Господин Свещаров
Биология за всички (44)

Съществува ли вещество на старостта

Някои последни изследвания, извършени от биохимици в различни страни, дойдоха като че ли в подкрепа на теорията за случайните грешки при старостта. Имаме предвид новите изследвания върху едно белтъчно вещество, което известният в миналото берлински патолог Рудолф Вирхов открил в труповете на изследвани от него хора и което той нарекъл амилоид^[1]. В йоден разтвор това вещество става червенокафяво, а залято със сярна киселина, багри се в синьо. Тъй като тези реакции са характерни за нишестето, Вирхов нарекъл откритото от него вещество с гръцката дума на скорбялата. Лъскаво, доста твърдо, с ясно забелязващи се тъканни нишки в него, амилоидът бил установен в особено големи количества при хора, страдали от тежки заразни болести, като туберкулоза например, а също от злокачествени тумори и хронични загноявания. Амилоидът образувал плътни напластявания в черния дроб, бъбреците и далака на болните хора, което явно е водело и до тяхната смърт. Затова изследователите го нарекли „вещество на старостта“.

Изследванията върху амилоида до преди няколко години бяха неорганизирани и разпокъсани, но когато това вещество бе отрито в големи количества под формата на напластявания и в телата на възрастни домашни животни, като коне, кучета, котки, птици и дори у диви пчели, учените му объркаха сериозно внимание. На изследователите се натрапило сравнението с откритите амилоидни плаки в мозъка на страдали от силно изразени старческо слабоумие и немощ стари хора. Впоследствие се установило, че подобни напластявания се откриват при всички хора, надхвърлили 65 години. Остава открит само въпросът, защо в различните организми количеството на натрупания амилоид е съвършено различно? Явно в човешкия организъм има някаква система, която регулира произвеждането и отлагането на амилоида в мозъка и другите органи, но коя е тя?

Упоритото търсене на отговора на тези въпроси доведе до възкресяването на една хипотеза, изказана преди близо 40 години. Според нея амилоидните влакна не са нищо друго освен части от молекулата на един вид белтъчни вещества, познати под името гама-глобулини. Те играят активна роля при защитата на организма от болестотворните микроорганизми. Тези предположения бяха потвърдени напоследък от д-р Гленър, който дори успял да синтезира белтъчни молекули, които имат голямо сходство както с амилоида, така и с гама-глобулините. Това накара д-р Гленър да заяви, че „амилоидните влакна в тъканта на възрастни хора може би са само дегенерирали молекули от имунната система на човека. По всяка вероятност някакъв механизъм в имунната система на животните излиза от строя и това става причина за получаване на дефектни белтъци. Затова и нашата цел е един ден този механизъм да бъде открит“.

В по-ново време лауреатът на Нобелова награда Бърнет също създаде една „имунологична“ теория за стареенето. Според този учен още през най-ранния стадий от растежа и развитието в животинските организми започва да се произвежда едно постоянно количество дефектни белтъци и други органични съединения. Те обаче незабавно се откриват и унищожават от бдителните стражи на имунната система — левкоцитите. Колкото повече напредва възрастта, толкова ефективността на тази система отслабва. В края на краищата органите и тъканите на организма се увреждат до такава степен, че настъпва остаряването. Най-солидният довод, върху който Бърнет гради теорията си, е този, че основният производител на лимфоцити в човешкия организъм — тимусната жлеза — достига своето оптимално развитие в началото на юношеската възраст, а след това постепенно намалява производителността си и при старите хора е напълно атрофирана. Тази теория звучи твърде правдоподобно и има доста сходни положения с хипотезата около образуването на веществото на старостта — амилоида. За съжаление до този момент никой не е доказал със сигурност някакви по-съществени разлики в структурата и функциите между тимусната жлеза на столетниците и на обикновените хора.

След всичко казано дотук бихме могли да допуснем, че съществуването на някакво вещество на старостта — било то амилоид или някое друго — е много вероятно. Твърде е възможно, разкриването на механизмите, които го образуват в организма, и блокирането на неговата синтеза да доведат до увеличаване продължителността на живота при определени видове животни и на човешкия род. И все пак трудно можем да се съгласим с предположението, че единствено едно такова вещество може да бъде „виновно“ за сравнително краткия живот на хората. Нещо много по-привлекателно и достоверно има в генетичната теория за старостта. Обективно погледнато, отделните организмови видове като че ли носят продължителността на живота си запрограмирана в наследственото вещество на клетките си.