Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (88)

Осемдесет и седма глава

Отей Меса

Понеделник, 12:24 ч.

Ектор блъсна Лейн, той полетя назад и се удари в стената на тунела. Седна толкова рязко, че белезниците му издрънчаха върху стълбата.

Лейн не забеляза това. Още не беше на себе си заради чутия преди малко разговор над главата му.

„Джо е биологичният баща на Лейн. Затова Тед ти е оставил Лейн за заложник. За него той не е бил важен.

Това вярно ли е?

Абсолютно. Двамата с Джо не бихме ти противоречили за каквато и да е сума пари. Ние искаме нашия син жив и здрав.“

Лейн се зачуди дали майка му беше излъгала. Страхуваше се, че е казала истината. Това обясняваше твърде много. Отговаряше на твърде много въпроси. И отново преобръщаше целия му свят.

— Не мърдай! — нареди Ектор.

Лейн не мърдаше.

Ектор остави пистолета си на един преобърнат варел и бръкна в джоба си. После издърпа Лейн на крака и отключи едната му белезница.

Със свободната си ръка Лейн махна кърпата, която запушваше устата му и се закашля.

— Вода?

Ектор не му обърна внимание и сложи освободената белезница на собствената си лява китка. Металът щракна и белезницата се затвори, свързвайки момчето и мексиканеца. Ектор взе пистолета, пъхна го в колана си и се обърна към Лейн.

— Ако опиташ да се бориш с мен, ще умреш. — Той посочи с глава стълбата. — Тръгвай.

С една ръка Лейн започна да се изкачва тежко по стълбата. Усещаше дъха на Ектор върху голия си прасец, докато мексиканецът се катереше зад него.