Господин Свещаров
Биология за всички (19)

Нашите спасители — макрофагите

Макрофагите са открити през 1862 г., но трябваше да изминат още няколко десетилетия, докато учените разберат тяхната роля в организма. Тези клетки могат да „улавят“ и „поглъщат“ вируси, бактерии и други чужди за организма частици. Те спомагат за заздравяването на раните; без тях е невъзможно образуването на толкова важните за имунната система антитела; те играят много важна роля в синтезата на противовирусното белтъчно вещество интерферон; от тях зависи дали организмът ще понесе присаждането на чужда тъкан или орган и дали ще може успешно да се справи със започналия да се развива раков тумор.

Много голяма заслуга за откриването на макрофагите има руският учен и виден последовател на Пастьор Иля Мечников. Той пръв наблюдава и описа явлението фагоцитоза, при което определени клетки поглъщат и смилат безполезни или вредни за организма частици. Най-важна роля при фагоцитозата изпълняват макрофагите, които се образуват при диференциацията на клетките от костния мозък (моноцитите), а понякога и от лимфоцитите. Тези важни за организма ни „стражи“ живеят от 20 до 50 дни. При възникване на възпалителен процес в някоя част на организма те веднага се струпват на болното място. Голямо количество макрофаги може да се открие в алвеолите на белите дробове, където те поглъщат прашинките, навлизащи в белите дробове чрез вдишвания въздух. Пряко или косвено те участвуват във всички места, нуждаещи се от защита, защото имат способността лесно да се придвижват и прилепват към „неканените“ гости. Щом „разпознае“ вредна за организма частица (вирус, бактерия или прашинка), макрофагът здраво прилепва към нея, обгръща я плътно и след като я вкара във вътрешността на клетката си, по-нататък останалата работа свършват ензимите му — те разграждат пришълеца на безвредни съставки, част от които макрофагът включва в собствената си обмяна на веществата.

Погълнатите от макрофага частици въглищен прах, силициеви кристали, азбестови прашинки и други подобни остават включени в него до края на живота му. Има микроби и вируси, които са в състояние да живеят продължително време в макрофага като същински пленници. Както може да се предположи, опасността от такива макрофаги за организма е голяма, тъй като те сигурно защищават болестотворните агенти от антителата и антибиотиците, които се разнасят в кръвта или в лимфата. Такива „пленници“ понякога предизвикват извънредно трудно лечими хронични заразни болести. Някои микроорганизми, като туберкулозният бацил, салмонелата, пневмококът и други, не само че живеят продължително време в макрофагите, но дори се и размножават в тях.