Господин Свещаров
Биология за всички (45)

Вечната младост на организмите

Съществуването на „вечната младост“ на Земята е неоспорим факт, но за съжаление тя е привилегия само за едноклетъчните организми, за протистите^[1]. От гледна точка на собственото си възпроизвеждане те са повече от изумителни, заради което мнозина биолози се питат не са ли протистите единствените безсмъртни същества на нашата планета? Защото наистина не може да се говори за смърт при живи същества, които се размножават чрез делене. Съществуващата една клетка — цял организъм — се разделя на два индивида, които след достигане на определена възраст се делят на още два, но никой от тях не е баща на другия. Това делене продължава до безкрайност и смърт може да настъпи само при сериозен биологичен катаклизъм, при който загива цялата популация и даже биологичен вид протисти (фиг. 22).

Фиг.22. Първаците притежават тайната на вечната младост.

Дълго време биолозите се мъчеха да си обяснят тайната на това относително безсмъртие. На помощ им дойдоха лабораторните изследвания върху живота на първаците. Те установиха, че колония, получена от един единствен индивид, започва да „запада“ и се изражда, като в края на краищата умира. В зависимост от биологичния вид „старческото изтощение“ се проявява след 300 до 20 000 и повече деления. И все пак как протистите побеждават смъртта? Оказало се, че за това съществува един много прост метод. Когато изследователите оставили в една култура по няколко индивида, след голям брой деления, още преди да се появят в популацията признаците на „остаряването“, между отделните индивиди започва процес на свързване, известен като конюгация. При този процес два протиста се приближават, съединяват се, разменят части от своите ядра и цитоплазма. След разделянето в организма им се създава отново един пълен ядрен апарат, който побеждава старостта и осигурява вечно младо и здраво потомство (фиг. 23).

Фиг.23. Първаците се подмладяват чрез процеса конюгация.

Продължителността на живота на организмите е различна. Има насекоми, чието съществуване на този свят се измерва само с няколко часа; котките рядко преживяват повече от 12 години, а никой човек все още не е живял повече от 200 години, но, от друга страна, има животински и растителни видове, притежаващи удивително дълголетие. Нима някои морски костенурки не живеят повече от 300 години, а калифорнийският бор не достига до 6000-годишна възраст? Може би тайната на дълголетието се крие в клетките именно на тези свръхдълголетни представители на организмовия свят на Земята. Нека се надяваме, че бъдещите изследвания в тази област ще доведат учените до възможността да продължат значително човешкия живот в сравнение със сегашната му максимална граница. Едно подобно пожелание в наше време вече не звучи нито прекалено фантастично, нито е толкова трудно осъществимо на фона на толкова големите и дори, бихме казали, епохални постижения на съвременните биологични и медицински науки (фиг. 24).

Фиг.24. Как се уврежда и остарява една клетка: А — в една здрава клетка може да се случи така, че някои ензими да се окажат дефектни (черното квадратче). Тогава те биват елиминирани, а клетъчната „машина“ продължава да функционира нормално; Б — дефектният ензим обаче може да бъде и необходим за функционирането на самата машина; В — тогава тя започва да функционира зле и грешките се натрупват непрекъснато; Г — в края на краищата всички ензими са увредени и цялата клетка умира.