Господин Свещаров
Биология за всички (26)

Растителни тумори, предизвикани от вируси

Произходът на растителните тумори, както и на животинските е изключително разнообразен. Познати са тумори с вирусна етиология, тумори, предизвикани от генетични промени, тумори с бактериен произход и най-сетне — спонтанни тумори, дължащи се на хормонални разстройства.

През последните години в резултат на блестящите постижения на молекулната биология изследването на вирусните тумори при животните получи извънредно голямо развитие. Тези тумори се причиняват било от ДНК-вируси, какъвто е маймунският вирус CB-40, било от РНК-вируси, като този на саркома на Раус. Най-забележителният резултат, получен при тези изследвания, е, че вирусът, след като инфектира клетката, като че ли изчезва. Той не може да бъде отделен и никакъв вирион не се вижда под електронния микроскоп. Както впоследствие се изясни, вирусът се включва в генома на клетката, като се размножава с хромозомите при всяка митоза.

При растенията някои вируси също предизвикват тумори. Така например една тежка болест на какаовото дърво, при която се образуват подутини по клоните, се предизвиква от вирус. Много интересни проучвания са били извършени върху т.нар. раневи тумор. Той се причинява от вируси, но едва след нараняване на тъканите на растенията. Този вирус, който бил наречен „вирус на нараняването“, е открит от Бляк през 1941 г. Ученият забелязал, че един вид насекоми от рода на цикадите предават определени вируси на червената детелина, които предизвикват у нея болест, характеризираща се с надебелявания по нерватурата на листчетата. Този вирус е бил отделен и инокулиран върху голям брой растения, спадащи към 20 различни семейства. Около 40 от тези растения след инокулацията са показали симптомите на описаната болест. Други растения, като киселеца и комунигата, образували тумори, които се развивали едва след нараняване на стъблото или корените им. Оказало се, че това е един РНК-вирус, съставен от полиедрични частици с размер 75–80 микрона в диаметър. Твърде интересен е фактът, че той показва много подобни отнасяния с един животински вирус от групата на реовирусите.

В растението разпределението на вирусите е твърде неравномерно. Туморите съдържат приблизително 100 пъти повече частици, отколкото незасегнатите и недеформираните части на стъблото. Туморът не се развива, освен ако не се предизвиква чрез някакво нараняване.

Какъв е механизмът, който при нараняване отключва верига от процеси, водещи до образуването на тумори? Създадени са твърде много хипотези по този въпрос. Изглежда, че е възможно ауксините (хормоните на растежа при растенията) да играят някаква роля в този процес. Например прилагането на нафтил-оцетна киселина (която е един изкуствен ауксин) върху стъблото на заразено с вирус растение предизвиква образуването на тумор върху третираното място. Освен това при такова обработено с разтвор на ауксин растение броят на вирусите е забележително увеличен. Може да се допусне, че ефектът на този стимулант (ауксина) е да отключи веригата от процеси, водещи до нови многобройни клетъчни деления (митози) в тъканта, била дотогава в покой, в резултат на което се ускорява и туморният растеж. Не е изключено първичното туморообразуване у някои междувидови хибриди да е резултат също така и на повишено отделяне на „хормони на нараняването“, наречени травматини.

Какво става с многобройните вириони в туморната тъкан, получена след нараняването? Подобно на всички туморни тъкани те се култивират много лесно ин витро в отсъствие на каквито и да било регулатори на растежа. Много щамове са били изолирани, изхождайки от заразени растения на киселеца и комунигата. Части от техните тъкани са били носители на вирус 11 месеца след отделянето им от стъблото и трансплантирани върху здраво растение, образували тумори. Подобни опити обаче, направени 12–14 години по-късно, давали винаги отрицателен резултат. Като че ли вирусът бил изчезнал от културите, макар клетките да продължавали да бъдат туморни, тъй като се развивали в отсъствие на растителни регулатори. Описаният случай е аналогичен на този със саркома на Раус, при който в тумора също не може да се открие вирус (фиг. 19).

Фиг.19. Тумори: А — върху дъбов лист; Б — в луковицата на едно растение; В — по листата на зохум.