Кони Мейсън
Ласки и насилие (14)

Глава тринадесета

Аманда беше благодарна, че не присъства в момента, когато Тони съобщи на Лети новото си решение за сватбения подарък, който тя бе поискала. Стигаше й, че успя да чуе шумната разправия между двамата през целия път от трапезарията до кухнята, където слугите се бяха събрали да похапнат.

— Господи, оназ жена сигур е луда — закиска се Джема. — Но шъ ми олекне на сърцето, кат разбера, че шъ съ измете оттук.

Аманда бе споделила с Джема повечето от случилото се в кабинета на Тони. Пропусна само подробностите от безумното съвкупление и предложението му да я държи прикована към леглото му. Джема мислеше, че господарят й бе променил решението си, защото Аманда най-накрая го е убедила, че Лети съвсем не е добра.

— Чудя се дали шъ прекара тук нощта? — направи гримаса Кори.

— Сигур шъ остане — кимна замислено Тес.

— Ама ръката й е една тежка… — въздъхна Кори, като си спомни как я бе зашлевила без видима причина последния път, когато гостуваше за цялата нощ в Ривърс Едж.

Аманда се надяваше, че Лети ще остане. Поне една нощ ще бъде освободена от тази нова форма на унижение, която Тони бе измислил. Дори още по-дразнещ бе начинът, по който собственото й тяло реагираше на докосванията му. Те се любеха диво и неудържимо и всичките намерения на младата жена да се държи студено, изчезваха при първите му милувки. В мига, когато устните му жадно я целунеха, тя потъваше във вихъра на чувствена наслада.

Страстните пристъпи на Тони изцеждаха и последните капки от волята й. Бе неспособна да се съпротивлява на чувствената съблазън на ръцете и устните му, танцуващи по разпалената й плът.

Внезапно разговорите спряха, защото Лети гневно повиши тон:

— Какво е това между теб и твоята курвичка, Тони? Винаги съм мислила, че си човек, който държи на думата си.

— Бях казал само, че ще обсъдим въпроса, Лети. Мога само да добавя, че ще се чувствам отговорен, ако Аманда и детето й попаднат в ръцете на някой покварен тип, който ще се възползва от това по нечестен начин. Когато се оженим, ще се погрижа да настаня накъде Аманда.

— Как ли пък би могъл някой да се възползва от една мръсница? — насмешливо изрече Лети.

След това избухване гласовете стихнаха, но Аманда бе чула достатъчно, за да се увери, че Тони бе спазил обещанието си. Навярно той чувстваше нещо към нея, помисли тя с плаха надежда в гърдите, за да пренебрегва така съзнателно желанията на бъдещата си съпруга.

Изведнъж гласът на жената отново се надигна:

— Ще излизаш ли пак следобед из полето? Мислех, че ще пояздим. Донесох си дрехи за смяна, така че ще мога да остана цялата нощ.

Тони се изчерви и замислено сведе поглед към чинията.

— Нямам време. През идващите седмици ще бъда зает и денем, и нощем. Оризът е готов за засяване и няма да имам нито минута свободно време.

— Но, скъпи — започна Лети настоятелно, — навярно довечера…

Той я сряза.

— Понякога вечер съм толкова уморен, че имам сили само да хапна малко и да легна. — Лъжеше без никакво усилие. — Страх ме е, че ще ти доскучае в моята компания.

— Никога не помня да си бил „много уморен“ — възрази тя и го изгледа така многозначително, че Френсис се смути от явния намек.

— Преди имах отличен надзирател — припомни й Тони. — Знам, че и в твоята плантация трябва да започне сеитбата. Защо не се прибереш у дома? Ще ти се обадя, когато се освободя.

— Добре, щом така поставяш въпроса.

Малко след това тя си замина и остави двамата приятели сами.

— Какво става с теб, старче? — запита любопитно Френсис.

— Не разбирам за какво питаш.

— Хайде, Тони, та това съм аз, Френсис, забрави ли? И двамата знаем, че не си чак толкова зает. Има ли нещо скрито около женитбата ти?

— Няма! — протестира Тони разпалено. — Изпитах нужда да си отдъхна за малко, това е всичко.

— Прощавай, ако те занимавам с глупости, Тони, но ти всъщност обичаш ли Лети?

Тони се намръщи. Да я обича? Странно, никога не си бе задавал този въпрос.

— Държа на нея и двамата много си подхождаме. Освен това време е вече да има една господарка в Ривърс Едж, а и аз да се сдобия с наследник.

— А какво ще стане с Аманда? — осмели се да попита Френсис.

— Какво да става с нея? — нетърпеливо настоя Тони.

— Какво ще стане с онези планове, за които ми бе говорил? Когато напуснахме Англия, ти бе решил да направиш Аманда своя жена. Каква е причината така рязко да промениш решението си?

— Нещата бяха различни, когато се завърнах — начумерено изрече той. — Ти видя детето. Какво можех да сторя?

— Твое ли е това дете?

— Ха! — изсмя се грубо Тони. — Аманда твърди, че е мое, но аз зная по-добре. Тя винаги е била мръсница. Всъщност бях решил да забравя миналото й и да й простя. Изумително е, как човек е сляп за истината, когато е влюбен.

Френсис замълча. Доколко познаваше в действителност Аманда? Веднъж тя бе продала услугите си и очевидно приятелят му имаше сериозно основание да вярва, че го е измамила с друг. Но всичко, което бе научил за нея, след пристигането си в Ривърс Едж, противоречеше на спомена му за нея като млада проститутка, която той и приятелите му бяха завели в леглото на Тони.

Струваше му се невинна, любяща и изцяло посветена на детето си. Може би суровата присъда на Тони е погрешна? За него бе очевидно, че приятелят му не обича Лети и жадува за Аманда. Френсис добре познаваше неговата гордост и се питаше дали женитбата му с Лети няма да бъде грешка. Всеки би забелязал, че малкият Джон прилича на него. Сляп ли беше Тони?

 

 

През тази нощ Аманда направи първото от многобройните посещения в стаята на Тони, винаги по изричната му заповед. Понякога отиваше по-късно, защото жегата през август бе трудно поносима и бедният Джон дълго не можеше да заспи. Винаги, когато леко пристъпваше през вратата, заварваше Тони да кръстосва нетърпеливо из стаята. При повечето от срещите им той веднага се нахвърляше върху нея, преди още да е успяла да свали роклята си. Понякога бе доста груб. Обикновено след това я обладаваше още веднъж, без да губи време. Изтръгваше от нея реакция, която тя отчаяно се опитваше да потисне. Но опитните милувки, нежните докосвания и меките, търсещи устни накрая караха тялото й да откликва на страстта му. След това Аманда се прибираше олюляваща се в стаята си да отдъхне през малкото часове до разсъмване.

Тони не забелязваше какви ужасни последици оказваха прекомерните му желания върху крехкото й тяло, тъй като я виждаше само на лунна светлина. Лицето й бе много бледо, с дълбоки сенки под очите. Скулите й бяха изпъкнали още повече. Млякото й започна да пресъхва. Джема се принуди да храни Джон с кашички и краве мляко. Аманда обвиняваше Тони, който я изтощаваше, за да задоволи себелюбието си, и заради това лишаваше сина й от мляко. Мразеше го. Нито веднъж не се замисли, защо той пренебрегваше Лети. От нея можеше да получи същото, заради което насилваше Аманда.

 

 

Изминаха две седмици без младата жена да отдъхне поне една нощ от несекващото желание на Тони. Бе смаяна, че можеше да я люби всяка нощ поне по веднъж, по-често по два пъти и след това да работи по цял ден на полето. Тази нощ тя влезе в стаята му по-късно от друг път. Беше изтощена и изнервена. Джон беше получил силен обрив от горещината и непрекъснато хленчеше. Тони вече я очакваше нетърпеливо.

— Закъсня — обвини я той. Гласът му прозвуча като глас на дете, лишено от любимата си играчка.

— Не се ли пресити вече? — ядосано отвърна Аманда.

— Мила моя, тази вечер ще бъдем умерени. Всъщност не предпочиташ ли да се върнеш веднага в стаята си?

— Да, Тони, бих искала.

— Ние сключихме сделка, любов моя — язвително й напомни Тони. — Ще спазвам моята част, ако и ти спазваш своята.

— Удоволствие ли ти доставя да ме измъчваш?

— Най-голямото удоволствие за мен е да те любя. Не го ли доказвам с действията си? Отново и отново, нощ след нощ?

Преди тя да отговори, той потърси устните й и след миг те се озоваха в леглото. Тялото му силно притискаше нейното. Устните му се отделиха от нейните и се насочиха към гърдите й. Дишането й рязко се учести. Аманда не преставаше да се изумява от факта, че Тони като че ли харесваше капките мляко, които старателно изсмукваше досущ като Джон. Но тази вечер животворните капки, които му действаха така силно, отказваха да се появят. Озадачен, той вдигна главата й и я изгледа въпросително.

— Аз… аз съм пресъхнала — обясни Аманда, отгатнала въпроса му.

— Навярно не е причината в това, че аз…

— Може би, но не мисля, че всичко може да се обясни само с това.

— Но с какво ще се храни бебето ти? — внезапно бе обзет от чувство за вина, че е задоволявал собственото си удоволствие за сметка на невинното й дете.

— Той е вече почти на шест месеца. Надявам се, че скоро ще мога да го отбия.

Успокоен, Тони си припомни приятните мигове от миналото и вече не можеше да мисли за нищо друго, освен за усещанията, от които кръвта му кипваше.

Аманда остана в леглото му почти до разсъмване. Бе толкова изтощена, че дори нямаше сили да се изкачи до таванската си стаичка. Тони се събуди, когато тя тихо се измъкна от леглото.

— Аманда, за малко да забравя. Нуждаем се от работници за оризищата през следващите дни. Това означава, че и ти, и Тес, и Кори ще трябва да работите на полето. Само Джема и Линъс ще останат в къщата, защото са много стари.

Аманда не можеше да повярва, че той иска да я изпрати на полето заедно с робите. Знаеше, че не е достатъчно силна за този тежък труд и му го каза.

— Това е само за няколко дни — раздразнено обясни той. — Ако се безпокоиш за сина си, Джема с радост ще се грижи за него. А сега отивай в стаята си, защото имаш само един-два часа до зазоряване.

Аманда настръхна. Що за чудовище беше той? Нима очакваше да работи и денем, и нощем?

— Сигурно две ръце в повече няма много да променят нещата — разгорещено отвърна тя. — Не разбираш ли, че…

— Нуждая се от теб, Аманда — меко продължи той. — Обещавам ти, че ще бъде за ден-два.

Сломена, младата жена излезе от стаята. Усещаше, че няма да може да издържи повече от няколко часа на непосилната работа на полето. Но какво би могла да направи?

Тя се събуди на разсъмване измъчена и съсипана след безсънната нощ, но решена да изработи това, което се иска от нея, дори да й струва живота. Занесе спящия Джон в кухнята, настани го в люлката, взе храната за обяд, приготвена от Джема и пое пътя към близките оризища. Тони, Френсис и всички роби от плантацията вече бяха нагазили до колене и внимателно разсаждаха ориза в залетите с вода лехи. Последва примера на другите жени, свали обувките и чорапите, запретна роклята си до коленете и нагази в лехата, без да обръща внимание на останалите, които бяха насочили погледи към нея. Някой й подаде от зеления разсад и тя се захвана с монотонната работа. Аманда не чу протеста на Френсис.

— Боже мой, Тони, какво прави Аманда тук? Този път наистина прекали. Тя кърми. Нямаш ли съвест?

— Това е само за няколко дни, Френсис. Свикнала е на тежък труд. — Извиненията прозвучаха неубедително дори и в собствените му уши.

— Не я изпускай от поглед.

Тони внезапно разбра, че Френсис бе прав. Като че ли сега я виждаше за пръв път. Тя нямаше сили да издържи на ослепителното слънце. Дори не се бе досетила да взема шапка. Но той не искаше да признае пред Френсис, че съжалява за решението си да я изпрати на полето. Ще я остави да изкара деня, а после ще измисли някакво оправдание, за да я остави на другия ден в къщата.

Като погледна въпросително приятеля си, Френсис отново се зае с лехата си, но реши внимателно да следи Аманда.

Към пладне, докато другите се бяха събрали да починат и да обядват, Тони се приближи към Аманда, която бе седнала на земята, без да поглежда към храната. Свали кърпата от врата си и я подхвърли към нея.

— Трябваше да знаеш, че не може да се работи на това слънце с открита глава. Използвай кърпата ми.

Тя безмълвно се пресегна към кърпата и започна да я връзва като забрадка на главата си. Тони я загледа и в очите му се появи състрадание. Забеляза, че лицето й бе почервеняло от слънцето и се бе покрило с лунички. Очите й бяха засенчени от дългите, гъсти ресници, но дълбоките виолетови сенки под тях го накараха да изпита неудобство. Какво особено имаше в тази жена, че го привличаше така неудържимо? Той бе изненадан от силата на чувствата си. Внезапно разбра всичко. Нямаше значение, че го бе излъгала, нямаше значение каква е била или каква е сега, той все още я обичаше!

Без да го погледне, Аманда бавно се изправи и тръгна към лехите. Тони я хвана за ръката, решил да я изпрати в къщата. Но тя се изтръгна от ръцете му и нагази във водата, без да се обърне назад. Той реши да я остави да работи до края на деня, вместо да прави сцени в присъствието на робите. Навярно щеше да издържи още половин ден.

Аманда работи неуморно повече от два часа, когато силите й започнаха да я напускат. Бузите й пламтяха, зави й се свят. Блестящи кръгове затанцуваха пред очите й.

Посегна слепешком във въздуха да се опре на нещо и приседна на колене в калната леха. Но преди да се строполи, Френсис, който не я изпускаше от очи, я подхвана. Тревожният му вик стресна Тони и той веднага разбра какво се бе случило.

— Ти си едно безмозъчно говедо! — изрева приятелят му, докато се мъчеше да вдигне от водата отпуснатото тяло. — Казах ти, че ще стане така. Аманда не е робиня, нито има сили да работи на полето. Не виждаш ли, че от няколко седмици е съвсем зле?

Засегнат от думите му, Тони възседна коня, привързан наблизо, и му даде знак да я качи до него. Френсис повдигна лекия като перце товар и го проследи с обвиняващ поглед.

Когато стигна до къщата, Тони се втурна по стъпалата и с неистов глас извика Джема. Като дишаше тежко, робинята се дотътри до вратата. Той остави припадналата жена на леглото в бившата й стая.

— Маса Тони — изкрещя Джема, обзета от ужас. — К’во си направил с туй бедно пиленце? — Като видя пребледнялата и едва дишаща Аманда, тя веднага се зае да я свестява. — Не стой кат дърво. Помогни ми да я съблека, за да я разтрия със студена вода. Виждаш ли каква е зачервена?

Тони мълчаливо се зае да й помага. Аманда остана само с тънката долна риза. Ръката му несъзнателно се протегна, за да отметне кичур коса от потното й лице. Той се изчерви гузно, загледан с копнеж в нежното тяло, добре очертано под тънката риза. Грубият глас на слугинята прекъсна мислите му.

— Тряба ми чиста нощница, маса Тони.

— Къде… къде да намеря?

— Горе в стаята на Аманда — раздразнено отвърна тя. Младият мъж се втурна по стълбите към третия етаж.

От вратата го лъхна горещ, задушен въздух. Той беше шокиран! Но още повече го бе яд на себе си, загдето се бе отнесъл така жестоко с Аманда и детето й… и всичко това заради проклетата му гордост. Тони бе изумен. Как е могло това крехко създание да изтърпи всичко? Веднага забеляза, че отвореният прозорец не можеше да я спаси от безмилостната жега. Освен това в тясната стаичка имаше рояци от мухи и комари. Нищо чудно, че тя е толкова зле! Никога нямаше да си прости, че заслепен от ревност, бе наказал незаслужено Аманда и невинната рожба.

Докато тършуваше за нощница, той видя, че детското креватче нямате мрежа против комари, и прокле собствената си глупост. Как е могъл да бъде толкова коравосърдечен към някой?

Намери нощница в едно от чекмеджетата на очукания скрин. И за пръв път обърна внимание колко оскъден е гардеробът на Аманда. Скромните й дрехи висяха окачени на гвоздеи по стените. Излезе от стаята, без повече да се оглежда. Това не бе стая за живеене. Закле се, че Аманда и синът й повече няма да живеят така.

Когато се върна с нощницата, Джема бе смъкнала долната риза и обърнала безчувствената жена по корем. От кръста надолу я бе покрила целомъдрено с чаршаф.

— Вдигни косата й, маса Тони, за да избърша гърба й с мокра кърпа.

Той веднага се подчини, внимателно повдигна буйните медни къдрици, достигащи до кръста и изтръпна от допира до гладките като коприна коси.

Това, което видя, го накара да извика от изненада.

— По дяволите, какви са тези белези по гърба на Аманда?

Целият й гръб, от раменете до кръста, бе пресечен с бели линии. Острият поглед на Тони безпогрешно разпозна произхода им.

— Изглеждат като белези от камшик!

Той я бе виждал само в тъмната стая, пък и дългата й коса скриваше всичко.

— Ам’чи точно тъй си беше, маса Тони, Аманда беше набита с камшик.

Джема не се решаваше да му разкаже за ужасното наказание, което любовницата му бе наложила на нейната любимка. Но веднъж започнала, не можа да се спре. Гневните възклицания на господаря й я окуражаваха да говори.

— Мис Лети го направи! Довтаса тук веднага щом ти замина за Англия и накара надзирателя си да пребие бедното дете. И то бременна. С Линъс се опитахме да я спасим, но какво можехме да сторим? Ний сме само едни роби — добави тя.

— Не мога да повярвам, че Лети е стигнала чак дотам — вяло се опита да протестира Тони. Но със сърцето си разбираше, че всичко е истина.

— Погледни й гърба, па тогаз ми говори. Мис Лети каза, че Аманда я ядосала последния път и тряба да бъде наказана. Рече също, че си много мек с нея.

Тони разбираше, че Джема не би се осмелила да лъже за такива сериозни неща, но не искаше да повярва, че Лети е способна на такава низост. След това си припомни, че бе започнал да подозира какво представлява тя, още преди да отпътува за Англия. Заслепен от ревност, бе насочил гнева си към Аманда, а не бе обърнал достатъчно внимание на характера на Лети.

Доловила вниманието, с което Тони я слушаше, Джема отново описа с най-големи подробности унизителното наказание. Той бе изумен.

— Туй бедно пиленце изтърпя четири удара с камшика по гърба, преди маса Натан да дойде, и то точно навреме, за да не позволи на мис Лети да нашари красивото й лице. Мъж ми Линъс едва не припадна, докат тичал да доведе маса Натан от полето — похвали се тя, изпълнена с гордост.

— Защо не си ми казала досега? — гневно запита господарят. — Как сте посмели двете с Аманда да криете толкова важно нещо от мен?

— Тя не искаше да говори. Рече, че няма да ни повярваш. Струва ми се, че имаше право. Когат ти бръмне някоя муха в главата, не разбираш от дума.

— Напоследък не бях много любезен — неохотно си призна Тони. — Съжалявам, Джема. Работата е там, че нещата се бяха променили, когато се върнах от Англия. Аманда имаше бебе и…

— Говориш за твойто бебе, маса Тони — тросна се вбесената негърка. — Ти поне видя ли го веднъж добре? Отблизо искам да кажа. Ако не си, много ще има да се чудиш. Попитай маса Натан или дори маса Френсис. Те знаят това, което ти не си видял, макар през цялото време… шъ ти извади очите.

— Но Джон се е родил през…

— Повече нищо няма да ти река — решително заяви тя. — Сам шъ тряба да си решаваш. Сега ми помогни да облека таз нощница на Аманда.

Тони мълчаливо се зае да й помага и през цялото време мислеше върху думите на робинята. „Нима Джема казваше истината? Тогава не бе чудно, че Натан беше толкова разгневен и бе напуснал Ривърс Едж. Боже мой! — Тази мисъл го прониза като стрела. — Аз имам син! Син, който почти не съм погледнал вече три месеца! Аманда беше права, да, — съгласи се той — аз съм пълен глупак, тъп като магаре!“

— Ще се оправи ли? — тревожно попита Тони, когато Аманда изохка и се размърда неспокойно.

— Не се плаши. Шъ съ погрижъ за нея. Капнала е. Не мож да работи ден и нощ без отдих. Повеч няма сили да кърми бебето. — Джема укорително го изгледа и му даде да разбере какво мисли за среднощните му похождения.

— Джема, искам да направиш всичко възможно, за да се съвземе Аманда — заяви Тони. — И… за Джон. Намери му кърмачка и приготви една от стаите за гости за детска стая. Не искам Аманда да се занимава с детето, докато не се възстанови.

— Малко късно е туй за детската стая, но знайш, че ще сторя сичко — измърмори тя.

През следващите дни Тони се прибираше само да се нахрани и наспи. Въпреки силното желание поне да зърне Аманда, той се въздържаше и стоеше настрани от нея. Нямаше представа как щеше да реагира изтерзаната жена. Дали щеше да се нахвърли срещу него с горчиви упреци? Не го ли мразеше? От Джема научаваше, че се възстановява бързо и скоро ще бъде на крака.

Негърката му каза, че Аманда е била много изненадана от наемането на кърмачка за сина й. Детето било много добре. Прекарвало по цял ден с майка си под грижливия надзор на Флора, новата му кърмачка. Това, което никой не знаеше, само с изключение на Френсис, бяха тайните среднощни разходки на Тони. Той тихо се промъкваше в детската стая и разглеждаше удивен лицето на сина си. Отначало само стоеше като закован до креватчето и съзерцаваше детската главица. Но не след дълго се осмели да погали меката бузка. Нещата следваха своя естествен път и скоро вече се престрашаваше да го вземе на ръце. Чувстваше, че бе роден да бъде баща. Веднъж Джон отвори големите си сиво-сини очи и сладко изгука в прегръдките на баща си. От този миг сърцето на Тони му принадлежеше изцяло и завинаги.

 

 

Най-после разсаждането на ориза приключи. Можеха да си позволят малко отдих след усилния труд. Тони разбираше, че трябва да уреди отношенията си с Аманда, колкото се може по-скоро. Той бе взел твърдо решение да се оженят. Синът му трябваше да носи неговото име. Когато сподели с Френсис, приятелят му напомни, че вече е дал дума на Лети.

— Боже мой! Лети! — изохка Тони и се удари по челото. — Е, нищо не може да се направи. След като се разбера с Аманда, ще съобщя на Лети, че годежът ни се анулира. Имам дете, за което трябва да помисля. Аз не искам синът ми да бъде наричан „копеле“.

— Не го ли наричаше така и ти Тони?

— Заслужавам си го — изчерви се той. — Но се заклевам, че всичко ще се промени, ако Аманда ми даде втора възможност. Всъщност възнамерявам да изгоря документите й за откупване като доказателство за чувствата ми. Мога само да се надявам, че в живота й ще се намери място и за мен.

Но нещата не се развиха така, когато той най-после намери сили да се изправи пред нея. Беше се облякъл много старателно с черни панталони и безукорно бяла риза. Беше нервен като неопитен младеж.

— Признателна съм ти за всичко това — бяха първите й думи и тя посочи просторната красива стая, в която бе настанена.

— Не искам твоята благодарност, Аманда. Искам само да ми простиш.

— Не е ли малко късно за това? Можех да умра в твоите скъпоценни оризови лехи. Тогава кой щеше да се грижи за сина ти? Може би Лети? — сурово го нападна тя. Джема я бе уведомила, че Тони е променил напълно отношението си към Джон.

— Зная. Не заслужавам нито теб, нито Джон. Той… той е чудесно дете, Аманда.

— Не говореше така само преди няколко седмици. Мога ли да припомня думите ти?

— Забрави какво съм говорил. Бях ядосан, разочарован, и много горд, за да призная, че те обичам. Може би винаги съм знаел, че Джон е мой син. На кого си го кръстила?

— На баща ми — неохотно отвърна тя. Не искаше да му обяснява повече.

— Искам да изкупя вината си пред теб, скъпа. Омъжи се за мен. Аз… аз те обичам, Аманда. Винаги съм те обичал.

Тя мълчеше.

— Моля те, отговори ми, скъпа. Не ме ли чуваш? Обичам те.

— Чух те, но не зная, Тони. Толкова много неща се случиха между нас. Трябва ми време да помисля. Освен това забрави ли Лети?

— Да върви по дяволите Лети! — избухна той. — Видях с очите си какво ти е направила. Мислиш ли, че така леко ще го отмина? Дори и да откажеш да се ожениш за мен, с нея всичко свърши.

Сърцето на Аманда затуптя лудо в гърдите й. Дори и да решеше да се омъжи за него, не искаше да отстъпи толкова лесно. Нека се поизмъчи малко като отплата за всички мъки, които й бе причинил.

— Аз… аз не зная, Тони. Трябва ми известно време, за да реша. — И тогава една мисъл я ужаси. Какво щеше да стане, ако откажеше да се омъжи за него? Нямаше ли обезумял от гняв, да продаде документите й на първия срещнат? Дори нещо много по-лошо, нямаше ли да я даде на Лети? — Тони… — колебливо продължи тя, — какво ще стане с мен, ако… ако…

— Бъди спокойна, любов моя — утеши я той. — Вече съм решил да изгоря документите ти, независимо от решението ти. Но никога няма да ти позволя да ми отнемеш сина. Обещавам ти, че вече няма да те насилвам. От днес нататък ти си свободна.

Аманда не можеше да повярва на думите му.

— Тони, нима аз наистина съм свободна? Без значение какво ще реша?

— Свободна като птица, скъпа моя. Само се надявам да не отлетиш от мен.

Тя повдигна прелестното си лице към него. Никога не бе изглеждала по-трогателно и той я желаеше с цялото си сърце.

— Тони, толкова съм щастлива!

Не се сдържа и притисна нежното тяло с яките си ръце. Искаше да я целуне с цялата любов и целия копнеж, които преливаха в сърцето му. Но красивият мъж се отдръпна незабавно, щом почувства как тя се вцепени в прегръдките му.

Аманда бе решила повече никой да не ръководи живота й. Последната дума щеше да бъде нейната и тя не искаше да действа прибързано. Един ден щеше да бъде негова жена, но трябваше да се справи с Лети. Трябваше да бъде сигурна, че Лети не е заплаха за нея. Все пак вече беше свободна! Свободна!

Тони неохотно се отдалечи от нея.

— Ако утре си добре, ще слезеш ли да вечеряш с мен и с Френсис?

— Да, ако желаеш — съгласи се тя и сведе мигли, за да прикрие радостта си.

— Благодаря ти, скъпа — радостно се усмихна той. — Сега ще те оставя и ще отида да погледна моя син.

Думите му предизвикаха сълзи на радост. Колко дълго бе чакала Тони да нарече Джон „моя син“.

— Ах, да — добави той на вратата, — Френсис би искал да те види. Имаш ли сили да приемеш още един посетител?

— Добре съм — усмихна се Аманда, — нека да дойде, бих се радвала да го видя.

Младият мъж си тръгна весел, нещо, което не му се бе случвало от месеци. Макар че Аманда не бе приела предложението му за женитба, поне не го бе отхвърлила. Почувства се безгрижен като момче и пъргаво слезе по стълбите.

Френсис се настани внимателно на един стол до леглото на Аманда. Не можеше да повярва, че това е същата жена, която бе припаднала в оризището преди три дни. Изглеждаше отпочинала и много по-щастлива, отколкото я бе виждал досега, откакто бе дошъл в Ривърс Едж.

— Радвам се, че изглеждаш така добре, Аманда. Добре ли се държи Тони с теб, защото ако не е така, аз ще…

— Той беше чудесен, сър Френсис. Каза, че ще изгори документите ми! Не можете да си представите колко съм щастлива!

Ентусиазмът й бе заразителен.

— Моля те, наричай ме Френсис. Ти заслужаваш да бъдеш щастлива, Аманда.

Той изглеждаше притеснен и се изкашля, преди да заговори отново:

— Може би нямам право да те питам, но коя е причината да… да се озовеш в затвора? Последният път, когато те видях, моите приятели току-що бяха наели твоите… услуги за Тони.

— Ти и твоите приятели направихте ужасна грешка, Френсис — промълви тихо Аманда. — Позволи ми да ти разкажа за едно младо, изплашено момиче, едва шестнадесетгодишно, все още девствено, изгубено в една мъглива и тъмна нощ.

И тя не пропусна нищо. Отначало Френсис слушаше занемял, докато накрая бе изпълнен само с безкрайно чувство на вина.

— Боже мой, Аманда! — простена той, когато тя спря да си поеме дъх. — Какво бих могъл да кажа? Толкова съжалявам, че не намирам думи, с които да се извиня. Нищо чудно, че Тони не ми е казал нито дума за това. Той се е чувствал твърде засрамен.

— Може би няма да повярваш, но той не подозира, че аз съм същото онова момиче, което обезчести в онази страноприемница.

— Значи или е сляп, или е глупак! — възкликна смаяно Френсис.

— Тогава той беше — засмя се тя, изненадана, че може да се надсмива над всичко това, — „твърде пиян“.

— Толкова пиян, че да не разбере, че обладава едно безпомощно девствено момиче?

— Да, така мисля.

— И ти не си му казала нищо?

— Отначало мислех само за отмъщение. Обвинявах го за всички злини, които ме сполетяха след онази нощ. Но по-късно, аз го обикнах и аз… аз повярвах, че и той ме обича.

— Той наистина те обича, Аманда. И никога не е преставал да те обича.

— Как можеш да твърдиш това, след като видя какво се случи през последните три месеца?

— Повярвай ми, зная.

— След завръщането си от Англия, той ме обвини в ужасни грехове.

— Мислел е, че е прав.

— А ти какво мислеше, Френсис?

— Не забравяй, че аз те смятах само за проститутка. Но като те опознах по-добре, разбрах, че съм сбъркал в преценката си за теб. Не знаех нищо, освен това, което Тони ми бе разказал. А и доста странният начин, по който бе дошла в Америка, не се покриваше с представите за жената, в която моят приятел би се влюбил. След като поживяхме заедно, трудно можех да повярвам, че си била крадла и… проститутка.

— Благодаря ти, Френсис — признателно прошепна младата жена. — Радвам се, че ти разказах всичко. Сега се чувствам много по-добре.

— Бях убеден, че Джон е негов син. Смаян съм колко глупав може да бъде Тони понякога.

— Той вече знае — щастливо заяви Аманда. — Мисля, че го е разбирал от самото начало, но беше твърде упорит, за да го признае. Помоли да се омъжа за него.

— Знам — отвърна Френсис — Ти прие ли?

Тя сви тънките си вежди.

— Не, аз… аз не приех, но не му и отказах.

Френсис се засмя от сърце.

— Искаш да му дадеш урок? Дяволски си права.

— Може би — Аманда се усмихна дяволито. — Той наистина си го заслужава.

— Напълно — съгласи се той. Внезапно младата жена стана сериозна. — Какво има, Аманда? — Френсис забеляза внезапната промяна в настроението й.

— Лети. Само аз знам на какво е способна тя.

— Остави тази вещица на Тони, скъпа моя. Сигурен съм, че знае как да се справи с нея. Сега трябва да мислиш само за себе си.