Господин Свещаров
Биология за всички (38)

Живот в магнитно поле

Нашата Земя представлява един гигантски магнит, който създава около себе си магнитно поле със значителна сила. Неговата интензивност намалява пропорционално с отдалечаване в космическото пространство и на разстояние между 8 и 14 земни радиуса то е близо 10 000 пъти по-слабо. Всъщност всичко живо на нашата планета (цялата биосфера) е потопено и в това магнитно поле. Някои учени изразяват мнение, че без него тук на Земята не би възникнал животът в съвременната си форма, защото убийствените дози слънчева и космическа радиация биха унищожили зараждащата се жива материя, имаща за основа белтъци и нуклеинови киселини. Магнитното поле на Земята може да се оприличи на гигантски чадър, който отклонява радиационните потоци встрани от нея. Благодарение на този „чадър“ са се развили съвременните форми на живот и благодарение пак на него продължават съществуването си и до днес. Ако по някаква причина магнитното поле на Земята изчезне завинаги или само за определено време, радиацията ще достигне безпрепятствено до всички живи земни същества. Гибелта на голяма част от тях и генетичното израждане на други не буди съмнение за много учени. Именно във връзка с тези разсъждения и въз основа на изследванията на намагнитизираността на скалните породи в западната част на щата Колорадо изследователи от Тексаския университет изказваха предположението, че нееднократно ставалите в миналите геологични епохи масови измирания на определени животински и растителни видове и замяната им с други може да се обясни с характера на измененията на магнитното поле на Земята. По тяхно мнение в началото на всяка нова геологична епоха е произлизало често „пренамагнетизиране“ на Земята. В резултат на това много организмови видове, приспособили се към определено и постоянно магнитно поле, не са успявали да се „преориентират“, което се е отразявало пагубно на жизнената им активност и затова масово са измирали. Вероятно това е била една от главните причини за катастрофално бързото измиране на гигантските влечуги от мезозойската ера — една загадка, която озадачава много специалисти палеонтолози и биолози.

Любопитна закономерност е установена в годините на повишена слънчева активност. С нарастване силата на електромагнитните полета се засилват различните епидемии. В такива периоди избухват холерни и тифни заболявания; влошава се състоянието на болни с активна туберкулоза; страдащите от ревматоиден артрит започват да чувствуват силни болки в ставите; значително се влошава състоянието на хора с болни сърца и зачестяват инфарктите на миокарда. Установени са достоверни съотношения между динамиката на слънчевата активност и психическите заболявания.

Според известния съветски физиолог-магнитобиолог Юрий Холодов по-старите във филогенетично отношение животни се отличават с особена чувствителност към земното магнитно поле. Това е твърде характерно за рибите например и затова се предполага, че земното магнитно поле служи на много от тях като ориентир при дългите миграционни или сезонни преходи. Смята се също така, че у всички животни може да се създаде условен рефлекс към магнитното поле. Успешни опити в това отношение са правени в няколко научни института. Твърде интересни резултати са били получени при европейската змиорка. Оказало се, че при своите гигантски по разстояние миграционни пътешествия тази риба се ориентира по магнитното поле. В опитни условия, където млади змиорки били поставяни в лабиринт, пълен със солена вода и еднаква температура и налягане, рибите лесно намирали посоките на света, ориентирайки се по силовите линии на земното магнитно поле. Когато полето бивало блокирано, змиорките губели ориентацията си.

Биолозите успяха да докажат, че червеите, насекомите и мекотелите се ориентират също по строго определен начин. По време на полета си редица насекоми, като мухи, пчели, скакалци, бръмбари и др. предпочитат да се движат по посока север–юг. По същото направление предпочитат да се движат и риби, пуснати за първи път в съвършено непознат за тях басейн.

Според проф. Фридрих Меркел от Зоологическия институт при Университета във Франкфурт на Майн (ГФР) при полета си през есента на юг и при завръщането си през пролетта летящите през нощта червеношийки се ориентират по звездите. Ако небето е затулено с облаци, тогава птиците използуват „магнитния си компас“. Това твърдение било експериментално потвърдено от друг сътрудник на този институт. Той забелязал, че подтиквани от могъщия си прелетен инстинкт, червеношийките от лабораторните помещения непрекъснато правели опити да летят в югозападна посока — направлението на естествения им прелетен курс. Когато поставили птиците в стоманена клетка, която намалила силата на земния магнетизъм до 0,14 гауса, птиците започнали да летят в различни посоки и напълно се дезориентирали. При друга опитна постановка на двете срещуположни страни в клетката на птиците поставили две магнитни шпулки от по 1,80 мм в диаметър. По този начин създавали изкуствено магнитно поле с направление обратно на земното. В резултат на това червеношийките пак се опитвали да летят в югозападна посока на магнитното поле, която в действителност обаче била северозапад или югоизток, в зависимост от начина, по който било обърнато изкуственото поле.

Най-интересни и убедителни резултати са получени при въздействие върху организмите с магнитни полета, малко превишаващи силата на земното магнитно поле. Такова поле например засилва движението на цитоплазмата в клетките на растението водна чума.

Въпросът, как действуват силните магнитни полета върху организмите, отдавна е вълнувал изследователите и те са извършили много опити, при които са получени твърде интересни резултати. Особено интензивни изследвания в това направление бяха предприети през последните няколко години във връзка с развитието на пилотираните космически полети. Трябваше да се изяснят редица въпроси, свързани със създаването на доста силни магнитни полета за защита на космонавтите от космическата радиация. При опити със силни магнитни полета върху мишки съпрузите Барноти успяха да докажат, че при 2500 оерщеда се ражда здраво потомство, но с намалено жизнено тегло в сравнение с предишните котила. Когато силата на полето била повишена до 3100 оерщеда, малките живеели само няколко дни след раждането, а при 4200 оерщеда зародишите загивали.

Ефектите на силните магнитни полета върху организма се наблюдават най-изразено при младите индивиди. Мишлета, поставени в магнитно поле, растели по-бавно, отколкото събратята им от контролната група.

Характерни промени са отбелязани и в кръвта на опитните животни. Докато количеството на червените кръвни клетки оставало сравнително постоянно, броят на белите кръвни клетки първоначално намалявал, но след това се повишавал двукратно. При зайците настъпвало намаляване на активността на някои кръвни ензими. Наред с това е бил установен интересен факт: животни и растения, държани в силно магнитно поле ставали значително по-слабо чувствителни към радиационни поражения. Ако определен вид радиация давала около 30% смъртност, то магнитното поле въобще премахвало този ефект. При 80% смъртност, което значи въздействие с още по-силни дози радиация, смъртният изход бил неминуем за опитните мишки, но те умирали няколко дни по-късно от облъчването без прилагане на магнитно поле.