Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (82)

Осемдесет и първа глава

Отей Меса

Понеделник, 12:14 ч.

Докато прекоси паркинга тичешком, Фароу вече беше доста подгизнал. Не обърна внимание на това. Щеше да се намокри още много, преди отново да изсъхне.

Кук, облечен в зелено-кафяв гащеризон и с черен автомат, се показа от живия плет. Друг агент в маскировъчен костюм лежеше на земята с портативна радиостанция пред него и слушаше внимателно какво става в склада.

Грейс казваше нещо на Франклин. Фароу не чу какво, но разпозна гласа й.

— Звучи замазано — каза Фароу на Кук.

— В слушалките се чува добре. — Кук извади чифт слушалки от джоба на гащеризона си. — Този Хайме е голям хубостник. За момент си помислих, че ще се наложи да влезем, преди Ектор да се е появил.

— Хайме само опипваше почвата. На него ще му е много по-лесно, ако файлът е у него, вместо в Ектор или в Чичо Сам.

Кук пристъпи зад Фароу, прехвърли жака на слушалките през колана си и подаде кабела и слушалката през рамо. Фароу включи предавателя и пъхна миниатюрната слушалка в ухото си.

— Усилването е отдясно, заглушаването — по средата — обясни Кук.

— Знам. „Сейнт Килда“ тества този модел, преди да бъде доставен на Бюрото.

Фароу усили звука и след секунда чу накъсаното дишане на Франклин. Страхът му проличаваше във всяко нервно вдишване.

— Успокой се — каза Грейс. — Джо знае какво прави.

Фароу почука по слушалката и кимна на Кук.

— Добре се чува. Ами в тунела?

— Трябва да улавяш сигнала веднага, щом си от тази страна на оградата. Но не мога да гарантирам нищо предварително.

Фароу кимна.

— Ако се наложи да взривим вратите — каза Кук, — не мога да гарантирам ничия безопасност.

— Знам.

Броейки секундите наум, Фароу побягна към оградата на границата.