Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (35)

Тридесет и четвърта глава

Тихуана

Неделя, 21:14 ч.

Фароу видя как Грейс слиза по стъпалата пред входа на хотела и се отправя към светофара, който щеше да й позволи да пресече хаотичната колона от коли. Беше облечена в тясна права пола, очертаваща фигурата блуза и обувки с десетсантиметрови тънки токчета.

Изцяло в червено.

Откъде е купила тези дрехи? От курвенския универсален магазин ли?

Фароу изчака малко по-надолу от мястото, където тя щеше да пресече улицата. Щом го подмина, той преброи до десет и тръгна след нея.

Боже, ханшът й винаги ли се движи така?

Жената навярно го беше чула да се приближава към нея и предпазливо погледна през рамо. Когато го позна в сумрака, се обърна и продължи да крачи по неравния тротоар.

— По-бавно — каза той и хвана ръката й над лакътя. — Ще си счупиш глезена.

— Закъснявам.

— Обувките ти са виновни.

Грейс освободи ръката си, повдигна полата и опита да запази равновесие на един крак, докато събуваше обувката си.

— Не бива да ходиш из Тихуана с боси крака — спря я Фароу. — Нямаш нужните антитела. Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

Грейс избута малкото камъче, което беше влязло в обувката й, обу се отново и тръгна.

— Отивам да се срещна с Ектор.

— Сама? — попита Фароу, крачейки до нея. — Облечена по този начин?

— Ти не вдигаше телефона си. Дрехите ми останаха от план А, при който ти трябваше да си новият ми любовник и аз трябваше да се правя на уличница. Твоята уличница, ако трябва да бъдем точни. Това беше твоят план, нали така?

— Ще ти бъде трудно да осъществиш този план, ако не си заедно с мъж, на чиято ръка да висиш.

— С Ектор ще има цял куп мъже. Ще си потърся доброволец.

— Луда ли си?

— Не, целеустремена съм. Действай по плана или се махай от очите ми.

Фароу я огледа така, както щеше да я огледа всеки друг мъж в стаята.

— Грим като на стриптийзьорка от Тихуана, червена кожена пола, червена копринена блуза, червени обувки — направо крещиш за секс. Как успя да намериш този странен тоалет за по-малко от петнайсет минути в някакъв забутан магазин?

— С помощта на една продавачка и петдесет долара бакшиш. Казах й, че искам да изглеждам като приятелка на наркотрафикант.

— Най-добре разкопчай горните две копчета на блузата си. Ектор е истински мачо, пада си по дълбоки вулгарни деколтета.

Тя му отвърна така, както той заслужаваше:

— Да си го начукаш!

— Ти винаги си се справяла първокласно с това, във всяко едно значение на думата.

— Както ти толкова любезно изтъкна в един сходен разговор, аз не бях сама в леглото.

Направиха още няколко крачки.

— Знаеш ли къде отиваш? — попита я Фароу.

— За разлика от мъжете, аз мога да питам как се стига до мястото, където отивам.

— Но после не се вслушваш в указанията.

— Откога се изисква пенис, за да се инатиш като магаре.

Фароу потисна усмивката си и посочи паркинга.

— В тази посока, мое малко магаренце.

Грейс издаде звук, който прозвуча като потиснат смях или ругатня. Той прояви достатъчно благоразумие да не я попита.

Мълчаливо я поведе покрай оградения паркинг, който се простираше пред осветения вход на пистата. Няколкостотин коли бяха паркирани в редици зад оградата. В далечината се чуваше шумът от тълпата, която аплодираше, крещеше, проклинаше кучетата.

— Току-що говорих по телефона със Стийл — каза Фароу. — Той ще пристигне тази нощ. Мисля, че иска да е сигурен, че няма да се убием взаимно, преди да спасим Лейн.

— Това би било страхотно.

— Стига, Грейс! Наистина ли мислеше, че ще се зарадвам?

— Не мислех, че ще се изпълниш с толкова много основателен гняв. За момент в стаята си мислех, че ще ме удариш.

— О, боже!

— Трябваше да видиш лицето си.

— Защо изведнъж всички искат да се погледна в огледалото?

Мълчание.

— Отпусни се — каза той след малко. — Засега сме на една и съща страна. След като освободим Лейн, всички уговорки отпадат.

Грейс рязко спря и се обърна към него. На светлините от паркинга лицето й изглеждаше мрачно и непроницаемо.

— Звучи като заплаха — каза тихо тя.

— По-скоро факт. Ти си имала Лейн в продължение на петнайсет години. Сега е мой ред. Имам толкова права над него, колкото и ти, особено ако ти свършиш в някой федерален затвор заради ролята, която си играла в престъпния бизнес на мъжа си.

— Слушай, Джо, и ме слушай внимателно…

— Слушам те.

Наистина я слушаше. В гласа на Грейс беше прозвучала някаква опасна нотка, която не бе чувал никога преди.

— Нямам повече тайни, не крия нищо друго. Не знам нищо за бизнеса на мъжа си. Никога не съм знаела. Никога повече не заплашвай да ми отнемеш сина.

Фароу погледна очите й, студени и ясни като гласа й. Той разкърши рамене, опитвайки да освободи напрежението, което се беше трупало в него с всяка изминала секунда, откакто Грейс му беше съобщила, че Лейн е негов син.

— Цялата тази ситуация вони — каза той. — Предпочитах да си беше замълчала още няколко дни.

— Кой ме притисна към стената и не спря да задава въпроси? Ти просто трябваше да научиш, нали? Великият Джо Фароу не можеше да чака и секунда повече, за да…

— Трябва да спрем да се караме. — Въпреки че пулсът му беше много ускорен, гласът му звучеше спокойно. — Заради Лейн.

Грейс си пое дълбоко дъх и издиша.

— Тогава престани да ме нападаш.

— Все още ми е трудно да приема, че двамата с Тед сте живели на различни планети. Ти си прекалено умна. Не е възможно да живееш с един човек и да не знаеш с какво се занимава.

— Не сме живели заедно така, както си мислиш, откакто той ме зарази с гонорея преди девет години. Казах му, че трябва да избере — или аз, или курвите. Той избра курвите.

— Защо не се разведе с него?

— Лейн го наричаше татко. Можех да се примиря с това, че ме мами, ако това означаваше Лейн да има двама родители.

— Изненадан съм, че не си отрязала топките на Тед.

— Защо? Все едно не ми трябваха.

Фароу подсвирна тихо.

— Някога обичала ли си го?

— Той ми даваше безопасност. По онова време това ми стигаше.

— А сега?

— Какво ме питаш?

— Не знам — призна Фароу. — Оттеглям въпроса си.

Продължиха да крачат край оградата на паркинга мълчаливо.

— Тед имаше ли врагове? — попита Фароу накрая.

— Има ли песъчинки на плажа? Той прецакваше много хора и в бизнеса, и в политиката.

— Винаги съм си мислел, че политиците са добродушни чичковци.

— Тед не е добродушен. Той е човек, който сваля и качва на власт. Има разлика. Разликата е в парите.

— Бих искал списък на двайсетимата най-вероятни.

— Никой от тях няма да говори с теб. По отношение на бизнеса Тед е чудовище, а за него политиката е бизнес. Повечето му партньори и служители се страхуват от него като от смъртта.

— Но не и ти.

— Ако питаш дали Тед ме е удрял — каза тя, — отговорът е не. Ако питаш дали е удрял Лейн, отговорът е, че ако го направеше, щях веднага да го пратя в затвора и той го знаеше.

— Струва ми се, че не би имала нищо против да дадеш Тед на кучетата на Ектор. Какво те накара да промениш мнението си?

— Като те гледах как си играеш с онази бомба.

Двамата мълчаливо се приближаваха към една странична врата, която се охраняваше от малка будка.

На петдесет метра от будката Грейс попита тихо:

— Хареса ли Лейн?

— Той е добро момче, умен е. Държеше се по-смело, отколкото много мъже на неговото място. Това ми хареса.

— Да, това е най-важното за теб.

— Какво искаш да кажа? Прекарах с него половин час. — Стигнаха безмълвно до будката на пазача. В последния момент Фароу прошепна: — Лейн много обича майка си. Тя също го обича много. Като видях това, се почувствах… гладен. До този момент всъщност не знаех защо в действителност съм напуснал „Сейнт Килда“.

Преди Грейс да каже нещо, двама мъже с черни якета излязоха от сянката на будката. И двамата носеха пистолети. Дулата им бяха насочени леко към земята, но не достатъчно, че да не тревожат Фароу и Грейс.

Фароу се дръпна настрани от Грейс.

Дулата на пистолетите го последваха.