Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (77)

Седемдесет и шеста глава

Тихуана

Понеделник, 11:22 ч.

Карлос Калдерон държеше кодирания си мобилен телефон, сякаш очакваше той да среже ръката му. В известен смисъл. Имаше такава възможност. Телефонът изсвири тихо. Той се прекръсти и отговори.

— Ало.

— Обажда се Фароу. Карлос Калдерон ли е?

— Да. Очаквах обаждането ти.

— Слушай внимателно, ще го кажа само веднъж. Ти и Хайме искате да изкарате от играта Ектор Ривас Осуна. Аз съм уредил това да стане.

— Как? — Карлос почти не смееше да се надява. — Не трябва да бъда свързан с това.

— Няма. Трябва само да кажеш на Хайме да заведе Ектор в склада в Тихуана, да изчака той да излезе от радиообхвата и после да изтегли всички останали. Просто да остави Ектор и да не заключва след него. Аз ще направя останалото. Споразумяхме ли се?

— И това е всичко? Просто да го остави?

— Да.

Сателитната връзка зашумя.

На север от границата Фароу чакаше.

И се молеше.

— Дадено — каза Карлос.