Кони Мейсън
Ласки и насилие (20)

Глава деветнадесета

Тони гледаше мрачно мътните води на Санти Ривър. На няколко метра зад него се виждаше малка барака, която бе неговият дом през изминалите три месеца. На пътя си играеха две деца и подскачаха около черно-бяло кученце с увиснали уши. От момента, в който бе дошъл в съзнание, изпитваше голяма благодарност към семейството, което бе спасило живота му и се бе грижило безкористно за него.

Това беше симпатичният Хауърд Морисън, ловец, който бе намерил Тони, плуващ по реката, по-скоро мъртъв, отколкото жив. Той бе излязъл с лодката си, когато забеляза плаващото тяло.

Издърпа безжизненото тяло на лодката, видя, че в него все още тлее искрица живот, и незабавно го закара до бараката си, където неговата хубавичка жена Мелиса бързо се зае да го спасява.

Съпрузите очакваха, че нещастникът ще издъхне всеки момент от тежките рани. Но за тяхна радост той упорито се държеше за тънката нишка на живота. Тони имаше опасна и дълбока рана на главата. Като по чудо бе избегнал смъртта. Тялото му се бе закачило за плуващите в реката отломки.

Той бе в кома почти месец. През това време за него се грижеше Мелиса. Когато най-после отвори очи, той се чувстваше, като че ли сега се бе родил. Не си спомняше нищо за миналото си. Не помнеше нито името си, нито къде живее, нито кой е той. Това, което му разказаха Хауърд и Мелиса, не му помогна много, тъй като те не знаеха нищо. Тони се възстановяваше бавно, но сигурно. Измина почти месец, преди да може да стане от леглото. През цялото това време съпрузите всеотдайно се грижеха за него.

Те му показаха джобен часовник, който бяха намерили у него, и той се развълнува, когато видя гравирани инициалите „Т.Б.“. Но за съжаление това не предизвика никакви спомени у него. Започнаха да го наричат „Том“. Не откриха никакви други документи.

Ако нещо помагаше за възстановяването на Тони, това бяха децата на семейство Морисън — Джейсън и Ан. Изпитваше голяма нежност към тях. Ан, четиригодишна, с руса коса и сини очи бе миниатюрно копие на майка си. Джейсън, доста силен и висок за своите две годинки, силно го привличаше. Тони често се питаше дали има деца, които го чакат да се завърне, или съпруга, която тъгува за него. С часове стоеше замислен.

Хауърд му бе обещал да го заведе до Чарлстън, когато закрепне достатъчно, за да може да пътува. Надяваше се, че ще открият някого, който ще го познае. Тони чувстваше, че някъде имаше някой, който го обича и очаква. Сподели тези мисли с Хауърд и Мелиса. Те не го попитаха нищо, но се съгласиха с него, че трябва да извърви труден път, за да открие кой е. След месеци, благодарение на грижите и вниманието на семейство Морисън, най-после бе готов да отпътува за Чарлстън. Цялото семейство щеше да го придружава. Хауърд имаше кожи за продан и Мелиса се надяваше да купят някои стоки, необходими за зимата. Рано сутринта те натовариха кожите и децата в разнебитения фургон, към който бяха впрегнати две мулета, и потеглиха, а Тони яздеше кон.

Тъй като бяха с децата, пътуването продължи по-дълго и те прекараха две нощи по пътя. Колкото повече приближаваха Чарлстън, толкова по-неспокоен ставаше младият мъж. Вече започваха да се виждат очертанията на града, когато се случи беда. Тони не забеляза малкия елен, изскочил от гората насред пътя. Оказа се неподготвен, когато уплашеният кон подскочи и започна бясно да рита с копита. Отчаяно се опита да го удържи, но все още бе доста слаб. Докато Мелиса и Хауърд гледаха вцепенени от ужас, той изхвръкна от седлото и тежко се строполи зад коня. Главата му се удари в голям камък на пътя.

— Мъртъв ли е, Хауърд? — изплашено запита жената, когато той се наведе над младия мъж.

— Не, само е в безсъзнание. Но най-добре е веднага да потърсим лекар.

Мелиса тъжно изхлипа.

— Не му върви — промълви тя, — тъкмо се беше възстановил. Бедният човек.

— Не е мъртъв, скъпа — успокои я съпругът й, — ще се оправи. А сега си избърши очите. Няма защо да разстройваш децата. Знаеш ли, те го обикнаха.

За по-малко от час фургонът с ранения влезе в Чарлстън. След като поразпита накъде да върви, Хауърд лесно намери лекар, който веднага се забърза, щом научи, че във фургона има тежко пострадал човек.

— Не стой така, ами го донеси тук — бързо нареди той и изпрати един от робите си да помогне на Хауърд.

Когато двамата мъже внесоха пострадалия в кабинета, Мелиса и двете деца влязоха след тях.

Лекарят пристъпи към пациента, но ахна и учудено огледа семейството.

— Като че ли ми казахте преди малко, че неговото име е Том? Но всеки в областта ще ви каже, че това е сър Тони Бренд, собственик на плантацията Ривърс Едж, изчезнал преди месеци и считан за мъртъв.

Хауърд му разказа как го е открил в реката полумъртъв, с рана на главата. След известно време се възстановил, но загубил паметта си. Нарекли го Том, защото не измислили нищо по-подходящо.

— Как е той, докторе? — загрижено попита Мелиса, след като лекарят привърши прегледа си. — Откакто е с нас, много се привързахме към него.

— Изглежда има леко мозъчно сътресение, но други поражения не открих. Повече ще узнаем, като дойде в съзнание.

— Благодаря на бога — въздъхна облекчено Хауърд.

Лекарят ги изгледа изпод вежди, като обърна внимание на износените им, но чисти и изгладени дрехи. Децата изглеждаха здрави и щастливи, но очевидно семейството преживяваше трудно.

— Сър Тони ви дължи много — замислено произнесе той. — Сигурен съм, че ще иска да ви възнагради за грижите.

— Сър Тони не ни дължи нищо — възмути се ловецът. — Ние бихме сторили същото за всеки друг. Просто се оказахме наблизо, когато е било необходимо. Какво ще стане сега? А освен това той не помни нищо от миналото си.

— За щастие един от неговите приятели е в Чарлстън. Отседнал е в странноприемницата на Фентън. Веднага ще го повикам. Често пъти амнезията, причинена от подобни наранявания, има временен характер. Можем да се надяваме, че сър Тони бързо ще се възстанови, след като види близките си.

— Колко време ще остане в безсъзнание? — загрижено попита Мелиса, но вече поуспокоена.

— Трудно е да се прецени — намръщи се лекарят и поглади наболата си брада. — Един час или може би един ден, знае ли човек. Всичко е в божиите ръце.

Когато Тони отвори очи, видя до леглото си смутения, но радостен Френсис. Главата го болеше толкова силно, че почти не бе в състояние да мисли, без да изпита страшна болка. Приятелят му мълчаливо го гледаше, като очакваше някаква реакция от негова страна. Беше осведомен за загубата на паметта и не желаеше да го притеснява с думи или жестове, ако той не можеше да го познае.

Тони най-после си възвърна дар слово.

— Френсис? Това ти ли си?

— Боже мой, Тони! Ти ме позна!

— Разбира се, че те познавам. Какви глупости говориш? — Младият мъж се огледа наоколо — Къде сме? Какво се е случило?

— Наистина ли не си спомняш?

— Как да не си спомням. Тръгнах тази сутрин за Чарлстън, за да доведа свещеник, който да ни венчае с Аманда.

Френсис се двоумеше. Лекарят го бе предупредил да не го тревожи, но той чувстваше, че трябва да каже нещо, което да го убеди, че е напуснал Ривърс Едж преди три месеца, а не същия ден.

— Тони, ти беше загубил паметта си — отвърна след кратко мълчание Френсис. — Напуснал си Ривърс Едж преди три месеца.

— Три месеца! — извика той. Опита се да се изправи, но не успя, и Френсис го задържа към леглото. За него бе очевидно, че приятелят му все още е далеч от пълното изцеление.

— Ако ми обещаеш да ме изслушаш, без да говориш и без да се вълнуваш, ще ти разкажа всичко, което зная — започна той разтревожен от внезапното пребледняване на Тони. Раненият само кимна в знак на съгласие. Сивите му очи напрегнато заблестяха.

— Някъде между Ривърс Едж и Чарлстън си бил нападнат и оставен да умреш. По-късно намерихме конят ти да скита из гората. Помислихме, че си загинал.

— Аманда! — прекъсна го Тони, ужасен при мисълта какво е причинило на любимата жена дългото му отсъствие.

— Ти ми обеща да ме изслушаш — скара се приятелят му. — Лекарят предупреди, че не трябва да се вълнуваш.

— Извинявай, Френсис. Всичко е така объркано.

Френсис започна разказа си.

— Открил те е един непознат, Хауърд Морисън. Когато най-после си дошъл в съзнание, се е оказало, че не помниш нищо. — Той замълча, като видя, че в погледа на Тони се появиха признаци на разбиране.

— Хауърд и Мелиса! Разбира се!

Тони кимна бавно. Изведнъж си спомни ненадейното нападение, ужаса от студената вода, която го бе обгърнала, и накрая как се бе свестил в бараката на семейство Морисън.

— Знаеш ли кой те нападна, Тони?

— Нямам представа. Всичко стана твърде бързо. В един момент бях коленичил край реката, а в следващия бях в бараката на семейство Морисън.

— Но сигурно си чул или си видял нещо?

— Страхувам се, че не, Френсис. Наистина ли са изминали три месеца?

— Да, стари приятелю, точно три месеца — отвърна Френсис решително, като си мислеше за Аманда. — С Натан мислехме, че си мъртъв. А Аманда…

— Аманда! Боже мой, Френсис! Нима тя също е повярвала, че съм мъртъв?

Френсис се изчерви. Не знаеше какво да му отговори. Изглежда, той бе приел сравнително спокойно всичко, което му бе разказал дотук, но какво щеше да стане, когато разбере, че Лети е отвела любимата му? И което бе по-важно, дали наистина претенциите на Лети бяха основателни? Какво си спомняше Тони за сделката, която бе сключил с нея? Той отново се сети за деня, в който Аманда бе отведена. Натан бе успял да я види само един път и повече не бе допуснат до Тайдуотър. Нямаха представа дали тя е жива или мъртва.

Френсис бе толкова развълнуван от съдбата на бедната жена, че без да иска изрече:

— Това, което стори на Аманда, е непростимо, Тони! Как си могъл да го направиш? Ако не беше толкова болен, щях да се сбия с теб и да върви по дяволите приятелството ни!

Тони бе напълно смаян от гневното избухване на приятеля си. Не разбираше за какво говори Френсис.

— Не се чуваш какво говориш. Какво е това ужасно нещо, което съм сторил на Аманда? Напуснах Ривърс Едж, за да доведа свещеник от Чарлстън. Ние щяхме да се оженим. — Внезапно застина, тялото му се скова от страх, когато започна да осъзнава думите на Френсис. — Френсис! Случило ли се е нещо с Аманда и сина ми?

Приятелят му се колебаеше, а Тони се опита да скочи от леглото и той едва го удържа.

— Джон е в Ривърс Едж и слава богу е добре.

— А Аманда? Какво е станало с Аманда?

— Тони, ти посещавал ли си Тайдуотър онази сутрин, когато си тръгнал за Чарлстън? Да видиш Лети?

— Да не си полудял, Френсис? Защо ще го правя? Знаеш какви са чувствата ми към нея.

— Господи, бих искал да ти вярвам — въздъхна Френсис, като поклати глава.

— Ако не ми кажеш всичко, аз ще тръгна незабавно за Ривърс Едж, за да се уверя, че Аманда е там.

— Тя не е там, Тони.

— Не!… По дяволите къде е тя? Нима… да не би да ме е напуснала?

Той скочи на крака и се олюля. Френсис протегна ръка, за да го подкрепи, но младият мъж го отблъсна.

Приятелят му разбра, че повече не може да крие истината. Или той наистина не си спомняше какво бе направил, или Лети бе излъгала. Френсис предпочиташе последното.

— Продал си документите на Аманда на Лети. Не си ли спомняш?

— Не! О, господи, не! — изстена Тони, като ранено животно. — Не ми казвай, че е отвела Аманда! Моля те, не ми казвай това!

— За съжаление точно това се случи. Лети дойде заедно с пристава малко след като ти изчезна. Нито Натан, нито аз можахме да й попречим да я отведе.

— А моят син?

— Той избягна участта на майка си. Какво те е накарало да постъпиш така? Мислех, че наистина обичаш Аманда.

— Ще ме изслушаш ли, Френсис? Мислех, че си ми приятел. Как можеш да повярваш, че ще й причиня такова зло? Кълна ти се, че не съм виждал Лети от деня, в който индианците отвлякоха Аманда и аз я изгоних от дома си. Станала е ужасна грешка.

— Видях документите с очите си. Не бяха фалшифицирани. Не само документите за собственост, но и разписка за продажба, подписана от теб.

— Аз изгорих тези проклети документи преди месеци. Гледах ги, докато се превърнаха в пепел.

— Бих искал да ти вярвам, Тони, но фактите са неоспорими. Натан успя да я накара да му позволи да види нещастната жена, но това беше преди седмици. От тогава не знаем нищо за нея. Не можем да се приближим до Тайдуотър.

— Тя е в опасност Френсис! Познавам Лети.

Тони политна напред, зави му се свят.

— Какво правиш! — извика уплашено Френсис. — Още си твърде слаб, за да ставаш.

— Трябва да я намеря! Всяка минута е скъпа и може да струва живота на Аманда, докато е в ръцете на Лети.

— Забравяш за документите! Законно не можеш да направиш нищо!

— Ще разнищя цялата тази история докрай, Френсис. По някакъв начин Лети се е сдобила с документите, а след това е подправила подписа ми върху разписката за продажба. Не трябва да губя нито минута повече. Ще открия какво е направила с Аманда и ще я убия. Аз обичам Аманда, Френсис. Наистина я обичам. Тя е майка на сина ми.

Каквито и съмнения да бе имал Френсис, страстните думи на приятеля му го убедиха, че е невинен. Лети заслужаваше да умре, но не можеше да позволи приятелят му да се превърне в хладнокръвен убиец.

— Почакай, Тони. Идвам с теб.

— Не, приятелю, това е нещо, което трябва да свърша сам. Ако искаш да ми помогнеш, намери семейство Морисън и ги заведи в Ривърс Едж, когато приключат с работата си в Чарлстън. Не мога да позволя да си заминат, без да съм им благодарил за това, че спасиха живота ми.

— Сигурен ли си, че искаш да тръгнеш сам? — попита той със съмнение в гласа си. — Ти все още си твърде слаб.

— Само губим ценно време — отвърна ядосано Тони, — ако наистина си ми приятел, направи това, за което те помолих. Аз съм добре. Замайването премина и мога да пътувам.

Френсис сви рамене. Приятелят му бе упорит.

— Спечели, Тони. Само помни, че могат да те обесят за убийство. Не си заслужава да умреш заради Лети.

— Не мога да ти обещая нищо, Френсис. Ако й е причинила зло, не съм сигурен как ще постъпя. Дори Аманда да е добре, не съм сигурен, че ще се удържа да не я удуша.

Беше до вратата, когато спря и се обърна.

— Освен това доведи и свещеник в Ривърс Едж. Искам незабавно да се венчаем с Аманда, когато се върна в Ривърс Едж.

Тони възседна коня на Хауърд, отби се само да купи оръжие и потегли за дома. Ако беше в по-добро състояние, би препускал до Тайдуотър без почивка, но нито той, нито конят биха издържали. Ако искаше да се справи с Лети и надзирателя й, трябваше да си отспи през нощта. За да не изгуби разсъдъка си, трябваше да си наложи да не мисли за Аманда. Нищо не бе достатъчно зло за жестоката Лети. Младата жена може да е продадена или пребита с камшик, или оставена да умре от глад.

Въпреки лошите си предчувствия, Тони заспа веднага щом се зави с одеялото. Събуди се призори. Духаше мразовит, освежаващ вятър и Тони потрепери. Започна да ръми студен дъжд. Той се помоли да не започне да вали сняг, макар че бе облечен в тежка шуба, купена предния ден. След минути вече бе на седлото. Задъвка парче сушено еленско месо дори без да отпуска юздата. Отдавна бе мръкнало, когато най-после стигна до Тайдуотър. Луната едва се очертаваше. Безшумно заобиколи около лятната кухня, защото си спомни, че при честите си посещения, никога не бе намирал задната врата заключена. За всеки случай извади револвера.

С котешка походка младият мъж прекоси замрялата, потънала в мрак къща, която познаваше тъй добре, както собствената си. Без да се поколебае дори и за миг, се промъкна безшумно по стълбите до стаята на Лети, стаята, в която бе прекарал толкова часове, изпълнени с наслада. Под вратата се процеждаше светлина и той долови тихи гласове, прекъсвани от някоя въздишка. Вратата се подчини на сигурната му, здрава ръка и се открехна безшумно, очевидно добре смазана. Свещ, оставена на нощната масичка, ясно осветяваше двойката на леглото, на което и Тони бе изпитвал наслада толкова често.

Главата на Лети бе отметната назад, тялото й бе опънато като тетива на лък, ръцете й конвулсивно стискаха завивката, докато един мъж, с лице заровено между разтворените й бедра, усърдно се трудеше.

Жената извика:

— Това е, Бен! Ох, господи, така добре го направи. Не спирай, моля те, не спирай!

Но точно когато тя започна да се извива, Тони пристъпи, сграбчи Бен за косата и го измъкна изпод бедрата на Лети.

— Неее! — простена тя.

Надзирателят се озова на пода, а младият мъж взе свещта и я поднесе към лицето на жената, за да може да го познае. Тя бе поразена.

— Ти си мъртъв — прошепна уплашено. — Те… те се заклеха, че са те убили…

Замълча и закри устата си с ръка, внезапно осъзнала, че неволно се е издала. Ужас прониза тялото й и тя скочи от леглото.

— Кой каза, че съм мъртъв, Лети? — студено запита Тони.

— Никой, Тони. Наистина. Чух го от Натан. Или май че от Френсис — започна да лъже. Колкото повече говореше и се оплиташе в лъжите си, толкова по-ясно му ставаше, че тя е замислила мистериозното нападение срещу него. Познаваше я добре и бе сигурен, че е платила, за да го убият.

— Няма полза, Лети — процеди той, — ти си платила на онези мъже да ме убият. Не се опитвай да отричаш. Искам само да узная, как си успяла да откраднеш документите на Аманда.

— Не е истина, Тони! Аз те обичам!

— Любов! Ха! Ти не знаеш значението на тази дума. Любов е това, което изпитвам към Аманда и към сина си. А твоето сърце е изпълнено само с омраза и злоба.

Тони забеляза Бен, който се бе добрал до скупчените си дрехи и измъкваше пистолет от сюртука си. Младият мъж светкавично измъкна своя пистолет, завъртя се, залегна на пода и стреля.

Двете оръжия изгърмяха едновременно. Куршумът на Бен се заби в стената. Но Тони безпогрешно улучи целта си.

Лети изпищя при вида на любовника си, който се свлече бездиханен на пода.

— Ти си демон! — изкрещя тя, забравила собствените си пъклени замисли. — Уби го, без да ти трепне окото!

— По същия начин ще убия и теб, ако разбера, че си причинила страдания на Аманда. Къде е тя?

— Не е тук.

— Не се опитвай да ме разиграваш, Лети — предупреди я той мрачно. — Не съм в настроение. Къде е?

— Защо? — присмя се тя и на устните й се появи усмивка. — Може би ще съжаляваш, като я намериш.

— За бога, Лети. Достатъчно се наслушах на твоите глупости.

Преди да проумее какво става, той я сграбчи за косите и я изправи.

— Искам да чуя истината, кучко, дори и ако трябва да те принудя насила. Как попаднаха в теб документите на Аманда? Аз ги изгорих собственоръчно.

Въпреки страха си Лети не устоя на изкушението да се подиграе.

— Точно преди да изгориш плика, който според теб съдържаше проклетите документи, аз се възползвах от излизането ти, за да ги извадя от там. Беше лесно да ги заменя с празни листове. И скоро след това измислих останалата част от плана.

— И каква бе останалата част от плана?

— Да те убия! — Вече нищо не можеше да я спре. — Мразя те! Никой не ме е оскърбявал като теб. Аз те обичах, Тони, но ти предпочете тази крадла и блудница. Исках да умреш, за да се добера до Аманда. Тогава това ми се струваше като единствения начин да накажа тази жена за цялата мъка, която ми причини. А сега дори и да я намериш, Тони, ще бъде много късно, много, много късно.

Тони бе готов да я убие, но се овладя. Трябваше да спаси Аманда.

— Ако си й сторила нещо, прочети си молитвата!

— Не съм я докоснала с пръст. Няма да откриеш нито един нов белег по бялата й кожа.

Спокойното съобщение на Лети наистина изплаши младия мъж. Ако не бе причинила на неговата любима физически страдания, значи със сигурност бе измислила нещо много по-лошо. Разбра, че непременно трябва да я открие и то час по-скоро. Нямаше никакъв смисъл да слуша повече тази побъркана жена.

— Ще броя до три — студено изрече той — и ако не ми кажеш къде е, ще те убия.

— Почакай! — изкрещя Лети. — Тази мръсница не заслужава да умра заради нея.

— Е?

— Ще я намериш в колибите, последната в ляво.

— Аманда живее с робите?

— Може и така да се каже.

Бе готов да я стисне за гърлото, но отпусна стиснатите си юмруци.

— Ако не я намеря там, ще се върна.

Вече бе до вратата, когато се закова на място от безумния й смях.

— Аз ще се смея последна, скъпи. А сега се обърни — заповяда Лети, — искам да ти се полюбувам, когато разбереш какво се е случило с твоята малка крадла.

Тони се обърна.

— Хайде, Лети. Кажи ми.

— Помниш ли Бък, скъпи? Онзи грозен, страхлив гигант, който баща ми купи преди две години? Аманда е негова жена! Неговата курва! Аз му я дадох! И трябва да призная, че се зае със стръв за работата си, като й се наслаждаваше всяка нощ. И ако може да му се вярва, тя е била много доволна. Е, може би не от първата нощ. Гледах първия сеанс. Тя наистина опищя околността, преди да припадне. Но след като Бък я поразкъса малко, за да може да поеме внушителния му член, вече го приема с готовност. И навярно се е радвала на всяка минута с негъра.

Думите на Лети го ужасиха. Но тя не бе приключила с мъжа, когото някога бе обичала. Готвеше се да нанесе последния си удар. Вярваше, че това ще го довърши и ще го отврати от жената, която обичаше. Искаше да го накара да изпита същата мъка, която бе изпитала и тя.

— Аманда е бременна — изрече със сладка усмивка. — Плодовита кучка. Трябва да й призная това. На Бък му трябваха само два месеца. Но както вече ти казах, той толкова й се радва, че не я остави на мира, докато не изпълни задачата си докрай, както му бях наредила. И доколкото съм осведомена, той все още се забавлява с нея. Затова не намерих за необходимо да я местя от колибата му. О, да! — Лети продължи с усмивка. — Нейното… състояние бе потвърдено от акушерката. — Тя замълча за миг. — Наистина се радвам, че си жив, Тони, иначе нямаше да можеш да узнаеш за окончателното падение на Аманда. Отмъщението е много по-сладко, когато има с кого да го споделиш. Представи си как онова чернокожо чудовище осквернява бялото тяло на Аманда! Можеш ли да понесеш мисълта, че майката на собствения ти син ще кърми мулатче, чийто баща е роб? Толкова съм щастлива! Не съм ли умна, скъпи?

Тони изпадна в ярост. Изведнъж се озова до Лети, с едната ръка сграбчи хубавата й коса, а с другата я удари с все сила веднъж и още веднъж, и още… Искаше да я убие, но си каза, че в крайна сметка Френсис има право. Не си струваше. Аманда се нуждаеше от неговата любов и закрила. Той не искаше, не можеше да я изостави, без значение какво е била принудена да извърши. Тя е била само невинна жертва на жестоката Лети. И без да се обръща, той бързо излезе от къщата.