Господин Свещаров
Биология за всички (43)

Съществуват ли безсмъртни клетки

Вероятно малцина знаят, че е възможно да се вземат клетки от дадена тъкан на човешкия организъм и при лабораторни условия да се запазят живи в продължение на определен период. Поставени в специална хранителна среда, клетките на тази тъкан продължават да се развиват нормално и дори усилено се делят, но не повече от 50 пъти! След това умират. Интересно е да се отбележи, че един от пионерите на тези опити, лауреатът на Нобелова награда Алексис Карел, в началото на нашия век беше на път да убеди световната научна общественост в практическото безсмъртие на отглеждани в изкуствена среда клетки. Повече от 30 години пилешки клетки растели и се делили в стъклениците, докато през 1960 г. микробиологът Хайфлик реши да отглежда ин витро човешки фибробласти. Отказало се, че взетите клетки съвсем не са безсмъртни и след определен брой деления те загивали. Явно един от двамата учени допуснал грешки в опитните си постановки. Това бил Карел. Неговите сътрудници обяснили, че при приготвянето на хранителния разтвор, в който се отглеждала клетъчната култура, кокошите ембриони били стривани до хомогенно състояние, а след това течността се центрофугирала. А известно е, че тогавашните центрофуги бяха несъвършени и сигурно част от клетките са оставали в хранителния разтвор. По такъв начин културата непрекъснато е била подхранвана с нови клетки и те, разбира се, продължавали да растат.

Малко по-късно бе открит интересният факт, че все пак безсмъртни клетки съществуват, но се оказа, че това са само злокачествени изродени клетки! Много често в тези клетки (ако са човешки) се наброяват от 50 до 350 хромозома, вместо нормалните 46. Хромозомите нямат обикновената форма и се багрят по съвършено различен начин с традиционните в хистологията багрила. Безсмъртието е присъщо на раковите клетки, а всички опити на учените да продължат живота на нормалните клетки, отглеждани в изкуствена среда, се оказаха напразни.

— Какво по-добро доказателство от това може да има в подкрепа на нашата теория! — възкликнаха веднага поддръжниците на генетичната теория за старостта. — Няма съмнение, че остаряването е програмирано в генетичния апарат на организма!

— Старостта се дължи на серия от случайни грешки, които възникват при дейността на „командната централа“ на клетката и по-точно в молекулата на ДНК, която управлява биосинтезата на белтъците — не се предаваха поддръжниците на другата теория. Клетъчните „фабрики“ за белтъци — рибозомите — започват да произвеждат „погрешни“ белтъци, които не притежават необходимата биологична активност. Тези неактивни белтъци задръстват клетъчното пространство и в края на краищата клетките умират. Количеството на негодните за функциониране тъкани в организма започва неудържимо да расте, което всъщност е и остаряването му.