Господин Свещаров
Биология за всички (32)

„Нервната система“ на растенията

Разбира се, за истинска нервна система, каквато съществува при животните, не може и дума да става. Само по аналогия дразнимостта и реагирането при растенията може да се сравнят с животинските. Могат ли растенията да реагират бързо на едно докосване, убождане или внезапно осветяване? Запитани по този начин, мнозина биха отговорили категорично „не“! Това ще бъде обаче едно прибързано твърдение, тъй като някои растения притежават учудващи способности, които по странен начин напомнят качества, свойствени само за животните.

Нека вземем като пример мимозата. Тя е известна с наименованието „срамежлива“, защото при резки промени на външната среда реагира незабавно със свиване на листата си. Нейната чувствителност е била отбелязана още от Теофраст през III в. пр.н.е., но едва към края на миналия век върху растението са започнали да извършват задълбочени научни изследвания. Пръв французинът Клод Бернард подложил на наркоза чрез етер едно растение от мимоза и установил, че то се упоява също като животно и не реагира на никакви външни дразнения.

Когато се подложи на механично дразнене, мимозата най-напред реагира, като започва да затваря малките листчета, които изграждат сложната листна петура по начин, както се затварят страниците на книга. Ако дразненето продължи, започват да се свиват дръжките, по които са разположени дребните листенца, също като че ли се прибират пръстите на човешката ръка. Ако усилим въздействието, растението реагира, като започва да свежда към земята листните дръжки, закрепени по клоните. Това се дължи на едно подобно на става устройство, което осъществява движението на дръжката.

Трябва веднага да кажем, че макар и много добре развит, „двигателният апарат“ не е монопол само на мимозата. Подобни на стави органи притежават много други растения, но те не са така съвършени както при срамежливата мимоза и затова движенията не са толкова ясно изразени. Като се използува апаратура за забавени снимки, може да се покаже, че подобни движения, но много по-плавни, извършват и листата на фасула.

Много учени са се запитвали дали не е възможно да се докаже, че при растенията съществува явление, аналогично на проводимостта на нервните импулси при животните и по-специално в „ставата“ на мимозата. Микроскопските изследвания, които бяха направени, доказаха, че двигателните клетки и растителната „става“ имат специална вакуолна система и че водното съдържание в цитоплазмата има огромно значение за свиването на листа. Дори е открито едно вещество, което е подобно на миозина — един вид съкратителен белтък, който свива мускулите на животните. Всички тези изследвания са още в рамките на хипотезите. Няма сигурни доказателства за съществуването на два вида клетки при мимозата — чувствителни и двигателни, — което идва да ни подскаже, че тези две функции са обединени в едни и същи клетки.

Осезанието при човека е много добре развито. Достатъчно е с върха на тънка игла на микроманипулатор (връхчето му има диаметър няколко десетки от милиметъра) да докоснем кожата по ръката си и веднага ще почувствуваме убождането. Фактически ние предизвикваме механично деформиране на епидермисните клетки. По всяка вероятност същата тази деформация е причина за чувствителността на филизите или на мустачките на много растения. С тяхна помощ виещите се растения могат да задържат стъблата си. Такива са тиквените растения, бобовите, лозата и много други. Мустачките пък и върховите части на виещите се растения се намират в непрекъснато бавно въртеливо движение. Щом се допрат до твърд предмет, те бързо започват да се увиват около него и да пълзят нагоре.

По същия начин реагират и власинките, които покриват интересното насекомоядно растение „вълчи капан“. Щом върху тях кацне насекомо, веднага двете половинки на листа се затварят с учудваща бързина и насекомото е обречено на смърт. Незабавно започват да се отделят храносмилателни сокове и скоро от мушицата остава само хитиновият скелет. Подобен е случаят с реакциите на тичинките при някои растения. Щом насекомо кацне върху цвета, тичинките правят рязко движение, при което част от прашеца се посипва върху животното и по този начин се осигурява кръстосаното опрашване. Подобни интересни явления са достатъчни, за да може да се говори за явления, наподобяващи проводимост на „нервен импулс“, които са свойствени само за животните. Разбира се, тези реакции у растенията се осъществяват от устроени по друг начин органи.