Джон Хантър
Саваните на Кения (17)

Най-опасните диви животни

Години наред клиенти са ми задавали следния въпрос:

„Хантър, според Вас кой е най-опасният вид едър дивеч в Африка?“ Никой човек не може да отговори точно на този въпрос, но като рискувам да повторя нещо, което съм казал по-горе в книгата си, ще се опитам да направя едно кратко обобщение. Много зависи от обстоятелствата. Едно животно, което е много опасно в гората, лесно може да се убие в откритата равнина. Ловците също много се различават по своите индивидуални качества, така че някое животно, което един ловец смята за опасно, не би създало голямо безпокойство на друг. Така например ловец, който бързо манипулира с пушка, няма да сметне нападащия лъв за опасно животно, докато друг ловец с по-бавни рефлекси ще го намери за много опасен.

Също така от голямо значение е и опитността, която ловецът е придобил. Някои ловци се специализират за някой вид дивеч, научават навиците на животното и започват да мислят, че това животно се убива лесно. Същият ловец, изправен пред друг вид дивеч, вероятно ще срещне големи трудности и естествено ще си извади заключение, че това животно е подло и агресивно. Човек може да е бил години наред професионален ловец и пак да смята, че е трудно да определи правилно характерните особености на различните видове едър дивеч.

Много от дивите животни коренно са променили характера си през последните шестдесет години благодарение на това, че непрекъснато са преследвани от ловци. В началото на този век някои животни са били лесни за убиване. Сега обаче те са станали по-хитри и опасни. Имам пред вид специално слоновете. Сега те знаят, че хората са техни врагове и не са така доверчиви, както са били в миналото.

Преди години един мой приятел се сдружи с прочут ловец на слонове от старите времена. Тогава е имало много събирачи на слонова кост. Старият ловец беше убил над две хиляди слона в миналото. Двамата тръгнаха на сафари. Приятелят ми настояваше и аз да отида с тях и да взема една трета от зъбите на убитите слонове. Отказах. Старият ловец беше познат с това, че употребяваше лекокалибрена пушка. Имах чувството, че този човек само ще дразни и плаши слоновете, без да ни помага да съберем слонова кост.

Приятелят ми ме погледна така, като че ли аз не бях с всичкия си ум. „Хантър, този човек е убил два пъти повече слонове, отколкото ти ще убиеш в живота си — ми каза той. — Не мислиш ли, че той познава лова на слонове по-добре от теб?“

„Той си е създал слава на ловец на слонове преди тридесет или четиридесет години — казах аз. — Тогава слоновете са живеели главно по откритите места. Понеже никой не ги е Преследвал, те съвсем не са се страхували от хората тогава.

Ловецът е можел да залегне някъде в равнината и да си избере който слон иска и спокойно да го застреля. Опасността от нападението от страна на слона е била изключена.

Днес слоновете живеят в лесовете. Те знаят за пушките много повече, отколкото някои ловци. Освен това добре са изучили изкуството да устройват засади. Ловът на слонове е много по-опасен, отколкото в миналото.“

Моят приятел не се съгласи с мен. Той отиде на лов със стария ловец. Няколко месеца по-късно отново се срещнахме в Найроби. Те не бяха успели да съберат достатъчно слонова кост, за да платят разходите си по ловната експедиция.

По-късно моят приятел ми довери, че много пъти животът му бил на косъм. Изобщо се смяташе щастлив, че се беше завърнал жив и здрав от лова.

Ходил съм на лов за всякакъв вид едър дивеч в Африка и като професионален ловец, и като инспектор в Отдела по опазване дивеча в страната. Не съм се специализирал само в един вид ловуване. И понеже през мое време се случи необходимостта да се избиват много животни, за да се отваря място за бързорастящото население на Африка, аз съм отбелязал някои известни рекордни постижения за няколко вида едър дивеч. Не казвам това с цел да се хваля, защото всеки опитен професионален ловец, който имаше моите възможности, щеше да направи същото, а може би и повече. Споменавам този факт, за да подчертая, че имам придобита голяма опитност с едрия дивеч, може би повече от много други ловци. Така че, като говоря за петте вида най-опасни африкански животни, аз говоря като човек, който има богат опит в тази насока. И все пак трябва да прибавя, както споменах и по-горе, че много неща зависят от времето, от мястото и от индивидуалните характерни особености на ловците и на дивеча.

Най-напред трябва да кажа, че всяко животно е опасно, когато е притиснато до стената или когато е наранено. Виждал съм воден козел, саблерога антилопа^[1] и африкански глиган да се борят отчаяно, когато са ранени. Затова моите бележки се отнасят само до „големите пет“ най-изтъкнати видове едри животни в Африка. Те са слонът, носорогът, биволът, лъвът и леопардът. Главно тези животни са причинили смъртта на много участници в ловни експедиции в Африка.

Слонът е най-умен от петте. Той напада хора само когато е разбойник. Неговата голяма интелигентност го кара да се държи настрана от хората. Слонът разбира, че той не може да се бори с човек с пушка в ръка, затова прави всичко възможно да избягва да напада хора. Тук не става дума за някои раздразнен женски слон с малко слонче или за стадо слонове, силно раздразнени от ловци. Тогава животните са готови да се нахвърлят върху всеки, който се изпречи на пътя им. Аз говоря за обикновения слон. При лова на слонове трудността обикновено се състои в това да дойдеш достатъчно близо до слона, за да можеш да го убиеш, а не да спреш нападащ слон.

Разбира се, има много изключения. Когато един слон знае, че го преследва ловец и като разбере, че не може да скрие дирите си от него, той решава „да преследва ловеца“. В такъв случай слонът е извънредно опасен, особено ако е бил преследван и друг път и знае нещо за хората и за начините, по които те действуват.

Веднъж и на мен се случи да ме причака слон близо до дирите си, след като бях убил двама негови другари. Имах късмет, че аз го убих, преди той да убие мен. Още нещо — и според мен, това е най-важното, — че един нападащ слон почти винаги се обръща назад, ако е ударен с куршум, даже ако не е сериозно наранен. Много малко слонове продължават да нападат, след като са изпитали удара на куршума. Поради тези две причини смятам слона, и то обикновения слон, като най-малко опасен от „големите пет“.

Сега да разгледаме носорога. В противоположност на слона, той напада без каквото и да е предизвикателство. Според мен това прави носорозите по-опасни животни. Но и носорогът се изплашва от изстрел и побягва.

Случвало ми се е да бъда обграден от три носорога в едно и също време, да убия единия (женския носорог) и да видя как двата мъжки носорога от кортежа изчезват в гъсталака в две различни посоки, и то така бързо, че просто да не ги видя, когато побягнат. Ако тези носорози бяха биволи, те щяха да продължат атаката си и или единият, или другият щеше да ме повали с рогата си.

С това не искам да кажа, че носорозите винаги побягват при изстрел. Друг път пак бях обграден от три носорога при подобни обстоятелства. Носех специална 0,500-калибрена двуцевна пушка. С десен и ляв изстрел повалих двата носорога, които бяха отпред. Обърнах се да взема втората пушка от оръженосеца си. Оръженосецът ми беше потънал в дън земя. Беше избягал при нападението на носорозите заедно с моята резервна пушка.

Третият носорог вече връхлиташе върху мен. И досега ясно си спомням лицето му. Очите му бяха почти затворени и приличаха на две цепнатинки. В последния момент аз се опитах да скоча встрани. Като направих това, изведнъж усетих, че бях подхвърлен високо във въздуха, и то с бързина, която много ме учуди. За мой късмет носорогът не се върна да ме намуши. Изобщо носорозите са еднопосочни животни, Чувал съм, че при атака те затварят очи. Моите наблюдения в горния случай потвърждават това. След това обаче аз се постарах такова близко проучване на носорог в момент на нападение да не се повтаря.

Разказвам тази случка, за да покажа, че никой не може да каже точно какво може да направи едно животно в джунглите. И поддържам твърдението си, че малко носорози ще продължат да нападат, след като са чули изстрел от пушка. Следователно аз ги слагам на четвърто място в списъка на опасните животни. По-опасни са от слона, понеже са по-нападателни по природа, но по-малко опасни са от бивола, лъва и леопарда.

Много ловци-любители смятат бивола за най-опасния вид едър дивеч в Африка. Много има да се каже в полза на това твърдение. Биволът продължава да напада въпреки нанесена рана от пушка. Често той е много нападателен и връхлита при сравнително малко предизвикателство. Когато напада, той обръща твърдата предна част на главата си към ловеца и само куршум от много тежкокалибрена пушка може да го убие. Ако събори ловеца, биволът непременно се връща, за да го промуши. Освен това той е много коварен противник. Прави кръг, застава до дирите си и търпеливо чака ловеца. Така обикновено прави раненият бивол, който знае, че не може да отиде много далеч.

За разлика от другите животни всичките сетива на бивола са добре развити. Както споменах по-горе, слонът и носорогът имат отлично обоняние, но лошо зрение. Лъвовете и леопардите имат добро зрение, но за животни обонянието им не е силно развито. А при бивола зрението, слухът и обонянието са еднакво добре развити. Това е страшна комбинация.

Защо тогава аз не смятам бивола за най-опасния вид едър дивеч в Африка? Големината на бивола му пречи да бъде такъв. Никое животно, което тежи над хиляда килограма, не може умело да се скрие никъде освен в най-гъстите горски шубраци. Освен това нападащият бивол представлява толкова голям прицел, че ловецът може да бъде съвсем сигурен, че все ще го улучи някъде. Ако употребява тежка пушка, непременно ще го повали. След това с втория куршум ще го довърши.

Трябва да се има пред вид и друго обстоятелство. Когато биволът напада, на вас ви се струва, че той идва с бързината на вятъра. Но всъщност той не може да се движи със скорост, по-голяма от тридесет и пет километра в час. Нито пък още със спускането си може да развие най-голяма бързина. Това дава възможност на ловеца да вдигне пушката си и да се прицели. Именно поради тези причини аз поставям бивола на трето място от опасните животни на Африка.

Остава да разгледаме лъва и леопарда, животни от семейството котки. Лъвът поставям на второ място от опасните животни. Той може да се скрие зад малко храстче, има огромна бързина, която е голяма още в първия момент, достига максимална скорост още при първия скок — всички тези фактори са от голямо значение. Освен това той представлява малък прицел в сравнение с бивола. Той се хвърля към ловеца с няколко големи скока. Това прави трудно прицелването. Смел е като бивола и не се плаши от изстрел. Хвърля се или да убие, или да падне убит. Ако удари ловеца с цялата си тежест, ловецът вероятно ще изпадне в безсъзнание. Това е щастие за самия ловец, защото няма да усети болка при разкъсването, което следва събарянето.

Както обясних в главата за фотографията, лъвовете са различни при различни обстоятелства. Човек може да ги убива от камион без всякакво безпокойство или опасност. Същото може да стане и от прикритие — бома или махан. Но да вървиш по дирите на лъв в джунглите е съвсем различно нещо. В този случай лъвът има предимство. Той знае къде си ти, а ти нямаш представа къде е той. Трябва ти да дойдеш до него, а не той до теб. Слонът, носорогът и биволът могат да бъдат предизвикани да нападнат, като по този начин, дават известно предимство на ловеца. Пълзящият лъв се спира и чака, докато разбере, че ще те стигне още с първия скок. Читателят трябва да има пред вид, че сега говоря за сам ловец, който върви по следите на един-единствен лъв. Ако ловецът има помощници, те могат да му помогнат и да изгонят лъва да излезе на открито място. Тогава работата се опростява. Имам пред вид и това, че лъвът знае, че го преследват ловци, а не е подплашен внезапно с камъни, за да побегне от някое дере. Но да тръгнеш в джунглите след лъв сам с оръженосеца си е много трудна и опасна задача.

Смелостта и силата на здравия лъв са големи. Веднъж видях лъв да се спуска срещу тритонен камион. Беше на около три метра от камиона, когато се хвърли към нас. Направи прекрасен скок. Протегна цялото си тяло и видях колко съвършено координирани бяха всичките му движения. Често се е случвало лъвове да скачат срещу мен, но до този момент не бях забелязал колко съвършена хармония и грация има в движенията им. Лъвът се хвърли с такава сила в задната част на камиона, че цялата каросерия се разтърси. От мястото ми зад волана на камиона не можах да видя какво става отзад. Взех пушката си 30–06, марка Спрингфиилд, с която убивах антилопи, и излязох от кабината. Заобиколих отзад. Видях лъва, който си отиваше, явно силно разочарован.

Ако е преследван при нормални условия, лъвът е на второ място от опасните животни в Африка. Тогава кое животно е най-опасното? Според мен това е леопардът. Зная, че много от професионалните ловци в Африка няма да се съгласят с мен, но въпреки това поддържам твърдението си. Убил съм много леопарди. Точно колко не зная, защото ги убивах заради кожите им и тогава не ги броехме. По времето, когато първоначално дойдох в Кения, убиването на леопарди се смяташе за похвално начинание, тъй като те нанасят огромни щети на стадата. Раните, причинени от ноктите на леопард, винаги се инфектират, понеже около ноктите на леопарда, както на лъва, има гниещо месо от животните, които са яли преди. Даже ако някоя овца или крава бъде леко одраскана от леопард, животното непременно заболява и впоследствие умира. Когато пристигнах в Кения, леопардите не се колебаеха да нападат и стопаните, които излизаха да запазят стадата си. Много от първите заселници в Кения бяха загубили по едно око или част от лицата си вследствие на нападение от леопард. Когато леопардът напада, той винаги се спуска към лицето на човека, като се опитва да извади очите на жертвата си със замърсените нокти на предните си крака, а в това време задните крака също драскат. В същото време той здраво забива зъби във врата или рамото на нападнатия.

Един мой приятел и аз веднъж бяхме на лов за леопарди в резервата Масаи. Видяхме един леопард да тича нагоре по стръмен каменист хълм. Приятелят ми гръмна и удари животното в хълбока. Леопардът подскочи и се скри между камъните. Намерихме следите и започнахме предпазливо да се изкачваме по хълма. Вървяхме на разстояние няколко метра един от друг и държахме пушките си насочени напред. Това преследване късаше нервите ни, защото знаехме, че леопардът ни чака някъде между големите камъни, готов да ни нападне.

Бяхме изминали около двадесет метра, когато леопардът изведнъж изскочи иззад един заоблен камък и се хвърли върху моя приятел. Той префуча във въздуха като куршум. Стори ни се като жълта светкавица. Приятелят ми беше отличен стрелец, но той нямаше време да вдигне пушката си, преди леопардът да се хвърли на него. Аз гръмнах, докато леопардът беше още във въздуха, един бърз удар, като че ли стрелях с ловна пушка. За щастие куршумът прониза и двете рамене на леопарда и той падна мъртъв върху приятеля ми. По-късно измерихме дължината на скока. Приятелят ми беше на четири метра от камъка, когато леопардът се беше хвърлил върху него.

Ако трябва да се преследва леопард в някаква гора, предпочитам да използувам дванадесеткалибрена ловна пушка, заредена с тежки сачми. Когато един леопард се хвърли срещу вас, опънатото му тяло представлява тънък прицел, труден за улучване. Както казах по-горе, нападащият лъв е труден за прицелване, но леопардът, който е наполовина по-лек от лъва, се улучва още по-трудно. А понеже е по-малък, той още по-умело се прикрива.

Много ловци намират, че степента на опасността на животните зависи от големината на тялото им. Следователно един грамаден слон е по-опасен от леопарда, който тежи само сто килограма. Това не е вярно. Човек е деликатно създание, той лесно може да загине от всяко нападателно диво животно. Когато някое едро животно преследва човек, той се намира в положението на мишка, гонена от куче. Понякога едно малко бързоподвижно куче-териер е по-опасно за мишката от голямото несръчно куче от датска порода или куче от породата сан Бернар. Леопардът отстъпва по сила на лъва, но той е достатъчно силен, за да нанесе смъртоносна рана на човека. Това всъщност е от най-голямо значение за ловеца.

Леопардът е хитро животно. Когато разбере, че го преследват, той често се изкачва на някое дърво и ляга върху клон, надвесен над пътеката. Ако ловецът не забележи леопарда, той обикновено го остава да отмине. Ако обаче ловецът случайно погледне към клона и погледът му срещне погледа на леопарда, последният светкавично се хвърля върху ловеца. Повечето животни ръмжат, но продължават да бягат навътре в гората, когато разберат, че ловецът ги е открил. Леопардът, напротив, само ако види, че по лицето на човека пробягва сянка от разпознаване, моментално напада.

Два пъти бях с ловци в джунглите и минахме под дърво, на което се беше скрил леопард. И в двата случая леопардът лежеше неподвижно до момента, в който ловците повдигнаха поглед нагоре. В същия миг леопардът скачаше. Само изстрелът, бърз като светкавица, спасяваше ловците от обезобразяване или от нещо по-опасно.

Леопардите се чувствуват у дома си не само на земята, но и по дърветата. Така че, когато човек ги преследва, той трябва да гледа не само в шубраците от двете страни на пътя, но и по клоните над главата си. Това затруднява преследването на дивеча.

Единственото нещо, което издава скрития в листата леопард, е опашката му. Колкото хитри и изкусни жители на джунглите да са леопардите, те често оставят опашките си да висят. Аз съм убил доста леопарди именно поради това, че, скрити в дървото, те ме причакваха, но бяха забравили да скрият опашките си.

Във всяко друго отношение леопардите са много ловки. Начинът, по който примамват домашните кучета, показва тяхната интелигентност. Леопардите много обичат кучешко месо, но бягат, изплашени от група кучета. Половин дузина малки кученца могат да задържат на дървото и най-грамадния леопард за неопределено време. Но когато кучето е само, леопардът се излага на големи опасности само и само да успее да го убие и изяде. Понякога той си служи и с измама.

Когато подуши леопард, кучето обикновено започва да лае яростно, но внимава да не се отдалечи от палатката на господаря си или от входа на къщата. Леопардът отива до някое открито място и ляга на земята, като се преструва, че не обръща внимание на лая на кучето. След това започва тихо да мърка и леко размахва опашката си ту на една, ту на друга страна и държи главата си ниско до земята, както правят кучетата, когато искат да поиграят с друго куче. Няколко минути по-късно кучето започва да се интересува от леопарда. То идва по-близо, за да види какво става, души внимателно и е нащрек. Леопардът свива-задните си крака под тялото си и е готов да скочи, но се преструва, че лежи спокойно. Само от време на време поглежда към кучето, върти глава и мърка доволно. Най-после кучето се измамва и се приближава. Без всякакво предупреждение леопардът скача изведнъж към нещастното животно, като че ли е подхвърлен от пружина. Никое куче, даже и най-голямото и най-смелото, не може да се спаси от леопарда. Ноктите му са дълги около два сантиметра и половина, а и самите му лапи са страшни. Леопардът захапва кучето за гърлото и впива нокти в корема му. Щом кучето издъхне, леопардът отнася трупа в най-близкия гъсталак и веднага го разкъсва.

Почти винаги леопардът скрива остатъка от месото на разклонението на някое дърво, за да го предпази от други животни. Големите леопарди изкачват товар от около петдесет килограма високо на някое дърво, даже и ако няма клони по стъблото на дървото, които да помагат при катеренето. През деня леопардът ляга да спи на някое близко дърво, и щом се стъмни, той се връща при жертвата си, за да я дояде.

Това страшно животно има само една добра черта. За разлика от лъвовете леопардът има само една съпруга. Силни чувства свързват двойката. Веднъж сложих отрова за един женски леопард, който непрекъснато унищожаваше стадото на един заселник. На следната сутрин отидох да видя какво беше станало. Намерих женския леопард прострян върху отровната примамка. До мъртвия женски леопард лежеше съпругът, който нежно беше облегнал глава на тялото на мъртвата. Като ме видя, той скочи. Аз го застрелях и той падна до възлюбената си съпруга.

Да преследваш леопард във висока трева може би е по-лесно, отколкото да го преследваш в джунглите, но все пак не е лека работа. Той не бяга, когато хвърлиш камъни. Даже ако случайно го удариш с камък, той не помръдва. Лъвът почти винаги издава присъствието си, когато хвърлиш камък, и започва да ръмжи, но леопардът остава напълно спокоен до момента, в който е сигурен, че може да те нападне.

Старейшините от племето масаи веднъж ми изпратиха вест да убия един леопард, който причинявал големи щети на стадата им. Двама млади морани бяха ходили по следите на леопарда, но бяха страшно обезобразени от ноктите му. Когато пристигнах в селото, бях изумен от големите пакости, които животното беше причинило на хората. Леопардът убиваше по пет-шест глави добитък в една нощ, без даже да се докосне до месото им, като че ли само от любов към убиването.

Тръгнах по дирите на леопарда. Близо до селото имаше няколко скалисти хълмчета, съставени от огромни камъни, закрепени един върху друг. Скалите изглеждаха като поставени по механичен начин. Не им влияе нито замръзване, нито топене. Те стоят така една върху друга, векове наред и сигурно ще продължат да стоят векове след нас. На вид изглеждаха, като че ли и най-слабият ветрец ще ги събори. Между грамадните блокове имаше пукнатини, прекрасни места за скривалища на леопарди. Забелязах стъпките на леопарда между огромните продълговати блокове, но не можех да го проследя до леговището му. Следите се губеха по камъните. Завърнах се в селото, без да направя нещо.

През нощта в ограденото място, където почиваше добитъкът, настана голяма бъркотия. Животните бягаха в паника, а хората крещяха. На сутринта намерихме още едно теле, удушено от леопарда по същия начин, както и другите животни преди. Помолих собственика на стадото да ми даде теленцето. Сложих го като примамка, а моите момчета ми направиха махан на едно удобно дърво наблизо. Седнах горе и зачаках появяването на леопарда.

Към десет часа вечерта видях леопардът да се промъква безшумно в тъмнината и да приближава внимателно към теленцето. Вървеше съвсем тихо. Беше грамаден и аз отначало помислих, че това е лъвица. Дойде до мъртвото животно и клекна до него, за да се храни. Едва го различавах от тъмната земя. Реших да стрелям веднага щом се изправи. След половин час той стана и аз виждах, как мята опашка ту на една, ту на друга страна. Прицелих се и стрелях малко по-ниско, понеже в тъмнината човек обикновено стреля високо. Животното направи огромен скок и изчезна. Знаех, че го нараних, но понеже беше много тъмно, не можах добре да се прицеля. Надявах се, че съм го ударил добре. Не рискувах да сляза от махана в тъмното, а почаках да съмне.

Като се развидели, разгледах земята наоколо и забелязах кръв. Без съмнение следите бяха на самия леопард, който нападаше добитъка и чиито дири бях проследил до скалите край селото предния ден. Не бях се прицелил добре. Иначе леопардът щеше да падне някъде на стотина метра разстояние. Не оставаше нищо друго, освен да го проследя до леговището му в скалите.

Потеглих придружен от четирима морани, въоръжени с щитове и копия. Дирите водеха до входа на малка пещера. Двама от мораните отсякоха дълъг прът и започнаха да го въртят във вътрешността на пещерата, а другите стояха до мен с копия в ръка. Изведнъж се разнесе свирепо ръмжене, което ечеше от стените на пещерата. Миг след това леопардът изскочи като стрела. Той продължаваше да ръмжи при всяко вдишване и издишване. Събори двамата масаи, които държаха пръта, и скочи към един от другите ми помощници. Човекът посрещна леопарда с копието си, но не го улучи. В миг леопардът се хвърли отгоре над щита му, одраска лицето му и го захапа за рамото. Човекът падна на земята, а леопардът още стискаше със зъби рамото му. Вторият моран хвърли копието си към леопарда. То премина така близо до мен, че острието му проби единия крачол на панталона ми. В миг леопардът се обърна и захапа ръката на другия ловец. Човекът падна на земята, а леопардът продължаваше да го драска и с предните, и със задните си крака, а зъбите му стискаха ръката му.

Всичко това стана за няколко секунди, по-бързо, отколкото е необходимо да се разкаже. Забих дулото на пушката си в дебелия врат на леопарда и стрелях. Пробих огромна дупка във врата му. Това беше краят на най-страшния леопард в околността.

Учудих се от големите рани, които леопардът беше нанесъл на хората само за няколко секунди. Като знаех, колко бързо се инфектират рани от зъби и нокти на леопард, аз бързо се погрижих за хората. Рамото на ухапания инжектирах, а раните от ноктите изобилно напръсках с дезинфекционно средство. Две седмици по-късно и двамата морани бяха напълно здрави.

Изобщо мога да кажа, че не познавам друго животно, което толкова да не обичам да преследвам из горите, колкото бързия, свиреп и хитър леопард.

В много части на Африка чрез употребата на капани, отрова и кучета почти са унищожили леопардите. Когато бях млад, имаше една приказка, че леопардът е кротък само когато простреш кожата му да съхне. Но сега хората откриват, че леопардът е играл голяма роля в поддържане равновесието на животните. Леопардите са унищожавали хиляди бабуини за една година, а сега, като няма леопарди, бабуините са се размножили страшно много и са станали голям проблем в страната. Единственият начин да се унищожават бабуините е да се увеличи броят на естествения им противник — леопарда. Сега леопардите са под закрила и им е предоставена възможност да се размножават. Това е странният начин, по който хората процедират. Най-напред унищожават един вид животни, а после правят всичко възможно, за да възстановят изчезналия вид.