Хедър Греъм
Убийствено красив (24)

Епилог

Един ден, около три месеца след случката при изкопа, Шон и Брендън ловяха риба недалеч от Плантейшън Кий, където бяха наели вила за уикенда. Брендън току-що бе извадил една едра риба. Докато я слагаше в хладилната чанта, Шон му закачи нова стръв. След малко двамата седнаха и се умълчаха. Изведнъж Брендън стресна Шон с въпроса:

— Ти ли си моят баща?

Хванат натясно, Шон се поколеба, оглеждайки брега. Там видя Лори, която се излежаваше на една хавлия и четеше.

— Да — просто каза той. После погледна Брендън. — Имаш ли нещо против?

Брендън сви рамене и се усмихна.

— Аз не познавах Ян Коркоран.

— Сигурно трябва да си кажем много неща, когато станеш по-голям.

— Аз съм достатъчно голям и няма нужда да ми обясняваш. Обичам майка си, не се чувствам травмиран, нито пък имам някакви психологически задръжки по отношение на ситуацията. — И после добави: — Освен това се радвам, че ти си мой баща.

Шон отново се загледа към брега. Лори беше станала и им махаше с ръка, като сочеше към барбекюто. Стройна и загоряла, с развяна от вятъра коса, тя им даваше знак, че вече е време за обяд.

Шон погледна към Брендън и после още веднъж към Лори. И разбра, че е изминал дяволски дълъг път, но най-после наистина беше у дома си.