Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (75)

Седемдесет и четвърта глава

Сан Исидоро

Понеделник, 11:15 ч.

Фароу, Грейс и Стийл седяха в сенките до командния център на „Сейнт Килда“ и се оглеждаха. За разлика от тропическата буря, която бе потопила Енсенада и после се бе изместила нагоре по крайбрежието, бурята, която набираше сила в къмпинга за каравани, тепърва щеше да се разрази.

Фароу не знаеше дали облаците, или специалният отряд ще се излеят първи.

Два тъмносини автобуса на ФБР, един мобилен команден център и поне десетина необозначени автомобила и камиона се бяха присъединили към автобусите на „Сейнт Килда“ в малкия парк. Въоръжени екипи с каски, бронирани жилетки и сини гащеризони се бяха смесили с агенти под прикритие, които разследваха войската на Ривас, и с командващи офицери от пет-шест местни, щатски и федерални агенции.

Мъже и жени от отряд „Алфа“ пристъпваха тежко и с непроницаеми лица, в очакване на сигнал да убиват или умрат.

— Това е почти точна илюстрация на голямо прецакване — каза Фароу. — Напомня ми защо напуснах държавната работа. Прекалено много служители.

Стийл се усмихна.

— Можеш да се гордееш със себе си. Подпали огън, който в момента гори под задниците на доста хора във Вашингтон. Преди малко ми се обади първият секретар на главния прокурор, който недоумяваше как, по дяволите, сме се намърдали във федерално разследване от най-висок приоритет.

— Вие какво му отговорихте? — попита Грейс.

— Казах му, че няколко от агентите на „Сейнт Килда“ са се съгласили да действат като доверени информатори на специалния отряд в операцията по залавянето на мексикански гражданин, който е номер три в списъка на най-издирваните престъпници в САЩ. Изтъкнах му и че Министерството на правосъдието редовно разчита на доказателства, събрани при частни разследвания.

— От това стана ли му топло и спокойно на душата? — попита Фароу.

— Не съм се интересувал от душевното му състояние — отвърна Стийл.

— Той е търсел единствено основание за главния прокурор да отрича всякаква намеса, ако нещо се прецака — вметна Грейс.

— Точно така — съгласи се Стийл. — Освен това ми напомни, че доверените информатори нямат право да се включват в реалните правораздавателни действия.

— Тоест? — попита Грейс.

— Никакви оръжия — обясни Фароу, като въртеше сателитния телефон в ръката си. — Никакви правомощия. Никакви служебни значки. Тези играчки са само за официалните агенти на Съединените щати.

— Никакви оръжия, а? — попита тя.

— Само се кръстим и се надяваме да умрем — обясни Фароу.

— Това е доста мрачна прогноза — измърмори тя.

— Обещавам да не стрелям по никого на територията на Съединените щати — каза Фароу и отново подхвърли сателитния си телефон. — Под територията на Съединените щати е друг въпрос. — Той погледна Стийл. — Наистина ли ме определи като ДИ?

— Доверен информатор. Това е стандартен термин.

— И пълен боклук. Така агентите възприемат доносниците. О, извинявай, доверените информатори.

Фароу пак подхвърли телефона.

Когато стигна до най-високата си точка, той иззвъня.

Фароу грабна телефона и натисна бутона за свързване.

— Фароу.

— Здрасти, тъпако — каза Ектор. — Знаеш ли склада за мексикански храни „Ел Рей“ в Отей?

— Ще го намеря.

— Франклин, съдийката и ти лично. След един час.

— Ще бъдем там. Но преди да стане каквото и да било, ще имам нужда от доказателство, че Лейн е жив. Бъди готов да ни покажеш Лейн и да ни оставиш да говорим с него.

— Майка му говори с него преди ма…

— Ще говорим с него, преди да ти дадем файла, иначе няма да има сделка. Ясно ли е? И ще дадем файла лично на теб. Не мога да доверя тази информация на никой от твоите хора и най-добре ти също да не им я доверяваш.

Ектор се засмя.

— Добре, гринго. Слушай…

— Слушам.

Фароу се съсредоточи, повтори седем цифри и изчака потвърждение.

Линията прекъсна.

— Обади се Ектор. Размяната трябва да стане в склада за мексикански храни „Ел Рей“, точно както се надявахме. Имам кода за отваряне на входната врата.

— Кога? — попита Грейс.

— След час. — Той погледна Стийл. — Къде са другите?

— Точно където ги искаше, в плевелите край границата — отвърна Стийл. — Мери все още настоява да мине през оградата с теб.

Фароу поклати глава.

— Не този път. — Той подсвирна рязко през зъби. — Хей, Кук! Имаш по-малко от час да стигнеш до един склад в Отей и да разположиш незабележимо снайперистите си.

Кук махна и започна да раздава команди. Хората му се разтърчаха, сякаш земята гори под краката им.

Фароу се изправи и се отправи към брега.

— Къде отиваш? — попита Стийл.

— Трябват ми няколко минути на спокойствие от този кошер.