Джон Хантър
Саваните на Кения (8)

Масаите-копиеносци — най-смелите измежду смелите

За пръв път видях лов с копия, когато гостувах в едно малко селище на масаите недалеч от езерото Магади. Предишната нощ един лъв беше прескочил шестметровата бома, която ограждаше селото, грабнал една крава и прескочил обратно с кравата в уста. Зная, че това звучи невероятно, тъй като лъвът тежи не повече от 200 килограма, а кравата — вероятно двойно повече. И все пак мъжки лъв може да извърши такъв подвиг, и то с не повече усилия, отколкото са нужни на лисица, за да отвлече едно пиле.

Лъвът се вмъква с особена сръчност под трупа и прехвърля тежестта върху гърба си, като непрекъснато държи гърлото на кравата в устата си. При прескачане на препятствие опашката му се втвърдява и с нея той пази равновесие. Масаите твърдят, че лъв без опашка не може да извърши подобен скок.

Бях готов да тръгна на другата сутрин подир лъва, но мораните от тази община с известно презрение ми заявиха, че не се нуждаят от моята помощ. Те щели да се справят сами. Дотогава не бях убеден, че група мъже могат да убият възрастен лъв с копия. Поисках да отида с тях, като взема пушката си. Учтиво ми разрешиха. Тази вечер заредих автоматичната си пушка без сянка на съмнение, че ако срещнем лъв, ще го убия аз.

Тръгнахме призори. Вървях след копиеносците. Те бяха десетина. Прекрасни мъже, стройни, с хубаво развита мускулатура, всички високи над 1,80 метра. За да бъдат движенията им свободни, те хвърлиха единственото си облекло — дълго парче плат, набрано на раменете и увито около лявата ръка. Мораните балансираха ярко оцветените щитове върху раменете си, а копията си държаха в дясната ръка. Войните носеха на главите си специална украса от щраусови пера, с която ходеха на война, а около глезените си — гривни от кожа. Иначе бяха съвсем голи.

Намерихме дирята и мораните тръгнаха по нея. Лъвът беше пирувал с кравата през нощта и сега сигурно почиваше в някой гъсталак. Те хвърляха камъни наслука, докато свирепо ръмжене показа, че лъвът е ударен. По сърдитото зъбене и ръмжене мораните определиха точно мястото и започнаха усилено да хвърлят камъни. Храстът се разлюля и лъвът изскочи на стотина метра пред нас. С големи скокове той се понесе по степта, а подутият му корем се люлееше при тичането.

Мигновено масаите се пръснаха из високата жълта трева с диви викове. Лъвът, натежал от голямото ядене, не тича дълго. Той се спря и се обърна, за да нападне. Копиеносците започнаха да го заобикалят. Лъвът стоеше в средата, гледаше мъжете, които бавно затваряха обръча, и се зъбеше така, че кръвта на човек се смразяваше.

Лъвът остави масаите да се доближат на около четиридесет метра. Тогава разбрах, че се кани да атакува: главата му бе наведена над протегнатите лапи, задницата — леко повдигната, за да се изнесат задните крака достатъчно напред и да се получи максимален скок при отскачането. Той започна да дълбае земята с нокти, също както спринтьор с шпайкове, за да не се подхлъзне при първия скок.

Съсредоточих се върху зловещата крива на опашката му. Преди нападение всеки лъв подръпва пискюлестия връх на опашката си три пъти в бърза последователност. След третото подръпване той се хвърля с такава смайваща бързина, че изглежда много по-малък, отколкото е в действителност.

Масаите също знаеха не по-зле от мен, че лъвът се готвеше за атака. С едно-единствено движение ръцете с копията се дръпнаха едновременно назад, готови за хвърляне. Мъжете бяха така напрегнати от възбуда, че изпънатите мускули по раменете им леко потръпваха и слънчевата светлина пробягваше по остриетата на копията. В този момент и пирон да забиех в някой от тях, той не би почувствувал.

Върхът на опашката потръпна. Едно! Две! Три! Лъвът се хвърли към кръга от мъже. Веднага половин дузина копия подскочиха във въздуха и се устремиха към него. Едно се плъзна в плешката му и в следния миг острието проби кожата от другата страна. Лъвът не се спря за секунда. На пътя му стоеше един моран, младеж, излязъл на първия си лов. Момчето не направи опит да се отдръпне. То се стегна, за да посрещне нападението, и като държеше щита пред себе си, леко се наклони назад, за да вложи тежестта на цялото си тяло в удара на копието. Лъвът скочи върху момчето. С един удар изби щита от ръката на младия моран като картон, а после се дръпна, като се опита с протегнатите си лапи да повлече момчето към себе си.

Младежът заби копието си в гърдите на лъва не по-малко от 60 сантиметра. Смъртно раненият звяр скочи върху момчето, впи ноктите на задните си лапи в корема му, за да е по-сигурен в прегръдката си, и същевременно захапа рамото му. Младият войн падна под тежестта на огромната котка. В миг останалите морани заобиколиха умиращия лъв и извадиха своите сими — тежки, дълги 60 сантиметра ножове с двойно острие. Те се блъскаха като полудели, за да достигнат главата на звяра. След няколко секунди тя беше нарязана на късове. Видях как един от мъжете със страшен удар разцепи черепа на животното. Не бих могъл да кажа дали животното беше още живо или не.

Моята пушка не влезе в употреба: в такива случаи огнестрелното оръжие е опасно, защото, след като фанатизираните войни заобиколиха лъва, не можех да стрелям без смъртна угроза за някой.

Прегледах раненото момче. Раните бяха наистина страшни, но то изглеждаше напълно безразлично към тях. Заших го с игла и конец. То не реагира повече, отколкото ако бях го потупал по гърба.

Кожата на лъва беше така надупчена от копия и сими, че нямаше стойност като трофей. Тя представляваше накълцана, кървава маса от жълта козина. От достойнството и величието на благородното животно останаха само жалки остатъци.

Върнахме се в селището. На раненото момче дадоха да яде огромно количество сурово говеждо месо, а след това говежда кръв като пургатив, за да може да се натъпче отново. И други морани-бяха пострадали от ноктите на лъва, но те не направиха никакъв опит да се предпазят от инфекция. Просто промиха раните с вода. По-късно в някои масайски общини видях да накисват корени от един храст, наречен олкилорит, във вода. Те оцветяват водата като калиев перманганат, действуват антисептично и подпомагат заздравяването на раните.

Надявам се, че момъкът е оздравял. Този ден той бе удостоен с най-високи почести, а младите момичета го гледаха с възхищение. Ако е оздравял, той лесно си е избрал подходяща любима.

Според масаите най-голямата проява на храброст е да хванеш лъв за опашката и да го държиш, докато другите войни се приближат с копия и сими. Моран, извършил този подвиг четири пъти, получава титлата меломбуки и ранг на капитан. Съществува също така неписан закон, че получилият званието меломбуки трябва да е готов за бой с всяко живо същество. Съмнявам се дали от хиляда масаи двама стават меломбуки, въпреки че мораните пламенно се стремят към това отличие.

Няколко пъти съм имал възможност да наблюдавам такава проява на храброст и се чудя как някои от мъжете, които се опитват да теглят лъв за опашката, изобщо оживяват. Спомням си един лов. Участвуваха повече от петдесет копиеносци. Те бяха вдигнали два лъва и една лъвица. Животните се опитваха да се доберат до гъсталака, но войните пресякоха пътя им. Лъвовете се отдръпнаха в малка група храсти край песъчливо дере. Когато има възможност, преследваният лъв винаги търси убежище в някое от тези пресъхнали речни корита, покрити с гъсти сенници от надвиснали храсти. За миг мораните заобиколиха храстите и започнаха да затягат кръга. При приближаването на обръча от крещящи войни лъвовете започнаха да ръмжат. Без всякакво предупреждение най-големият лъв изскочи от прикритието и направи опит да се освободи. С големи скокове и спусната опашка той се хвърли по дъното на потока. Прекрасна гледка! Лъвът се насочи към двама морани. Те вдигнаха копия и се приготвиха да посрещнат атаката. Но големият мъжкар нямаше желание да се бие — искаше само да избяга. С величествен скок той прелетя точно над главите на двамата масаи. С едно движение на хълбока лъвът перна единия моран и го завъртя като пумпал.

Останалите морани зацъкаха неодобрително: отчасти, загдето двамата младежи бяха позволили на лъва да избяга, отчасти, защото лъвът беше отказал да се бие. Забелязал съм, че старите лъвове с хубави гриви по-неохотно влизат в борба, отколкото младите и лъвиците. Същото е и при слоновете. Старите мъжкари с хубава слонова кост са по-плашливи от младите и женските. Предполагам, че с годините и животните стават по-благоразумни. Мисля също, че лъвовете различават младите и неопитни морани и съзнателно насочват атаките си към тях. Може би само си въобразявам. И все пак младежите са по-колебливи и несигурни в действията си и считам, че лъвовете долавят това.

Копиеносците обградиха храсталака. От желание всеки първи да пролее кръв те се бутаха и блъскаха един-друг. Останалите два лъва се виждаха ясно в храста. Те стояха един до друг и яростно ревяха. Мораните доближиха на десетина метра и копията им полетяха. Едно копие прободе лъвицата в слабините. С вик на болка и гняв тя се изправи на задните си крака и за миг остана във въздуха с вдигнати лапи като изображение на герб. После се наведе и захапа копието. В този момент един моран хвърли оръжието си, втурна се напред и я сграбчи за основата на опашката. Мораните никога не ловят пискюлестия връх, защото лъвът може да втвърди опашката си като цев на пушка и с едно махване да помете човека.

Веднага другарите на морана се втурнаха със симите си. В такива моменти масаите изпадат в състояние на бясно изстъпление. Нанасят удари като истински автомати. Лицата им са безизразни. Няма колективност. Всеки иска да убие сам. Лъвицата заби задните си крака в земята, за да скочи напред, но моранът я дърпаше назад. Тогава лъвицата се изправи на задните си крака и размаха лапи наляво и надясно по мъжете. Видях с очите си, че ударите попадаха в целта, но мораните не помръдваха. После ми разказаха, че в такъв момент от силната възбуда не чувствуват никаква болка. По всяка вероятност същото е и с лъва. И така двете страни продължават битката, докато единият падне от загуба на кръв.

Лъвицата бавно се свлече на земята. Виждах само бляскащите остриета на симите, които мъжете размахваха в сляпата си ярост. Когато всичко свърши, главата на животното беше нарязана на късове. Десетина копия стърчаха забучени в тялото, което приличаше на окървавена възглавничка за карфици.

Шумът зад храста показваше, че другата група е заета с втория лъв. Видях как един войн коленичи и подигравателно протегна щита си напред. В същия миг лъвът скочи върху него и просна мъжа на земята. Притиснатият в земята моран напразно се опитваше да промуши лъва с копието си, а в това време лъвът разкъсваше откритото му рамо. Изкрещях на масаите да се дръпнат, за да стрелям, но гласът ми бе погълнат от дивите фалцетни крясъци на мораните и ниското ръмжене на лъва, който разкъсваше човека. Две копия се забиха в тялото на лъва. Мъжете се хвърлиха със симите.

Преди да умре, лъвът рани още един моран освен онзи под щита. Помогнах, доколкото можах, на ранените. По телата им имаше дълбоки рани от нокти и зъби. Двамата бяха загубили доста кръв. Докато шиех раните на единия боец, той погледна страшните разкъсвания и цъкна презрително с език, както бяха направили мораните при бягството на първия лъв. Сякаш искаше да каже „Ех, че неприятност!“, докато бял човек в такова положение буквално би полудял от болка.

Колкото и да е странно, никога не ми се е случвало да чуя лъв да чупи кости със зъби. Раните, нанесени от лъв, винаги са били мускулни. Очевидно предните зъби на животното са много раздалечени и не могат да захапят костите. Когато обаче лъв захапе рамото, зъбите му се срещат в тялото на жертвата. Ако изсипете дезинфекционна течност в раната, тя ще изтече от другата страна.

Масаите ме убедиха, че най-опасното оръжие на лъва не са нито зъбите, нито самите лапи, а недоразвитите палци, които се намират от вътрешната страна на предните лапи. Тези палци, дълги около 5 сантиметра, извити и много остри, грубо отговарят на палците на човешката ръка. Обикновено те са прибрани и не се забелязват, но когато лъвът ги изправи, те стърчат почти под прав ъгъл. Палците са остри като шипове и много силни. С един замах на тези ужасни куки лъвът може да изтърбуши човек.

Местните ковачи изработват копията на масаите от късчета желязна руда, събирана в потоците. Ковачите не познават изкуството на закаляването. Копията са толкова меки, че човек лесно може да прегъне острието върху коляното си. Но мораните мятат оръжието с такова изкуство, че понякога копието пронизва напълно животното. Ако удари в кост, то се прегъва почти под прав ъгъл. Собственикът никога не изправя острието, преди да се върне в село. Прегънатото острие е доказателство за неговото участие в убиването на животното и високо се цени.

По време на моя престой в резервата видях и лов на леопарди с копия. Според мен това дори е по-голям подвиг от лова на лъвове. Леопардът не тежи повече от 100 килограма, но е много по-бърз и по-нападателен от лъва. Леопардите са лукави животни. Те лежат тихо, докато стигнеш почти до тях. Тогава внезапно нападат със смъртоносна бързина и решителност. Леопардите обичат да се крият из пещери и други тъмни места, докато лъвовете предпочитат редкия шубрак. Ловец, който пълзи из камънаци подир някой леопард, е в много неизгодно положение.

Придружавах трима копиеносци. Те търсеха един леопард, който унищожаваше козите им. За разлика от благородния лъв леопардът убива просто за удоволствие. Животното, за което става дума, беше издавило няколко кози, без дори да си направи труд да хапне месото им. След дълго търсене най-сетне единият моран го забеляза в тясна ивица висока трева. Ако това беше лъв, с няколко камъка щяхме да го предизвикаме да нападне или поне да заръмжи и да ни покаже скривалището си. Но лукавият леопард не се издаде, въпреки че изсипахме водопад от камъни в тревата. За нещастие не бях взел кучетата, така че не ни оставаше нищо друго, освен сами да прогоним животното.

Копиеносците бяха само трима и аз можех да си служа с пушката без риск да нараня някого. Казах на мораните да се пръснат встрани от мен и да стоят по-назад. Знаех, че леопардът щеше да нападне бързо и бях сигурен, че мъжете не ще имат време да метнат копията си. Кой знае дали и аз самият щях да успея да стрелям в момента на скока. Оказа се, че бях подценил мораните, защото все още не бях разбрал виртуозната им сръчност при боравене с дългите деликатни остриета.

Вървяхме бавно във високата до пояс трева също като при лов на фазани. Мораните бяха няколко стъпки след мен с протегнати напред щитове и вдигнати за мятане копия. Щом направехме една крачка, спирахме се и се оглеждахме за голямата котка. Ивицата трева не беше дълга, но бавното напредване опъваше нервите и увеличаваше и без друго голямо то напрежение.

Внезапно леопардът изникна от тревата на около метър от нас, малко вдясно. Той скочи към мен. Преди да успея да вдигна пушката, моранът вдясно прониза животното с копието си. Леопардът се беше вдигнал от земята. Тънкото острие се заби между врата и плешката и го прикова към земята. Той лежеше проснат, съскаше и се зъбеше, без да може да се освободи. Мигновено моранът извади ножа си и се хвърли да го довърши. С голяма мъка спрях човека, пуснах един куршум в прикованото животно и спасих хубавата кожа от насичане на ивици.

Когато се готви да хвърля копие, за равновесие моранът заема положение като за стрелба. Той поставя левия си крак малко напред. Цялата тежест на тялото участвува в хвърлянето. Копието лети във въздуха и леко потрепва. Остриетата на повечето от копията имат тънък ръб от двете страни и може би това причинява лекото въртеливо движение на копието по време на полета, нещо като куршум от пушка. Моранът хвърля копието с абсолютна точност на разстояние до 20 метра, дори ако целта се движи.

След като изминаха трите месеца, потеглих обратно за Найроби с две волски коли лъвски кожи. За деветдесет дни бях застрелял 88 лъва и десет леопарда — рекорд, още ненадминат и който, надявам се, никога вече не ще бъде постигнат. Туземците бяха напълнили един стокилограмов мех с лъвска мас. Носех цяла кутия с „плуващи кости“. Тези криви кости, достигащи до 10 сантиметра, се намират в последния мускул на плешката. Те не са прикрепени към другите кости в тялото на лъва и очевидно служат за предотвратяване на измятането на плешката при големи скокове. Те се търсят много от индусите, защото ги позлатяват и правят от тях орнаменти…

Само двадесет от убитите лъвове имаха наистина първокачествени гриви. Останалите бяха или лъвици, или лъвове с проскубани от шубраците гриви. Ако целта ми бяха ловните трофеи, бих могъл да се снабдя с повече първокачествени кожи. Но моята задача беше да унищожа вредителите. Тези животни в повечето случаи имаха лоши гриви, защото бяха стари или болни, което ги бе принудило да избиват добитък, вместо да ловуват естествената си плячка.

Масаите дълбоко скърбяха за моето заминаване. Старейшините на племето се събраха. След шумно обсъждане те дойдоха при мен със следното предложение: искаха да ме купят от Отдела за опазване на дивеча. Цената, на която се бяха спрели след дълго обмисляне, беше 500 крави. Като имах пред вид, че една хубава жена струваше само три крави, не можех да не се почувствувам високо поласкан.