Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (30)

Двадесет и девета глава

Тихуана

Неделя вечер

Мълчанието се проточи мъчително за Грейс. Тя гледаше вцепенено как Фароу блокира пътя й за бягство към коридора. Не можеше да помръдне. Почти не можеше и да мисли.

Гневът се разгаряше под вцепенението.

„Той можеше да направи това много по-лесно.

Но не го направи.“

— Прецених те погрешно — каза тя, стиснала устни. — Ти си гениален, безцеремонен, умееш неща, които дори не съм подозирала, и същевременно си сляп идиот, който не може да види истината, дори когато тя се завира в очите му.

Фароу опитваше да разгадае думите й.

— Не разбирам.

— Така ли? — Тя го изгледа навъсено и си помисли колко приятно ще бъде да удари шамар на този недосетлив арогантен мъж.

Фароу спря ръката на Грейс, преди дланта й да удари бузата му. После пръстите му се обвиха около китката й и я задържаха, ограничавайки движенията й, но без да й причинява болка.

Шокирана, тя погледна ръката си, сякаш принадлежеше на някой друг.

— Исках да те ударя, но не мога да повярвам, че наистина опитах да го направя. Какво става с мен?

— Хубави неща.

— Хубави? Хубави? Опитах да те ударя!

— Не знаех колко силно те притискам. Сега вече си давам сметка. — Той целуна ръката й, нежно я притисна надолу отстрани на тялото й и я задържа там, без да я изпуска. — Прекалено си напрегната, amada. Ще експлодираш, ако не се освободиш от това, което те изяжда жива, каквото и да е то.

— Каквото и да е то?! Синът ми е взет за заложник! Това не е ли достатъчно основателна причина да съм напрегната?

— Така си мислех. Но грешах. Кажи ми останалата част от историята.

Грейс се опита да изтръгне ръката си от пръстите на Фароу. Но той беше прекалено бърз, прекалено силен. Тя опита да се извърти и да се отскубне. Ръката му я прегърна и задържа неподвижна.

И съвсем близо до него.

— Следващия път, когато решиш да удариш някого — каза той усмихнат, — не мисли. Направо действай. Така езикът на тялото ти няма да издаде намеренията ти.

Той бе само на сантиметри разстояние. Грейс усещаше дъха му върху косата и лицето си. Замечтаната нежна целувка, която постави върху извивката на врата й, я накара да потрепери. В сенчестата стая изражението му изглеждаше спокойно, фокусирано, а очите му я наблюдаваха прекалено настойчиво.

Грейс не бе толкова добра в играта на котка и мишка.

— Преди много време ми каза, че не можеш да лъжеш — продължи той. — Помниш ли?

— Не — излъга тя.

— И че се съмняваш да можеш да се преструваш за нещо важно, особено ако не си в леглото.

Връхлетя я вълна от емоции. Затвори очи, за да не се издаде.

Нейните лъжи.

— Това беше много отдавна — промълви тя. — Нещата се променят.

— Не всички неща. Не и сърцевината ти.

Ръката му разкопча най-горното копче на халата й, после се спусна към колана. Възелът се развърза с едно подръпване.

Грейс сграбчи реверите на халата, за да го задържи увит около тялото си. Част от нея желаеше Фароу толкова силно, че чак я болеше. Друга част от нея още желаеше да го удари. В душата й цареше хаос. Трепереше, разтърсена от противоречащи си емоции.

Лявата ръка на Фароу хвана края на халата й и бавно го дръпна настрани. Хавлията му се стори груба на допир. Кожата й беше гладка, топла, а зърната й — като тъмни камъчета, изгарящи от нетърпение да бъдат докоснати.

— Права беше — каза той. — Тялото ти не лъже.

— Проклет да си — прошепна тя.

— Мога да го преживея, ако те имам.

Той се премести, така че и двете му ръце обгърнаха гърдите й и ги погалиха. После дясната му ръка се плъзна надолу. Горещината на тялото й заля пръстите му.

— Това е истината, amada — каза той, почти долепил устни до нейните. — Тук нямаме тайни и никога не сме имали. Затова не можех да се отърва от спомена за теб. Никоя друга жена не успя да ми даде това, което ти ми даде в онези няколко дни.

Нямаше нужда Грейс да признава, че и тя не е намерила мъж като него. Истината бе гореща и влажна в ръката му.

— Виждаш ли? — шепнеше той и целуваше нежно устните й, брадичката, шията. — Нямам тайни. Искам те. Ти ме искаш. Също като преди шестнайсет години. Един поглед — и никой от нас вече не погледна другаде.

Грейс не се опита да скрие жаждата, която караше тялото й да трепери.

— Единствената разлика между сега и тогава — продължи той — е, че сега съм достатъчно умен да не ти позволя да се изплъзнеш между пръстите ми. Този път няма да те пусна.

Грейс отвърна на целувката му толкова пламенно, че и двамата се вкопчиха още по-силно един в друг. След малко той откъсна устни от нейните.

— Това ли искаш? — попита тя.

— Знаеш какво искам.

— Само това ли?

Той се усмихна почти тъжно, целуна клепачите и долови соления вкус на сълзите, които тя беше проляла.

— Не, искам и останалата част от истината. Преди шестнайсет години повярвах, че ти си ме предала. Това бе единственото логично обяснение, чак до процеса, когато тихомълком ми беше обяснено, че са ме натопили моите хора.

Тя опря чело на брадата му.

— Знам. Сега го знам.

— Грешката беше моя — каза той и я залюля нежно в ръцете си. — Направо превъртях, когато ми сложиха белезниците. По онова време бях много по-избухлив. Затворът ме научи да се контролирам.

Грейс едва не се разсмя на глас. Наистина се надяваше да не е толкова избухлив като преди, защото, когато му кажеше за Лейн…

Ако му кажеше за Лейн…

Когато му кажеше за Лейн.

Този нежен, твърд, секси кучи син беше прав — двамата не можеха да се изправят пред Ектор, когато помежду им тиктакаше бомба, готова да избухне.

— Amada, не знам какво искаш от мен — прошепна Фароу в косата й.

Тя вдигна глава и го погледна. Той видя откритост и страх, тъга и решителност.

— Искам да се любим — отвърна тя. — Искам да забравя поне за малко коя година е, колко часът е. После няма да има повече тайни. Но трябва да ми обещаеш едно нещо сега.

— Какво нещо?

— Каквато и да е тайната, няма да се откажеш и да оставиш Лейн в ръцете на Ектор.

— Не се сещам какво би могла да ми кажеш, което да ме накара да постъпя така.

Усмивката й се стопи.

— А аз мога. Обещаваш ли?

— Да.

Грейс не изчака Фароу да размисли. Разкопча дънките му и пъхна длани вътре.

През цялото време го целуваше така, както го желаеше — силно, дълбоко и горещо. Сега.

— Боже! — изстена той дрезгаво.

После запази дъха си за това, което и двамата искаха. Извади презерватив от джоба си, разпечата го и си го сложи. След това повдигна краката й около кръста си и опря гърба й на стената.

Грейс свърши, още когато той влезе в нея, после свърши отново, докато той доближаваше собствения си бушуващ екстаз, свърши за трети път, когато той се облегна отгоре й и опита да овладее дишането си.

Тя отвори уста да каже нещо, но не можа. Краката й бяха омекнали и щеше да се свлече на пода, ако той не я придържаше между себе си и стената.

Фароу се засмя, когато усети, че собствената му сила се завръща, но леглото се намираше прекалено далече. Двамата се отпуснаха на дебелия килим и той отново започна да се движи в нея.

Очите й се отвориха. Бяха тъмни, замъглени от изживяната страст и новата жажда, която се надигаше в тялото й.

И в неговото.

— Джо?

— Както ти казах, amada, за някои неща веднъж не е достатъчно.