Господин Свещаров
Биология за всички (15)

Молекулната биология за гениалността

Загадката около гениалните способности на отделни хора е занимавала човечеството още от зората на неговата цивилизация. Разглеждали са я от позицията на биологията и естетиката, на философията и анатомията, на медицината и психологията. Невижданият прогрес на молекулната биология днес ни дава възможност да обсъдим този биологичен феномен и от нейна гледна точка.

Гениите са предизвиквали винаги най-голям интерес сред обществото. Много отдавна у тях са били търсени предполагаеми анатомични и физиологични особености — най-вече в техния мозък. Предмет на подобни изследвания са били черепите и мозъците на Бах, Хайдн, Доницети, Бетховен и на много видни художници, математици, писатели и философи. Никакви анатомични особености обаче не са могли да обяснят природата на научния, техническия или музикалния гений, на неговия талант и темперамент.

Някои хора смятат, че чрез упорита работа над себе си човек може да стане гений. Такова схващане не може да бъде вярно. За да бъде един човек гений като Нютон, Бетховен или Айнщайн, той трябва да има и „нещо“ дадено от природата или, както казва народът, — „от бога“. Това „нещо“ не може да се създаде само с труд или да се сформира само от социалната среда. Неоспоримо е обаче, че за пълното разгръщане на творческите способности на даден гений е необходим много труд.

Имаме ли основание да смятаме, че в основата на гения лежат биологичните особености на неговия организъм?

В сложната жива система, наречена човек, всичко е взаимно свързано. Ако ние искаме да оценим гениалността, която включва в себе си психологията и философията на личността, както и много други неща, трябва да разглеждаме не отделните особености (още повече анатомични), а човекът като цяло, като биологично свързан комплекс, който е преди всичко биохимичен. Той е строго индивидуален и неповторим за всеки човек.

Например паметта е неотменимо свойство на мозъка. В последно време тя се свързва с РНК. Допуска се, че дразненията на външната среда, превърнати в биоелектрически импулси, предизвикват определени размествания в реда на атомите на РНК. Следващите биоелектрически импулси като че ли преминават по тези „следи“ и припомнят онова, което се е случило. Днес е доказано със сигурност, че има тясна връзка между количеството на РНК в клетките на мозъка и процеса на запаметяването. Наскоро голям интерес сред научния свят предизвикаха опитите на д-р Алън Джейкобсън от Калифорнийския университет, чрез които той установи „прехвърляне на памет“. Д-р Джейкобсън инжектирал на необучени плъхове РНК, извлечена от мозъка на обучени плъхове. Впоследствие тези негови констатации не бяха потвърдени и са все още под съмнение.

Феноменалната музикална памет у Моцарт например може да се търси в наличието на големи количества РНК в клетките на неговия мозък, на нейната бърза синтеза и разграждане. Или може би в необичайната структура и дължина на полимерната й верига?

Ролята ма нуклеиновите киселини (ДНК и РНК) и на белтъците в механизма на паметта е доказана експериментално. Сега се знае, че при изработването на определени условни рефлекси на животни в невроните от кората на главния мозък, вземащи участие в този процес, се наблюдава закономерно активиране на синтезата на нуклеиновите киселини и белтъци. След спирането на дразнителите интензивността на синтезата се възвръща към нормалното ниво. При достатъчно продължително въздействие някои забавящи синтезата на нуклеиновите киселини вещества нарушават формирането на нови условни рефлекси. Други вещества, които забавят синтезата на белтъците и на ензима рибонуклеаза, при определени условия могат да разрушат по-рано изобретени условни рефлекси. Освен това непосредствено след изработването на който и да е условен рефлекс той може да бъде унищожен, „изтрит“ чрез въздействие върху организма с необичайни дразнители — електрошок, студ, кислородна недостатъчност, свръхвисокочестотни полета и др.

За съжаление ние все още знаем твърде малко за човешкия организъм като за взаимно свързана биохимична система и ни е трудно да напишем „формулата“ на гениалността. Но едно нещо може да се твърди със сигурност: всеки биохимичен комплекс, бил той на обикновения човек или на гения, се определя от генетичната (наследствената) система на човека — т.нар. генотип. Защото именно в него се съдържа информацията за основните биохимични процеси и тяхната последователност. Генотипът е основата на човешката индивидуалност и включва в себе си сбора от всички гени на даден индивид.^[1]

Ако разгледаме родословното дърво на семейството на знаменития немски композитор Йохан Себастиан Бах, на пръв поглед трудно бихме открили някаква закономерност по отношение на предаването на таланта по наследство. И все пак неоспорим факт е, че тази фамилия е давала поколения наред деца с изключителна надареност и ярко изразени музикални способности. Показателен е и фактът, че децата на Й. С. Бах от брака с първата му жена са били значително по-надарени, отколкото децата от брака с втората му жена. Общо в тази фамилия се наброяват 12 души с изключителен талант и 10 със забележителна музикална способност. Подобни примери могат да се приведат за още много фамилии.

Голям брой учени са склонни да обяснят появата на гениалност (или още „избухването“ на гении) с промени в наследствения апарат на даден индивид, предизвикани под въздействие на някои фактори. За генетиците тези хора представляват „положителни“ мутанти. Известно е, че увеличената честота на мутации при човека в последно време води в повечето случаи до появата на отрицателни качества. Не бива да се остава обаче с убеждението, че това става много често. През 1967 г. Стивънсън и Кер доказаха, че основната маса човешки гени мутира доста рядко, с честота от порядък 1:1 000 000 до 1:10 000 000 полови клетки за 25–30 години. Но по принцип не е изключено на няколко десетки или хиляди мутации да се появи и една положителна, т.е. на хиляда деца с отрицателни признаци да се роди едно с изключителни способности. За подобни случаи има съобщения от различни страни в света. Например в Япония в едно от семействата, преживели атомната бомбардировка през 1945 г., се родило момиченце, имащо в ранната си възраст развитие, близко до равнището на 20-годишна девойка. За съжаление не всякога организмът е способен да издържи такова тежко психическо натоварване и японското момиченце наскоро починало. Общо взето, положителните мутации възникват много рядко.

В наши дни учените са принудени да се съобразяват с коренно различна надареност и всестранна наследствена разнородност на човечеството. Наистина сега съществуват множество талантливи хора. За тях обаче отрано трябва да се създадат оптимални условия за развитие и проява на таланта им. По този начин в такива личности трайно ще се възпита любов към точно определена работа, за която притежателят на даден талант е най-пригоден.

Що се отнася до ранния подбор на талантите и изпитване интелигентността на хората, сега в САЩ, в Западна Европа и в някои социалистически страни (Полша, Унгария и Чехословакия) широко се прилагат методите на тестиране. С помощта на умело подбрани въпроси (тест) се проверяват умствените способности на даден индивид, най-вече за да му се помогне при избора на определена сфера в бъдещата му творческа дейност. В много страни заемането на дадена длъжност е немислимо, без да се дадат правилни и изчерпателни отговори на специално изработените тестове. Разбира се, този метод има и своите недостатъци, но така или иначе, той е една сериозна проверка на знанията, съобразителността и паметта на даден човек и начин за оценяване способността му към избор на конкретна ситуация.

Може ли да се очаква, че в бъдеще хората ще се научат да „произвеждат“ гении на „конвейер“ в количество, необходимо за напредъка на цивилизацията? И ако е възможно, как би се осъществило това?

Смята се, че хората остаряват, защото нещо в биологичната информация, която предава ДНК на клетъчните „фабрики“ за специфични и структурни белтъци, фатално се променя. Когато човечеството бъде в състояние да премахне този дефект в „преводачната машина“ на клетките, естествено е да се предположи, че наред с удължаването живота на хората ще се увеличи и обемът на паметта им. Тогава може би процесът на обучение ще претърпи коренни промени — знанията ще се получават за много по-кратко време, а паметта ще може да се стимулира до такава степен, че хората с лекота да запаметяват книжовното богатство на цели библиотеки.

Основанията им за едно подобно фантазиране не са съвсем безпочвени — молекулната биология днес върши истински „чудеса“! Наскоро експериментално бе доказано, че е открита принципна възможност изкуствено да се внасят в клетките на животински организми гени, взети от други организми (засега предимно от бактерии). По този начин пред учените се очертават реални възможности след известно време целенасочено да влияят и управляват наследствеността и поведението на заобикалящия ни животински и растителен свят. А в по-далечно бъдеще с подобни методи може дори и да се въздействува за повишаване интелекта на следващите поколения от човешкия род.