе срама, да му бъде открадната една пленница под носа. Той бе обещал да я направи проститутка за мъжете от племето и трябваше да удържи на думата си.

Смелата лисица и другите двама индианци лесно откриха потока, край който бяха спрели бледоликите. Смелата лисица разбра, че пленницата му и този, който я бе освободил, имат преднина само от няколко часа и с радост започна да обмисля на какви наказания да подложи и двамата.

Френсис и Натан не бяха забелязани от индианците, понеже бяха навътре в гората. Лукавият поглед на Смелата лисица откри само следите, оставени от Тони и Аманда.

— Наблизо са. — Смелата лисица изкриви устни в злобна гримаса.

— Яздят бавно, за да не измъчват жената — начумерено добави Бялото перо. — Заради теб не успях да вкуся бялата й плът. Трябваше да ме послушаш и да ме оставиш да я обладая още по пътя.

— Ще си я получиш и ще й се наситиш, обещавам ти.

— Както и всеки мъж от племето — промърмори, вече успокоен, Бялото перо.

Спускащият се мрак ги принуди да спрат преследването. Те седнаха и се притиснаха един към друг. Започнаха да дъвчат печена царевица и сухари. Не искаха да палят огън, за да не привлекат вниманието на бегълците. С първите лъчи на слънцето вече бяха на крак. Знаеха, че до залез-слънце ще си върнат не само пленницата, но също и един белокож мъж, когото ще могат да измъчват.

Огънят, запален от Тони привлече вниманието на Смелата лисица и спътниците му. Бялото перо презрително подметна:

— Нима си мислят, че така лесно ще се отърват от нас?

— Ще ги убия, докато спят — високомерно добави Бягащата мечка и размаха томахавката си.

— Не! — изръмжа Смелата лисица. Другите двама като че ли забравяха кой беше вожда. — Ще ги пленим. Искам ги живи. Мъжът ще страда ужасно за това, което извърши. А жената ще използваме за нещо по-приятно.

Ако трябваше да се каже истината, Смелата лисица беше изпитал силна наслада от изнасилването на Аманда и все още я желаеше.

Червенокожите съзряха Тони и Аманда, заспали край догарящия огън. Наблизо пасяха конете им. Индианците нарочно бяха оставили конете си на известно разстояние. Пропълзяха бавно до края на малкото сечище и замряха.

Вождът само кимна с глава и те безшумно се плъзнаха към спящата двойка. Смелата лисица удари с тъпия край на томахавката Аманда по слепоочието и я зашемети. Жената само леко изохка. Тони се събуди, но вече беше твърде късно. Когато Аманда простена и тялото й потръпна и замря неподвижно, той инстинктивно посегна за револвера си.

Бялото перо очакваше белия мъж да се размърда и го изпревари. Халоса го с тъпата страна на томахавката си.

Извършиха всичко в пълна тишина, защото знаеха, че недалеч оттук са именията на бледоликите. Провесиха двамата върху конете и стегнаха ръцете и краката им с ремъци. После се отправиха по дългия път към селището си.

Изминаха часове, преди Аманда да отвори очи, заслепени от дневната светлина. Главата я болеше толкова силно, че в първия миг си помисли, че е скалпирана, но оживяла по някакво чудо. Но щом разумът й се проясни, тя разбра колко глупаво е било предположението й. Почти едновременно с това се разсея мъглата пред очите й и тя видя, че отново виси през гърба на коня. Индианци! Тази мисъл прониза мозъка й като игла. Диваците по някакъв начин бяха проследили малобройната им група и ги бяха изненадали в съня.

— О, господи, не! — извика изтерзаната жена.

Единственият отговор бе един удар и неразбираемо изръмжаване на единия от похитителите. Това я принуди отново да изкрещи, този път от паника.

Аманда с мъка успя да извие глава и видя, че Тони беше завързан по същия начин. Дори успя да зърне кръвта, капеща от дълбока рана на челото му.

— Тони, ти си ранен! — извика тя, щом видя, че очите му се отвориха.

— Не е страшно, Аманда — едва успя да прошепне той. — Моля те, запази самообладание, любов моя.

Бялото перо, който водеше коня на Тони се обърна и приглушено изруга нещо. Младият мъж го прие като предупреждение. Понеже се опасяваше, че Аманда ще пострада, ако продължават да говорят, той веднага млъкна.

Бялото перо пришпори коня си и придърпа юздата на коня на Тони, като осуети всякаква възможност за разговор между белокожите пленници.

Аманда внезапно се досети за Френсис и Натан и малко се ободри, но отново бе обзета от ужас при мисълта, че Бялото перо е убил двамата смели мъже. Ако бяха живи, щяха да бъдат в същото окаяно положение. Но все още имаше някаква надежда, макар и слаба, че може би индианците не бяха ги открили. Може би те щяха да ги спасят.

През дългия ден индианците не ги развързаха от конете, нито им дадоха храна и вода. Аманда на няколко пъти изпада в безсъзнание. В момент на прояснение се запита дали Тони ще издържи и си каза, че поне щяха да умрат заедно. Тя се свести и усети, че грубо я свалят от коня. Стомахът й се присвиваше от болка, гърдите и бедрата й бяха силно ожулени и натъртени. Прилоша й. Свлече се на земята и когато обърна глава, видя, че и Тони не е по-добре. В момента, в който го отвързаха, той се опита да се приближи до нея, но с добре премерен удар, Смелата лисица бързо го отказа от това намерение. Тя видя ясно лицето на своя похитител, който злобно се хилеше. С ужас си спомни какво се бе случило, когато за последен път червенокожият я бе гледал похотливо. Нима щяха да я изнасилят пред очите на Тони? Като че ли най-лошите й кошмари щяха да се сбъднат. Смелата лисица се нахвърли върху нея и ожесточено започна да къса дрехите й.

— Обладай я като куче, Смела лисицо — засмя се Бягащата мечка. Препаската не можеше да прикрие възбудения му член, показващ желанието да притежава Медната коса, както те наричаха Аманда. Това предложение допадна на Смелата лисица и той излая.

— На колене, курво!

Аманда неразбиращо го погледна. Той я ощипа жестоко по гърдите, удари я по корема и повдигна коленете й. Червенокожият отметна препаската си, разкривайки възбудения си полов орган. Тони яростно извика и Бялото перо не успя да му попречи, когато той се втурна към Аманда. Бе решен да спаси любимата жена от повторно изнасилване, дори и това да им струваше живота. Младият мъж се хвърли върху Смелата лисица, като се мъчеше да се добере до томахавката, която висеше на колана на червенокожия. Закле се, че по-скоро сам ще я убие, отколкото да позволи на тези диваци отново да се гаврят с нея. Въпреки решителността му, не можа да стори нищо срещу тримата въоръжени диваци. Бялото перо и Бягащата мечка го надвиха лесно и го събориха в безсъзнание на земята след удар с томахавката. Всичко стана много бързо.

— Завържете Белите очи към дървото — грубо заповяда Смелата лисица и отново се насочи към Аманда. Тя все още бе на колене, обхваната от ужас. Опита се да се изправи на крака, но индианецът натисна лицето й към земята и повдигна коленете й. В този миг Бягащата мечка и Бялото перо се приближаха, след като бяха завързали Тони, и с груб смях и крясъци се разголиха пред шокираните очи на злочестата жена.

— По-бързо, Смела лисицо — възбудено подвикна Бялото перо. — Аз имам право да я обладая пръв, тъй като ти вече веднъж ми попречи.

— Аз пръв ще пробвам Медната коса — заяви Смелата лисица. Лицето му показваше, че няма да допусне никакви протести. После небрежно повдигна полата на Аманда. Бялото перо натисна врата й с мокасина си, докато другарят му приключи.

— Ти, Бялото перо, ще си следващият. — Смелата лисица оценяваше помощта на приятелите си. — Накрая ще дойде редът и на Бягащата мечка. Нощта едва сега започва. Може би ще я имаме много пъти преди изгрев-слънце.

И като сграбчи хълбоците й с двете си ръце, Смелата лисица се приготви да проникне в прималялото от страх тяло. Внезапно силен вик разцепи въздуха.

— Аййй!

Аманда веднага почувства, че натискът върху врата й намаля. Извърна глава и видя ужасеното лице на Смелата лисица.

И тримата червенокожи бяха втренчили погледи в белите бедра на Аманда. Тя не можа да разбере защо лицата им изразяваха такава погнуса и отвращение. Но каквато и да беше причината, тя бе благодарна, че е избягнала ужаса да бъде изнасилена от тримата диваци. Можеше само да се надява, че е пощадена завинаги.

— Не я докосвайте — изплю се отвратен Смелата лисица. — Не е чиста. Знаете добре, че да обладаеш жена в такъв период, е табу. Ако я докоснем, ще ни донесе нещастие и ще ни оскверни.

— Тогава да я убием — предложи Бягащата мечка, готов да го стори, когато разбра, че похотта му ще остане незадоволена.

— Не — хитро отвърна Бялото перо. — Убиваме ли нашите жени, когато настъпи лунния им период? След няколко дни тя ще може да ни обслужи. Наблизо има ручей, където ще може да се измие, когато неразположението й премине.

Нищо не можеше да му попречи да вкуси бялата плът на Медната коса.

— Бялото перо говори истината — обяви Смелата лисица. — Медната коса няма да бъде отведена в селото, докато е нечиста. Ще остане тук, докато не изпълни ритуала за пречистване. След като ни задоволи, ще стане курва на племето.

Когато индианците се отдръпнаха, тя се присегна да покрие краката с полата си. И тогава разбра защо диваците я гледаха с отвращение и какво я бе спасило от изнасилване. По крака й се стичаше тънка струя кръв.

Макар че не бе запозната с табуто на племето, забраняващо полови контакти с жена, която е неразположена, Аманда разбра, че е спасена само за няколко дни. Нямаше съмнение, че щяха да я изнасилят, когато менструацията й свърши. Можеше да се надява най-много на три-четири дни отсрочка. Може би тя и Тони щяха да успеят да избягат през това време.

Тримата червенокожи спореха за нещо, когато Аманда забеляза, че любимият й започна да идва в съзнание и предпазливо запълзя към него. Смелата лисица я наблюдаваше с присвити очи, но не я спря. Тя стигна до Тони и започна да попива кръвта от раната на челото му с парче от ризата си. Червенокожите решиха да отведат Медната коса в гората, където да бъде скрита от очите им, докато не изпълни ритуала на пречистването. Докато Бялото перо и Бягащата мечка се заеха с построяването на колиба от клони и листа, Тони и Аманда разговаряха тихо.

— Съжалявам, Аманда — задавено прошепна той. — Опитах се да те спася. Те… те причиниха ли ти нещо лошо?

— Не са ме докоснали, Тони — успокои го тя.

Младият мъж бе поразен. Помисли, че замаяният му мозък си прави шеги с него.

— Но… аз видях… искам да кажа…

— Нещо се случи — продължи Аманда, когато той замълча. — Бях забравила, но… но цикълът ми започна и те не ме докоснаха.

— Благодаря ти, господи — въздъхна Тони с облекчение. Започна да й обяснява за индианското табу, което забраняваше да се докосват жените през този период. — Учудвам се, че веднага не са те отстранили — каза той озадачен. — Чувал съм, че индианките отивали в някакъв отдалечен вигвам да прекарат този период, така че мъжете да не бъдат осквернявани от нечистите им тела. Останалите жени им носят храна и те не се появяват сред племето, докато не изтече този период и не извършат ритуала по пречистването…

Млъкна, като видя, че Бялото перо и Бягащата мечка се върнаха при Смелата лисица и тримата се насочиха към тях. Нямаше представа какво бяха решили да предприемат, но с вързани ръце нищо не можеше да направи.

Смелата лисица издаде някакви гърлени звуци, като не отделяше поглед от лицето на Аманда, но тя не му обърна внимание. Тогава той се разяри и започна да й обяснява нещо с гневни жестове.

— Изглежда, че иска да се преместиш някъде навътре в гората, любов моя — уплашено й съобщи Тони.

— Не, Тони — поклати глава жената — няма да отида! Няма да те оставя сам!

Като че ли Смелата лисица схвана отказа на Аманда, защото грабна една дълга пръчка и започна да я мушка жестоко с по-острия край. Накрая другите двама индианци я наобиколиха и също захванаха да я бодат с пръчки, като я насочваха към набързо построената колиба, но без да я докосват.

Тялото й трепереше от силен гняв. Тони нямаше друг избор, освен да наблюдава безпомощно как червенокожите мушкаха Аманда и я изтласкваха все по-навътре в гората. Като си припомни всички разкази за индианците, той с ужас помисли, че може би ще я убият. Когато цялата група се скри от погледа му, той се опита да се измъкне от въжетата, но не успя. Ослуша се напрегнато, за да чуе нещо, да долови поне един звук, който да му подскаже, че Аманда е все още жива. Но нищо не нарушаваше злокобната тишина.

За пръв път, откакто бяха пленени, той имаше време да помисли за отчаяното положение, в което бяха изпаднали, както и за шансовете да бъдат освободени. Мислите му се насочиха към Френсис и Натан — единствената им надежда за спасение. Но може би и двамата са били убити от индианците. Внезапното съвпадение на пленяването им с месечното неразположение на Аманда беше като дар от бога. Според това, което знаеше, червенокожите не би трябвало да я убият, а само да я изолират, докато периодът й премине. После щяха да ги отведат в селището си. Тони започна да се моли горещо, дано Натан и Френсис да не са били открити от похитителите им и да са избегнали смъртта. Може би те вече се опитваха да им помогнат.

Разтрепераната Аманда, подтиквана от мъчителите си, се доближи до колибата, набързо направена за нея. Тя представляваше събрани накуп клони, съчки и листа, забързани с диви лози. Аманда трябваше да клекне и да пропълзи вътре на четири крака. В колибата имаше място, колкото да седне или да клекне, но не можеше да стои изправена. Като надзърна през пролуките, тя видя, че двамата червенокожи изчезнаха, а третият остана отвън на пост.

С тежка въздишка тя се зае да приготвя превръзка от парче плат, което откъсна от фустата си. После седна на влажната земя и се замисли за отчаяното положение, в което бяха изпаднали. При залез-слънце пазачът й подаде отвън едно голямо листо със сушено еленско месо и някакви плодове, заедно с манерката на Тони, пълна с вода. Поне не възнамеряваха да я уморят от глад. Надяваше се, че и Тони ще получи храна.

Преди да заспи, тя видя, че през нощта неин пазач ще бъде Бялото перо. Скоро изтощението надделя и тя се унесе в сън.

 

 

На сутринта след отвличането, Натан се събуди, изненадан, че е спал толкова дълго. До него Френсис все още похъркваше. Натан се зачуди дали Тони и Аманда също не са се успали. Като се колебаеше дали да обезпокои влюбената двойка, първо се зае да разбуди спящия до него мъж и после се отправиха към мястото, където бяха оставили двамата. Одеялото им все още лежеше захвърлено на земята, но от тях нямаше никаква следа.

Като откри, че и двата коня бяха изчезнали, Френсис изпадна в паника. По гърба му полазиха зловещи тръпки. Натан беше този, който откри капки кръв по одеялото и други следи, посочващи, че телата на двамата са били влачени на няколко метра до храстите, където са били вързани конете им.

— Мили боже — изохка Натан. — Проследили са ни. Онези проклети диваци са хванали Тони и Аманда.

Френсис изглеждаше напълно объркан.

— Защо не са ни убили или не са ни отвлекли заедно с тях?

— Навярно са решили, че Тони и Аманда са сами — замислено произнесе Натан.

— Мислиш ли… мислиш ли, че вече са… ги убили? — уплашено попита Френсис.

— Не! — решително отвърна Натан. — Тони ще бъде отведен обратно в селището и подложен на бавни мъчения, а Аманда… е… и двамата знаем какво искат от нея.

— Трябва да им помогнем — каза твърдо Френсис. — Тези диваци имат няколко часа преднина и ще стигнат до селището си, преди да успеем да ги настигнем. Ние сме само двама и въобще не знаем колко индианци са участвали в похищението на Тони и Аманда.

Преди да му отговори, Натан старателно провери оставените наоколо следи. Като че ли измина цяла вечност, преди да каже с доволен вид:

— Доколкото мога да преценя, не са били повече от четирима, дори и по-малко. Не са очаквали да бъдат проследени от някого, така че ние имаме едно ценно предимство. Предлагам да тръгнем по следите, вместо да пропилеем ценно време и да се върнем в Ривърс Едж за подкрепление.

— Но ако стигнат до селището си, преди да успеем да ги настигнем? — запита Френсис. — Последствията за Тони и Аманда, ако не успеем, ще бъдат толкова ужасни.

— Дори не трябва й да си мислиш за това, Френсис — мрачно отвърна Натан, сякаш прочел мислите му. — Ще успеем.

Те веднага потеглиха и яздеха неуморно през целия дълъг ден. Нямаха дори и представа, че злодеите съвсем не са толкова далече, тъй като в нетърпението си да обладаят Аманда, бяха спрели доста преди залез-слънце. Двамата не спряха да нощуват, а продължиха по следите, водещи към индианското селище. Наближаваше полунощ, когато съвсем неочаквано се озоваха пред бивака на похитителите. Дочуха тихи гласове още преди да забележат дима от тлеещия огън.

— Мислиш ли, че това са индианците, които са ги отвлекли — прошепна Френсис с лице, озарено от надежда.

— Не съм сигурен — отвърна тихо Натан. — По-добре да оставим конете и да се приближим пеша. Не говори и не вдигай никакъв шум. По-добре е да не вървим в посока на вятъра, тъй като носовете им долавят миризмата на бял човек от една миля.

Със смелост, породена от отчаянието, те запълзяха безшумно, като котки, към огъня. Когато приближиха до ниските възвишения около бивака на индианците, те се надигнаха, за да се огледат.

Червенокожите бяха развързали Тони и го бяха завели до потока да пийне малко вода. Дадоха му храна само колкото да залъже глада си. После отново го завързаха здраво и го оставиха така да прекара нощта. Тони видя как Бялото перо занесе вода и храна на Аманда и благодари на бога, че не са я убили. Смелата лисица и Бягащата мечка, за да се позабавляват, започнаха да мушкат пленения бял мъж с една заострена пръчка. Те се заливаха от смях, докато Тони се опитваше да се освободи от въжетата. Като се наситиха на това забавление, те седнаха около угасващия огън, главите им започнаха да клюмат и те задрямаха.

От хълма Натан и Френсис наблюдаваха бивака, уплашени за Аманда.

— Натан — прошепна уплашено Френсис, — мислиш ли, че те… те вече са я убили?

— Не знам какво е станало. Но скоро ще разбера. Изчакай тук, докато огледам наоколо.

И преди Френсис да успее да каже нещо, той изчезна в тъмнината. Обиколи около бивака и вече беше близо до Френсис, когато се натъкна на колибата, в която държаха Аманда. Надзърна през пролуката между клоните, но тъмнината му попречи да разпознае лежащото на земята тяло. Отправи гореща молба към бога, както не се бе молил от години, това да е Аманда, жива и невредима. Точно тогава тя въздъхна и се обърна в съня си. Това стресна Бялото перо, който се беше подпрял на близкото дърво. Натан се изненада от появата на индианеца, който изскочи в тъмнината и внимателно се приближи към отвора на колибата. Като не долови друг звук, червенокожият изсумтя и се върна на поста си. Натан бързо състави план за действие. Той предпазливо запълзя назад, за да се озове зад дървото, под което бдеше индианецът. Макар че очите му бяха притворени, той беше нащрек. Мъжът извади ножа си и се промъкна безшумно зад гърба му. Знаеше, че не трябва да позволи на индианеца дори да гъкне. С бързината на кобра заби ножа си в гърлото му.

Аманда се събуди в мига, в който една силна ръка покри устата й и заглуши тревожния й вик.

— Това съм аз, Натан, Аманда. Не се плаши — прошепна той. Тя се успокои и почувства как я обзема радостно облекчение.

Натан й помогна да се изправи, хвана я за ръката и я изведе от колибата. Двамата бавно се отправиха през гората към мястото, където бе Френсис.

Той бе толкова смаян от появата на Аманда, че остана с отворена уста.

— Затвори си устата, Френсис. Както виждаш, тя е в безопасност. Сега трябва да се погрижим за Тони.

— По-бързо, моля ви — прошепна младата жена. — Останаха само двама.

Френсис я прегърна и каза:

— Изчакай тук, Аманда. Ние ще освободим Тони. Ранена ли си?

— Добре съм, Френсис. Ще бъда още по-добре, когато видя Тони свободен.

Приятелите безшумно се приближиха към Тони. Имаха късмет, че Смелата лисица и Бягащата мечка все още дремеха край огъня. Дори и Тони бе заспал до момента, в който Натан внимателно сряза ремъците около китките му. Зарадва се, че приятелите му не само са живи, но и са успели да ги открият. Когато ръцете му бяха свободни, почувства, че някой му подаде нож, и той решително го стисна. Тримата мъже се разбраха без думи, само с едно кимване. Запълзяха към приведените фигури на спящите индианци. Но късметът им изневери. Ръката на Тони, изтръпнала и вцепенена от ремъците, докосна една суха клонка, която шумно изпука и стресна червенокожите. Последвалата битка бе яростна, но индианците бяха само двама. Преди да загинат, успяха да ранят Натан в крака, а Френсис бе силно ударен по главата.

От мястото си Аманда видя как индианците бяха повалени, спусна се напред и се озова в ръцете на любимия мъж, като плачеше и се смееше от щастие. Всички възбудено заговориха в един глас. След като се погрижиха за трите трупа, отдъхнаха през останалата част на нощта и призори отново поеха дългия път към дома.

Макар че през останалата част от пътуването не се случи нищо, те не отслабиха бдителността си, дори когато пресякоха реката и навлязоха в земите на Тони. Колкото наближаваха Ривърс Едж, толкова нарастваха безпокойството и тревогата на Аманда. Кога най-после ще види Джон? Бе преживяла толкова много за няколко дни, като че ли бе изминала цяла вечност. Беше ли почувствал той отсъствието й? Или Джема и другите бяха заели мястото й в живота му?

Пристигнаха в Ривърс Едж късно следобед. Джема се втурна да ги посрещне. Старата негърка изглеждаше доста отслабнала.

— Боже, боже, върнахте се! Мойто пиленце се върна! Знаех си, че Тони няма да те остави на диваците. Благодаря ти, боже!

Виковете й събраха на прага всички слуги. Но тревожните очи на Аманда прескачаха от лице на лице в трескаво търсене. С радостен вик тя скочи от коня и се хвърли към сина си. С плач и смях грабна детето от ръцете на Флора и го притисна към гърдите си. Никой не бе виждал по-трогателна сцена.

През следващите няколко дни Аманда се възстановяваше от преживяното и като че ли наново опознаваше сина си. Джон беше истински лек за наранената душа и изтерзаното тяло на младата жена. Тони бе забранил на всички да я разпитват за преживяното в селището на чероките. Така дните се нижеха, изпълнени със спокойствие и нежни грижи.

Натан беше изпратен в Чарлстън, за да купи храна и дрехи за Аманда — обувки, бельо, ръкавици, пелерини, подплатени с кожа наметки за приближаващата зима. Не бе забравен и Джон. Списъкът от покупки за момченцето беше дълъг. За Чарлстън можеше да замине самият Тони, но той не желаеше да остави Аманда, докато тя все още беше толкова наранена и уязвима.

Френсис побърза да замине с Натан, като твърдеше настойчиво, че се е заседял прекалено дълго.

— Мисля, че научих достатъчно как се ръководи плантация — спореше той с Тони, когато домакинът го увещаваше да остане още, — затова ще се огледам наоколо за моя плантация. Тъй като съм решил да се заселя в Южна Каролина, време е да потърся нещо подходящо. Сега се чувствам достатъчно уверен, за да ръководя голяма плантация, и то благодарение на теб.

Френсис искаше Тони и Аманда да останат известно време сами. Необходимо им беше време да се справят с обърканите си чувства. Той знаеше, че приятелят му иска да се ожени за Аманда, но тя все още не му бе съобщила решението си.

 

 

Първите нощи след завръщането на Аманда в Ривърс Едж, Тони беше доволен само да бъде близо до нея. Изпращаше я до стаята й, целуваше я по бузата, а след това прекарваше поредната безсънна нощ в самотното си легло, измъчван от спомените за гладкото й тяло, извиващо се в ръцете му, за особената магия, която съществуваше между тях двамата, когато се любеха. Дали отново ще изпита безкрайното удоволствие от нежните й прегръдки? Тялото му изгаряше от желание, докато кръстосваше из празната стая. Но той знаеше, че още е рано да възстанови връзката им или да поднови разговора за брак, но скоро… скоро.

За нещастие добрите намерения на Тони не се осъществиха. Той беше мъж в разцвета на силите си и се оказа, че му е все по-трудно да потиска чувствата си. Желаеше Аманда, нуждаеше се от нея, както всеки влюбен мъж се нуждае от любимата си. Но как да я накара да го желае със същата сила? Знаеше само, че не можеше да живее, ако не я усеща в прегръдките си, ако не е в леглото му, и бе решил да я притежава отново, независимо от всичко. Една вечер не издържа. Както обикновено изпрати Аманда до вратата на стаята й, пожела й лека нощ и продължи към спалнята си. Но този път, след като се съблече и надяна халата си, се върна обратно. Поколеба се за миг пред вратата й и се вмъкна тихо в стаята.

Аманда тъкмо бе облякла една от новите си нощници, прозрачният плат подчертаваше тялото й, а медните къдрици блестяха с цялото си великолепие. Младата жена се сепна, когато видя лицето на Тони, изпълнено с любов и копнеж.

Очарован от нейната красота, той застина, фината й нощница не скриваше нищо от жадните му очи — добре оформените гърди, леко заоблените бедра и съблазнителния триъгълник между тях. Те разпалваха желанието му и в слабините му се надигна изгаряща възбуда.

— Тони! Аз… аз не те очаквах — заекна тя, уплашена от неочакваната му поява в спалнята й. — Искаш ли нещо?

— Аманда — решително започна младият мъж, — мисля, че е време да си поговорим. Тя кимна предпазливо и инстинктивно посегна към пеньоара си. Той я хвана за ръката. — Не, недей. Няма защо да се криеш от мен. Аз съм бъдещия ти съпруг, забрави ли?

Аманда се изчерви и сведе дългите си мигли, но остана неподвижна пред изгарящия му поглед.

— Искам да се оженим по-скоро, скъпа. За мен е мъчително да те виждам всеки ден и да не мога да те любя, както желая. Както ти заслужаваш.

— Казах ти какво можеш да очакваш, Тони. Аз те обичам и… искам да се омъжа за теб. Но се нуждая от още време, за да преодолея отвращението, което изпитвам.

— Измина цял месец, любима. Нима съм ти дал повод да не ми вярваш?

Аманда поклати отрицателно глава.

— Тогава нека опитаме. С мен ще бъде различно, защото аз те обичам.

Думите му и неприкритият намек в тях предизвикаха паника у нея. Лицето Й пребледня.

— Не, Тони! Не съм готова за теб…

— Нима съм казал, че ще те насиля — нежно я упрекна той — или че искам нещо, което не можеш да ми дадеш? Аз ти обещах и ще удържа обещанието си, колкото и жестоко да е това за мен.

— Тогава какво…

— Само ме остави да прекарам нощта с теб. Не — бързо се поправи Тони, — всяка нощ, не само една нощ. Искам само да те държа в прегръдките си, да бъда близо до теб. Как ще преодолееш страха си, ако ме отбягваш? Не можеш да се откажеш от всичко, Аманда. Позволи ми да ти припомня какво сме преживели. Нима си забравила насладата и екстаза, които изпитваше в обятията ми, докато те любех? Ако… след тази нощ не ме искаш повече, аз ще уважа желанията ти.

Аманда отчаяно се опита да потисне неволната реакция, която се надигаше в нея от нежния и любящ поглед на младия мъж. Опита се да прикрие смущението си, когато очите им се срещнаха. През последните седмици той й бе доказал по хиляди начини колко силно е привързан към нея. Но нещо държеше желанията й заключени. Причината не бе в това, дали харесва Тони като мъж. Много пъти неговата близост я смущаваше и едновременно с това вълнуваше. Мислите й бяха объркани. Нощем, в самотното си легло, преживяваше отново и отново момента, в който Смелата лисица проникна грубо в безпомощното й тяло. Ужасяваше се от мисълта да се люби отново с мъж.

Аманда си зададе въпроса защо отблъсква Тони. Защо не му разкрие цялата мъка, която терзаеше душата и тялото й? Защо не му разкаже колко наранена и унизена се чувства след дивашкото насилие над тялото й? Безразсъдството й стигна дотам, че бе готова да го приеме в леглото си, само и само да му докаже, че наистина вече няма какво да му даде.

Изведнъж осъзна, че Тони все още очаква отговора й. Стомахът й се бе свил на топка, когато накрая заговори, но гласът й бе ясен и уверен.

— Не вярвам, че отново мога да бъда пълноценна жена, Тони, но ако би искал да останеш…

— Скъпа — засмя се той щастливо, — само ми се довери.

Аманда едва се усмихна. Гледаше, вцепенена от страх, как Тони се отправи към леглото.

— Хайде, ела, скъпа — настоя той и отметна завивката.

Пристъпи сковано към леглото. Очите й се разшириха, когато Тони развърза колана на халата си и тя уплашено потръпна, когато дрехата се свлече на пода.

— Винаги спя гол — засмя се младият мъж.

Погледът й неволно бе привлечен от твърдия и възбуден член между мускулестите му бедра. Тя ахна от изненада, щом пламналото му тяло се допря до хладната й кожа, когато той легна до нея.

— Не се плаши, любов моя — прошепна Тони, когато тя се опита да се отдръпне, — аз ти обещах. Ще ми кажеш кога да спра.

Устните му бяха нежни и ласкави. Напрегнатото тяло на младата жена започна да се отпуска под милувките му. Ръцете му намериха гърдите й и пръстите му нежно започнаха да ги галят. Но когато търсещите ръце достигнаха мекото и уязвимо място между бедрата й, тя извика, обхваната от паника. Като че ли тези опипващи пръсти разкъсваха тялото й и тази напираща между краката й мъжественост, принадлежеше на грубия червенокож дивак.

— О, Господи, не! Не! — Аманда започна да се бори отчаяно, докато Тони се опитваше да я успокои.

— Аманда, това съм аз, Тони. Моля те, скъпа. Не искам да те нараня. Аз те обичам.

След малко гальовните думи и нежният глас, достигнаха до съзнанието й. Тя се успокои и тихо заплака, притисната до гърдите му.

— По-добре да поспиш, любима. Аз само ще лежа до теб и ще те прегръщам.

Аманда дрезгаво прошепна:

— Съжалявам. Наистина съжалявам.

Разстроен от бурната й реакция, Тони дълго не можа да заспи. Може би тя имаше право. Може би не бе възможно да живее в пълна хармония с жената, която отчаяно желаеше, но която не искаше да се люби с него. Трябваше да намери някакъв начин да разпали отново искрата на страстта в нея, докато се разгори в буен пламък.

Упорито продължи да се стреми към леглото на любимата жена, насърчен от обстоятелството, че тя не го отблъскваше окончателно. Всъщност той би трябвало да ликува, ако знаеше колко много я успокояваше присъствието му. Оставяше се да я целува и гали и само силната му воля го възпираше да изпита насладата докрай. В тези мигове Аманда го обичаше по-силно от всякога. Но неусетно започваше да отстъпва все повече пред страстните милувки и нежните думи. Тони обикновено успяваше да спре, но усещаше, че това не може да продължава вечно. Той постоянно се чувстваше напрегнат и превъзбуден и това му се отразяваше зле. Дори Джема долови това, което измъчваше господаря й.

— Кога шъ отървеш тоз беден мъж от тая мъка, пиленце? — попита я тя, когато бяха сами в кухнята. — Т’ва дет правиш с него, не е убаво.

— Нищо не мога да направя, Джема — отвърна тъжно младата жена. — И аз не искам да продължаваме така. Казах ти какво преживях. Няма да го виня, ако… той… си намери някоя, която ще му даде това, което заслужава.

— Как можа да кажеш т’ва — смъмри я старата жена — Ти мислиш само за себе си и само се съжаляваш. Ти си жената, дет той иска. Защо не се държиш като нормална жена, а кат обидено дете? Няма да опрайш работата, ако не опиташ.

През целия ден думите на старата негърка не излизаха от главата й, защото усещаше със сърцето си, че тя имаше право. Дали щеше да издържи решителното изпитание?

 

 

Аманда излезе от тясната вана, почервеняла от горещата вода. Влажната й кожа блестеше на примигващата светлина на огъня. Нощите вече застудяваха, но огънят сгряваше крехкото й тяло.

Тя потрепери и се пресегна към хавлията, оставена до печката от Тес. Сепна се, като видя Тони зад гърба си. Бе влязъл безшумно, докато тя се къпеше, и я поглъщаше с жаден поглед, неспособен да се противопостави на очарованието, което Аманда излъчваше. Когато тя прекрачи от ваната, светеща от чистота, с бляскави капки вода по високите розови гърди и по нежния триъгълник между бедрата й, сякаш гореща лава изгори слабините му. Половият му орган мигновено се втвърди и запулсира.

— Позволи ми, да те изсуша, любов моя — предложи той със съблазнителна нотка в гласа.

Аманда почувства как грапавините на хавлията погалиха гладката й, мокра кожа. Чувствени тръпки пропълзяха по тялото й и я обля топла вълна. Бе смутена. Хавлията, насочвана от ръката на Тони, се докосваше до всяко кътче на тялото й: до гърдите, до стегнатия корем, до облите бедра, до гладката кожа между тях. И това усещане съвсем не бе неприятно.

Трябваше да изтекат няколко минути, преди Аманда да разбере, че силни ръце и търсещи устни бяха заместили хавлията. Тони целуваше устните й, докато Аманда остана без дъх, премаляла от възбуда. Тя вече не се съпротивляваше, а се притисна към Тони. Той я взе на ръце и я отнесе в леглото. Смъкна халата си и легна до нея. Тялото му почти я покри и той започна бавно да я обсипва с опитни милувки.

Тя потръпна. Страстта разпалваше тялото й. Зърната й попаднаха в устата му като две зрели череши, докато езикът му пламенно галеше гърдите й, буйно издигащи се от напиращото желание.

— Ти си толкова красива, скъпа, толкова желана — прошепна Тони.

Ръцете му като че ли сами намериха сърцевината на нейната женственост. Пръстите му раздразниха мъничката, трепкаща пъпка. Възбудата й нарастваше.

— Ти си съвършена жена — изстена той. — Нима се съмняваш в това? Кажи ми, че ме желаеш!

Отмаляла, Аманда едва прошепна:

— Да, да, Тони, скъпи, желая те! О, господи, как те желая!

Ликуващ, мъжът се плъзна по извиващото се женско тяло.

— Ще те направя щастлива, мила.

Неочаквано горещите му устни и търсещият му език се озоваха върху най-нежната зона на тялото й. Още при първия допир дъхът й спря и гърбът й се изви на дъга. Но устните му не се отдръпнаха. Аманда се отдаде на удоволствието, което пронизваше всяка клетка на тялото й. Зарови пръсти в гъстата черна коса на мъжа върху нея, като се опитваше да го притисне още по-близо до себе си. Езикът му проникваше все по-навътре и по-навътре, докато най-накрая страстта й изригна.

— Не мога да издържам повече, любов моя — задъхано изрече Тони и се приготви да влезе в нея. При първия тласък Аманда застина, краката й автоматично се свиха.

— Скъпа, толкова дълго чаках този миг, че сега не мога да се спра.

Тялото й се отпусна и тя пое дълбоко дъх.

— Така е добре — настоя той, — отпусни се. Разтвори краката си. Позволи ми да споделя твоята радост. Позволи ми да те любя.

Аманда се подчини и Тони проникна в нея. След миг бе напълно обгърнат от потръпващата кадифена плът.

— Ето, тук е моето място, любима — въздъхна той и започна бавно да се движи в нея. Постепенно стана по-енергичен, щом долови първия й колеблив отклик. Притисна я силно и внезапно всички страхове на Аманда се стопиха. Тя започна да се извива в ритъм с мъжа, плътно притисната към него. Като по чудо отново се възбуди. Насладата бе толкова завладяваща, че тя не можеше да й устои. Когато почувства, че той се напрегна и тялото му потръпна, тя го настигна и насладата разтопи всяка частица от нея. Страстните й викове се присъединиха към неговите дрезгави, преливащи от задоволство охкания.

Аманда заспа, но не и Тони. Не след дълго я събуди с такъв изблик на страст, че дори и той самият бе изненадан. Когато нежно го подразни, като го нарече ненаситник, той й отвърна през смях, че е бил подложен на изтощителна диета през последните седмици и че тя трябва да бъде доволна, ако въобще я остави да си отдъхне дори за миг.

А когато я събуди за трети път, тя леко протестира, но настойчивите устни и търсещите му ръце я превърнаха в безволево създание, копнеещо да потъне в страстта като него.

Преди разсъмване Тони стана и облече халата си. Но щом се наведе да я целуне по челото, тя отвори очи и уморено му се усмихна.

— Заради вълненията през нощта, забравих да ти кажа, че днес заминавам за Чарлстън.

— За Чарлстън? Защо?

— Ще доведа свещеник, скъпа. Време е да се оженим. Няма да чакам и ден повече. Мислиш ли, че ще е добре за Джон, ако продължаваме да живеем в грях? — дяволито се усмихна той. — Навярно не очакваш да живея като монах след последната нощ, нали?

Аманда прикри усмивката си.

— Върни се бързо, Тони. Ще ми липсваш — сънено промърмори тя. — Колко време ще се бавиш? — извика след него.

— Най-много три-четири дни. Ще доведа и Френсис. Двамата с Натан ще ни бъдат свидетели. А сега по-добре да поспиш, любима. Страх ме е, че те изтощих тази нощ.

 

 

През следващите четири дни Аманда трескаво приготвяше сватбената рокля. Беше запазила един много красив светъл кретон и разбра, че още от самото начало си е мислила да го използва точно за тази цел. Метри от плата бяха набрани на фини плисета, започващи от центъра на дълбоко изрязаното деколте на корсажа. Деколтето подчертаваше дългата, нежна шия и кадифените рамене. Тя приготви нови дрешки дори и за Джон. Но когато изтекоха четирите дни, Тони не се върна. След като измина една седмица, без никаква вест от него, Аманда се поболя от тревога. И наистина имаше много сериозно основание.