Едгар Уолъс
Убийството с нарцисите (7)

7
Жената, замесена в убийството

— Мога ли да задържа телеграмата? — попита Тарлинг.

Жената кимна утвърдително. Детективът забеляза, че тя е нервна, чувства се неловко и е разтревожена.

— Не проумявам защо Одет не дойде — рече домакинята. — Има ли някаква причина?

— Не мога да кажа — отговори Тарлинг. — Но, моля ви, не се безпокойте, госпожо Райдър. Вероятно в последния момент е променила намеренията си и е останала при приятели в града.

— Значи не сте я виждали? — разтревожи се още повече госпожа Райдър.

— Не съм я виждал от няколко дни.

— Нещо лошо ли се е случило? — Гласът на жената трепна за момент, но тя се овладя. — Виждате ли — домакинята направи опит да се усмихне, — в къщата съм от два-три дни и не съм виждала нито Одет, нито… когото и да било — побърза да добави тя.

„Кого е очаквала да види — почуди се Тарлинг — и защо се въздържа да произнесе името му? Възможно ли е да не е чула за убийството?“ Реши да я изпита и изказа предположението си, като внимателно я наблюдаваше.

— Дъщеря ви вероятно се е задържала в града поради смъртта на господин Лайн.

Жената трепна, пребледня и запелтечи:

— Смъртта на господин Лайн ли? Че той умрял ли е? А беше толкова млад!

— Вчера сутринта е намерен убит в Хайд Парк — поясни Тарлинг.

Домакинята се олюля и се строполи на един стол.

— Убит! Убит! — прошепна тя. — О, Господи! Не това, само не това!

Достолепната жена, влязла така спокойно в гостната само преди няколко минути, сега беше пепеляво-бяла и цялата се тресеше. Покри лицето си с длани и тихо заплака. Тарлинг изчака малко и попита:

— Познавахте ли господин Лайн?

Тя поклати глава.

— Чували ли сте нещо за него?

Жената вдигна поглед и отговори апатично:

— Нищо, освен че… не бил много свестен. Простете, че ви питам, но не се ли интересувате твърде много…

Тарлинг се поколеба, а домакинята вдигна глава.

Детективът знаеше как да формулира въпроса си. Беше учуден, че дъщерята на тази очевидно заможна жена заема относително дребна длъжност в универсалния магазин „Лайн“. Искаше да разбере дали домакинята знае, че момичето е уволнено, и дали това я вълнува. Пък и след разговора с Одет Райдър не бе останал с впечатлението, че тя би могла да си позволи да остане без работа. Бе споменала, че ще си търси друго място, и това не подсказваше, че майка й има добро положение.

— Необходимо ли е дъщеря ви да работи, за да си изкарва прехраната? — попита Тарлинг без заобикалки и жената наведе очи.

— Прави го по свое желание — отвърна тихо тя и побърза да добави: — Не се разбира добре с… хората тук.

Настъпи кратко мълчание, после Тарлинг стана и й подаде ръка.

— Искрено се надявам, че не съм ви разтревожил с въпросите си. Вероятно се питате защо съм дошъл. Ще ви отговоря честно, че ми е възложено да разследвам убийството, и се надявах дъщеря ви наред с останалите, които са били в досег с господин Лайн, да ме на сочи към следа, която да ме отведе към по-важни неща.

— Детектив ли сте? — попита жената; Тарлинг можеше да се закълне, че е прочел ужас в очите й.

— Нещо като детектив — засмя се той, — но, надявам се, не съм страшен, госпожо Райдър.

Тя го изпрати до вратата и гледа след него, докато детективът не изчезна по алеята, сетне бавно се върна в стаята, облегна се на мраморната полица над камината, положи глава върху ръцете си и се разрида.

Джак Тарлинг напусна Хартфорд по-объркан от всякога. Беше помолил кочияша да го чака с кабриолета при портата и се зае да го разпитва.

Госпожа Райдър живеела от четири години в Хартфорд и се радвала на голямо уважение. Познава ли кочияшът дъщерята? О, да, виждал е младата дама веднъж-дваж, но обясни:

— Не идва много често. Всички казват, че не се разбирала с баща си.

— С баща си ли? Не знаех, че има и баща — ахна учуден Тарлинг.

Да, имала и баща. Не идвал често, обикновено пристигал от Лондон с късния влак и го откарвали до къщата със собствената му карета. Кочияшът не го бил срещал — всъщност го били виждали малцина, но всички го смятали за добър човек с големи връзки в Сити.

Тарлинг беше телеграфирал на инспектор Уайтсайд, помощника, който му бяха дали от Скотланд Ярд, и той го чакаше на гарата.

— Някакви новини?

— Да, господине, попаднахме на много важна улика — отговори Уайтсайд. — Дошъл съм с кола, ще поговорим за това на път за Скотланд Ярд.

— За какво става дума? — попита Тарлинг.

— Научихме го от слугата на господин Лайн — поясни инспекторът. — Както изглежда, действайки по указание на полицията, икономът е прегледал нещата на господин Лайн и на ъгъла на писалището му е намерил телеграма. Ще ви я покажа, когато стигнем в Скотланд Ярд. Има много важно отношение към случая и според мен може да ни отведе при убиеца.

При думата „телеграма“ Тарлинг неволно затърси в джобовете си телеграмата, която госпожа Райдър беше получила от дъщеря си. Извади я и отново я прочете. Беше изпратена от Централна поща точно в девет часа.

— Невероятно, господине.

Инспектор Уайтсайд, който седеше до него, бе прочел телеграмата.

— Какво му е невероятното? — попита изненадан Тарлинг.

— Видях подписа на телеграмата — Одет, нали? — поинтересува се човекът от Скотланд Ярд.

— Да — кимна Тарлинг. — Защо? Какво невероятно има в това?

— Ами, сър — каза Уайтсайд, — наистина е съвпадение, че телеграмата, която намериха на писалището на господин Лайн и в която му определят среща в някакво жилище на Еджуеър Роуд, също е подписана от „Одет“ и… — Той се наведе да види телеграмата, която все още беше в ръката на изненадания Тарлинг, и победоносно заяви: — И е подадена точно по същото време като тази!

Щом разгледа телеграмата в Скотланд Ярд, детективът се увери, че Уайтсайд му е казал истината. Спешно направи искане до Централна поща и след два часа пред него лежаха оригиналите на подадените телеграми. И двете бяха написани с един и същи почерк. Първата беше до майката на Одет, момичето й съобщаваше, че не може да отиде, а втората — до Лайн — гласеше:

„Бихте ли дошли в жилището ми довечера единайсет часа. Одет Райдър“

Сърцето на Тарлинг се сви. Неочакваната вест го стъписа. „Невъзможно е момичето да е убило Лайн — повтаряше си непрекъснато той. — Ами ако го е убило? Къде са се срещнали? Дали не са излезли заедно с колата и тя го е застреляла, докато са обикаляли парка? Но защо е бил по пантофи? Защо е бил без сако, а около тялото му е била омотана нощница?“

Не можеше да се начуди, но колкото повече мислеше, толкова по-озадачен оставаше. Много потиснат, получи разрешение за обиск.

Въоръжен със заповедта и придружен от Уайтсайд, той се отправи към жилището на Еджуеър Роуд. Показа заповедта на портиера, който беше и пазач на сградата, и получи от него ключа. Докато го обръщаше в ключалката и влизаше в антрето, Тарлинг си спомни последния път, когато бе идвал в жилището, и изпита дълбоко съжаление към момичето. Посегна и запали лампата.

В антрето нямаше нищо необичайно. Само дето ги лъхна мирис на застояло — нещо характерно за всички помещения, останали необитаеми макар и за няколко дни.

Но имаше и друго.

Тарлинг подуши, подуши и Уайтсайд. Усетиха дъх на изгоряло, остра миризма на „опърлено“, в който Тарлинг разпозна вонята на барут. Влязоха в мъничката трепезария — вътре беше подредено, нямаше нищо разместено.

— Интересно — посочи Уайтсайд към бюфета и Тарлинг видя стъклената ваза, в която имаше няколко нарциса.

Две-три от цветята бяха паднали или измъкнати и лежаха спаружени и увехнали върху полираната повърхност.

— Хм! — учуди се Тарлинг. — Това не ми харесва особено.

Обърна се, отиде обратно в антрето и отвори друга врата, която бе открехната. И отново светна. Намираше се в спалнята на момичето. Закова се на място и бавно я огледа. Ако не се броят чекмеджетата на скрина, в стаята нямаше нищо необичайно. На пода пред отворения дрешник беше нахвърляно дамско бельо. Личеше, че момичето е бързало. И още нещо — на леглото се виждаше куфарче, което бе пълно наполовина и явно в бързината също бе изоставено.

Тарлинг влезе в стаята; дори да недовиждаше, пак нямаше да пропусне последното и най-съкрушително доказателство. Стаята бе застлана от край до край с кремав килим. Срещу огнището личеше голямо, тъмночервено, неправилно по форма петно.

Лицето на Тарлинг се опъна.

— Ето къде е застрелян Лайн — каза той.

— Вижте там! — посочи възбудено към скрина Уайтсайд.

Тарлинг бързо пресече стаята и измъкна една дреха, която висеше от чекмеджето — нощница, копринена нощница с незабравки, извезани върху ръкавите. Беше същата като намерената около тялото на Лайн. И още нещо. Щом Тарлинг извади дрехата от чекмеджето, под нея върху белия емайл на шкафа се показа кървав отпечатък от палец!

Детективът се обърна към помощника си със сковано в неумолима маска лице.

— Уайтсайд — рече тихо Тарлинг, — подгответе заповед за арестуването на Одет Райдър по обвинение в предумишлено убийство. Изпратете телеграма до всички полицейски участъци и ми съобщете резултата.

Без дума повече се обърна, излезе от стаята и се отправи пеша към квартирата.